Интервю с Øystein G. Brun (BORKNAGAR) ...

Интервю с Øystein G. Brun (BORKNAGAR)

„Fall“ e 12 студиен албум на норвежците BORKNAGAR. И отново природата е в основата на композициите. Така е било преди, така е и днес. Дискът излезе в края на февруари и със сигурност е поредният добър повод за поредното гостуване на Øystein G. Brun в „От другата страна“.

Интервюто с Øystein G. Brun (BORKNAGAR) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 1.04.2024 година.


От другата страна - Привет, Øystein, с BORKNAGAR изкарахте новия „Fall“. Готови ли сте с концертната обиколка в негова подкрепа?

Øystein G. Brun - Да, през последните дни се занимаваме с всичко това. Правим клипове, промотираме албума, репетираме, скоро имаме участие на един фестивал. После идва „Inferno“. И все пак имаме нови песни, които трябва да научим. Така че, работим. На мен ми се налага да пътувам постоянно до Осло. Заети сме доста през проследните дни, но работата е за добро, така че нещата се получават.

От другата страна - Когато композирате нова музика, правите ли го с мисълта, как тя ще звучи на живо и подготвяте ли подложки за концертите?

Øystein G. Brun - За да съм честен и като човек, влюбен в музиката, предпочитам албумите. Може и да звучи странно и да изглеждам странно, но за мен музиката на първо място е албумна работа. Когато си я пускам вкъщи или в колата, тя е винаги студийна. Винаги, когато композирам, го правя заради съдържанието на албума. Живите изпълнения са на второ място, но не в негативен аспект. За да съм напълно откровен, за мен те са друга сфера. Отделяме време понякога, за да, как да се изразя, опростим музиката на BORKNAGAR, за да звучи добре на живо. За някои от композициите имаме записани осем китари за едната писта. Няма как да сме осем китаристи на сцената. Това не е възможно и ще е трудно за осъществяване. А това от своя страна ни кара понякога да използваме подложки, но се опитваме да ги минимизираме. Те са належащи в повечето случаи заради подкрепата на вокалните линии. Ние не използвами записани вокали, но се опитваме да ги подчертаем. Да улесним изпълнението им. Когато Simen (ICS Vortex) изпълнява, както чистите, така и ревящите гласове на живо, той трябва по някакъв начин да бъде облекчен, за да може да ги парви нощ след нощ. В противен случай гласът му ще изчезне след два концерта. Никога обаче не използваме подложки със записани вокали. Основно това са синтезаторни семпли, за да подпомогнем вокалиста.

От другата страна - Това е добре, защото има групи, на които живата музика е доста записана.

Øystein G. Brun - Зависи от много неща. Чувал съм истории за хора, които си купуват билети за концерт, а целият концерт всъщност е на запис. Дори вокалистът е буфосинхронист и не пее на живо. Тези неща по никакъв начин не се възприемат добре от слуховия ми апарат. Плащаш си за нещо, което всъщност не получаваш. Това не е нашият начин. За мен подложките са елемент, който ни подпомага, за да направим качествен концерт. В половината песни, които изпълняваме на живо, няма записани семпли. Но има композиции, които трябва да проработят на живо. И тогава се нуждаем от определени технологии, за да го постигнем. Защото по друг начин не би било възможно да ги направим. Все пак на сцената сме по-малко от осем китаристи. За такива моменти говоря. Ако обаче прекалиш, цялото шоу се превръща в една голяма лъжа. Дори ние правим някои неща не на живо, но и това си е вид измама. Зависи колко консервативен си всъщност в това отношение. В основата на нашите изпълнение стои стремежът ни да представим по възможно най-добрия начин нашите песни. В модерните времена днес използваме технологии, които ни помагат да го постигнем, но не като се превърнем във фалшификат. Просто искаме да сме сигуни, че по време на нашите концерти публиката и феновете ще получат едно хубаво преживяване. А те са основно на живо. Най-важното е, че ние винаги свирим на живо. Не използваме записани китари, както и вокали. В случая става въпрос повече за подсъдържание, за семпли, както и някои от основните синтезатори. Това е всичко, което си позволяваме.

От другата страна - Какво би се променило, ако тези технологии не съществуваха?

Øystein G. Brun - Това не би променило начина, по който композирам. Сигурен съм. Нищо не би променило начинът, по който създавам музика. Създавам онова, което обичам, както и онова, което бих искал самият аз да чуя. И винаги работя по този начин. Когато съм в студиото и композирам, създавам музика за албум. Това е. Това е всичко. Друго нищо не ме интересува. И когато по-късно албумът е вече факт и когато започват плановете за концерти, клипове, започваме да работим за постигането им. Обмисляме как бихме могли да се справим. Това, обаче, е в по-късен етап. За мен на първо място е винаги музиката.

От другата страна - Насочваме се към новия албум „Fall“. Как се постига балансът между днешното състояние на групата и нейните корени, от които в някои песни доста сте се отдалечили?

Øystein G. Brun - Не знам. Постоянно ме питаха какво следва след „True North“, защото мненията за него са, че е страхотен албум. Как се преодолява напрежението? Нещата при мен не работят точно по този начин. За мен създаването на музика е егоцентрично пътешествие. Композирам моя материал в моето студио и не позволявам на никого да ми влияе. Изключение са момчетата от групата, разбира се. Дори звукозаписната ни компания е наясно, че когато създавам музика, не трябва да ме безпокои. Може би отговорът не е толкова интересен, но през тези години аз просто правя моите неща. И това се случва от толкова много време по един и същ начин. Сядам сам със себе си, с моята китара в моето студио. Това е всичко. И създавам музика. Нещата наистина са до такава степен обикновени. Работата е много. Часове и часове наред. Тук, разбира се, става въпрос и за интелектуалните усилия, като измислянето на идеи и тяхното реализиране. В същото време не намирам това, за което питаш, за толкова трудно. За мен по някакъв начин то е музикално пътешествие. Започва от някъде и започва след всяка пауза. Така стоят нещата. Имам склонността да не мисля толкова много по този въпрос, както и да не му обръщам особено внимание. Просто го оставям да се случи. Отговорът ми може да звучи обикновено, но аз просто правя моите неща, ако в това има някакъв смисъл.

От другата страна - Когато създаваш нова музика, има ли задължителни теми, които трябва да присъстват?

Øystein G. Brun - Винаги започвам с природата. С пейзажите, така работи съзнанието ми. Основно при текстовете, но и по отношение на музиката. Идеята ми винаги е била, тя да звучи в определен аспект като горите, като планините. Да пресъздава цялото величие на горите, силата и мощта на планините. Тези основи са много важни от самия старт на албума. Отнася се за всеки диск, който сме издали. Разбира се, внасяме динамика. Всеки един албум е направен по различен начин, с доза прогрес и стъпка напред. Но винаги в началото на всеки един цикъл стои природата с една натурална перспектива към музиката. След което се опитвам да продължа темата с истории в текстовете. Може да звучи плоско, но за всеки един запис на BORKNAGAR първоизточникът е природата.

От другата страна - Когато създаваш нов албум източникът е твоята визия за природата или онова, което виждаш с очите си от нея в дадения момент?

Øystein G. Brun - Добър въпрос. Както и казах по-рано, в основата на работата ми върху музиката и текстовете стоят егоистичните ми търсения. Просто аз и моята музика. В същото време самият аз съм повлиян от всичко, което става по света. В момента в Европа бушува война, кризата с климата е факт и става все по-актуална, преминахме през пандемия. Тези неща ме вдъхновяват и ми влияят. В същото време съм и баща. Тази роля означава много за мен от гледна точка на бъдещите перспективи. Не ми пука кой знае колко за мен, защото след 20 години може и да ме няма, но децата ми и може би техните деца ще живеят в този свят. А това понякога ме притеснява и по някакъв начин и ме вдъхновява.

От другата страна - В каква посока те отведе историята този път?

Øystein G. Brun - Какво да ти отговоря... Тя просто излезе. В този албум няма нищо ново. Ние правим нашите неща и имаме естествения поглед върху тях, изобразявайки красивата природа. Моите усилия са насочени към задълбаване в класическата двойнственост на този свят. Борбата в природата между нейната нежна и красива страна и ужасът, който в същото време представлява, приятната и горчивата част от нея. Ще ти дам за пример водата. Тя е най-големият източник на живот. Ние самите сме изцяло зависими от нея. Без нейното съществуване ще умрем на мига. В същото време водата, която пада от скалите и разбива земята е една от най-разрушителните естествени сили, които съществуват. Тя може да унищожи всичко – от скалите до цели планини. Тази двойнственост на живота намирам за много интересна - основната философска идея за контраста в живота. Имаш слънце, но имаш и луна. Имаш дъждовни дни, но имаш и слънчеви дни. Тези неща ме интересуват и се опитвам да ги обхвана в нашата музика. По този начин и текстовете ни са фундаментални по отношение на съществуването и противопоставянето на човека и природата.

От другата страна - Всъщност, когато използваш природата като вдъхновение, какви грешки откриваш от гледна точка на човека при взаимоотношенията му с нея?

Øystein G. Brun - Бих отбелязал – много. Страшно много. От къде да започна? Един от проблемите може би, бих отбелязал, от гледна точка на съзнанието е, свързан с това, което научих, ровейки се в документи и гледайки документални филми за еволюцията на човечесството. То е непостоянно. Биологически сме създадени да се скитаме, да пътуваме, в нас е заложено да търсим нови места и нова храна. Големият проблем настъпва, когато се установим някъде, когато започнем да строим градове, което е началото на нашето доброволно изолиране от природата. Тогава се зараждат и тези монотеистични религии, започваме да вдигаме огради около себе си - началото на събирането на храна. Може би това е начинът нещата да вървят напред. Може би това е начинът, по който действа човечеството. Каквото и да е, но от момента, в който хората са започнали да водят уседнал начин на живот, се сблъскват с проблеми, породени от скъсаните връзки с природата. В настоящия момент ние поемаме по пътища, които ни отдалечават от нея. Вече я няма онази естествена динамика между природата и човечеството. Разбира се, че мнозина живеят по нейните правила и в унисон с нея, но като цяло дистанцията вече е твърде голяма. Така мисля. И това се превръща в проблем, защото отдавна сме забравили стойността й и колко е ценна тя. Знаем цената на парите, знаем колко струват новите телефони, но наистина вече не знаем цената на едно дърво или едно цвете. Тези неща за съжаление са ни вкарали в положение, което в момента е в пика си. Същото важи и за Норвегия. Страната е богата, имаме всичко, но това не може да продължава вечно. Просто няма начин. Според мен човечеството е достигнало върха в развитието си. Заради процесите в момента, обаче, трябва нещо да се промени. Просто не можем да продължаваме да живеем по този начин. Как ще се справим, нямам понятие. Може би ще съм мъртъв тогава. Може би съм твърде черноглед. Не знам. Има за какво да се притесняваме. Не заради мен, но се притеснявам заради децата ми и бъдещето на техните деца. Просто така ми казва сърцето, а то по някакъв начин бие и заради тях. Такива са ми мислите в момента.

От другата страна - Май сме близо до момента, в който няма да има връщане назад.

Øystein G. Brun - Не съм учен, нямам официално мнение по въпроса. Може би това е още един от проблемите на днешния свят. Хората смятат, че са длъжни да имат мнение за всичко. Да, може би е така, демокрация е, страхотно е. Но има нещо съществено. Ако колата ми се повреди, отивам в сервиз, където има майстори, които ще я ремонтират. Не отивам при някой шаман или на друго място. Другият проблем е, че хората смятат, че мненията им имат еднаква тежест. А не е така. Когато става въпрос за климатичната криза и проблемите, които предизвиква, предпочитам да говоря с онези, които са отдали живота си на проблема и правят научни проучвания по темата. Не ме интересува единствено какво мисли Тръмп за проблемите с околната среда. Дори и не ми пука за мнението му, защото според мен той не знае абсолютно нищо за тях. Същото се отнася и за мен. Наистина не спекулирам по темата, но положението не изглежда добре за съжаление. Имам познати, приятели на дъщеря ми, която е на 21 и учи за климата, биологията и всичко свързано с тях. Преди няколко години имаше доклад на ООН за околната среда, който обсъждах с някого, като говорихме и за децата, които са на по 21 години. Те трябва да са подготвени. Този мой познат ми намекна, че докладът трябва да се чете между редовете. Там се казва, че се предприемат необходимите действия. Всички се опитват да са позитивни, но нещата изглеждат страшно мрачни и неприветливи. И наистина няма път назад, няма връщане назад. Въпросът е как се справяме с този проблем.

От другата страна - Може ли с музика, като тази на BORKNAGAR този проблем да достигне до повече хора.

Øystein G. Brun - Имах разговор с професор, който е и предприемач, има бизнес и е написал много книги. Не е от най-известните, но е познат в определените кръгове. С него дискутирахме много по темата как би могло хората да бъдат насърчени да действат, да са съпричастни, да прояяват отношение, да се задействат. И многократно той ми каза, че няма как да кажеш на възрастния как да се държи, какво да прави. На него трябва да му се покаже как да действа. Самият ти трябва да си пример. Трябва да го направиш и да покажеш на света, че си добронамерен и тогава и останалите може би ще станат добронамерени. Но няма как да кажеш на някого, че трябва да действа. За това и чистосърдечно вярвам, че с моята музика не съм в позицията и не искам с нея да казвам на когото и да било какво да прави, как да действа, какво да мисли. Но искам да дам на хората по-добра алтернатива, искам да им покажа красотата на природата. И може би по този начин, те ще намерят своята причина да я пазят. Може би с музиката си мога да им дам посока на мисълта. Или състояние на съзнанието за каквото и да било, до което те самите са достигнали, слушайки песните ми и са си казали, че може би това е правилната гледна точка. Или ще установят, че имат още един начин да погледнат върху даден проблем. Т.е. ако успея с музиката си да повлияя на някого в положителен аспект, ще е страхотгно. Но искам да стане, като оставя вратата отворена и всеки сам да открие отговорите. Не искам да съм проповедник, не съм политик, не съм репортер. Това не е работата ми. Моята работа е да покажа красотата на природата, да разкрия красотата на околната среда, която е много важна за нас. Можеш да намериш в нея утеха, можеш да намериш всичко. От една страна са ресурсите, дърветата, златото, нефтът, от които имаме нужда. И в същото време природата има качества, които стоят над тях. Тя има едно поетично измерение, което според мен е много важно за човечеството. Става въпрос за преживяванията и чувствата, които предизвиква. Гледах един документален филм за горите в Норвегия. Беше ми много интересен и в същото време удивително плашещ. Норвегия е голяма страна. Имаме много гори. Ако прелетиш над страната, ще видиш море от гори и тук-там по някоя къща. Това създава представата, че Норвегия е една огромна гора. И това е така. И тук идва проблемът, че тези гори не са истински. Те са създадени от човека. В Норвегия едва пет процента от горите са естествени, с естествени екосистеми. 95 процента от горите в Норвегия са залесени изкуствено. Те не са се създали по естествен начин. Само идеята, че нямаме естествени екосистеми в Норвегия е плашеща, независимо че навсякъде има гори. Дори не мога да си представя, че като се разхождам няма да виждам дървета около себе си. Но тези гори са изкуствено създадени и не са истински. Те се отглеждат за дърводобивната промишленост. Понякога човек живее в изкуствена реалност. Поглеждаш през прозореца и се чудиш къде е проблемът. Има толкова много гори, планините са залесени, изглежда красиво. Проблемът е, че тези гори не са естествени. Създадени са от човека. Подобни мисли могат да ме подлудят и в същото време са доста депресивни.

От другата страна - Каква част от идеите, по които работиш придобиват завършен вид?

Øystein G. Brun - Трудно е да го изчисля. Бих казал, че грубо около 20 процента остават в суров вид. А запазвам, също грубо, 80 процента. Новият ни албум „Fall“ е добър пример. За него в началото имахме десет песни. В албума влязоха осем. За „True North“ използвахме всичко доколкото си спомням. Съотношението е 80 на 20.

От другата страна - И къде отиват неизползваните идеи?

Øystein G. Brun - Никога не изтривам онова, което не съм използвал или не съм доразвил. За „Fall“ бяхме създали две песни повече, които са миксирани и мастерирани. Просто не сме ги издали. Може би това ще стане по-късно или никога няма да стане. В архива на групата има много материал, който едва ли въобще ще издадем. Без значение дали е завършен или на етап миксиране. Имам най-малко два създадени албума, по които не съм предприел нищо. Т.е. имам много материал, по който не работя. Причините са различни. За мен създаването на музиката е като свежата храна. Когато работя по нов албум, не искам да записвам песни, които съм създал преди две години, дори и да са невероятни. През цялото съществуване на групата със сигурност има композиции, които не са завършени, не ги чувстваме правилно по някаква причина и сме ги оставили настрана. Смятам, че всеки постъпва по този начин без значение с какво се занимава. Винаги има нещо, което остава така да се каже зарязано. Ще ти дам пример с китарните партии. Винаги има такива, които не проработват или не звучат добре. Това е част от майсторството. Също така е свързано с уменията, които трябва да притежаваш като музикант – да можеш да отделиш добрия материал от не толкова добрия. Да знаеш кога една песен е завършена. Това е част от процеса.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов