Интервю с Falk Maria Schlegel (POWERWOLF) ...

Интервю с Falk Maria Schlegel (POWERWOLF)

Първият сингъл от предстоящия албум на немските пауър метъл лидери „POWERWOLF” се казва „1589”. Той ще е част от новия диск на бандата „Wake Up the Wicked”, който ще стане факт в края на юли тази година. Какво се крие зад годината „1589”, разказва клавиристът на POWERWOLF Falk Maria Schlegel, който даде специално интервю за „От другата страна”.

Интервюто с Falk Maria Schlegel (POWERWOLF) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 10.06.2024 година.


От другата страна - Привет, Falk Maria. Новият албум на POWERWOLF носи доста стряскащото заглавие „Wake Up the Wicked”.

Falk Maria Schlegel - Знам какво имаш предвид. Звучи много хубаво да събудиш злото, нали? Всъщност името е свързано с началото на работата по този диск. Дължи се на енергията, която бушуваше в нас след турнето в Северна Америка и последния концерт, който направихме там в Лос Анджелис. Веднага започнахме да работим по нови идеи. Бяхме изпълнени с енергия и адреналин. Първата песен, която създадохме беше „Bless 'Em with the Blade”. Много бърза композиция. По това време в нас се оформяше представата, че създаваме чудовище. Нещо такова. И изведнъж се появи и заглавието на албума „Wake Up the Wicked”. Имахме първата част „Wake Up”, а втората беше добавена съвсем естествено. Някак си нечестивото беше сигнал за събуждане. Не можеш да кажеш, че събуждаш нещо привлекателно. Не звучи метъл. Такава беше посоката на мисълта ни. Създадохме първо „Bless 'Em with the Blade”, която се оказа перфектната песен за начало на албума. По този начин показваме, че вълкът не е опитомен, а напротив. Така се зароди заглавието „Wake Up the Wicked”, с което заявяваме, че се завръщаме. Идеално се вписва в концепцията на групата.

От другата страна - Първият сингъл от албума е „1589”. Защо тъмните векове оказват толкова голямо влияние върху музиката на POWERWOLF?

Falk Maria Schlegel - Предполагам, че е така. В някакъв момент всички се превърнахме леко в маниаци, които изследват и четат за митовете, съдебните процеси тогава, кръстоносните походи, всичко, което е свързано с онези времена. Така попаднахме на историята на Peter Stump. Живял е в Бедбург, малко градче близо до Кьолн през 16 век. Неговият случай е един от най-известните от тогава. Ако се разровиш в архивите, можеш да попаднеш на много подобни истории. От всичко, което прочетохме, впечатленията ми са, че съдебни процеси като неговия, са били нещо типично за Средните векове. С този, които ние използвахме, не призоваваме хората да са против католическата църква. Нищо подобно. Независимо че онези времена са били страшни. Просто обичаме да пишем за тези неща, дори от гледна точка, че са част от историята на Германия. А тази история е наистина ужасна. Ако се запознаеш по повърхностно с нея, ще разбереш единствено, че се е смятало, че Peter Stump е бил сключил договор с Дявола. Той се е преобразявал във върколак като е носил колан от вълча кожа. Трансформирал се е и е убивал много хора, жени, деца. Много ужасна история. След като влязохме по-дълбоко в детайлите, разбрахме, че в този район Peter Stump е бил единственият протестант. Т.е. живял е в район, който е бил католически. И тогава започваш да се замисляш, дали той наистина е убивал хора или просто е вярвал в нещо различно. Направихме песен за тази история и мисля, че пресъздадохме атмосферата с видеото, което снимахме за „1589”. Това стана в Южна Англия през ноември. Беше дъждовно, студено, мъгливо. Опитахме различен подход. Използвахме пиано, композицията е среднотемпова, но с много динамика. Много искахме да пресъздадем атмосферата на онези времена. Направихме голям подбор, наехме много хора, сценарият беше голям. Не искахме просто да използваме „зелен екран” или Изкуствен интелект. Направо снимахме филм. Беше предизвикателство както за бандата така и за режисьора. Май говорих много за „1589”. Но съм тотално погълнат от песента.

От другата страна - Направили сте кинематографично видео…

Falk Maria Schlegel - Това беше целта. Целият албум съдържа много здрави песни, бързи и пълни с енергия. И в същото време решихме да използваме кинематографични елементи и в самата музика. Когато режисьорът чу за първи път „1589”, вече си представяше образите в съзнанието си, как бихме могли да поднесем посланието на песента с различните динамични части. В средата има соло, при което темпото се забавя, след което в края на композицията отново набира сила. Идеята ни беше да увеличим тези кинематографични аспекти. Мисля, че този опит ни остана от създаването на „The Monumental Mass“. Всъщност това е ново пътешествие за групата. Не просто да правим обикновени видео клипове, в които участва само групата. Намирам този подход за леко скучноват. Нуждая се и от разказването на истории.

От другата страна - Защо се фокусирахте върху тази ужасна част от човешката история?

Falk Maria Schlegel - Просто защото сме метъл банда. Сигурен съм, че през Средновековието, хората също така са се забавлявали и са се усмихвали. И не всички са били жестоки и лоши. Но това са историите, които ни интересуват, а и обичаме да пишем за тези митове. Когато проучваш подобни истории, със сигурност не попадаш на твърде весели моменти в тях. Върколаците винаги са свързвани със злото. Не съм се сблъсквал с история за приятелски настроен върколак. Като изключа филма от миналото „Teen Wolf” с Майкъл Джей Фокс. Там върколакът е добронамерен. Но за мен е повече шега, отколкото сериозен филм.

От другата страна - Във Вселената на Марвел върколакът е положителен герой.

Falk Maria Schlegel - Така е. Може и ние да попаднем на някои забавни истории за върколаци, когато правим проучвания. POWERWOLF не винаги е сериозна група. Ние също имаме чувство за хумор. Вземи песни като „Kyrie Klitorem”, „Resurrection by Erection” или „Undress to Confess”. В тях има други теми, които показват чувството ни за хумор и по-ироничния ни подход. Така че не винаги ужасът и злото са теми в нашите композиции.

От другата страна - Защо всъщност миналото е основното Ви вдъхновение?

Falk Maria Schlegel - За нас това е развитие. Имаме се за маниаци, които четат много. Ето, че имаме песен за Жана д'Арк. Известна история за жена, която се превръща в герой и която впоследствие е осъдена на смърт, и изгорена жива. Бяхме открили тези текстове за историческите аспекти на религиозните обстоятелства в миналото. От години тези думи стояха и чакаха да им дойде реда. Просто нямахме подходящата музика за тях. Едва сега създадохме песен, на която тази тема пасна идеално. В същото време нямаме практика да създаваме концептуални албуми, в които да разказваме история на една и съща тема. Те винаги са различни. Но в края на краищата космосът на POWERWOLF винаги се състои от митология, истории за вампири, религиозните аспекти на живота и резултатът в „Wake Up the Wicked” е този.

От другата страна - POWERWOLF е пауър метъл банда. Кое клише в стила те дразни най-много?

Falk Maria Schlegel - Клишета и пауър метъл… За да съм честен, обожавам клишетата. Нашите собствени клишета. И за да съм напълно искрен, не съм най-големият фен на музиката от 80-те и по-конкретно на хеър метъла. Изключвам групи като STEEL PANTHER, защото ги познавам лично и харесвам подхода им към нещата. Но винаги съм предпочитал повече бандите от NWOBHM. Ние се самоопределяме също като хеви метъл група. Накрая се получава пауър метъл, но ние самите се определемя повече като хеви метъл банда. И на мен ми харесва да си имам работа с типичните хеви метъл клишета. А какво мразя? Не знам. Май не обичам... Ще го кажа наобратно. Много важно за POWERWOLF е, че вземаме много сериозно онова, което правим. Но когато ни видиш на сцената – смеем се, смеем се на всичко, свързано с нас, забавляваме се, не сме твърде сериозни. Смехът и неговите елементи винаги присъстват в изпълненията ни. Много е важно за нас. Т.е. искам да кажа, че не харесвам миналото, където много банди наистина вземаха нещата твърде сериозно. Но смятам, че е напълно осъществимо и би трябвало да можем да се забавляваме. Ние гледаме на себе си като на шоумени. Това междувременно е нещо по-различно. На мен ми харесва, когато гурпите забавляват публиката. Иначе за клишетата, не съм човек, който мрази. Трудно е да отговоря дали мразя или не. По-скоро бих се изразил, че не харесвам нещо, но не и че го мразя.

От другата страна - Кое е по-важно за един музикант – свят, в който идеите се сблъскват с консерватизъм или свят, в който всеки крещи в Интернет, за да бъде чут?

Falk Maria Schlegel - Крещенето в Интернет е проблем. Този въпрос ме връща към песента „1589”. В нея хората крещят, че Peter Stump е виновен, всеки го обвинява, иска да бъде инквизиран и изгорен жив. Хората наистина крещят. Впечатленията ми са, че днес в социалните медии ако някой говори или по-скоро крещи, че нещо не струва, много хора ще подхванат същата тема под анонимната защита на Интернет. Понякога е малко странно да четеш коментарите. Не знам. Искам да кажа, че живеем в свободен свят и е много хубаво, че сме свободни артисти, които предлагат онова, което искат. Това е основната цел пред POWERWOLF. Наистина обичаме да правим онова, което правим. Страшно съм щастлив, че имам тази възможност и че хората харесват моята музика. Това е моето кредо. Разбира се, че има хора, които мразят POWERWOLF. Което е нещо нормално. Като се замислиш, не всеки харесва всеки. Но щастието ми е огромно, че можем да живеем като артисти.

От другата страна - Трябва ли музикантите да създават утопии или трябва да предпазват хората от утопиите?

Falk Maria Schlegel - Добър въпрос. Ако говоря за POWERWOLF, ние не създаваме утопии, а създаваме, предполагам, наш личен космос, наш собствен свят. Моята цел е да поведа хората с мен в този космос, в тази сфера. Където те могат да получат два-три часа наистина страхотно преживяване, ако говоря конкретно за концертите. Да се освободят от мисли за работата, да не мислят за проблемите и онова, което става по света. Това е целта ми. Получавам много мнения, имейли, съобщения от хора, които са ни благодарни, че им предоставяме положителни преживявания, че можем да им предоставим позитивни емоции. И те могат да забравят за ежедневните си проблеми. Не знам дали това е утопия, но е много личен свят, който създаваме от самото начало, с нашия собственоръчно изработен стил. Това за мен е специално и предполагам, че е така и за много хора, което ме прави страшно щастлив. Щастие, което предавам и на другите. Ако успея, съм щастлив. Това е.

От другата страна - Смяташ ли, че твърде много метъл банди в днешно време разчитат на псевдоинтелектуални бръщолевения, за да изглеждат интелигентни?

Falk Maria Schlegel - Не знам. Мога да говоря само за онова, което ние правим. Много е трудно да се съди за други проекти и групи. По-скоро ще се върна на казаното от мен в предишния отговор за основната цел, която преследвам. И ако получа онзи отговор, за който споменах от хората, съм супер щастлив. Работата е там, че с POWERWOLF винаги създаваме изкуството и музиката, които искаме. И ги създаваме така, защото искаме да имаме точно такова изкуство и точно такава музика. И след това е страхотно да видим, че хората са щастливи с тях. В никакъв случай не е обратното. Никога не подхождаме към музиката от посоката, че ще е подходяща за феновете. На първо място е, че ние обичаме онова, което правим. В тази посока са насочени усилията ни.

От другата страна - Т.е. дяволът е в детайлите?

Falk Maria Schlegel – Ако говорим за новия ни албум, в него наистина има много детайли. Бих отбелязал, че обърнахме специално внимание на всяка песен от „Wake Up the Wicked” бих. Навлязохме в подробности. Особено при текстовете. Само като пример ще посоча, че имаме много контрастираща песен, която е свързана с историята. Посветена е на катарите. Композицията е за техния възход и падение през 13 век. Те са били буквално ловувани, защото са обявени за еретици. Наистина влязохме дълбоко в темите, опитвайки се да ги комбинираме с музиката ни. Бих отбелязал, че „Wake Up the Wicked” е албумът с най-много детайли, който до момента сме издали. Всяка отделна нота, всяка фраза, всеки хоров елемент бяха използвани като много специфични инструменти, за да имат възможно най-доброто въздействие върху всяка песен. „Wake Up the Wicked” е албум, пълен с детайли или с Великденски яйца.

От другата страна - Слушателите, които не ги интересуват темите, ще успеят ли да влязат в песните?

Falk Maria Schlegel - За да съм честен, песните ще проработят дори и да не навлезеш в текстовете. Наистина. Дори и да не се интересуваш от темите, които сме засегнали, със сигурност ще можеш да крещиш „1589” и да пееш „We Don't Wanna Be No Saints”. Напълно съм съгласен и с този вариант. Не всеки има интерес от текстовете и какво се разказва в тях. Може просто да изпява отделни реплики заедно с нас, което е напълно достатъчно. Какво ще се промени, ако хората отдаваха значение на текстовете? Те пак биха пели определени фрази. Като пример мога да посоча „Thunderpriest” или „Wake Up the Wicked”. Това е също достатъчно. Виж какво правят феновете, които посещават фестивали. Не всеки път мислиш за текстовете. Понякога просто искаш да попееш с групата. Това е напълно достатъчно.

От другата страна - Коя е твоята лична музикална революция?

Falk Maria Schlegel - Началото при мен определено беше поставено с IRON MAIDEN. Спомням си първия албум на групата, който имах. Това беше плочата с „Piece of Mind”. Хареса ми плашещата атмосфера в този запис. Много добре си спомням момента, в който занесох този албум в училище. Класът ми имаше час по музика. Опитвах се да убедя учителя, че трябва да говорим за този фантастичен албум „Piece Of Mind” и по-специално за песните „The Trooper” и „Flight of Icarus”. Това, обаче, което стана е, че учителят ми започна да ме предупреждава с думите – „Falk, предупреждавам те, тази музика е опасна!”. Това беше повратната точка. Тези думи оказаха толкова голямо въздействие върху мен, защото наистина ми харесаха. Обичам този подход. Той постави началото за мен и по-специално IRON MAIDEN ме провокираха да създам POWERWOLF. И може би е малко странно, но тогава се научих да свиря на орган. Не на китара, на бас или ударни. Но това беше началото за мен.

От другата страна - Кое е най-странното нещо, което си прочел за POWERWOLF в Интернет?

Falk Maria Schlegel – Боже Господи... Имам предвид, че се намираме в добра позиция и имаме много последователи, които наистина ни харесват. Става въпрос за това, че можем да правим големи европейски турнета, да свирим в най-големите зали в Европа, което е невероятно и за което съм наистина благодарен. И разбира се, ако има хора, които Ви обичат, ще има и такива, които ще Ви мразят. Това е съвсем естествено. Когато създадохме POWERWOLF заложихме концепцията с грима, костюмите, които носим на сцената, както и някои декори за шоуто. В началото за много хора, това не беше правилно. За тях не бяхме истински метъл. Смятаха, че само на блек метъл бандите е позволено да използват бял грим. Обаче KISS вече го бяха направили. Тогава попадах на много коментари, които обсъждаха какво точно правим. Дали се приемаме на сериозно или просто се шегуваме с хеви метъла. Не, не е шега. Обичаме клишетата, обичаме да забавляваме, да се гримираме. Е, не всеки ден, когато свириш със седмици. Но обичаме да се превъплъщаваме в сценичните ни образи. Междувременно всичко се подрежда. Научихме се да живеем с подобни коментари. Напълно го приемаме. Дори и хората да не харесват музиката ни без да могат да обяснят защо, нямаме проблеми, всичко е наред. Опитвам се да не чета всеки коментар. Искам да кажа, че положителните коментари са много повече. И за щастие най-лошото, на което съм попадал, дори не мога да си го спомня. Нещата са такива, каквито са. Не ме е грижа за тях. В края на краищата изобщо не ме интересуват.

От другата страна - В такъв случай коя част от миналото на POWERWOLF днес те кара да се усмихваш?

Falk Maria Schlegel - Много добър въпрос. Нуждая се от добър отговор. Както знаеш, аз съм клавириста в бандата. А клавиристът е от тези членове на групата, които хората мразят най-много. Чувал съм коментари от рода на: „О, на сцената има клавирист! Какво прави там? Няма нужда от него!”. А в някакъв момент аз и Attila Dorn изпълняваме главните роли в едно шоу на POWERWOLF. За да развеселим публиката, да я забавляваме. Обичам да виждам как това наистина става. Дори и като клавирист наистина ми харесва. За да съм честен, правя същото и когато хората ме мразят, и крещят по мой адрес да се разкарам. Подходът ми е същият. Щастлив съм, че феновете обичат онова, което правя на сцената. Страхотно е да го виждам. Това са много хубави спомени. Вече знам, че феновете харесват онова, което правя. Е, не винаги харесват онова, което правя, но това никога няма да промени усилията и подходът ми. Това е много важно, за да бъдеш себе си и да бъдеш себе си на сцената. Дали хората харесват онова, което правиш или не, най-важното е да си искрен на сцената. Това е много важно. И всички ще разберат, че не си просто един актьор, който играе роля.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов