Интервю с Orianthi (екс-Alice Cooper) ...

Интервю с Orianthi (екс-Alice Cooper)

Orianthi Penny Panagarisе родена на 22 януари 1985 година. Всъщност е известна под името Orianthi - китаристка, певица и автор на песни. Дебютният й сингъл от 2009 година "According to You" става номер 3 в Япония, номер 8 в Австралия и номер 17 в САЩ, като получава платинен статут. Успехът на първата песен на Orianthi е определящ за по-късните събития. Като например - през 2009 година тя е обявена за една от "12-те най-велики жени, свирещи на електрическа китара”, а през следващата година става "Най-добър китарист на годината”, в конкурс, организиран от списание „Guitar International”. И още, и още, и още… Иначе е работила с Michael Jackson, Richie Sambora, Alice Cooper. Само преди дни Orianthi издаде новия си албум „Rock Candy” и даде специално интервю за „От другата страна”.

Интервюто с Orianthi (екс-Alice Cooper) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 17.10.2022 година, като и в предаването „Евробокс” по програма „Хоризонт” на БНР.


От другата страна - Привет, Orianthi, издаваш нов албум, който е и поводът за това интервю.

Orianthi – „Rock Candy” се получи много бързо. Бях наистина много вдъхновена. Направих го с моя приятел Jacob Bunton. Горе-долу процесът протичаше така – всеки ден създавахме по една песен и я записвахме на момента. Намирам свиренето ми на китара по-различно в този албум. В него има повече поп-рок усещания. Обикновено съм по-ориентирана към блус рока. А в „Rock Candy” със сигурност има повече поп рок.

От другата страна - Би ли направила паралел с началото на кариерата ти?

Orianthi - Всъщност сега рокът е по-зрял, отколкото е бил в началото на кариерата ми. Тогава свирех инструментали на Santana, повече блус и дори песни, които преминават от блуса в поп музиката. А сега заради лейбъла, който ме издава, звукът ми е по-тежък. А феновете обичат по-тежките неща. Все пак съм свирила с Alice Cooper. Така се стигна до „Rock Candy”, който е както рок, така и поп албум. За това всъщност албумът ми се казва „Rock Candy” – заради рок вкуса и поп нотките в него.

От другата страна - Спонтанната или премерената работа предпочиташ?

Orianthi - Харесва ми да съм вдъховена и да преминавам през вдъхновението. Просто се пускам по него и свиря. Моментът е забавен и се чувствам много креативна. Приемам начина си на работа по този албум като предизвикателство. А аз харесвам предизвикателствата и не ги отбягвам. Този албум със сигурност по някакъв начин показва един по-различен опит.

От другата страна - Имаш ли любими песни от „Rock Candy”?

Orianthi - От „Rock Candy” наистина харесвам "Light It Up". В нея е любимият ми риф. "Void" също е страхотно парче. Там китарите са по-тежки. Както и въвеждащият инструментал "Illuminate" заради чувството, което носи. Няколко са композициите. Много добре си изкарахме по време на записите.

От другата страна - Издаваш албум във времена, в които музиката се слуша от плейлисти и се предпочитат синглите.

Orianthi - Аз самата съм по-олдскуул ориентирана. Предпочитам албумите и винилите. Предпочитам да ги държа в ръцете си. Не си падам по всеки аспект от дигиталния свят. Харесва ми лекотата, която осигурява, разбира се, защото имаш незабавен достъп до нещата. Но качеството на винила или диска е различно. Наистина е така. Нещата, които слушаме от телефоните ни са много компресирани, звучат много различно. Интересното е, че слухът на хората е вече моделиран, за музика, създадена по този начини и записана в импровизирани домашни студия. Обаче аналогивият звук и прехвърлянето му на диск или плоча за мен е по-добрият вариант. Това е храна за душата.

От другата страна - Когато композираш музика, мислиш ли за нейна целева аудитория?

Orianthi – Албумът е за тези, на които ще им хареса. Винаги създавам музика, за да могат хората да се забавляват. Никога не се опитвам да достигна определена целева публика. Разбира се, харесва ми, когато успея да вдъхновя хлапетата да хванат китарата. Текстовете ми са основно за приятелствата и връзките, в които съм се впускал. Както и са резултат от наблюденията ми, от преминаването през различни етапи и моменти или самокритиката. Когато композирам, не мисля, че трябва да насоча музиката си към определан група от слушатели. Просто показвам себе си в конкретния момент. Следващият албум, който направя, ще бъде различен. Така че „Rock Candy” е една глава от живота ми. И се надявам слушателите да го разпознаят и той да остави следа в тях. Наистина ще бъда щастлива, ако предизвика щастие у феновете и ги вдъхнови. Ще е интересно.

От другата страна - Най-нестандартното определение, което си чувала за себе си?

Orianthi - Хората смятат, че аз съм метъл. Ами, не е точно така. Свирила съм с Alice Cooper, правила съм „War Pigs” на BLACK SABBATH на някои концерти, но не съм типичния метъл китарист, не съм истински шредър. Дори не гледам на себе си като на шредър. Откривам се по-скоро в блус рок свиренето на китара. Понякога се забавлявам с подобни коментари. Израснала съм, слушайки B. B. King, Eric Clapton, Santana, Stevie Ray Vaughan, Jimi Hendrix.

От другата страна - Най-нестандартното вдъхновение за песен?

Orianthi - Създадох песен за една птичка. Птичка, която ми беше домашен любимец. Когато бях малка. Дядо ми ми подари гълъб, беше бял. Песента се казваше „White Dove”. Беше за дядо ми, но беше вдъхновена от домашния ми любимец гълъба.

От другата страна - Когато си пуснеш първия си албум „Violet Journey” от 2007, откриваш ли днешната Orianthi в него?

Orianthi - В някаква степен, да. И знаеш ли, искам да взема повече от тогава. Да се върна там. Защото открих онази невинност в себе си, когато съзвавах сама албума си. Честно казано, преживяването беше дори на духовно ниво. Учех се да бъда продуцент и инженер, да създавам песни. Разбира се, имаше го и напрежението, защото преди това в Австралия свирех кавъри. Създадох албума в двора на къщата, където живеехме. Баща ми ми беше построил студио там. В края на краищата процесът беше много невинен. В главата ми не звучаха гласове, които да ми казват какво би трябвало и какво не би трябвало да правя. Наистина се гордея с „Violet Journey”. Създаването на албум по този начин е страхотно преживяване. Не се нуждаех от никого. Сама си бях достатъчно специална. Не се нуждаех от продуцент, инженер, от никого. Просто всичко направих буквално сама. Виж, обичам да работя с продуценти, които са ми приятели като Marti Frederiksen, Jacob Bunton и David Stewart. Обичам да работя с тези хора, те никога няма да ме подведат. Понякога обаче има твърде много готвачи в кухнята, ако ме разбираш. Което ме притеснява. Защото като артист мога да загубя набелязаната посока. Има опасност съзнанието ми в някаква степен се отдалечи от нея, защото е натоварено с други мисли. Започвам да си задавам въпроси за това, коя съм аз и каво всъщност искат хората, когато започнат да ми подхвърлят, че трябва да съм повече поп, да не правя нещо, защото преди съм го правила. Но когато съм правила нещо преди, а сега отново посягам към него, означава, че го преоткривам и бих могла да го променя. Много хора ми казват, че ме слушат, защото съм поп. Отговрям им, че преди съм правила такива песни и съм голям фен на поп композициите. Обичам да работя с поп артисти. Но вече не съм на 15 и съм навлялза повече в блус, поп, рок, кънтри сферата. Превърнала съм се в такъв артист и ми харесва да комбинирам всичко това.

От другата страна - Кой ти откри рок музиката?

Orianthi - Баща ми. Той ме въведе в рок музиката. Той ми пускаше вкъщи плочи на Jimi Hendrix, LED ZEPPELIN. Т.е. те са саундракът на детството ми. Дори CREAM и Erik Clapton. Този вид рок съм слушала като малка. Сайкъделик също.

От другата страна - Има ли специален човек, чието мнение цениш много?

Orianthi - Разбира се. Приятелите ми със сигурност. Изпращам идеите си на моите скъпи приятели, които са невероятни музиканти и артисти. Ценя и уважавам мнението им. Това са продуцентите или скъпи приятели като Steve Vai. Изпращам му понякога някои идеи, за да ги чуе. Всъщност имам различни хора, на които се доверявам за музиката си. И се радвам, че мненията им са положителни. Една от тях е Vanessa Amorosi, певица от Австралия. Изпращам и на нея някои неща. На David Stewart или Marti Frederiksen. На Jacob Bunton също. Винаги се доверявам на мнението на бандата и на продуцента ми.

От другата страна - Всъщност как се чувстваш в сфера, която продължава да е доминирана от мъжете?

Orianthi - На първо място беше трудно. Дори и днес по някакъв начин е трудно, защото постоянно ме съдят. Обичам да изглеждам добре, защото съм дама. Необходимо ми е време, за да се наглася. А хората си мислят, че съм някаква позьорка. Не, просто обичам да изглеждам добре, когато излизам. Така съм възпитана. Майка ми винаги се обличаше с вкус. Винаги полагаше грижа за външния си вид. И аз винаги постъпвам по същия начин. Знам какво си мислят хората, че това е имидж. И в някаква степен нещата стигат и до там. Огледай се. Винаги става въпрос за това. Дори и Jimi Hendrix да вземеш, ще разбереш, че винаги става въпрос за музика и имидж. Те вървят ръка за ръка. Когато чуя, че по мой адрес са казали, че се обличам по определен начин заради нещо си, отговарям, че искам хората да слушат музиката, но когато дойде време за шоу, трябва да е шоу. Бандата ми също изглежда подобаващо. Подготвяме концерта, искаме да изглеждаме добре, свирим добре. Това е преживяване. Стремежът ни е да създаваме настроение. За това става въпрос. Иначе жените в рок музиката не са толкова малко всъщност. Но музикалният бизнес не е от леките. В поп музиката изпълнителите идват и си отиват постоянно. В рока, блуса и кънтрито феновете са по-лоялни. В попа всеки е с теб, докато имаш голям хит и си под прожекторите. Ако следващата ти песен не е хит, публиката се обръща към следващия в списъка, който предлага хит. Това ми е странно. Изпитвала съм го. Още с първата ми песен "According to You", която стана голям хит. Всички я слушаха, звучеше отвсякъде, беше страхотно. После се обърнах към рока, но феновете настояваха за друга поп песен, слушаха рок композициите, но не беше същото. Така че бизнесът е леко труден. Самата аз не искам да преследвам нищо. Просто искам да съм себе си тук и сега и се надявам, че хората ще ме харесат.

От другата страна - Имаш ли неизпълнена мечта?

Orianthi - Може би точно сега ще се изпълни. Работя по мое солово световно турне. За първи път ми е, което е настина невероятно. Бяхме хедлайнъри на един фестивал. Започнахме да организираме концерт по концерт. Много е хубаво отново да съм соло артист. Страхотно е да имам собствена група, която е съставена от невероятни музиканти. Да съм заобиколена от точния екип. Дълго време бях в друго положение и днес съм много щастлива.

От другата страна - Няколко имена и ще те помоля да споделиш първите мисли, след което ги чуеш. Michael Jackson!

Orianthi - Michael Jackson беше вълшебник. Невероятен артист. И много вдъхновяваща личност.

От другата страна - Richie Sambora.

Orianthi - Вдъхновяващ, невероятен китарист, композитор и певец. Изкарахме си страхотно заедно.

От другата страна - Alice Cooper.

Orianthi - Невероятен шоумен. Страхотна личност. Обичам да празнувам Хелоуийн с него. Четири години подред ми се е случвало.

От другата страна - Orianthi Panagaris.

Orianthi - Не знам. Ексцентрична австралийка, която композира музика и свири на китара, която иска да е вдъхновение за много хора по света и да им носи щастие.

От другата страна - Имаш ли шанса да го правиш?

Orianthi - Надявам се. Дори в момента правя точно това. Направихме доста голям концерт преди няколко дни. Хората танцуваха и бяха щастливи. Това беше страхотно преживяване.

От другата страна - Тогава каква е ролята на артиста в обществото?

Orianthi - Да обединява хората. Да направи така, че да не се чувстват самотни. Да ги накара, да почувстват, че могат да бъдат себе си. Смятам, че това е ролята ни на Земята. Да накараме хората, да забравят за малко за себе си. Ние сме нещо като музикални терапевти.

От другата страна - В този разединен свят, в който всеки има мнение, хората могат ли да са обединени, да бъдат щастливи заедно?

Orianthi - Естествено. Един ден ще бъдем заедно. Всички сме хора. Трябва да променим мисленето си. Ние носим разделението в себе си. Всеки ден се разграничаваме един от друг. Защо? Защо да не можем да живеем в мир със съседа си. Опитвайте се да се спогодите с колкото се може повече хора, накарайте ги да се чувстват добре. Ние не сме вечни на тази планета. Животът е, за да се свързваме помежду си, да живеем по най-добрия начин и да правим най-доброто, на което сме способни. Това е.

От другата страна - Кой е твоят най-рокендрол момент?

Orianthi - Толкова са много. От работата ми с Michael Jackson, до участие пред 100 000 души в Бразиля, когато за да избегнем трафика, се наложи да се качим на хеликоптер. Тогава бях част от групата на Alice Cooper. Много луди моменти съм преживяла. Фестивалът „Wacken Open Air”, където бяхме пред море от 100 000 фенове. Това е истински рокендрол. Всички тези неща.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов