Интервю с Billy Graziadei (BILLYBIO, BIOHAZA ...

Интервю с Billy Graziadei (BILLYBIO, BIOHAZARD, POWERFLO)

Billy Graziadei е познат като китарист, вокалист и композитор на американската хардкор/кросоувър банда BIOHAZARD. За съжаление групата не е издавала нищо ново от 2012 година. За да не стои далече от музиката Billy издаде два албума със соловия си проект BILLYBIO. Новият – „Leaders And Liars” излезе само преди няколко седмици, а Billy Graziadei даде специално интервю за „От другата страна”.

Интервюто с Billy Graziadei (BILLYBIO, BIOHAZARD, POWERFLO) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 11.04.2022 година.


От другата страна - Привет, Billy, защо се завърна към BILLYBIO, а не към BIOHAZARD или POWERFLO?

Billy Graziadei - BILLYBIO е мой личен проект. Дори не бих искал да го наричам проект, защото това съм аз, той е част от мен самия. Това съм аз, моята борба, истинското себеизразяване на музиканта и артиста Billy Graziadei. Вече работим по нов албум на POWERFLO. Още не е готов. BIOHAZARD са в застой. Не правим нищо и не сме правили нищо от години. И BILLYBIO е нещото, с което се занимавам. Започнах този мой солов проект, за да не спирам връзката си с музиката. Обичам да издавам албуми с него, обичам да се изразявам по този начин. С BILLYBIO все едно съм включил кабел директно в сърцето ми, след което споделям всичко от там със света. Няма странични участници, който да променят нещо, да го пренастройват. BILLYBIO е истинско, автентично и искрено представяне на това, кой съм аз.

От другата страна - Това означава ли, че в другите банди, в които участваш, не си толкова истински и правиш компромиси?

Billy Graziadei - Не бих казал, че поведението ми там е основано на компромиси. Ще го представя по този начин. Вземи един художник, който рисува картина. Когато я завърши, я окачва на стената, прави две крачки назад и я поглежда. Пред него има два варианта – първият е, че е постигнал точно онова, което е търсил и вече е готов да го представи на света. Вторият е да реши, че от картината не става нищо и да я изхвърли, за да започне наново. Той обаче не вика приятелите си, като им казва, че има една картина, има четки и бои, катко и бира, за да ги призове да порменят каквото им харесва по нея. Гледам на BILLYBIO по този начин. По отношение на BIOHAZARD от моя страна съществува единствено радост и нищо по-малко от пълно уважение към онова, което съм направил с тях. Независимо какви песни съм предложил, това, което ги превръща в BIOHAZARD е работата с останалите. Без значение каква е песента, дали ще е "Punishment", "What Makes Us Tick", "Tales from the Hard Side", "A Lot to Learn", каквато и да е композиция, дори и да съм я предложил завършена, тя е BIOHAZARD, защото и останалите от бандата са дали нещо от себе си. При POWERFLO нещата са малко по-различни, защото там аз създавам почти всичко. По никакъв начин не искам да омаловажа онова, което правя с другите ми гурпи, просто BILLYBIO е най-истинското ми Аз. При останалите групи споделям идеи, а самите банди са съставени от екипи. Страхона сила е да имаш четири или пет съставни части, които работят в синхрон. При тях обаче можеш да вървиш напред бързо и безпроблемно толкова, колкото ти позволява най-слабото звено. При BILLYBIO няма други части. Там съм само аз. Така че се движа с моята скорост и вървя напред единствено с моите идеи. Всъщност като артист с тези проекти съм много успешен. Оставям на страна финансовата част. Тя не е толкова важна. По-важно е, че имам възможност да комуникирам с помощта на идеите и темите, които са вътре в мен без промени и компромиси. Според мен компромисите са много лошо нещо. Аз съм за демокрацията, но ако си позволиш компромис с изкуството, всяка една идея, която в първия момент е била страхотна, извел си на светло или си видял нещо в нея, се проваля. Защото тя остава недоразвита, заради опитите да се удовлетворят еготата на всички. И в един момент резултатът е посредствен. Това не е за мен.

От другата страна - Кой компромис никога няма да си позволиш да направиш?

Billy Graziadei - Има една песен на BIOHAZARD от албума „Mata Leão“. Казва се "Authority". Припевът е „Fuck the rules, fuck the rules“. Когато я направихме, от звукозаписнита компания я пожелаха за сингъл и искаха да й направят клип. Съгласих се, но с условието, че няма да променят нищо и всичко ще остане така, както е. Те ми казаха, че всичко е наред. Когато настъпи моментът за клипа, ми казаха, че MTV искат да го пуснат, но трябва да променя текста. Отговорих им, че това няма как да стане. Просто няма начин. Те настояваха, аз отхвърлях всичко. Дори им предложих да изберат друга песен от албума Ако бях направил промени в думите, щях за залича целта на композицията. Няма как да пееш „Fuck the rules“, а да те карат, да се нагаждаш към правилата. Накрая все пак решиха да използват песента, но на всяка дума „fuck“ поставиха ефект. Не беше кой знае какво, но се получи вместо ярост, някакво лаене. Когато чух крайния варианти си помислих, че е някаква шега. Обадих се на мениджъра и му викам „Scott, приятел, това е някаква шега, нали? Ако е така, смятай, че съм я схванал.“ Но не беше. За мен онова, което направиха, беше някакъв виц. Така че никога не сме правили компромиси и никога не сме променяли текстове на песни. Те взеха решението. Ние направихме видеото и след това те го дообработиха. В тази посока искам да споделя нещо. Когато започвах с музиката, дори и преди това, свирех в пънк рок банди. Един ден баща ми дойде при мен и ми каза: „Знам, че вярваш силно в нещо и имаш непоклатимо мнение за нещата. Уважавам го, дори и да не съм съгласен с някои от позициите, за които говориш и в които вярваш. Но знам и вярвам, че ти силно вярваш в онова, което казваш. В същото време обаче ти си пънкар. Имаш зелена мохиканска прическа, караш скейтборд, нямаш кола, носиш кожено яке с надпис на гърба „Fuck the USA“. Т.е. ти си аутсайдер, ти си отхвърлен.“ Отговорих му, че е точно така и че не искам да бъда част от общество, което мразя. Бях против света и установения ред. Той ме разбра, но ми каза, че никога няма да успея да променя света, ако се боря отвън, отстрани. Каза ми, че трябва да намеря начин да се боря отвътре. Тогава не се съгласих с него и не исках да се съгласявам. Но баща ми беше прав. Когато си аутсайдер, усилията ти отиват напразно. Съвсем малко да се адаптираш и да започнеш промяната отвътре, става много по-лесно да се изразиш. Особено, когато можеш да действаш със съмишленици подмолно и тайно. Това, което научих от разговора с баща ми е, че компромисът не е свързан само със спечелването на битката, а за победа във войната. И ако войната е за промяна на диалога, можеш да го направиш и по друг начни, без да изнервяш всички. Защото ако го правиш, хората се затварят за теб, игнорират те, не искат да говорят с теб. Ако трябва да правя компромиси в тази посока, ще го направя. За да постигна голямата си цел.

От другата страна - Какво никога не си приемал за даденост в живота си?

Billy Graziadei - Много неща. Но бих отбелязъл, че възможността, с помощта на която мога да се изразявам с музикат и думи, е нещото, за което съм благодарен и никога не съм приемал за даденост. Също така никога не съм приемал за даденост, че хората, които харесват и приемат музиката ми, са единствената причина, заради която имам възможност да я създавам. Аз съм част от едно семейство. И това е семейството на ъндъграунд сцената. В новия албум на BILLYBIO „Leaders And Liars“ има песен, която се казва „Our Scene“ – много сериозна, честна и автентична композиция, без да е много текстово сериозна. На лично ниво е за това, че винаги съм чувствал, че никога не съм принадлежал към установения ред. Достигнал съм до момента на приемането и ми харесва да съм различен. Но също така, че съм открил ъндърграунд сцената и субкултурата, и точно там най-накрая съм се почувствал добре дошъл и като част от семейство. Смятам, че точно това всички ние обичаме в тази сцена. Аз я приемам като семейство. В нея има различни направления - пънк рок, хардкор, дет метъл, траш метъл, кросоувър, но всички те са част от една субкултура. Заради това се чувстваме комфортно в нея, добре приети, добре дошли, все едно сме си вкъщи, отделени от заобикалящия ни свят, където много от нас не се чувстват на място. Не знам дали отговорих на въпроса ти. Но „Our Scene“ е добър пример за това как съм израснал и как съм открил пътя в живота ми на лично музикално равнище. Ако трябва да ти отговоря дали приемам нещо за даденост – не, нищо не приемам за даденост. Животът постоянно ни го напомня. Преди беше пандемията, сега - войната в Украйна и действията на Путин. Президентът на САЩ говори за прекратяването на доставките на петрол от Русия. Светът се оптива да я изолира. Тук се говори усилено за прекъсването на всякакви връзки с Русия. Без санкции Путин ще става все по-силен. За това и трябва да бъде спрян. Така светът вместо да стане по-добър след пандемията, ще се наложи да мине през още едно зло. Но не приемам нищо от това за даденост. Всеки смяташе, че пандемията е най-лошото нещо в живота му. И ето че вече сме във война. Ти си от онази част на света, където си пряк свидетел на страданията, които преживяват страните там. Това е много повече от онова, което аз съм преживял в Америка за целия ми живот. И при нас е имало отвратителни моменти, но историята на България е много по-богата на събития и по-дълга от тази на САЩ. Със сигурност тя те е научила да не приемаш нищо за даденост, да споделяш момента. Приличаме си по това, че всички плащаме сметки, работим, мислим какво ще сложим на масата, стараем се да намираме време за децата, жената, кучето, като всяко семейство. Това са неща, които са във фокуса на всеки. Хубаво ще е обаче хората да се отдалечат от потенциалните си врагове и да се замислят, кои са всъщност тези врагове. Тогава със сигурност ще осъзнаят, че тези техни т.нар. врагове, са също хора като самите тях. Те също имат деца, семейство, работа, изпитват стрес, обич, гняв, мъка, същите неща, като нас. Просто живеят под друго знаме и друг управник и се опитват да се справят с ежедневието си по най-добрия начин.

От другата страна - Обръщаме към албума „Leaders And Liars“.

Billy Graziadei - Не разделям двата албума на BILLYBIO. Те са едно и също изкуство. Едно цяло. Моето изкуство е целият ми живот. „Leaders And Liars“ е една глава от живота ми. И тази глава е днес. Е, не точно днес, защото вече работя по нова музика, но се сещаш за какво говоря. „Feed the Fire” беше друга глава. Албумите на BIOHAZARD и кариерата на групата са няколко други глави. POWERFLO е отделна глава. Но всички те заедно представят мен самия, онова, което съм. Нямам проблем да говория за нито една от тях или да ги сравнявам. Защото знам къде бях, когато работех по албума „Feed the Fire”. И съм наясно какъв съм с „Leaders And Liars“. Това се отнася и за историите на BIOHAZARD и POWERFLO. Всеки един артист е сам по себе си истински, искрен и автетнтичен.

От другата страна – „Лидери и лъжци” – двете страни на едно цяло?

Billy Graziadei - Ако вземеш картина на Пикасо, ще е много добре, ако заедно с него застанете пред нея и имаш възможността да го попиташ каква идея е заложил. Това обаче няма как да стане. Така всеки, който гледа тази картина, ще прозре в нея нещо различно. По същия начин стоят нещата и с „Leaders And Liars“. В албума са закодирани много различни послания - от корицата до заглавието. Не искам да отнемам онези значения, до които хората сами ще достигнат. Вярвам в баланса и вярвам, че той не се съобразява с индивидуалните потребности. Днес например балансът е нарушен, заради хаосът, който царува по света. Самият аз обаче вярвам в доброто в човека, защото смятам, че е наложително да се вярва в доброто. Доброто ще възтържествува, а злото ще бъде победено. Но за да стане това, трябва да се борим. В новия ми албум има песен, която се казва „Leaders And Liars“. Идеята за нея е прозаична – истинските лидери са тези, които се борят да гласуваш за тях. Това са лидерите, на които не им пука, колко са популярни. Те са тези, които застават до теб в тълпата. Те са тези, които те питат за гласа ти. А онези, които искат да се качат на раменете ти, да те яхнат, са лъжците, въпреки че обществото ги определя като лидери. Те казват онова, което искаш да чуеш, за да те принудят да ги избереш. Те говорят онова, което смятат, че ще те провокира да застанеш на тяхна страна. Те са т.нар. популисти, които така набират известност и могат да продължат по този начин вечно. Ако сме научили нещо от пандемията, то е, че правителствата претендират, че знаят какво правят, знаят как да се справят и смятат, че държат здраво юздите, но се оказва, че нямат понятие от нищо. Очевидно е. В САЩ и Тръмп и Байдън само говорят. Много са силни на приказките, а ситуацията излиза извън контрол. Смятам, че пандемията беше прогнозирана много отдавна. През последните 20 години съм чел, че един ден това така или иначе ще се случи без значение от начина. BIOHAZARD имат песен „Population Control”. Дори и "Punishment" е за това, че дори между лъжи, можеш да прозреш истината. Така че ако става нещо и то е брутално, мощно, драстично и се случва бързо, а срещу няма нищо организирано, не може да му се противостои, и няма план за реакция, е непоправима шега. Не искам да съм негативен, но „Leaders And Liars“ е за всичко онова, което става около мен. За всичко, което съпътства живота и му оказва все по-голямо влияние.

От другата страна - Какво струва на един артист като теб с всеки албум да обогатява значението на заобикалящия ни свят?

Billy Graziadei - Не ми струва нищо. Бих се поставил до всеки артист, за когото изкуството е равно на истина. До всеки, който е извадил всичко от себе си. Рискът в случая ни прави уязвими. Открили сме се, но всеки искрен артист постъпва по този начин. Това всъщност е основата. Обикновено тези, които издържат, продължават по-дълго. Оцеляват тези, които могат да приемат критиката. Лесно е да живееш с мисълта, че всички те харесват и харесват онова, което правиш. Много по-трудно е да чуеш хората, които не те харесват. През годините в BIOHAZARD се научих да балансирам. Освен когато творя. Творчеството ми е искрено и истинско, и не е за всеки. Ако се харесва, чудесно. Ако не се харесва, нямам проблем. Не се изразявам, за да задоволя другите. Правя го заради честноста и истината. За да създам място, където се оглежда душата ми. Нещо, с което да споделя духа си. В тези случаи няма как да сбъркам. Дори и сега да ми кажеш, че не одобряваш думата „лидери” в загравието на албума, ще го приема. Защото си истински и искрен в мнението си. И ти също няма да сгрешиш. Така, че ако погледна музиката си, изразните си средства, изкуството си по този начин, никой не може да нарани емоциите ми. Разбира се, че всички имаме его. През годините съм научил, че трябва да приемем, както доброто, така и лошото и да не позволяваме да ни оказват крайно влияние. Това ми помага да запазя спокойствие, да запазя силата си и да мога да продължа напред, наслаждавайки се на онова, което правя.

От другата страна - Тогава каква е ролята на артиста в обществото?

Billy Graziadei – Как би установил, че един лидер лъже? Устните му се движат. Дори и да подкрепям Украйна, дори и да съм срещу онова, която става там, дори и да се поставя на мястото на хората, дори и да изгубя страшно много фенове, ще съм на страната на истината. Знам едно, че ако вярваш в онова, в което и аз вярвам, сме на една страна. Но не искам да живея в свят, в който всички вярват в едно и също. Харесвам разнообразието, харесвам различните идеи, не искам да живея в свят, в който всички харесват METALLICA, MEGADETH и AGNOSTIC FRONT така, както аз ги харесвам. Дори и да обожавам тези банди, светът ще е доста скучен, ако съществуват само те. В положение на война има много манипулации и пропаганда. Аз подкрепям Украйна, дори половината от BIOHAZARD имат украинска връзка. Поддържам Украйна. Винаги ще се боря и ще водя кръстоностни походи срещу подтисничеството и агресията на диктаторите. Нямам нищо против руснаците. Имам много приятели там. Тук става въпрос за Путин, за подтисничеството и агресията, които една силна страна, упражнява върху по-слаба, само защото е в позицията на по-силния. Не заставам зад подобно поведение. Никога преди и в бъдеще няма да заема друга позиция. Нищо не мога да направя, ако хората спрат да ме харесват, защото подкрепям Украйна. В новия ми албум има песен, която се казва „Sheepdog”. В нея основно става дума за това, че в света хората не се делят само на два вида - по-силни и по-слаби. Темата е за това, че има хора тип „овчарски кучета”, които знаят как да се борят с вълците, как да ги победят в собствената им игра, като в същото време се грижат и обгрижват слабите и тези, които не могат да се изправят срещу вълците. Така че, ако разделя хората на два вида – „овчарски кучета” и „вълци”, себе си причислявам към първите. В миналото съм бил и от двете страни, и мога да ги разбера. За мен е важно да се говори истината, дори това да ти струва главата. Така изглежда истинският артист.

От другата страна - Сменяме темата – какво си спомняш от участието на BIOHAZARD на „Dynamo Open Air” през 1995 година?

Billy Graziadei - Всичко. Спомням си, че бяхме на турне. Концертът там беше част от обиколката. Спомням си как излязох от вана и ми казаха, че предишните дни е валяло много. А денят на нашия концерт беше слънчев, носех къси панталони и елек на голо, без тениска, защото беше горещо. Разхождах се из зоната и си постоянно си повтарях, че е страхотно. Бях чувал за този фестивал, но това беше първият път, когато свирихме там. През 1995 година си спомням, как се качвах към сцената и ме удря вълна от хиляди хора. Не виждах края на публиката. Не се чувствах уплашен, а добре приет, чувствах, че съм част от едно голямо развълнувано семейство, което не спираше да се движи. Никога преди това и никога след това не съм се чувствал толкова силно свързан с хората пред сцената, с това голямо семейство. Един от най-паметните ни концерти въобще. Той остава най-известното ни живо изпълнение. Беше невероятно. Спомням си, че от двете страни на сцената имаше много наши приятели. Между песните не спирах да ги поздравявам. Тогава не се случваше много често бандите да канят хора на сцената. Сега е нещо естествено, но тогава почти никой не си го позволяваше. Организаторът не искаше да ни разреши, но ние бяхме настоятелни, че приятелите ни ще останат на сцената по време на нашето изпълнение. Днес обаче има друго – за да се качиш там, ти трябва специално разрешително. Цветовете на различните пасове определят различен допуск. С някои можеш да се качиш на сцената докато и групата е там, но само в определен участък. Тогава постъпихме съвсем различно. Просто приканихме приятелите ни, да дойдат с нас. По този начин заздравихме приятелските си връзки с европейците. Създадохме нещо, което е живо и днес. Продължавам да споделям тези спомени, както с теб, така и с фенове, с които се запознахме след шоуто на щанда за мърч. Това е един от дните, които се помнят вечно. Спомените от тогава имат специално място в сърцето ми.

От другата страна - Кой е твоят най-„Спайнъл Тап” момент?

Billy Graziadei - Признавам ти, че съм видял толкова много от този филм в реалния живот. Чак е плашещо. Има една сцена, в която един от бандата си взема храна, а хлябът е един такъв огромен. Видях го същото нещо в реалния живот. Няма да разкривам кого точно съм видял, но бях като гръмнат. Все едно бях във филма. С години сме яли, за което все пак съм благодарен, парче хляб, намазано с масло и краставици. А другата възможност е била парче хляб, с масло и домати. Само защото имахме какво да ядем, се чувствахме като на празник. Вземахме доматите от единия т.нар. сандвич и ги поставяхме при краставичките. Организирахме си истинско пиршество. Това е била храната ни с години. От много време съм вегетарианец, което означава, че дори ми е по-трудно по време на турнетата. Не се оплаквам и винаги съм благодарен за всяка храна в бекстейджа, но тези сандвичи се оказаха причината един от членовете на една от групите ми да откачи и буквално да повтори сцената от „This is Spinal Tap”. От друга страна имам профил в платформата „Patrеon”. Публикувам много неща. Снимам с камера в студиото, споделям как пиша текстове или как работя по различни песни. Групирал съм видеата в нещо като сериали. Една от поредиците се казва „Tales from the Hardside”. Там споделям различни истории от турнета, които сме правили с PANTERA, METALLICA, как съм създал „Punishment”, все интересни истории. Една от тях е за срещата ми с Lars Ulrich от METALLICA. Обичам ги и са едни от любимците ми. Обаче в един момент Lars се държа много неуважително към мен. И това пред приятели. Бях много ядосан. Все пак той ме познава. Тогава разказах на всички какво точно се случи. Не можеш да си представиш какво стана. На следващия ден от METALLICA ни се обадиха, защото искаха да тръгнем с тях на турне. Онази нощ беше наистина луда.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов