Интервю с Eleni Nota (NERVOSA) ...

Интервю с Eleni Nota (NERVOSA)

NERVOSA са бразилска група, която свири траш. На пръв поглед нищо особено. Много банди се подвизават в този стил. Още повече от Бразилия, където SEPULTURA са тотални икони. Интересното при NERVOSA, обаче, е, че бандата е съставена от четири дами. И всъщност от самото начало на групата, в нея са участвали и в момента участват само момичета. Днес NERVOSA са интернационални. През миналата година бандата издаде „Perpetual Chaos”, който е четвъртив дискографията й. А само след часове групата ще стане част и от „Hills of Rock” в Пловдив. Два повода за разговор с гръцката барабанистка на NERVOSA Eleni Nota.


От другата страна - Привет, Eleni, как стана част от NERVOSA?

Eleni Nota - Fernanda и Luana напуснаха бандата през пролетта на 2020. На Prika й се наложи да търси нови попълнения. Карантината беше въведена навсякъде по света и за това този процес протече онлайн. Изпратих няколко кавъра на различни песни, които явно са се харесали. Една сутрин получих имейл от Prika, в който ме кнеше на прослушване за NERVOSA. Съгласих се. Направихме го онлайн заради карантината, явно съм й допаднала, защото само няколко часа по-късно получих поста. Така станаха нещата.

От другата страна - И първото ти издание с тях е „Perpetual Chaos”?

Eleni Nota - В началото беше малко сложно. Трябваше доста да поработя докато си изясня какво точно искаха за албума от гледна точка на барабаниста. Luana прави здрави бласт бийтове, които са запазената й марка. Така че аз исках да ги съхраня. Исках да запазя начинът, по който звучат барабаните в NERVOSA, като в същото време добавя и нещо от себе си. Така заедно с Prika и продуцента Martin Furia открихме точния баланс, запазихме бласт бийтовете, но внесох и много от моите двойни каси, защото те са по-скоро в моята сфера. В същото време моите т.нар призрачни ноти, са също разпознаваеми. Смятам, че намерихме точния баланс.

От другата страна - „Perpetual Chaos” е развитие за NERVOSA в друга посока или по-скоро продължение на предишния албум на групата „Downfall of Mankind“?

Eleni Nota - И двата варианта са видими. Мисля, че албумът се родее с „Downfall of Mankind” като звук. Продуцентът е същия. Основният композитор отново е Prika. Така че има доста допирни точки с „Downfall of Mankind”. От друга страна „Perpetual Chaos” е по-различен и стъпка напред за NERVOSA. Причината е най-вече в състава, който е различен. Така в диска присъстват влияния от блек метъла заради Mia Wallace, както и дет метъл заради Diva Satanica. В момента музиката на NERVOSA е комбинация от траш, дет и блек. А преди това основно от траша.

От другата страна - Този състав по-добър ли е от предишния?

Eleni Nota - Не мисля по този начин. Предишният състав също беше феноменален – невероятни басистка, барабанистка и вокалистка. Ние просто сме различни хора и имаме различни музикални вкусове. И точно заради музикалните ни предпочитания „Perpetual Chaos” е различен. Ние харесваме блек и дет метъла, и те са представени по-силно в новия албум. Така че не смятам, че е някой е по-добър или по-лош, просто албумът и съставът са рзлични.

От другата страна - Имаш ли любима песен от „Perpetual Chaos”?

Eleni Nota - Разбира се. Изборът е труден, но предпочитанията ми клонят към „People of the Abyss”.

От другата страна - А от предишните албум на NERVOSA имаш ли любима песен за изпълняване?

Eleni Nota – „Raise Your Fist!” от „Downfall of Mankind”. Тя ми е любима, както за изпълняване, така и за слушане.

От другата страна - Кой всъщност ти представи екстремната музика и защо избра да си барабанитска?

Eleni Nota - Не съм израснала в музикално семейство и заради това нямах някакви основни музикални предпочитания. Почти не съм слушала музика. Когато станах на десет години най-добрата ми приятелка от училище ми даде да чуя SLIPKNOT. Песента, която ми пусна беше "Surfacing". Влюбих се в нея. После гледах изпълнения на Joey Jordison. Направо бях като гръмната. Това всъщност са първите ми стъпки в екстремния метъл. Толкова се запалих по него, че започнах да търся и да откривам нова музика, и нови групи за себе си. Направо бях пощуряла да попадна на нещо ново. Нищо не беше планирано, просто се влюбих. Също така усещах представянето на барабанистите много близко и зареждащо. Когато гледах някой на живо, го смятах за супер герой. И аз исках да съм супер герой. Реших, че барабаните са моето нещо. През първите няколко години не мислех, че ще стана професионална барабанитска, но с времето осъзнах, че това е единственото нещо, с което обичам да се занимавам. Не съм добра в нищо друго освен в музиката. Т.е. така да се изразя - за мен не съществуваха други възможности. Музиката всъщност е единствения начин за мен и нещо което харесвам.

От другата страна - Т.е. виждаш се като професионален барабанист?

Eleni Nota - Да, работех като барабанист и преди NERVOSA. Не съм свирила в големи групи. Работех като учител по ударни и сешън барабанист. Така че ударните вече се бяха превърнали в моя професия. Сега обаче с NERVOSA нещата са по-сериозни. Защото все пак свиря на ударни в голяма метъл банда, с която правя турнета. Да, определено, мога да оцелявам с приходите от това, така че гледам на себе си като на професионален барабанист. В момент най-хубавото е, че свиря музиката, която харесвам. Не ми се налага да изпълнявам джаз и други стилове. Не че не ги харесвам, но наистина е страхотно, че мога да изпълнявам любимата си музика и да живея от нея. В студиото цари демокрация. Всяка от нас е свободна да сподели мнението си. Експериментираме без да се притесняваме, опитваме всичко, което искаме. Когато свириш с група, а не като сесиен барабанист, можеш да направиш в общи линии всичко, което си поискаш. Разбира се, заедно с останалите от бандата и с продуцента. Наистина се наслаждавам на артистичната свобода. За да съм честна, на откривам недостатъци. До момента имам само положителни впечатления. Може би в бъдеще ще се появят някакви, но в момента всичко е наред.

От другата страна - Как точно работихте по новия албум на NERVOSA?

Eleni Nota - С Интернет не е толкова трудно. Prika композира много и ни изпращаше идеите си. Дори по имейл. Преслушвахме ги и измисляхме нашите части. Преди да влезем в студиото, разполагаме с основата на песните. Около 70 процента от композициите бяха готови предварително като съдържание. Когато настъпи моментът да влезем в студиото, вече бяхме наясно какво искаме да направим. Помогна ни и продуцентът, с когото доразвиваме песните. Когато вече бяхме в студиото, дойде и времето на експериментите. Опитвахме различни неща. Така всъщност работихме. С помощта на Интернет не е толкова трудно. Разстоянията не са вече чак такъв проблем.

От другата страна - Интернет и дистанцията между музикантите не убиват ли чувството в музиката?

Eleni Nota - По някакъв начин сигурно е така. Хубавата част е, че нещата при нас са на по-различна плоскост. В началото просто оформяме структурата на песните, а след това в студиото работим по тях всички заедно. Опитваме много неща, променяме някои от тях. Работата по Интернет наистина е доста безчувствена и дистанцирана. Но когато влезем в студиото, атмосферата е топла и човешка. В края на краищата се опитваме всички да сме въвлечени в процесите. Това ни помогна да постигнем страхотен резултат с „Perpetual Chaos”. Разбира се, че най-добрият вариант е джемът в студиото. Точно така планираме да продължим, да работим в бъдеще. Проблемът при подготовката на „Perpetual Chaos”не беше дистанцията, а карантината. Хубавата част беше, че все пак имахме малко време, за да се видим студиото и да направим джем, преди да светът да бъде затворен. По време на карантината не беше толкова лесно. Но днес всички сме в студиото, работим заедно и след това записваме.

От другата страна - Заради пандемията не успяхте да промотирате албума.

Eleni Nota - Не беше лесно. Правихме го чрез социалните медии. Звукозаписната компания помогна с представянето. Използвахме профилите си в Инстаграм и Фейсбук. Музикалните видеа винаги помагат да привлечеш публика. Заснехме документални кадри от звукозаписния процес, като ги издадохме в четири части. Тези видеа помагат и на феновете, за да бъдат в час с онова, което правим. Обърнахме внимание на тези документални клипове, с кадри от работния процес. Направихме мърч, сесии с въпроси и отговори, за да може контактът с феновете да не бъде загубен, докато не започнахме отново да свирим и да се срещаме на живо.

От другата страна - Какво мислиш за тези онлайн концерти?

Eleni Nota - По време на кризата, бяха нещо позитивно. Ако нямаше карантина щях да съм твърдо против, защото предпочитам живите изпълнения. Но тогава бяха единствената възможност. Така че не бях настроена негативно. Защото беше единственият начин, макар и през екраните, групите да свирят на живо за феновете. Което е по-добре от нищо.

От другата страна - Като по-млада имаш ли наблюдения как младите фенове възприемат вашата музика и как – по-старите?

Eleni Nota - Зависи от музикалния вкус. Въпреки всичко в края на краищата NERVOSA свирят вид олдскуул метъл. Има модерни елементи, но стилът си остава олдскуул траш, блек и дет. По този начин се вписваме повече във вкуса на по-старата публика. Разбира се и млади фенове слушат този стил, но някои от тях предполагам, че предпочитат повече модерните течения в метъла. За това смятам, че по-възрастните са по-отворени към нашата музика. От друга страна на концертите ни виждам все повече млади хора, дори тийнейджъри, които харесват музиката на NERVOSA. Иначе дали групата допада на по-младите или на по-възрастните фенове зависи повече от музикалния вкус, а не толкова от годините.

От другата страна - Какви нетрадиционни похвати трябва да използва една група днес, за да изпъкне?

Eleni Nota - Никога не съм мислила по този въпрос. Все още се опитвам да разбера какво кара една банда да изпъкне. За мен това е все още мистерия. Смятам, че трябва да имаш късмет. Късметът е все още фактор в този бизнес. Също така трябва да си привлекателен за публиката. Необходими са музикални видеа, както и нещо ново и иновативно. Интересното е, че всички банди, на които се възхищавам, правят почти едно и също – концерти, онлайн концерти по време на пандемията, видео клипове, сесии с въпроси и отговори. Не знам какво повече трябва да бъде направено, за да изпъкне една група.

От другата страна - Ти си от Гърция, Diva е от Испания, Prika е от Бразилия, Mia е от Италия. Къде всъщност е базата на бандата?

Eleni Nota - Италия. Доста говорихме по този въпрос. Prika е от Бразилия, но през по-голямата част от годината е в Европа. Така че не е толкова далече от нас през това време. Италия наистина е близо до всички ни. Два часа полет и съм там. Решихме Италия да е базата ни за репетиции. Разбира се, за записите бяхме в Испания, момичетата посетиха Гърция за някои неща, но обикновено се събираме в Италия.

От другата страна - Така ли би трябвало да изглежда една съвременна банда?

Eleni Nota - Опитвала съм се да си представя как бихме работили, ако нямаше Интернет. Когато съм се родила, групите вече използваха глобалната мрежа, за да разменят идеи. Никога не съм работила по стария начин. Той обаче ми изглежда много романтичен. Дори бих искала да го изпробвам – бих искала да имам възможност просто да вляза в студио и да разполагам с неограничено време, да джемя, да се размотавам, да пия бира, да създам албум без да се налага да спазвам някакви срокове. Опитвала съм си да си го представя и ми звучи прекрасно. Днес обаче, предполагам, че повечето банди работят както ние направихме с „Perpetual Chaos”. Старият начин няма как да оцелее. Донякъде не ми допада съвременните пътища на създаване на музика, но засега няма други. Крайните срокове стават все по-кратки. Дистанцията между музикантите е все по-голяма. Феновете и звукозаписните компании стават все по-взискателни. Това е единственият подход, по който можеш да работиш. И той работи, така че не е толкова зле положението. Но аз самата бих искала да изпробвам стария, романтичен начин на създаване на един албум.

От другата страна - Кой е твоят най-рокендрол момент?

Eleni Nota - О! Бях на турне в Словакия. На този ден точно ставах на 23. Доста се бях понапила. Тогава се качих на сцената под влиянието на алкохола. Не знам как съм се справила, но според мен свирих доста добре. В някакъв момент една примка падна върху мен. Дори не съм разбрала, а съм продължила да свиря. След което не помня нищо. В някакъв момент се събудих. Останалите от бандата ме бяха завлекли в хотела. Събудих се в 6 сутринта, цялата измръзнала.Излязох да се поразходя. Видях, че съм близо до едно гробище, цялото потънало в мъгла. Когато се поразбудих, се върнах в хотела. Оказа се, че вратата беше заключена. Останах отвън, беше студено, а бях съвсем близо да гробището. Бях сама, с изключен телефон, защото батерията му беше паднала. Бях навън пет часа. И имах махмурлук. След това наистина спрях да пия.

От другата страна - А клишето „секс, наркотици и рокендрол” има ли все още място в съвременната музика?

Eleni Nota - Може би за някого, но не за всеки. За мен – изключено. Отегчена съм от него. Вече не пия. Не употребявам наркотици. За други съм убедена, че все още работи. Ако се забавляват, добре. Но това не е за всеки. Ние сме типичният пример. С момичетата се опитваме да водим здравословен начин на живот. Алкохолът е малко, наркотиците липсват. Ние искаме да свирим музика и да се забавляваме без добавки.

От другата страна - Освен Joey Jordison, имаш ли други любими барабанисти?

Eleni Nota - Да, Daniel Erlandsson от ARCH ENEMY, Jukka Nevalainen от NIGHTWISH, Luke Holland, който свири с Jason Richardson.

От другата страна - Какво мислят родителите ти за твоя житейски избор?

Eleni Nota - В началото все едно се намирах в ада. Всички бяха много негативно настроени към решентието ми. Искаха да стана учител или адвокат. Нещо различно от това да съм музикант. Отне им много време, за да приемат решението ми. Мисля, че преди година или две най-после узряха за него. Сега положението е по-добре. Те се радват, когато ме видят, че съм щастлива. И също следят концертите ми. Майка ми няма търпение да ни гледа с NERVOSA в Гърция. Да, отне време, но вече са на моя страна. Приятелите ми са друга история. Те винаги се били и продължават да са благоразположени. Повечето от тях са също музиканти и наистина разбират какво правя, и как се чувствам. Имам най-добрите приятели. Винаги ме подкрепят. Винаги са до мен през трудните моменти, през които съм преминавала. И се гордеят с мен. А аз също съм горда с тях. Защото се опитваме да постигнем едно и също.

От другата страна - Кой е най-добрият изпълнител на двойни каси?

Eleni Nota - Бих казала Gene Hoglan и Tomas Haake от MESHUGGAH. Те са според мен най-добрите в тази сфера.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов