Интервю с Carl Sentance (NAZARETH, INTELLIGE ...

Интервю с Carl Sentance (NAZARETH, INTELLIGENT MUSIC PROJECT)

2013 година Dan McCafferty се раздели с NAZARETH. Гърлото на групата от нейното създаване повече нямаше да пее в нейни албуми и да прави концерти като неин фронтмен. По-късно на неговото място застъпи Linton Osborne, но той се задържа има-няма година. И докато феновете се чудеха, кой все пак ще заеме мястото зад микрофона, Pete Agnew посочи Carl Sentance. Името със сигурност Ви звучи познато. Все Carl Sentance е една от звездиде в звездния проект на доктор Милен Врабевски INTELLIGENT MUSIC PROJECT.

Интервюто с Carl Sentance (NAZARETH, INTELLIGENT MUSIC PROJECT) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 16.05.2022 година, както и предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.


От другата страна - Привет, Carl, част си от INTELLIGENT MUSIC PROJECT, от артистична гледна точка, как изглежда музиката на проекта?

Carl Sentance - Тяхната музика определено е много различна от музиката, с която аз се занимавам. Бих отбелязал, че не е ми е толкова лесна. Но не за лошо, а за добро. По някакъв начин ме връща към театралното ми минало. В музиката на проекта има много аспекти, текстовете са със сериозни послания. Участието ми в INTELLIGENT MUSIC PROJECT е предизвикателство. И е наистина страхотно да мога да се кача отново на сцена с тях.

От другата страна - Какво всъщност търсиш в един проект, когато те поканят да участваш?

Carl Sentance - Аз самият много обичам да пея. Без значение дали е опера или хеви метъл. Обичам да съм на сцена. Песните на Милен Врабевски и INTELLIGENT MUSIC PROJECT са добра комбинация от силни балади и здрав, тежък рок, като има и доза театралност. Поне аз така усещам нещата. За мен е страхотно удоволствие да участвам в групата, да работя със страхотни музиканти и да се занимавам с нещо различно.

От другата страна - По какъв начин работата ти с големи музиканти като Geezer Butler (BLACK SABATH), Don Airey (DEEP PURPLE) и още много като тях, ти помага днес като музикант и изпълнител?

Carl Sentance - Като всичко останало, опитът е водещ. Колкото повече трупаш, толкова по-добър ставаш. С Geezer Butler бяхме заедно преди доста време. Това беше от 1986 до 1988. Да се работи с него е нещо фантастично. Невероятно е. На възрастта, на която бях тогава, си мислех, че ще стана много голям. После обаче започнах да свиря с местни банди. През годините съм работил с KROKUS и Don Airey, и при всеки от тях получаваш по нещо, учиш през цялото време. Тези участия ми носят увереност, че ставам все по-голям и по-добър. Надявам се.

От другата страна - Най-важнитя урок, които си научил за тези години?

Carl Sentance - 10 години съм се занимавал с музикални театри. Заради тях съм учил при един фантастичен учител по пеене. Беше за кратко, не за по-продължителен период от време. Казва се Kevin Fountain. Сега работи за един от телевизионните музикални формати в Лондон. Чудесен учител. Той ми е разкрил много по отношение на това как да съхраня гласа си, как да не го губя. Не знам дали без тези съвети, щях още да съм певец. Може би, ако не беше той, днес нямаше да мога да говоря.

От другата страна - А кой е най-трудният урок?

Carl Sentance - Може би е този, когато с KROKUS бяхме съпорт на AC/DC. Единият от концертите беше на футболен стадион в Швейцария. Пред нас имаше 30 000 – 40 000 души. Това е най-голямото шоу, което някога съм правил. Но беше и най-трудното. В момента наистина не мога да се сетя за нещо по-трудно от него. По принцип се смятам за щастливец, защото съм работил с невероятни музиканти и хора, имам страхотни преживявания. Обаче не мога да се сетя за нещо, което ми е било извънредно трудно.

От другата страна - Когато си на сцена, има ли момент, в който се озоваваш в друго измерение?

Carl Sentance - Не, винаги съм с публиката. Тя е най-важната. И аз винаги съм с нея. Постоянно мисля за нея, не откъсвам поглед от феновете, следейки за реакциите им. Понякога обаче е много плашещо. Чувството ме спохожда, когато съм в друга страна, защото не знам езика. Случвало се е да кажа нещо и да видя изражения от рода на „Какво каза, какво има предвид?” Друг път не следва никаква реакция, което е доста обезкуражаващо. Понякога може би се унасям за кратки моменти заради голямата умора. Да си непрекъснато на турне е трудна работа. Постоянното пътуване уморява доста. Работата не е никак лека, особено с група като NAZARETH. Обикновено постоянно сме заети с нещо. В момента не чак толкова много, но до началото на пандемията бяхме. Направо бях като разбит.

От другата страна - Новият албум на NAZARETH е вече факт. Предишният излезе през 2018 година.

Carl Sentance - „Tattooed on My Brain” излезе в края на 2018 и беше страхотен албум. За него написах пет от песните и наистина бях много доволен от резултата. Като за първи албум с NAZARETH мисля, че се получи добре, а и те искаха да използват моя опит в диска. Записахме новия „Surviving the Law” през август. Той е леко по-различен. Написах някои неща за него, но той наистина е малко по-различен от предишния. Продължава да е хард рок все пак.

От другата страна - Да си певец на NAZARETH е доста отговорна работа, нали?

Carl Sentance - Чудесно е. Понякога стоя и не мога да повярвам, че съм техен вокалист. Като по-млад изживявах мечтите си. Сега като по-възрастен още не мога да повярвам на възможността, която ми се предостави и че съм в група като NAZARETH. Все още не мога да го повярвам. Прекрасно е.

От другата страна - Какво не осъзнават за музикалния бизнес младите музиканти?

Carl Sentance - Всичко е коренно различно. Всеки е наясно, какво стана, когато компютрите станаха достъпни. Това унищожи много неща, но и в същото време се оказа, и полезно. Трудно е да бъде обяснено, защото днес светът е различен. Пътищата за изкарване на пари са други. За младежите сега е по-трудно. Заради Интернет все повече хора правят и издават музика. Има страшно много таланти. Но стъпването под прожекторите и влизането в бизнеса днес е трудно. Съчувствам им.

От другата страна - Според теб продуцентите имат ли същата роля, както в миналото?

Carl Sentance - Не мисля, че някога отново ще се повтори ситуацията от миналото, когато, например, DEF LEPPARD издават „Hysteria”, в който голямо влияние има продуцентът. Разбира се, че е хубаво продуцентите да участват по работата на албума. Хубаво е да има външен поглед и влияния. Някой да погледне работата и да посочи накъде биха могли да бъдат подобрени нещата. Ако се спрем на обаче на NAZARETH, всеки от нас сам създава песни. Продуцентът в нашия случай се включва твърде рядко с мнение. Може да предложи някаква идея, но без големи намеси. В повечето случаи песните ни преди записи са напълно готови.

От другата страна - Като композитор до каква степен песните, които създаваш, са резултат от натрупания опит и вдъхновението?

Carl Sentance - Не работя по формули. Процесът се заражда в главата ми. Мога да стана сутрин и да имам готова мелодия. Или да си стоя на компютъра и да експериментирам с ударни, рифове и акорди. Формули няма. Дори и в някакъв момент да създам нещо, за което не съм много сигурен дали става, го записвам на компютъра. Връщам се към него по-късно, с идеята, че все пак това парче музика, може да предложи нещо интересно. Процесът при мен се случва по различни начини. Имам няколко папки – едната ми е с любими идеи, другата е с идеи, за които не съм много сигурен дали стават и към които понякога се връщам. Но в повечето случаи веднага разбирам, когато съм създал нещо интересно.

От другата страна - Кога според теб една песен е хубава – когато ти работиш по нея или след като я чуят феновете?

Carl Sentance - Разбира се, когато феновете я приемат. Това означава, че песента е хубава. Има моменти, в които можеш да си мислиш, че нещо е страхотно, но слушателите да не мислят така. Един пример от миналото ми – свирех в една пъб група. Правехме наистина много добри песни като кавъри и в един момент посегнахме към нещо наистина страхотно, нещо невероятно като „Cold As Ice” на FOREIGNER. Прекрасна песен. Направихме я много добре. Обаче в пъба не се прие. Хората там искаха „All Right Now”. Хайде де, „Cold As Ice” е невероятна песен, къде е проблемът? И така определени композиции просто не работят пред определена публика, дори и да са страхотни. Пускам си я вкъщи, както и целия албум, но явно не навсякъде е така. Любимата ми част, е когато публиката знае текстовете и пеем заедно. Това е всичко за мен. Преживяването е невероятно. Така знаеш, че си създал нещо добро.

От другата страна - Кой е твоят най-рокендрол момент?

Carl Sentance - Концертът с AC/DC, който направихме на един футболен стадион в Швейцария. Беше невероятно преживяване. Трябваха ми три седмици, за да се осъзная. Беше приказно. Тогава бях с KROKUS и там имаше и наши фенове. Те пееха песните ни заедно с нас. Прекрасно преживяване. Това е най-големият ми рокендрол момент.

От другата страна - Как си обясняваш успеха на AC/DC?

Carl Sentance - Заради тяхната семплост. За повечето хора музиката е просто фон на ежедневието или я използват, за да си тактуват, когато вършат някаква работа. За това последното не ти трябва нещо кой знае колко сложно. AC/DC предлагат неусложнена музика, която те отнася. Като казвам опростеност, това не означава, че е лесно да се създаде. Опитай и ще видиш. Да, акордите са три, но е истински кошмар докато успееш да създадеш нещо като тях. Музиката е проста, но не и когато започнеш да я създаваш.

От другата страна - Ако имаше шанса да срещнеш 20 годишния Carl Sentance, какъв съвет би му дал?

Carl Sentance - Остани добър, бъди искрен със себе си, уважавай хората, не бъди претенциозен. Уважавай хората в бизнеса, защото ако се отнасяш лошо с тях докато вървиш нагоре, когато паднеш, ще се удариш лошо. Винаги бъди добър и работи здраво, за да развиеш стила си.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов