Интервю с Christian "Nash" Fritz (NASTY) ...

Интервю с Christian "Nash" Fritz (NASTY)

В края на тази седмица предстои поредният „Hardcore X-Mass 2023”. Положението телеграфично изглежда така – 2 дни, две сцени, 20 групи и големите хедлайнъри NASTY. Белгийската бийтдаун/хардкор/метълкор банда се събира през 2004. До тази година групата свири няколко пъти в България. Само след няколко дни ще го направи отново, като част от „Hardcore X-Mass 2023”. Тук NASTY ще представят и най-новия си албум „Heartbreak Criminals“. С помощта на Александър Бояджиев (LAST HOPE, "141") барабанистът на групата Christian "Nash" Fritz даде специално интервю за „От другата страна“.

Интервюто с Christian "Nash" Fritz (NASTY) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 11.12.2023 година.


От другата страна - Привет, Nash, идвате отново в България, този път за участие на „Hardcore X-Mass 2023”. Какво точно ще представите? Heartbreak Criminals?

Nash - Определено ще изпълним няколко песни от новия ни албум. Ще бъдат три или четири. Но разбира се, ще свирим композиции и от останалите ни албуми. Дори ще се върнем до първото ни издание от 2006 година. Винаги се опитваме да излезем с добра комбинация от песни, което не е толкова лесно, както беше преди. Когато имаш повече албуми, разполагаш с 50-60-70 песни и трябва да избираш. Ние обаче винаги се опитваме да направим добър сет от всички албуми, така че феновете ще чуят стари песни, от средния ни период и най-нови.

От другата страна - Има ли песни, които никога на пропускате?

Nash - Разбира се. Такава е „Slaves To The Rich”. Бих казал, че тя е една от най-известните ни композиции. Освен това при нея текстът и заглавието са много показателни за времената, в които е създадена, описват ги много добре, но е актуална и към днешния ден. „Slaves To The Rich” присъства винаги в сета. Винаги изпълняваме „Shokka”. Някои от старите като „Chaos”. Тя също е винаги част от сета ни. Композицията е стара, но е много динамична и всеки я познава. Тези песни са винаги част от концертите ни, а останалите са комбинация от различните периоди на NASTY.

От другата страна - Има ли песни, които никога не сте изпълнявали на живо?

Nash - Има, разбира се. Със сигурност. Както казах, имаме повече от 70-80 композиции, от които трябва да избираме. Би било страхотно да изпълним всички, но това означава, че в края трябва да сме мъртви, защото ще ни се наложи да издържим на 4-5 часов концерт. Нашата основна цел е да направим сет от 40-45 минути, защото шоуто ни е интензивно. Свирим много динамично, без да наблягаме на техничността. При мен на барабаните това важи с пълна сила. Опитвам се да свиря колкото е възможно по-силово и шумно. Което е много изтощително. И по-специално, когато феновете в публиката откачат, се опитваме да дадем най-доброто от себе си и всичко, което имаме като енергия. Което означава, че няма как направим шоу повече от 45, максимум 50 минути. В противен случай ще умрем на сцената. И за да се върна на въпроса ти. Има много песни, които не сме изпълнявали на живо. Има много композиции, които трябва да репетираме, за да можем да ги свирим по-концерти, но те са твърде стари и едва ли ще станат някога част от сета ни. Във всеки албум има 3 или 4 песни, които изпълняваме на живо, останалите, за съжаление, остават извън полезрението ни. Мисля, че това се случва при всяка група и музикант. Така стоят нещата.

От другата страна - Как се намира баланса между песните, които Вие искате да свирите и тези, които публиката иска да чуе?

Nash - Това е добър въпрос. Ще опиша NASTY като група, която никога не създава музика, за да удовлетвори слушателите. Не сме създали и една композиция, с идеята, че ще се превърнем в голяма банда. Винаги композираме с основна цел песните да са тежки и здрави. Това е мисията номер едно за нас. За щастие много хора харесват подхода ни. Харесват тежката музика и музиката, на която могат да си махнат главите. Трябва, обаче, да отбележа, че вече не сме на по 18 години. Когато основахме групата, бях на 17. С времето музикалните ми вкусове и музикалният ми хоризонт се промениха и станаха по-богати. Понякога имам желанието да свиря нещо по-различно. Обаче съм убеден, че повечето фенове ще бъдат разочаровани, защото музиката ни няма да е толкова тежка. Това, което много хора не знаят е, че аз съм тур мениджър на джаз изпълнители. И много харесвам джаза, както и поп, и рок музиката. Понякога си представям, как изпълнявам точно тези стилове, но те по никакъв начин няма да се вържат с посоката на NASTY. В групата винаги се опитваме да създаваме наистина много тежка музика. Музика, която по-специално на концертите носи много емоции и музика, която ни носи удоволствие, когато я свирим на живо. В песните ни винаги има действие, развитие. Всяка композиция има по няколко различни части. Но песните ни са винаги много кратки. Опитваме се да не се разливаме в парчетата, защото смятаме, че слушателите много бързо ще се отегчат, ако повтаряме отделните части твърде често. Така че подходът ни към музиката е – кратки, здрави и опростени парчета, и както отбелязах, за щастие точно това харесват и феновете. Но това са песните и които ние обичаме да свирим.

От другата страна - Спомена, че си мениджър на джаз изпълнители. Каква музика има във фонотеката ти, за която никой не предполага, че слушаш?

Nash - Харесвам Miles Davis. Често си го пускам. Много харесвам Marcus Miller. Слушам много джаз артисти като тях. Също така си пускам поп музика. Аз и вокалистът на NASTY Matthi на времето бяхме известни като големи фенове на R. Kelly, Akon и други подобни изпълнители. Бяхме нагазили здраво в R&B и хип-хопа. Знаеш ли, щом музиката ме докосва, мога да слушам всичко. В това число от техно и класическа музика, до поп и рок. Също така метъл и хардкор. Без значение. Харесвам всякакви стилове, щом музиката ме докосва и ме кара да се чувствам добре. Пускам си всичко без ограничения. Слушам музика постоянно. А и днес, когато сме вече малко по-големи, не мога да слушам денонощно хардкор и метъл. Когато съм вкъщи с годеницата ми, си пускам спокойна музика, за да съм в добро настроение. А когато ми трябва мотивация или спортувам и тичам, когато имам нужда от надъхване, в тези моменти подбирам много тежки и бързи неща от метъла. Понякога и техно. Слушам всичко, от което имам нужда.

От другата страна - Догодина NASTY стават на 20 години. Какво Ви мотивира през всичкото това време?

Nash - За да съм честен, никога не е било супер лесно. От някакъв момент групата се превърна в бизнес. Просто трябваше да поемем в тази посока. Нямаше как да останем ъндърграунд, когато ставахме все по-големи и концертите се увеличаваха. В определен момент трябваше да сме наясно и на чисто с данъците. Там всичко трябва да е наред. Свириш, правиш все повече концерти и идват данъчните и питат къде са Ви данъците. Нямаше как да си останем обикновен проект, трябваше да навлезем в бизнес, да регистрираме групата, което според мен е отвратително, но така стоят нещата. И тъй като NASTY не е поп банда, което е очевидно, не правим кой знае какви пари. Така че от бизнес гледна точка никога не е било супер лесно. Лесното беше друго. NASTY е основното ни занимание, нашето дете, за което от самото начало винаги сме се грижили. Винаги сме слушали тази музика и винаги сме мечтаели да сме в точно такава група, да правим турнета по света, да свирим за хората и да ги правим щастливи. Винаги съм се олицетворявал с тези неща и те са основната ми мотивация. Обичам да се срещам с нови хора, да свиря пред тях, да ги подлудявам с музиката ни и те да си изкарват страхотно – мотивацията ми през всички тези години. Мисля, че това се отнася и за останалите в групата - да правим албуми и да пътуваме вместо, да ходим на работа от 9 до 5, която не ни прави щастливи. Музиката продължава да ни кара да се чувстваме добре, независимо че не печелим милиони от нея. И въпреки това напълно си струва всяка година да обикаляме с нея по света. Надявам се, че ще имаме възможност да го правим още дълго – 5, 10, 20, 100 години, няма значение.

От другата страна - Музиката на NASTY е доста интензивна, с възрастта изпълняването й става ли все по-голямо предизвикателство?

Nash - Ще ти кажа нещо. Ще говоря за себе си като барабанист. Аз свиря много силово. Ако съм на джаз концерт, нещата там са пълна противоположност. Джаз барабанистите са фантастични, но те свирят по съвсем различен начин, те са много технични, изпълняват различен ритъм, а аз свиря много опростено и четири пъти по-шумно от повечето джаз брабанисти. За мен винаги е много изтощително да изпълнявам музиката на NASTY. Особено, когато сме в малка заличка, където е горещо, претъпкано и кислородът не достига. В такива моменти е много трудно. Претоварването е пълно. Ще ти дам пример с концерта по повод излизането на новия ни албум. Бяхме в Есен, Германия. Беше фантастично. Шоуто беше разпродадено. Имаше 600 души. Концертът беше през лятото, а в залата не бяха пуснали аспирацията по някакви причини. Не можеш да си представиш колко горещо беше вътре. Само след две песни кислородът свърши. Лично аз бях на ръба. В същото време, ако поставиш новите песни до тези от първите ни два-три албума, ще видиш, че като барабанист се опитвам да свиря все по-бързо. Това се отнася и за китариста. Приемам го като вид развитие. Не съм като Chris Adler от LAMB OF GOD, който прави убийствено бързи бласт бийтове, но се опитвам да развивам свиренето си, да увеличавам скоростта и изпълнението ми да е по-внушително. Което от своя страна води до това, че от албум до албум изпълняването на песните на живо става по-трудно. Ако условията на един концерт са както трябва, а в залата не е твърде горещо, всичко е наред. На фестивалите на открито, винаги се чувствам добре, защото кислородът никога не свърша, има движение на въздуха. В клуб обаче… Спомням си един от концертите ни в София. Беше на много малко място, беше много горещо, а това може да направи участието ни много тежко и изтощително. Ако засегна техниката на изпълнение, за китариста ни Paddy и за басиста ни Berry новите песни са по-трудни за свирене, поставени до тези от „Declaring War” и „Aggression” - първите два албума на NASTY. Винаги се опитваме да балансираме нещата. Това, което никога няма да допуснем на сцена, е да имаме подложки, за да звучим по-добре или да звучим на както на запис. Винаги свирим 100 процента на живо и точно така ще продължим. Опитваме се да развиваме музиката на NASTY, но тя винаги трябва да е такава, че да можем да я изсвирим по добър начин на живо като в същото време продължаваме да и се наслаждаваме.

От другата страна - Какво трябва поне веднъж да преживее една група?

Nash - Това е също много добър въпрос. Турнетата и групите се промениха през последните години. Обикалям много, имам приятели и колеги от различни музикални сцени, винаги имам интересни наблюдения и разговори с различни хора. Това, което много от тях отчитат е, че едно време – преди 20, 30, 40 години, за да стане една група наистина голяма, трябва да прави турнета. Постоянно, за да се показва пред хората по целия свят. Дори и само в Европа или в съседната страна, групата трябва да е постоянно на път и постоянно трябва да издава. На всеки две години да вади нов албум. Но най-важното е винаги да е по турнета. А днес със социалните медии, с алгоритмите и Spotify, както и с TikTok всичко това можеш да бъде пропуснато. Не всеки има възможността постоянно да обикаля, но ако знаеш правилата на играта, добър си в нея и уцелиш правилният момент (вярвам, че точно така трябва да бъда), можеш да пропуснеш, както турнетата, така и издаването на нов материал на всеки две години. Има няколко примера за групи, които са изключително големи, постигат го за година или две, използвайки социалните медии, а в действителност не са направили нито едно турне. Аз самият идвам от други времена, когато турнетата и свиренето на живо беше задължително. Смятам, че всяка група трябва да турира, за да се развива, за да става по-добра и музикантите да стават по-добри. Смятам, че всеки музикант трябва да прави точно това. От друга страна турнетата не са никак леки. Правиш много жертви. Постоянните турнета те откъсват от любимите ти хора. Ако имаш деца, не ги виждаш често, не виждаш приятелите си. Тази работа не е толкова лесна. Трудно е да си на турне. Разбирам, че за повечето хора това звучи като мечта. Наистина е страхотно, но винаги се събуждаш в различен град, трябва постоянно да са адаптираш към нови условия, различни хора. Забавно е и е едно от най-великите неща, ако имаш възможност да го правиш, но определено не е лесно. Повечето хора нямат възможност да живеят по този начин, а и не биха се справили. Но смятам, че всяка банда в своята кариера трябва да направи поне едно истинско турне, за да може да заслужи, да се нарече истинска група. Не искам да говоря лошо за хората, които стават известни с помощта на социалните медии. За мен това е нещо нормално. Но така поставен въпросът, всяка група трябва да прави турнета, за да става все по-добра и истинска.

От другата страна - Поводът за това интервю е концертът на NASTY в София. Най-странното място, където сте свирили и най-интересната реакция на феновете?

Nash - Споменах София. Спомням си клуба. Имаше още един, но се сещам за сегашния. Нямаме търпение. Мисля, че сме имали четири концерта при вас. Мисля, че два или три пъти сме били в малката зала, а два пъти в голямата. Всеки път шоуто е невероятно. Всеки път, когато се сещам за концертите ни в София, настръхвам. Нямам търпение да се върнем отново. Винаги е било впечатляващо. Не знам дали си запознат, но преди 8 или 9 години имахме малък инцидент в София. На концерта ни имаше крайнодесни елементи. Хвърляха бутилки. Певецът ни Matthi беше уцелен с една и трябваше да спрем концерта, за да разрешим проблема. Много гаден момент, защото дотогава никога не ни се беше случвало подобно нещо. Инцидентът обаче се превърна и се разви в много добро преживяване. Другите фенове познаваха тези, които започнаха безредиците, но се страхуваха от тях. Ситуацията в хардкор сцената в България тогава беше такава. Това, което стана, беше, че ние спряхме да свирим, защото Matthi кървеше. Всички се засилиха към сцената, за да разрешат ситуацията, дори и да се сбият, което е последното желание за нас като група. Мразим насилието, не го искаме и го избягваме, но ако се наложи, ще се защитаваме. Фенове, обаче, се обединиха и застанаха между нас и крайнодесните елементи. Успяхме заедно да ги изгоним от залата. Върнахме се на сцената и завършихме концерт. Оставаха ни още 6-7 песни от сета. Matthi не беше във форма, кървеше, но винаги ще помним този инцидент и то в позитивна светлина. Най-странната, но положителна ситуация, в която сме изпадали. През последните години сме правили наистина невероятни концерти, също така на големи сцени, както и сме имали страхотни малки изяви, които предизвикват сълзи в очите ми. Имаше един концерт през 2018 или 2019, на който бяха сестра ми и майка ми. Майка ми е красива дама на петдесет и няколко години. И когато майка ти е на концерт на NASTY, очакваш да стои в дъното на залата, където е по-безопасно. След втората песен хвърлих поглед към хората, които са непосредствено пред сцената. И видях майка ми на първия ред. Пълна лудост. Защото феновете на шоу на NASTY не са никак мирни и вежливи. За мен това беше изключително специален момент. Генерално за NASTY е много хубаво, че групата расте и популярността й се увеличава. Можем да свирим на големи фестивали пред хиляди фенове. Нещо, което никога не сме мислили, че ще е възможно с тази музика. Скептицизмът ни обаче е опроверган. Което ме кара да се гордея. А най-странното шоу, което някога сме имали, беше в Сплит, Хърватия. Тогава в клуба имаше 50-60 души, които идея си нямаха, какво представляват NASTY. Никой не реагираше на музиката, гледаха ни като извънземни, очаквайки, че ще свирим джаз. Започнахме, а на всички им личеше, че са ужасени. Не продадохме нищо от мърча. Сплит е страхотен град, хората са невероятни, но определено не е най-доброто място за хардкор концерт или поне нашият опит сочи това. Най-странното шоу в историята на NASTY въобще.

От другата страна - Кое е най-неприятната, най-гадната част от NASTY?

Nash - Ние сме много готини пичове с големи сърца. Понякога обаче свирим много злобно. Не сме най-техничните музиканти, понякога свиря на барабани доста опасно, но в края на краищата много емоционално и енергично. В NASTY има много страст по гаден начин, което се вписва много добре в образа на групата.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов