Интервю с Axel "A.J." Julius (SCANNER) ...

Интервю с Axel "A.J." Julius (SCANNER)

Немците SCANNER издават дебюта си „Hypertrace” през 1988 година. За съжаление разнообразни причини се оказват препъникамък бандата да получи заслуженото доверие. Единствено волята на Axel "A.J." Julius успява да задържи групата на повърхността вече близо 40 години. На 15 юли SCANNER за първи път ще излязат пред българските си фенове като част от фестивала „Midalidare – Rock In The Wine Valley” в село Могилово, а лидерът на групата Axel "A.J." Julius даде специално интервю за „От другата страна”.

Интервюто с Axel "A.J." Julius (SCANNER) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 11.07.2022 година.


От другата страна - Привет, Axel, как си?

Axel "A.J." Julius - Добре, подготвяме нов албум. В момента записваме, най-вероятно ще го завършим през есента и ще го издадем в началото на следващата година.

От другата страна - Само осем години по-късно след „The Judgement”.

Axel "A.J." Julius - Две години преди да удари пандемията представяхме него. В същото време не виждахме смисъл да завършим новия албум две години по-рано, защото нямаше да имаме възможност да го представим на живо. Така решихме да продължим работата по него след края на корона-кризата.

От другата страна - Как изглежда процесът по създаване на музика днес, ако го сравняваш с работата по първия албум на SCANNER „Hypertrace”?

Axel "A.J." Julius - Не смятам, че има някакви разлики. Просто има развитие на влиянията ни, които в сравнение с началото на 80-те днес са различни. Моят начин за композирането и създаването на песни е същия, както в началото. Но със сигурност влиянията ми са други. Всъщност те зависят от това, което се случва по света. Това е основната част за това как се е променило създаването на песните. Влиянията наистина се отразява на идеите.

От другата страна – Предполагам, че и техниката способства за това?

Axel "A.J." Julius - Разликата е в това, че днес имаме други възможности при работата в студиото. Този процес наистина е променен. Когато работихме по „Hypertrace”, ни трябваха две седмици в студиото, за да запишем целия албум. Просто трябваше да се вместим в това време, защото наемът на щеше да излезе много скъп. Днес домашните студия предоставят много повече възможности. Всеки от бандата може да запише партиите си вкъщи, да изсвири всичко сам, след което просто да се съберем и всеки да изслуша онова, което другите предлагат. Днес процесът е напълно различен. Сега не ни се налага да влизаме и да плащаме за студио, за да записваме албум.

От другата страна - Откриваш ли някакви недостатъци на това положение?

Axel "A.J." Julius - Да, има и основният недостатък е, че музикантите днес вече не се концентрират само върху един проект. Навремето членовете на една банда участваха само в нея. Бяха заедно с години и се концентрираха само върху работата и творчеството на групата. Промените в бандите не бяха толкова чести. Те оставаха заедно по двадесет години, създавайки заедно музика. Днес фокусирането върху един проект е отживелица. Музикантите се включват във все повече банди. Някои групи се събират само за записите на албум, което е добре, но там липсва отдадеността, която би извела групата на върха.

От другата страна - Това не означава ли, че днес за един музикант е по-добре да участва във възможно повече проекти и групи?

Axel "A.J." Julius - Не, за мен положението е в другата посока. Аз предпочитам да се фокусирам върху една група, за да е направя убедителна, да й се отдам и да изградя в нея собствената си визия. След което да открия музиканти, които споделят същата настройка като мен. Знам, че това е трудно. Но за мен този начин е винаги по-убедителен за феновете и за всички останали, които са привлечени към каузата на албума или групата. Резултатът е друг. Това се усеща. Днес много банди се разпадат и от техните останки се раждат три други нови групи. И те създават същата музика, както преди, но под друго име. Според мен трябва да си отдаден на онова, което правиш. Трябва да влагаш страстта си. Иначе е безсмислено да продължаваш.

От другата страна - Обаче нали повечето банди позволяват повече посоки, за себеизразяване?

Axel "A.J." Julius - Ако нещата стоят по този начин, ако правиш всичко заради себе си, за да задоволиш собствените си чувства, тогава няма проблеми. Обаче вземи някоя пънк група. В началото те не могат да свирят на инструментите си, но имат посока. Това се отнася за началото на всеки стил. Трашът е в същото русло – момчетата не могат да свирят, но имат визията и идеята, и искат да вдигат шум, както и да се заявят пред света. Едва след години се превръщат в професионалисти и вече владеят инструментите си. В началото играта, която искаш да играеш, е друга. А днес този дух, който е водил групите в миналото, липсва. Сега на първо място е показността – искаш да направиш едно, второ, трето и в един момент се разпиляваш. От друга страна няма нищо лошо в това да се изкарват пари от музика. Ако си професионален музикант, трябва да го правиш, защото в противен случай няма да имаш приходи.

От другата страна - Тогава от какво не трябва да се страхува един артист?

Axel "A.J." Julius - От критиката. Един артист никога не трябва да се страхува от критиката. Ако критиката се изразява в това, че някой не харесва музиката ти, без да каже защо, това е просто едно мнение. Музикантите са като художниците. Те се себеизразяват, те изваждат вътрешния си свят на показ. В това няма нито добро, нито лошо. Ако някой ти каже, че не харесва нещо, което си създал, без да подкрепи мнението си, тогава да не ти пука. Има други, които ще го харесат. Пък и най-важното е да си щастлив с онова, което си създал.

От другата страна - Как се плаща за подобно щастие?

Axel "A.J." Julius - Не трябва да се плаща. Това щастие не струва пари. По-важното е в случая някой да харесва онова, което правиш. В това със сигурност има повече значение. Може да са само двама или трима души в целия свят, но за тях то да е много съществено. Което те прави богат без участието на парите. Според мен за един артист парите не са от първостепенно значение.

От другата страна - Какво не можеш да си купиш с пари днес?

Axel "A.J." Julius - Много неща. Не можеш да си купиш щастие, не можеш да си купиш здраве. Много неща. Със сигурност с пари не можеш да си купиш и приятели.

От другата страна - Това променя ли съдържанието на успеха?

Axel "A.J." Julius - Абсолютно. На първо място, когато започвахме със SCANNER, имаше много независими звукозаписни компании. Имаше мейджъри, имаше големи лейбъли, но пънк ерата провокира създаването на независими издатели. Което се пренесе и в ерата на метъла. В един момент независимите лейбъли наводниха пазара. Буквално имаше експлозия в този период. Това доведе до привличането на много групи и тяхното участие в този пик. Малко след това се появиха емпетройките и стриймовете. Така тези независими компании затънаха, защото вече не продаваха физически носители и не можеха да плащат на артистите. Някои дори спряха да съществуват. За младите групи стана все по-трудно да открият звукозаписна компания, която да ги издава и да постигнат публичност, да станат видими. Те се прехвърлиха в социалните медии. Тук е голямата разлика. Музикантите нямат пари, не могат да направят разходи за реклама и всяка банда се спасява поединично. Преди няколко години се сблъсках с много истории на банди, които просто се отказваха, защото в някакъв момент не можеха да си покриват разходите. Дали са едни пари за издаването на плочи и дискове. Вложили са собствени средства, но не могат да направят необходимите продажби, защото не могат да стигнат до феновете. Клубовете не им дават възможност да свирят, после удари пандемията, много места за концерти затвориха. Представянето на албуми спря, което доведе до края на много групи.

От другата страна - Кое е по-важно за една група – да е автентична или да следва по някакъв начин мейнстрийма?

Axel "A.J." Julius - Тук възниква конфликта. Това е вътрешен сблъсък. Ако си срещу мейнстрийма, става по-трудно за групата. Може да си честен и искрен спрямо себе си, и това, което правиш, да не е за широката публика. Всеки сам за себе си трябва да вземе решението в каква посока да поеме. Ако искаш да си известен, със сигурност трябва да се влееш в мейнстрийма. Но ако гледаш на себе си като на независим артист, който не се интересува от парите, по-добре да останеш верен на себе си и да си автентичен в онова, което правиш. Прави онова, което искаш и може би то няма да е част от мейнстрийм.

От другата страна - Кой всъщност е най-важният албум на SCANNER?

Axel "A.J." Julius - На първо място групата трябва да е разпознаваема. След което ще посоча точно първият за най-важен за една банда. Поне така би трябвало да бъде. Първият разпознаваем албум е най-важен за една група. Може би някои го постигат с втория, но за нас това беше първият – „Hypertrace”. Публиката го прие много добре, което постави основите за една силна кариера. Всичко беше наред. За някои групи това е вторият албум, за други – дори третият, но за нас това беше „Hypertrace”.

От другата страна - Всъщност тогава какво не успя да постигнеш със SCANNER?

Axel "A.J." Julius - Има едно нещо. Не постигнахме стабилност. Проблемът беше породен заради вокалистите. Още след първия албум сменихме певеца. Което е нагледен пример какво може да се обърка. Всеки беше доволен от „Hypertrace”. Получихме добър първоначален тласък и тогава вокалистът ни сервира, че вече не иска да бъде част от групата, ако продължим да работим с лейбъла, с който бяхме подписали. Тогава буквално се занулихме. Случи ни се най-лошият сценарий, който можеш да си представиш. След което всичко започна отначало. Привлякохме нов певец, който остана при нас с години, но и с него се появиха проблеми. Качвахме се на върха и в следващия момент се оказвахме на дъното. Това беше постоянството, което имахме. Така и не постигнахме тогава истинска стабилност. Днес нещата са различни. Имаме един и същ вокалист почти 20 години. Efthimios Ioannidis става част от SCANNER през 2003. Обаче ни затрупаха други проблеми. Трябваше да решим дали ще бъдем професионална банда или ще гледаме на музиката повече като на хоби. Ако искахме да бъдем професионалисти, трябваше да започнем да печелим от музиката ни. В Германия, обаче, това е невъзможно. Няма начин да живееш само от творчеството си. Трябва да си отдаден изцяло и евентуално ще започнеш да си плащаш сметките с албумите. Но в Германия това е много трудно за постигане. Много музиканти се опитаха с нас, след което се махнаха и се захванаха с нещо различно. Така при SCANNER винаги имаше някакви промени и не успяхме да се стабилизираме много време.

От другата страна - Кой е най-лошият слух, който си чувал за SCANNER?

Axel "A.J." Julius - Че съм гадняр. Което определено не е вярно. Ако погледнеш историята на групата, ще видиш колко много хора са ставали част от нея и после са напускали. Но не защото аз съм гаден. Точно обратното. Настроен съм много приятелски към всички. Каня ги да се присъединят и се разочаровам от тях. Защото се оказва, че тяхната представа не съвпада с моята. Те смятат, че трябва да са на заплата и в групата има големи пари. И ако това не се осъществи, си тръгват, защото не виждат причина да останат. Самият аз не притежавам инструмент, за да ги задържа. Не мога да им предложа повече. Просто не разполагам със средствата, които очакват. За това им предлагам, ако искат, да напуснат. Това е нормалният процес, когато сте приятели. Приятелите са с теб не заради парите, а защото сте приятели и Ви допада да работите заедно. В противен случай – всеки е свободен да си тръгне. В музиката нещата са различни. При другия бизнес, ако някой служител вече не е доволен от работата си, може да иска повишение на заплатата и да го получи. След което да остане на работа. При музиката нещата не стоят така. Имаме проблеми в SCANNER, но не и защото аз съм себичен.

От другата страна - Кое е по-важно за SCANNER – музиката да носи определено настроение или да следва стриктно стила си?

Axel "A.J." Julius - За да съм честен, трябва да се подвизаваме в определени стилови граници, за да достигнем по-широка публика. Ако искаш повече фенове, трябва да имаш разпознаваем стил и да го запазиш. Преди няколко години опитах нещо различно с албума „Scantropolis”. Исках певица зад микрофона. Този опит остана неразбран. От звукозаписната компания също не разбраха какво се опитвам да направя. Оказва се, че ако промениш нещо, хората се разочароват. А когато останеш в границите на стила си, всичко е наред. Когато си кажеш, че ще направиш, каквото чувстваш, което ще създаде определено настроение на дадена песен, защото тя ще отрази това твое настроение, не е проблем, защото може би ще предложиш нещо малко по-различно, но не и нещо радикално. Не трябва да си радикално различен, защото това не е добре за бандата.

От другата страна - Какво ти е мнението за практиката феновете да плащат, за да се снимат с бандите?

Axel "A.J." Julius - Не го приемам, ако се отнася за известните групи, защото те печелят парите си по други начини. Ако обаче бандата е току-що прохождаща, издала е първия си албум и направи нещо подобно, защото трябва да финансира следващото си издание, тогава бих извинил всичко. Щях дори да го адмирирам, защото в това се крие концепция. Генерално обаче не съм съгласен да вземаш и последните стотинки на феновете, за всяко нещо, което си решил, че ще ти носи пари. Не го разбирам. Според мен най-важното за една група е, че феновете я подкрепят, че са с нея, че посещават концертите й и си купуват албумите й. Не харесвам организирането на платени срещи с феновете. Не са за мен. Никога няма да го направя.

От другата страна - Ако имаше шанса да срещнеш 20-годишния Axel "A.J." Julius, какъв съвет би му дал?

Axel "A.J." Julius - Скоро се питах същото. Познавам го много добре. Той е много твърдоглав. И нямаше да ме чуе, каквото и да му кажа. Това е проблемът. Представях си го като гост от миналото. Но съм наясно, че на 20 години много трудно се приемат съвети от по-възрастните. Проблемът между поколенията.

От другата страна - И накрая - какъв ще е сетът на SCANNER, който феновете, които посетят фестивала в Могилово, ще чуят?

Axel "A.J." Julius - Ще имаме на разположение 40-45 минути. Определено ще направим по песен от всеки албум. Това означава, че ще има и стари неща още от дебюта ни. Трябва да се съберем в 40-45 минути. Няма да изпълним нищо ново. Новите песни ги подготвяме за следващите концерти. За фестивалите не е добре да се свири нов материал. Хората може да не са запознати с него. Пък и е трудно да се съчетае познат и нов материал в 45-минутен сет.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов