Интервю с Nick Oliveri, Mike Pygmie и Jono G ...

Интервю с Nick Oliveri, Mike Pygmie и Jono Garret (MONDO GENERATOR)

По покана на „Rawk'n'Roll” през 2020 година, MONDO GENERATOR се появиха и на българската сцена. На 12 май бандата се завръща в България отново по покана на „Rawk'n'Roll”, в съучастие с „Трикордс рекордс”. MONDO GENERATOR ще представят в софийския клуб „Mixtape 5” не само новия си албум „We Stand Against You”. Със съдействието на „Rawk'n'Roll” Nick Oliveri, Mike Pygmie и Jono Garret от MONDO GENERATOR дадоха специално интервю за „От другата страна”.


От другата страна - Здравейте, намирам Ви в Хърватия, как върви турнето до момента?

Nick Oliveri – Смятам, че се получава страхотно. Чувстваме се страхотно. Направихме вече няколко концерта в Италия и Словения. Сега сме в Хърватия. Отиваме после в Нидерландия и се връщаме в България.

Mike Pygmie – Доста се забавляваме. Обичаме да свирим за хората. Много е вълнуващо. На мен наистина много ми харесва.

От другата страна - Какво смятате да изпълните в България и променяте ли сетлиста за различните концерти?

Jono Garret – Почти на всеки концерт изпълняваме по някоя нова песен. Сменяме композиции на няколко вечери. Свирим по няколко песни от всеки албум. Основно класики.

Nick Oliveri – Публиката харесва, както новите, така и старите неща на бандата. Разбира се, новият материал се приема добре. Много ми харесва да го изпълнявам на живо и неимоверно се забавлявам. Смятам, че реакцията на феновете е положителна. Свирим здраво и на сцената материалът ми звучи много добре. Вие момчета какво мислите?

Mike Pygmie – Публиката е страхотна. Приема новите песни, танцува, забавлява се, всичко е страхотно.

Nick Oliveri – Всички са подпийнали, което означава, че наистина ни харесват.

От другата страна - Коя е най-странната реакция от страна на публиката по време на ваше изпълнение?

Nick Oliveri – Музиката на живо е различна. Навсякъде публиката реагира различно. Понякога е странно, че не подскачат и не викат, но и не си тръгват. Друг път феновете се държат като откачени. Концерт с концерт на си прилича. Понякога публиката е тиха. Но винаги има с какво да ни изненада. Живея близо Лос Анджелис. Там се получават интересни концерти. Понякога хората просто си стоят отпред и се забавляват. Не скачат, не викат, но им личи, че се чувстват добре. Обаче не правят нищо повече, все едно някой ще ги види, че се забавляват. Не знам на какво се дължи това тяхно поведение, но си мисля, че те самите се страхуват да демонстрират, че се чувстват добре. Все едно ще ги убият с камъни, ако започнат да дивеят. Не знам как да си обясня реакциите им, но поведението на публиката е различно и от концерт до концерт има разлика.

От другата страна - Три неща, за да оцелеете на турне?

Nick Oliveri – Бирата помага.

Mike Pygmie – Не мисля точно така. Пиенето на вода в последствие ме спасява. За всеки нещата са различни.

Jono Garret – Чисти чорапи.

Nick Oliveri – Чисти чорапи, чисто бельо и бира. Бирата е важна част от всичко.

Jono Garret – Безжичен Интернет, разбира се.

Nick Oliveri – Ние се нуждаем от повече от три неща. Много са, като бензин също, но едни от най-важните са вода, бира, чисти чорапи и чисто бельо. Мога да си обуя мръсни панталони, но бельото трябва да е чисто.

От другата страна - Бихте ли сравнили турнетата преди и сега?

Nick Oliveri – За мен няма разлика. Обичам да съм там отпред и да свиря за хората. И в същото време го правя и заради себе си, защото ми харесва. Понякога турнетата са тежки, друг път минават по-лесно. Но винаги е удоволствие да свиря за хората. И ако някой дойде да ни гледа, е страхотно. Имам предвид, че всички в MONDO GENERATOR обичаме да изпълняваме музика на живо и го правим, защото е страхотно преживяване. Забавно е. Нямам идея какво друго правя. Свиренето на живо е страхотно забавление. Много сме благодарни, когато феновете се появят на концертите ни. Ние сме нови в града, пътували сме дълго и е много приятно да видим, че хората идват, за да ни гледат. Ние носим нашата музика в тяхната страна или град и когато те дойдат в залата, е страхотно.

От другата страна - Какво прави един концерт специален за Вас?

Jono Garret – Това е енергията. Енергията между хората и групата в залата. Тя може да е една и съща. Двете страни създават една и съща енергия. И ако това стане, концертът става специален.

Mike Pygmie – Амин! Съгласен съм.

Nick Oliveri – Мисля, че хората правят един концерт специален.

От другата страна - Има ли нещо, което Ви разочарова от днешната публика?

Nick Oliveri – Не знам.

Mike Pygmie – Може би, когато публиката е твърде далече от сцената и не се приближава. Но ние винаги успяваме да я спечелим.

Nick Oliveri – Трябва да възбудим желанието на феновете, да искат, да се качат на сцената.

Mike Pygmie – Когато започнем, те някак си се крият отзад. Не, няма да стане, идвайте по-близо.

Nick Oliveri – По тази причина някои концерти се получават трудно за разлика от други. Има хора, които не се отпускат. Само предполагам. Когато бях по-млад виждах, как хората обичаха да отидат на концерт, да са най-отпред, да танцуват, да полудяват да се забавляват. И сега го има, но го има и това, че хората просто стоят отпред. Без емоции. Но и не си тръгват.

От другата страна - Коя е правилната реакция, когато нещо се прецака на сцената по време на концерт?

Mike Pygmie – Спираме концерта.

Nick Oliveri – Или си потрошаваш инструмента, за да спасиш шоуто. Нали се сещаш, когато концертът е наистина скапан, винаги можеш да натрошиш оборудването. Така ще присъстваш на най-якото шоу, на което някога си бил. Наистина. И така можеш да изпотрошиш много повече неща. Всъщност, за да съм честен, не знам коя е правилната реакция. Питаш грешните хора. Не знам. Все пак можеш да опиташ, да си потрошиш инструмента.

От другата страна - Може да спрете концерта.

Nick Oliveri – Може би е добре да спреш и да вземеш друг инструмент. Така май е по-добре. Понякога всичко се обърква, има технически проблеми. Случват се такива неща. Най-добре е да удариш шот текила, надявайки се, че всичко ще проработи по правилния начин. Кажи някоя шега, остани спокоен. Удари едно питие и може би ще се намери някой, който да оправи проблема, ако ти не можеш. Това винаги е добър вариант.

Jono Garret – Трябва да можеш да се чувстваш комфортно в неудобни ситуации.

От другата страна - Някой Ви го каза това?

Jono Garret – Учиш се постоянно и се научаваш. Малко по-малко. Всяка нощ има по нещо различно. Даваш всичко от себе си, за да предвидиш всяка една случайност, всеки един възможен проблем, но тогава се появява нещо съвсем ново. Няма как да контролираш всичко.

Nick Oliveri – Когато оборудването се повреди, какво ще направиш? Надяваме се, че групите, с които сме, имат оборудване, което можем да ползваме, за да продължим концерта. Ако нямат, не знам какво да правя.

От другата страна - Сменяме въпросите. Коя е Вашата лична музикална революция?

Mike Pygmie – Може би това, че израснах в пустинята и бях част от тази сцена. Посещавах клубове, които бяха за всички възрасти и това промени живота ми, защото видях толкова много готина музика. Този период от живота ми наистина ме вдъхнови. По това време се занимавах с музика, но от онзи момент, бях напълно сигурен, че искам да правя точно това. Онези времена ме промениха като човек. За добро или лошо продължавам да го правя и до днес.

Jono Garret – Като млад бях изложен на жива музика, на хард рок, метъл и просто продължих в тази траектория. Музиката на живо винаги е била мотивация за мен. Трудно е да намеря смисъл в живота си за по-дълъг период от време без присъствието на музиката в него.

Nick Oliveri – Абсолютно. Що се отнася до мен, слушал съм много метъл като хлапе. Много хардкор, което провокира промяната в живота ми. Виждайки някои от тези групи на живо, със сигурност по това време в мен се затвърди убеждението, че искам да се занимавам с музика. Знаех, че тя ще промени живота ми. Опитвах се да подражавам на героите си. Те правеха едно или друго и аз също се пробвах. Разбираш ме, нали? Така опитваш различни неща. Някои от тях се оказваха лоши, други – добри. Но определено музиката е причината да съм човекът, който съм.

От другата страна - Музикантите създават утопии или предпазват хората от тях?

Nick Oliveri – Не знам дали музикантите трябва да предпазват някого от нещо. Не знам. Момчета Вие какво мислите?

Jono Garret – Предполагам, че става въпрос за това, че музикантите създават паралелен свят, където хората могат да се скрият. Да напуснат за кратко живота си и да се потопят в безопасния свят на музиката. С нейна помощ те могат да напуснат ежедневието си и да бъдат отведени на място, където ще се чувстват по-добре или по-сигурно. И като музикант се надявам, че моята музика поражда добри чувства в някого, а не го отвежда на някое прокълнато място. Е, понякога музиката провокира и такива емоции. Това може да е катарзис. Друг път емоциите са хубави. А дали защитава? Може би е точно така. Ние не искаме да се отказваме. Не искаме музиката да си отива от нас. Изкуството трябва да бъде уважавано. Изразяването не трябва да е потискано. Никой артист не желае някой да поставя ограничения върху креативността му. Така че, в този смисъл творецът трябва да е защитен.

От другата страна - Кое е по-важно за един музикант – да живее в свят, в който идеалите му се сблъскват с консерватизъм или в свят, в който всеки крещи в Интернет, за да бъде чут?

Nick Oliveri – Наистина не знам как да отговоря на този въпрос. Ще се върна на нещо, което Jonathan каза в предишния отговор. Музиката е възможност за бягство от всичко.

Mike Pygmie – Нашата музика е много по-лична, отколкото политически насочена. Тя е провокирана от вътрешните ни разбирания, отколкото от това, кой какво мисли. Може и да се тревожим за едни и същи неща, но да имаме различен поглед върху тях. Това не означава, че техният не е също личен. И при тях, и при нас въпросите са пречупени през собствената призма. Просто всеки се вдъхновява от различен спектър. Музиката ни е по-скоро нещо лично, отколкото директно да е свързана със случващото се наоколо. Тя е по-интимна.

Nick Oliveri – Съгласен съм. Винаги съм гледал на музиката ни като на бягство от реалността и онова, което се случва по света.

От другата страна - Кой е вашият най-„Spinal Tap” момент?

Mike Pygmie – Първото нещо, което ми идва на ум, е директна препратка към филма. Просто сме се губили, опитвайки се да открием сцената. Някои от клубовете имат такива коридори, че не знаеш къде се намираш. Такива неща се случват.

Nick Oliveri – Участвам и в DWARVES. И там „Spinal Tap” моментите следват един след друг. Дори само вземи заглавията на песните. Ще ти е интересно да ги научиш сами по себе си. Звучат страхотно. И все ще има някой, който да си мисли, че не ги е чул правилно. Случват се подобни моменти. Преди време бяхме в един автобус и шофьорът да тръгне без да изчака всички. Това май е „Spinal Tap”. Нямаме например някакви откачени декори, но ще е добре да се сдобием с такива.

От другата страна - Какво имахте да кажете с музиката си в миналото и какво искате да кажете с нея днес?

Nick Oliveri – Посланията и преди, и сега са били – „Прави, каквото искаш!” Прави, каквото искаш. Щом го искаш, направи го и се забавлявай. Чувствай се добре. Простичко, но е такова, каквото е. Да купонясваме, да се чувстваме добре, да се разтърсим.

Mike Pygmie – Точно така. Дори и да приемете песните ни буквално, е хубаво да знаете, че те са резултата от нашите реакции и нашата представа за забавление.

От другата страна - Кой е най-добрият съвет, който някога сте получавали?

Nick Oliveri – Винаги съм използвал съвета, че дори да се обезсърча, трябва да продължа. Продължавайте да свирите. Когато бях по-млад, имаше периоди, в които исках да се откажа. Но знаеш ли, това бяха просто глупави мисли. Винаги продължавах. Продължавах да опитвам. Нали се сещащ - зарежи глупавите мисли и се върни към онова, което ти дава всичко. Не знам дали това ще помогне на някого да бъде музикант или ще му помогне да продължи да свири, но аз винаги съм постъпвал по този начин. Винаги съм бил твърд в тази посока. Не се отказвайте.

Jono Garret – Един мъдър човек веднъж беше казал – „It's a Long Way to the Top If You Wanna Rock 'N' Roll.”

Mike Pygmie – Абсолютно вярно. Nick има една история, която ми е разказвал. Не се случила на мен. Казал му я Rob Halford от JUDAS PRIEST. Когато станали златни в САЩ, решили да построят собствено студио. Смятали, че като го направят, веднага ще продължат нагоре. Мислили, че всичко от тук нататък ще е лесно. Но били в голяма грешка. Никога не става така. Дори не трябва да си помисляме, че ще е лесно. Rob казал това на Nick, а Nick ми разказа историята. И на мен ми хареса.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов