Интервю с Chris Bay (FREEDOM CALL) ...

Интервю с Chris Bay (FREEDOM CALL)

Първият концерт на FREEDOM CALL в България беше преди 12 години. Тогава бандата беше съпорт на GAMMA RAY. 12 години по-късно хепи метъл бандата, водена от Chris Bay, отново ще направи концерт у нас. Този път на фестивала в село Могилово – „Midalidare – Rock In The Wine Valley”. Датата е 17 юли, преди JUDAS PRIEST, а вокалистът на FREEDOM CALL Chris Bay даде специално интервю за „От другата страна”.

Интервю с Chris Bay (FREEDOM CALL) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 11.07.2022 година.


От другата страна - Привет, Chris, как са при теб нещата?

Chris Bay - Бях на една моторна ваканция. Ситуацията беше двойно печеливша. Имах шоу на красивия италиански остров Сардиния. За един приятел, който ми е колега от групата VEXILLUM. От друга страна това беше поводът да си спретна една страхотна моторна ваканция. Защото до Сардиния стигнах с мотора си. И в същото време, както ти казах, имах и концерт, на който бях соло и представих акустичния си репертоар. Също така свирих заедно с невероятната трибют банда на IRON MAIDEN – VIRGIN KILLER в един клуб на плажа. Така че в тази ситуация нямаше загубили. И това се отнася за всички, които бяха с нас.

От другата страна – От малък ли си фен на моторите?

Chris Bay - Да, определено. Знаеш ли, че първата шофьорска книжка, която някога съм изкарвал, е за мотоциклет. Занимавам се с карането на мотор от тийнейджърските ми години. Никога не съм спирал. Имам няколко мотоциклета. Истински рокер съм от най-ранна възраст.

От другата страна - Ако трябва да избираш между хеви метъла и карането на мотор?

Chris Bay - Мисля, че можеш да откриеш определени прилики между карането на мотор и хеви метъла, както и рок музиката. Обаче не мисля, че трябва да се сравняват. Карането на мотор може да се превърне в начин на живот. Или да го практикуваш като спорт. Както правя аз. Предпочитам офроуда и използването на мотоциклети за приключения в горите. И ако трябва да сравня все пак карането на мотор с рок музиката – и двете могат да се приемат като начин на живот.

От другата страна - Можеш ли да споделиш някоя интересна история, свързана с мотоциклети?

Chris Bay - Разбира се. Според мен една от основните причини за карането на мотор е, че винаги се появяват интересни истории и изпадаш в интересни ситуации. Или просто обичаш живота. Веднъж пресичах границата с Швейцария. А тогава рестрикциите бяха много сериозни и всеки подлежеше на проверка. Паспортният контрол беше много затегнат. Обаче служителят, който работеше на митницата, просто ми каза – „Ти си фен на мотоциклетите, а музиката, която звучи от системата е страхотна.” А тогава бях пуснал PINK FLOYD. Нямаше напрежение, нямаше нерви. Та, служителят на границата просто ми каза – „Ти си рокер, рокерите са страхотни характери, няма да ти проверявам паспорта. Просто преминавай.” Много спокоен живот.

От другата страна - Спомена PINK FLOYD. Кой всъщност ти подаде ръка за музиката?

Chris Bay - Едва ли разполагаме с толкова часове, за да изброя всичко и всички. Самият аз съм широкоскроен, когато става дума за слушане на музика. Слушал съм наистина доста странни неща като EMERSON, LAKE & PALMER. Те имат една джазирана версия на „Картини от една изложба” на Мусоргски. После мога да спомена класиката в хард рока като DEEP PURPLE, защото все пак съм на възраст. Слушал съм много DEEP PURPLE и групите от тогава. В същото време винаги съм си пускал и THE ALAN PARSONS PROJECT или SIMPLE MINDS, и INXS. И ще те помоля да не ме убиваш, но в същото време обожавам музиката на бой банди като BACKSTREET BOYS и TAKE THAT. Не всичко от тях, но по принцип съм отворен към различни стилове музика. Към онова, което си струва да се чуе.

От другата страна - Явно тези влияния се усещат в музиката на FREEDOM CALL.

Chris Bay - По отношение на мелодиите съм напълно съгласен с теб. Определено, ако се спрем на мелодиите. За мен това е основната част от изразяването и разбирането ми за създаването на музика. Мелодиите са всичко. Събрал съм голяма колекция от артисти, които са ме вдъхновили и които по някакъв начин съм следвал. Може би съм взаимствал малки частици от техния звук. Това със сигурност стои в основата на уникалния, бих го нарекъл, стил на FREEDOM CALL – той носи невероятно щастие и позитивизъм. В него има много мелодии. Които са резултат от една колекция от различни артисти.

От другата страна - Има ли музика в твоята колекция, която никой не би очаквал да открие?

Chris Bay - Добър въпрос. Ще трябва да я прегледам, но тя не е толкова богата. За да съм честен напоследък не слушам кой знае колко много музика. В колекцията обаче присъстват основно по-стари неща като Ozzy Osbourne, което не е нещо неочаквано, разбира се. В същото време имам и записи на THE BOOMTOWN RATS. Ако не си ги чувал, те са пънк банда от началото на 80-те. Взех си ги, когато бях на 14 или 15, ходих на една ваканция. Тогава имаше едни магазини за аудионосители втора ръка. Там можеше да си купиш всякакви „употребявани” записи. Тогава си спомням, че се прибрах от ваканцията с много интересна и странна колекция от албуми. Сега обаче като се замисля, не са нещо специално. Също така притежавам плочи с класическа музика. Мисля, че вкусът ми е доста разнопосочен.

От другата страна - Спомена плочите и носителите втора ръка. Те щяха ли да са актуални, ако Интернетът не се беше появил?

Chris Bay - Днес е много трудно да си представим как би се развил музикалният бизнес, ако не съществуваше Интернетът. Самият аз обаче си спомням времената от преди това. Всичко беше много по-различно, но не искам да се оплаквам от сегашната ситуация заради стриймовете и даунлоуда, защото положението е такова, каквото е. Музикантите от 80-те и 90-те не спират да повтарят, че тогава са били най-добрите години за музиката, защото са можели да правят пари от продажбата на записи. Обаче времената се променят и не смятам, че е добра позиция да чакаме старите времена, когато всичко е било по-добре и е имало по-голяма стойност, да се завърнат. Нещата са такива, каквито са и нека днес, и сега, в тези времена, в които живеем да направим така, че да си изкарваме страхотно. Нека хората стриймват записите, нека да пътуваме навсякъде, когато, разбира се, е възможно и нека се наслаждаваме на времето, с което разполагаме. Ние притежаваме несъизмерим лукс да можем, да правим онова, което желаем. Имам професия, която произлезе от хобито ми. Наистина оценявам онова, което имам и не искам да търся негативите на времето, в което живеем заради пандемията, заради стриймовете, заради Интернет. Просто се наслаждавам на живота си и това е.

От другата страна - Кога хобито се превръща в професия и това носи ли някакви недостатъци?

Chris Bay - На първо място трябва да отбележа, че съм невероятно късметлийско копеле, ако все пак изхождаме от днешната ситуация. Защото познавам много музиканти и много групи, които с години работят здраво, за да постигнат макар и минимален напредък. Опитват се да вървят напред, скъсват се от свирене в малки локални клубове. А аз се бях озовал на правилното място в точното време. Бях на 19 години, когато получих обаждане от една професионална банда, която се подвизаваше в района, в който живея. Реших да опитам, защо не. От този момент имах възможност да печеля пари от музика. Не ми се е налагало да работя нещо странично или да правя нещо друго, за да живея. След което през 1999 започнах с FREEDOM CALL. От самото начало работим с големи професионалисти и в звукозаписната компания, и мениджмънта, и продуцентите. Първият, с когото работихме, беше Charlie Bauerfeind, който е имал вземане-даване с MOTORHEAD, HELLOWEEN, SAXON и много други. Имал съм шанса и възможността, лукса, да започна още от самото начало на високо ниво. Това направи нещата много по-лесни, отколкото когато започваш от нулата, свирейки в местни клубове. Така че решението да превърнеш хобито си в професия, беше много лесно за мен.

От другата страна - Има ли недостатъци?

Chris Bay - Не, не мисля. Нищо не ми е липсвало, защото всичко се развиваше чудесно. Разбира се, работата е сериозна. Нищо не става от само себе си. Нито мениджмънтът, нито звукозаписната компания ще ти обърнат внимание, ако не се докажеш. Работил съм много години, ден след ден, здраво, създавайки и продуцирайки песни, свирейки наистина на много концерти. Обаче ситуацията е коренно различна от това да следваш страстта си или ден след ден да ходиш на работа в някаква фабрика, да бачкаш здраво, за да изкарваш пари.

От другата страна - Работиш здраво, изграждаш групата и в един момент тя се превръща в донор за банди като HELLOWEEN или GAMMA RAY. Малко тъжна история.

Chris Bay - Така е, на трябва да приемеш положението. HELLOWEEN имат съвсем различен статус от FREEDOM CALL. Те започват в началото на 80-те и при тях нещата са били коренно различни. Същото се отнася и за GAMMA RAY. Те започват много по-рано от FREEDOM CALL. Когато ние започвахме през 1999, пазарът, бизнесът се бяха вече променили. Само за пример – пазари като Япония и Южна Азия бяха луди по немския хеви метъл. Когато основахме FREEDOM CALL, тази мания беше приключила. При нас имаше много повече трудни ситуации, за да поставим FREEDOM CALL на картата. Но както отбелязах, нищо не ми липсва. Не знам дали в живота може да се постави като цел да си една от най-известните банди в света, защото има още нещо, освен музикалната кариера. И това е животът. Имам приятели, имам приятелка, харесвам си живота, позволявам си мотоциклетни ваканции. Обожавам да свиря на „Wacken Open Air”. Сега ще изляза на „MIdalidare – Rock In The Wine Valley” и наистина нямам търпение това да стане. Но никога не съм забравял, че имам живот и извън музиката.

От другата страна - Коя е най-известната моторна банда според теб?

Chris Bay - SAXON. Свирят на много моторни събития. И рокерите ги ценят. Те са брилянтна рокерска банда.

От другата страна - Кое е било най-необичайното място, на което сте правили концерт?

Chris Bay - Добър въпрос. Имали сме много невероятни ситуации. Съвсем скоро свирихме на един фестивал в Испания. Той беше в Мерида, в южната част на страната. Преди да участваме, отправихме въпрос към промоутъра, дали ще можем да окачим логото на бандата на сцената. Представи си винил с размери пет на седем метра. Попитахме дали ще се събере на сцената. А организаторът ни отговори, че въобще не се нуждаем от подобни неща, защото сме щели да разполагаме с най-красивия фон, който някога сме виждали в живота си. Когато пристигнахме на мястото, се съгласих на момента. Защото това беше един стар римски виадукт, построен преди 2 000 години. Това беше фонът на изпълнението ни. Осветихме го с точните прожектори и се получи невероятно.

От другата страна - Има ли място, където не би искал да се връщаш, да свирите?

Chris Bay - Много пъти сме имали турнета в Англия. Там имаме страхотни преживявания и сме срещали невероятни хора. И в същото време има места, които не искам да споменавам, където не бих искал да се връщам и да правя концерти никога повече.

От другата страна - Поради какви причини?

Chris Bay - Те просто не са подходящи за музика. Всичко при тях е смехотворно. Няма кетъринг, няма настаняване, нямат дори кабели. Да не говорим, че и публика няма. Т.е. нямат нищо.

От другата страна - Най-запомнящият се подарък, който си получавал от фен, когато си бил на турне?

Chris Bay - Правим турнета от 23 години. Имали сме какви ли не преживявания с участието на публиката. Знам, че всяка банда ще го каже, но ние имаме най-страхотните фенове в света. Няма как да не го отбележа. Също така имаме добра организирана фен общност без значение къде е – Германия, Швейцария или на друго място. И тези хора си правят срещи, пътувайки от далече като Швеция например. Идват от Канада, от Италия, от Испания. Една голяма FREEDOM CALL общност. Също така имаме семейни двойки, които за първи път са се срещнали на концерт на бандата. Така че FREEDOM CALL събират хората. Това са най-големите подаръци от феновете, които получаваме.

От другата страна - Има ли нещо, което не толкова много хора знаят за FREEDOM CALL, но би искал повече да разберат?

Chris Bay - Смятам, че световната хеви метъл общност по света, има конкретно мнение по един въпрос – ако една банда свири метъл, то той трябва да е истински, да е „тру метъл”! През 2001 бяхме на турне с HAMMERFALL. Тогава ми попадна едно писмо на фен, публикувано в метъл списание. Той беше тотално гневен, че музикантите от HAMMERFALL не носят черни тениски в бекстейджа. Те били облечени с бели тениски, представяш ли си. И този фен беше много ядосан, защото това не било истинско, не е тру. Бих искал всички тези тру метъл фенове да разберат, че метълът не е черен, той няма определен цвят, той съдържа в себе си всички цветове. И просто трябва да се чувстваш свободен и волен като птица. Да са наясно, че музикантите и артистите се опитват да направят хората щастливи. Това е. Не е толкова сложно. И тук няма ограничения да се носят само черни тениски по някаква причина. Пожелавам си, хората да разберат, че FREEDOM CALL изпълняват хепи метъл, за да правят феновете щастливи.

От другата страна - Какъв сетлист сте подготвили за „MIdalidare”?

Chris Bay - Винаги се опитвам да събера сетлист, който да забавлява феновете. Защото имами само един шанс, както и на фестивала при Вас, за да покажем какво означава музиката за FREEDOM CALL. Не бих искал да се доказваме като изпълнители, да доказвам, какви вокални възможности притежавам и да показваме с каква техника разполагаме. Всичко опира до това да си изкараме добре с хората пред сцената без каквото и да е напрежение или негативни емоции. Нека имаме спокойно преживяване, леко и без трудни моменти. Това ми е идеята, когато определям песните за сетлиста.

От другата страна - Кой е твоят най-„Spinal Tap” момент?

Chris Bay - „This Is Spinal Tap” е много специален филм за мен, защото с помощта на Интернет успях да се срещна с актьора Christopher Guest, който е басист във филмовата група. Той ми изпрати фен артикули по пощата като фланелка и стари бекстейдж пропуски на бандата. От самия филм според мен най-известната сцена е с експлодиращия барабанист. Бих го определил като документална лента за FREEDOM CALL. Но ще отбележа, че гледаме на музиката ни много сериозно. Работим здраво по творческия процес и аранжиментите, но накрая не се вземаме толкова сериозно, колкото някои хора очакват от нас.

От другата страна - Последният Ви албум „M.E.T.A.L.” излезе преди три години…

Chris Bay - Работя по нов материал. Когато започна пандемията, получих много съобщения, в които феновете ме призовават да започна, да пиша нова музика – „Да, пандемията е гадно нещо, но точно сега сме имали време за поне десет албума.” Сигурно е така, но не се чувствах в подходящото настроение. През първата година нямах нито вдъхновение, нито идеи и трябваше да се напрягам, за да постигна нещо. Чувствах се непотребен. Един обикновен мой ден е свързан с пътуване и пренасяне на образно казано камъни от едно място на друго. Т.е. трябва да съм активен. Да получавам постоянно обаждания от агентите и мениджмънта. А точно тогава настъпи пълна тишина. Нищо. Перспективите се бяха изпарили. Дойде един момент, в който си казах, че трябва да предприема нещо. Станах доставчик на зеленчуци и плодове за детските градини. Не можеш да повярваш, но се почувствах невероятно. От този момент отново се чувствах полезен. Година и половина правех това. И сега продължавам, но се наложи драстично да огранича тази моя дейност, защото отново правим концерти. Но се чувствах страхотно. По време на пандемията ми липсваше точно това чувство – да се чувствам полезен.

От другата страна - В последния албум на FREEDOM CALL имате песен „111 - The Number of the Angels”. Тя отговор на „The Number of the Beast” на IRON MAIDEN ли е?

Chris Bay - Не, просто се получи игра на думи. Обаче зад 111 има сериозна причина да е в заглавието на песента. Това число започна да ми се появява страшно много пъти. Дори останалите от групата веднъж ми споделиха, че са поизплашени от това явление. Веднъж например пътувахме по една магистрала и на голямо електронно табло показваха часа. В момента, в който преминавахме, той беше 11:11. Същия ден номерът на хотелската ми стая беше 111. Точно тогава от групата се поизплашиха, споделяйки, че нещо не им се струва както трябва. Направих проучване и се оказа, че числото 111 е номерът на Светлината и на ангелите. Това ме провокира да създам песен по темата.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов