Интервю с Jarno Salomaa (SHAPE OF DESPAIR) ...

Интервю с Jarno Salomaa (SHAPE OF DESPAIR)

SHAPE OF DESPAIR започват като RAVEN. 1998 година променят името си и от тогава до днес издават пет албума. Последният „Return to the Void” излиза седем години след предишния „ Monotony Fields”, а китаристът и основен композитор на групата Jarno Salomaa даде специално интервю за „От другата страна”.

Интервюто с Jarno Salomaa (SHAPE OF DESPAIR) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 21.03.2022 година.


От другата страна - Привет, Jarno, седем години за дуум дет метъл банда между два албума не са ли много?

Jarno Salomaa - На първо място се чувствам много щастлив, че най-накрая имаме нов албум. Започнах да композирам песните за „Return to the Void” след като издадохме „Monotony Fields”. Не става въпрос, че едва ли не веднага сме започнали работа по тях, но до момента наистина съм ги слушал доста пъти. Композициите не са нещо ново за мен, но се радвам, че мога най-накрая да видя цялотостното оформление.

От другата страна - Има ли я тази „следродилна депресия” при завършването на нов алубм?

Jarno Salomaa - Нека да го кажа така. Докато работя по песните, постоянно ме спохождат всякакви чувства, които влияят на музиката, както и след нейното завършване. Влагам много усилия и време в душевното ми състояние, докато оформям композициите. Процесът не е толкова лесен. Когато създаваш музика, а мислите ти са мрачни, завършването на една песен отнема време. Процесът е труден и мъчителен. По някакъв начин мога да го сравня с пътешествие и то психологическо пътешествие. И в края, когато държа албума в ръцете си и дори преди да е напълно завършен по време на мастеринга, когато добавяме последните щрихи, идва моментът, в който удовлетворението е в най-високата си точка. Завършващата част от процеса е много освобождаваща. Бих отбелязал, че сега съм повече щастлив от всякога. В момента гледам безпристрастно към следващия, бих го нарекъл, сезон на мъченията.

От другата страна - Сезон на мъченията?

Jarno Salomaa - По някакъв начин е такъв. Понякога процесът по създаването на нова музика, може да много болезнен. Не говоря за физическа болка.

От другата страна - Има ли голяма разлика между първаночалните идеи и крайния резултат?

Jarno Salomaa - По-скоро не. Когато създам първата песен, втората след нея се получава много по-лесно. След което вече съм наясно в каква посока ще продължа да работя и ще се развие проектът, и следващите песни. Ако говорим в сферата на музиката, при мен нещата се получават по този начин. Процесът не е толкова сложен, а е по-скоро - лесен.

От другата страна - Защо „Return to the Void”? Къде сте били, че се завръщате?

Jarno Salomaa - Всъщност албумът е поглед към миналото. Начинът на композиране, който използвах за „Return to the Void”, стои много близо до начина, който използвах в първия ни албум „Shades of...”. Композиционният процес за новия диск е подобен на онзи от миналото. Това е една от причините за името „Return to the Void”. Нямах никакво отношение към него, докато вокалистът ни Henri Koivula не ми насочи вниманието към приликите в композиционно отношение с „Shades of...”. За това и самият той избра името. По отношение на текстовете, всичко е свързано с празнотата само по себе си. Някой ще отбележи, че това е доста използвана дума, но тя по най-добрия начин описва посланията, които присъстват в лириките. Всичко се отнася до намирането на основното решенние и заявяването, че то е вече факт. В текстовете няма минало и бъдеще. В тях е закован един определен момент. И той не предизвиква кой знае колко положителни мисли.

От другата страна - Мрачна музика с мрачни текстове.

Jarno Salomaa - Определено в нея няма нищо положително. Но тук присъства едно облекчение, което върви ръка за ръка заедно с мрака в текстовете на Henri. Както отбелязах, търсим крайно решение, а музиката е комфортната среда за неговото по-лесно постигане. Аз композирам музиката, а той пише текстовете, освен в първите три албума, където ги поделяхме с предишния ни вокалист. Щастлив съм обаче от промяната, защото в миналото писането на текстове ми идваше в повече. Отнемаше ми повече време, а и не съм добър с английския. Доста неща съм смъкнал от раменете си днес.

От другата страна - По какъв начин се прмонея музиката, след добавянето на „чуждите” текстове?

Jarno Salomaa - Добър въпрос. Ние сме две различни личности, които допринасят с различни елементи за музиката. В същото време друга интересна страна са аранжиментите на самата музика. Едно нещо, което винаги съм искал да знам, когато композирам, е дали човекът, който пише текстовете, има някаква предварителна представа по каква тема иска да са те. Или дали вече има идеи за вокалните линии. Ако е така, това по някакъв начин би ме стимулирало да подходя с нови идеи към самата музика. Този път обаче направих повечето песни без никаква намеса до самия край. Работата по този начин се получи добре. Henri е много добър в аранжирането на вокалите. Знае много добре какво да направи, след като получи музиката. И всички сме наясно, че след неговата намеса, тя няма нужда от кой знае какви големи промени. Това е интересната част на процеса, когато два характера работят по музиката и аранжиментите. В крайна сметка те си остават различни след края на работата, но споделят еднакви идеи и мисли за творчеството на групата. А това, бих казал, е много добро сътрудничество.

От другата страна - Кой част е по-важна за теб – търсенето на вдъхновение дълбоко в себе си или около себе си?

Jarno Salomaa - Най-важният фактор за мен е да съм широкоскроен. Когато си широкоскроен, отваряш и себе си, и можеш да насочиш сетивността си, и към околната среда. Разбира се, съществуват различни предпоставки, които насочват към определени източници на вдъхновение. Това зависи от моментното ти състояние, което се отразява на атмосферата, която създаваш за себе си и вътре в себе си. Много е важно според мен да търсиш, както вътре в себе си, така и вън от теб. Да си отворен и да почустваш обкръжаващат те среда с всичките й елементи. В ранните години бях се самоизолирал в себе си. Не исках по никакъв начин да се впиша в социалните норми. Бях развил фобия към обществото. Тогава осъзнах, че заобикалящата ме среда, оказва влияние на вътрешния ми свят. Което от своя страна контролираше настроенията ми. А те влияеха на онова, което излизаше от мен и съзнанието ми.

От другата страна - Т.е. музиката на SHAPE OF DESPAIR е твоето безопасно място?

Jarno Salomaa - Точно така. Също така е истина, че композирането на подобна музика, е вид терапия за самия мен. Също така тя е проход през, който преминавам, който води до развитие вътре в мен, което мога да видя в материала, който композирам. Мислите и състоянията са много приятни, но виждам, че дори и да съм направил тези не толкова много албуми, които обаче са пълни с много музика, понякога дори и като терапия, се появява усещането, че се въртя в кръг. Знам, че съм стигнал края, но след това следва отново същото начало, както и преди.

От другата страна - Дълъг ли е пътят между наивността на младостта и реализма на зрелостта?

Jarno Salomaa - Намирам се по средата. Но за да съм честен, нямам никаква идея. Не се смятам чак за толкова зрял след всичко преживяно, но ми се налага да бъда, защото имам дете, трябва да съм родител, следователно трябва да нося и отговорност. И все пак – запазването на детското е най-доброто нещо.

От другата страна - Как се запазва детето в нас?

Jarno Salomaa - Лесно. На първо място, когато станах родител, никога не съм бил по-щастлив в живота ми в този момент. Влагам цялото си сърце и така трябва да бъде. От друга страна детето ми помага да стоя на правилния път в този живот. Радзбира се, че не можеш да избягаш от собствените си мисли и душевно състояние, но трябва постоянно да си напомняш, че не можеш, а и разбира се, не искаш тези състояния да се отразяват на детето ти. Спрямо него отношението трябва да е различно. Не казвам, че съм някакакъв откачен ментор или нещо такова. Въпросът е труден, защото в мен съществува една депресивна част, а и преминавам през подобни моменти. Но трябва да поддържам нормалност. Двете страни обаче винаги съществуват. Всеки ги притежава. Едни се справят по-добре, други просто не могат да се контролират.

От другата страна - Най-трудната част от изпълняването на фюнеръл дуум метъл?

Jarno Salomaa - Ако погледна към нас самите, това би трябвало да е, да се съберем всички заедно с екипа на едно място поне веднъж. Само ние самите сме шестима и всеки има личен живот, и музикални проекти. Понякога е почти невъзможно едновременно да сме настроени на една вълна. Едно от най-трудните неща е свързано с концертите. Дуум метълът като цяло предполага много дълги песни. Което означава, че понякога трябва да се премахват части от тях.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов