Интервю със Sören „Sulo” Karlsson (DIAM ...

Интервю със Sören „Sulo” Karlsson (DIAMOND DOGS)

DIAMOND DOGS е шведска рокендрол банда, създадена в Швеция през 90-те години на миналия век. Идеята на групарите е да съхранят звука на британския рок от 70-те години на миналия век. И успяват. Като в тези времена на трудно издаване на албуми, групата записва двойния „Slap Bang Blue Rendezvous”, в който влизат 24 композиции. Свързахме се със Sören Karlsson или "Sulo", за да го попитаме „Защо?”

Интервюто със Sören „Sulo” Karlsson (DIAMOND DOGS) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 14.03.2022 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР



От другата страна - Привет, Sulo, DIAMOND DOGS не са популярни в България. Би ли ги представил с няколко думи?

Sulo - Имам чувството, че сме група от векове… Шегувам се. Започнахме в началото на 90-те. Идеята ми беше да звучим като британските банди от началото на 70-те - глем буги бандите като SLADE, MOTT THE HOOPLE и Rod Stewart, разбира се. Запазихме този звук и до днес. Направили сме много турнета в Англия, което се подразбира, както и в Испания. Издаваме 14 албум. Част сме от тази голяма вълна от банди, които са започнали в „Sunlight Studio” на Tomas Skogsberg. Това сме ние DIAMOND DOGS, THE HELLACOPTERS и BACKYARD BABIES. Студиото беше част от голямото рок движение, което се появи по-късно. Ние никога не сме били истинска хард рок банда, защото винаги сме се стремили да останем в 70-те и да запазим британския звук от тогава. Днес това се среща много рядко. Ние се възприемаме като традиционна рокендрол банда, която носи духа на 70-те. Днес като че и няма почти никакви рокендрол групи.

От другата страна - Защо избрахте за име на групата албум на David Bowie?

Sulo - Стори ни се страхотно име за една начинаеща банда. По-късно открихме, че не точно David Bowie е измислил фразата „Diamond Dogs”. Той я е взел от романа на Джордж Оруел „1984”. Ако се гмурнем по-дълбоко в музиката още SMOKEY ROBINSON AND THE MIRACLES използват фразата „Diamond Dogs” в края на 50-те и началото на 60-те в песента "Shop Around". Разбира се, ние взехме името от David Bowie, а той от друго място. Така според мен се разпространява рокендролът. Вземаш по нещо от други места. Виж LED ZEPPELIN как правят песните си, за да създадат цял нов стил.

От другата страна - Новият Ви албум „Slap Bang Blue Rendezvous” е двоен. Предизвикателството да издадеш двоен албум точно днес?

Sulo - Аз създавам много песни. Не само за DIAMOND DOGS, а и за мого други артисти в Швеция, Америка, Англия. Когато започнахме да работим по този албум, плановете бяха да се върнем в студиото на Tomas Skogsberg за записи. Тогава удари пандемията. И се оказа, че най-доброто, което мога да правя, е да си стоя вкъщи и по цял ден, да създавам музика. В един момент му изпратих 38 песни. Tomas Skogsberg винаги е бил голям фен на THE BEATLES и Rod Stewart, и винаги е настоявал да работи по големи проекти. Тогава ми предложи да издадем двоен диск. По това време все още не бяхме наясно колко ще продължи пандемията и решихме, че времето е подходящо за записите на двойна плоча. Tomas предложи песните в него да бъдат 24, за да бъде и самият албум класически. Така че идеята за двойния „Slap Bang Blue Rendezvous” е негова.

От другата страна - Как обаче се слуша албум от 24 песни днес?

Sulo - Наистина е вид предизвикателство. Но и трибют към групите и албумите, с които сме израснали. Това са плочи, цели албуми на любими артисти. През 70-те и 80-те хората са слушали цели албуми. Така че „Slap Bang Blue Rendezvous” е трибют към времената, от които идваме. В историята на рокендрола има няколко велики двойни албума, които винаги ще се помнят. Те са невероятно творение на изкуството. Днес, когато музиката постоянно се обезценява заради дигиталната форма на дистрибуция, двойните албуми са много повече от положените усилия за тяхното създаване. Те са произведение на изкуството, с което трябва да се гордееш. Ще е страхотно, ако и други смятат, че „Slap Bang Blue Rendezvous” е невероятен двоен албум, но той е и нещо много ценно за нас, защото сме щастливи, че успяхме да създадем толкова голям музикален проект.

От другата страна - Би ли споменал тези няколко велики двойни албума, за които говориш?

Sulo - Винаги съм твърдял, че във всеки дом на музикален меломан трябва да има три двойни албума, за да е истински дом на музикален меломан. Това са „London Calling” на THE CLASH, албумът на Bob Dylan „Blonde on Blonde” и разбира се пикът „Exile on Main St.” на THE ROLLING STONES. Три класически двойни албума, които трябва да имат място във всеки дом. Всъщност вече са четири заради нашия албум.

От другата страна - По какъв начин „Slap Bang Blue Rendezvous” запълва пъзела зад името DIAMOND DOGS?

Sulo - Със сигурност нещата могат да се разглеждат по този начин. Аз самият не съм го правил, но е възможно. Интересното е, че продуцентът на „Slap Bang Blue Rendezvous” Tomas Skogsberg винаги има планове за всяка една песен. Той самият искаше този албум да звучи така все едно е излязъл от 1973 година. И да си личи, че е английски. Което означаваше, че всичко свързано с Америка, трябваше да бъде премахнато. Албумът на David Bowie „Diamond Dogs” излиза през 1974. Може би като продукция се доближаваме до него. Но винаги ще свръзваме „Slap Bang Blue Rendezvous”, а и той е по-близко до артисти като MOTT THE HOOPLE и SLADE, както и Rod Stewart, и не толкова с David Bowie. Обаче по някакъв начин затваряме един цикъл.

От другата страна - Защо английските рок банди от 70-те са във фокуса на DIAMOND DOGS?

Sulo - Според мен почти всеки добър музикален стил поризлиза от Англия от 70-те. Хард рок групите като BLACK SABBATH и останалите, започват в края на 60-те и началото на 70-те. И са от Англия. Те имат своя подход към рокендрола и го правят по-тежък. Също така там се появяват така наречените пъб рок банди като DR. FEELGOOD. След което техният стил служи за основа на глем рока и групи като SLADE, и T. REX. Това от своя страна води до експлозията на пънка в края на 1977. Английските банди от началото на 70-те стъпват на постигнатото от американските соул и блус артисти. Но разбира се, правейки така, че да звучат по британски и много по-обхватно. И на нас точно този звук ни харесва.

От другата страна - Истина ли е, че всеки един музикант от Швеция е повлиян от ABBA?

Sulo - Не мисля. Издателят ми е издавал и АББА. Работил е с тях през 70-те. Когато си пуснеш MOTT THE HOOPLE или SLADE, можеш да откриеш ABBA в тях. Те и не го крият, а го отбелязват. Вземат техните трикове, които са ги напарвили големи – използвайки по определен начин свиренето на пиано, начинът им на продуциране. Според мен ABBA оставят голям отпечатък върху английските автори на поп хитове. В момента квартетът подготвя турне в Англия, разбира се, няма да е в Швеция. Така че ABBA оказват голямо влияние на английската музикална история.

От другата страна - Но Вие звучите като британските банди.

Sulo - Да, затваряме кръга. Свиря в английска група с бившия барабанист на THE CLASH Terry Chimes и Dave Tregunna от SHAM 69 и Mick Geggus, китарист на COCKNEY REJECTS. Групата се казва THE CRUNCH. Когато се чувам с тях барабанистът на THE CLASH постоянно ме пита, дали се обаждам от музея на ABBA. Шегува се, разбира се. Невероятно е колко са големи ABBA в Англия. Самият аз никога не съм им бил фен. Живея в провинцията на юг от Стокхолм. Недалеч от мен Benny Andersson има къща. Никога не съм приемал ABBA насериозно. Идвам от пънк сцената и няма как пътищата ни да са се пресичали.

От другата страна - За да сме сериозни, кой е твоят най-рокеднрол момент?

Sulo - Аз и DIAMOND DOGS сме имали възможността да свирим с всички артисти и групи, които са ни били голямо вдъхновение. Били сме на турне с Ian Hunter. Пял съм пет пъти с него на сцена в Швеция и Англия песента „All The Young Dudes”. Това е един от най-големите ми рокендрол моменти. Пътувал съм в тур буса му в Швеция, за да бъда гост на на концерта му със Suzi Quatro, както и с барабаниста на бандата на Paul McCartney WINGS. Това също е голямо рокендрол преживяване. Имам много подобни моменти, защото имам възможността да работя заедно с много от ранните ми вдъхновения като Wilko Johnson и DR. FEELGOOD. Били сме на турне с THE DAMNED. Свирили сме с HANOI ROCKS и с THE CULT. Басистът на последните е голям фен на DIAMOND DOGS. Пея често в дуети с различни кънтри певци. В момента работя с една от най-големите кънтри певици от Нешвил Crystal Gayle, сестра на Loretta Lynn. Но изпълнението на „All The Young Dudes” с Ian Hunter пред шест хиляди души е нещо твъре значимо за мен, защото песента е написана от David Bowie. Това са моменти, които винаги ще помня.

От другата страна - Кой е твоят най-„Spinal Tap” момент?

Sulo - Също са страшно много. Знаеш ли, правили сме 21 концерта в 21 поредни дати. Турнето беше пролетта на Англия през 2001 година. Имахме един концерт в Челмсфорд, който се намира на 50 километра източно от Лондон. Шоуто беше в последния ден на Великден. И всичко беше затворено. Имахме съпорт група от Ливърпул. Техническото обезпечение и оборудването бяха на високо ниво, като за истинско шоу. И публиката на концерта се състоеше от трима души и едно куче. Смешна история. За тях изпълнихме целия сет, който бяхме предвидили. Това е един доста интересен момент. Друг път в Германия имахме концерт на страхотно място. Всичко за групата беше на ниво – кетърингът, съблекалните, звукът. И по законите на Мърфи, когато всичко е чудесно, нещо гадно дебне зад ъгъла. И то наистина стана. Организотарът ни сервира, че са променили залата за концерта, седмица преди датата. В един момент се оказа, че плакатите и цялата реклама са неизползваеми. И на концерта присъстваха само седем журналисти, които го отразяваха. Представи си картинката – празна зала, седем журналисти и ние. Не се панирахме, а направихме специален концерт за тях, като ги почерпихме и с чаша вино. Така от нещо лошо, направихме позитивно изживяване. Трябваше да се справим, няма как.

От другата страна - Провокираш ли определено състояние, за да работиш с различни артисти и за DIAMOND DOGS?

Sulo - Това е едно от моите неща. Много артисти идват при мен с предложението да им предоставя някоя песен. Или да създам цял албум. Тогава се впускам дълбоко в мислите си как тази група, която е поискала от мен да създада цял диск, би трябвало да звучи. Или как трябва да звучат песните за нея. Дали едно или друго решение ще е добро за нея? Как бих могъл да го изпълня? Едва след това се захващам за работа. Обикновено нещата се получават естествено. Когато става въпрос за DIAMOND DOGS, все едно работя в градината зад къщата. Дори и да композирам кънтри или соул материал, когато стане дума за песен на DIAMOND DOGS, знам, че тя е за DIAMOND DOGS преди дори и да съм помислил за нея. Дори не е необходимо да мисля за това, защото ме връхлита едно специално чувство – просто усещам, че песента е за DIAMOND DOGS. Все пак от доста време композирам музика за групата. Не се изморявам от тази работа, защото удоволствието да знам, че съм написал страхотна песен, е винаги невероятно. Надявам се това никога да не се промени.

От другата страна - Има ли рецепта за създаването на хит?

Sulo - Не, не съществува. Но става въпрос за същото нещо, както в предишния отговор. Преди да създадем DIAMOND DOGS, първете десет демо записа, които направихме и ни превърнаха в DIAMOND DOGS, направихме с един приятел, който днес е познат като продуцента Max Martin, който е един от най-големите в своя бранш в света. Работи с Britney Spears, Bryan Adams, BON JOVI и други от тяхното ниво. С него заедно в миналото създадохме десет песни, извирихме всичко двамата – барабани, китари. Така че просто става въпрос за чувство на креативност. Знаеш, когато си попаднал на нещо специално. Наясно си, когато си създал добра песен. Но когато композираш велика песен, тогава веднага се появява онова особено чувство, което ти подсказва, че имаш нещо много по-специално. Винаги ме питат как пиша песни. За да създам голяма композиция, всяка една от тях на първо място трябва да има заглавие. Аз самият съм вманиачен в имената на песните, които създавам. Те трябва да имат страхотни имена. Ако нямат, песента няма да е страхотна. Вземи новия албум на DIAMOND DOGS „Slap Bang Blue Rendezvous”. Ако заглавието не е добро, няма как да те провокира да прослушаш съдържанието му. Така че на първо място е доброто име. На второ – трябва да имаш добра мелодия. Това е всичко, за да имаш хит.

От другата страна - Най-необичайното вдъхновение за песен, което си имал?

Sulo - Обикновени не си спомням какво ме е вдъхновило за дадена песен. Но си спомням странни места, които изникват в паметта ми, когато слушам определени композиции. Случва се защото, когато съм на определено място, ми е хрумнала идея, която съм записал на телефона. Това би могло да мине за нещото, за което питаш. Написал съм например парче, стоейки на стълбите пред клуб. Спомням си нещо. Бяхме на турне. Концертът сам по себе си ме провокира да пиша още повече песни. Мога да седна и да създавам в деня след него. След записи на нов албум веднага сядам и нахвърлям идеи за други композиции. Тези неща ме вдъхновяват. Но си спомням, че свирихме в Швейцария с QUIREBOYS и Dan Baird от THE GEORGIA SATTELITES. По време на концерта ми хрумна страхотна идея. Докато свирех, вече композирах нещо друго. Докато изпълнявахме наши песни, на QUIREBOYS и Dan Baird, вече създавах нов материал. И бях готов с почти цяла песен. Когато приключихме с концерта, слязох от сцената, излязох от залата, която беше много близо до хотела, влязох си в стаята, измислих името на композицията и дори имах част от мелодията. Това е нещо интересно.

От другата страна - Т.е. няма я т.нар. следродилна депресия?

Sulo - Не, никога. В същото време аз работя много бързо. Обичам да работя така. Не съм от онези, които имат съмнения, дали нещо, което са създали, е добро. Не бих могъл да запиша създаденото, ако не съм сигурен, че е добро или страхотно.

От другата страна - Ако имаше шанса да срещнеш 20-годишния Sulo, какъв съвет би му дал?

Sulo - Че е на правилния път! Това бих искал да му кажа.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов