Интервю с Дмитро Тернущак и Віталій Виговськ ...

Интервю с Дмитро Тернущак и Віталій Виговський (1914)

В Украйна се води необявена война, разрушават се градове, умират войници и цивилни. Точно така, както е било и през Първата световна война. На нея са посветени албумите на украинската екстремна банда 1914. През миналата година тя издаде „Where Fear and Weapons Meet”, а сержант Vitalis Winkelhock или Віталій Виговський, китарист на 1914 и вокалистът – лейтенант Ditmar Kumarberg или Дмитро Тернущак дадоха специално интервю за „От другата страна”. То е направено преди Русия да нахлуе в Украйна. Повече от сто години изминаха от Великата война. Повече то сто години по-късно уроците не са научени, поуките не са извлечени…

Интервюто с Дмитро Тернущак и Віталій Виговський (1914) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 14.03.2022 година.


От другата страна - Здравейте, представете в началото 1914.

Ditmar Kumarberg - Ние сме блекенд, дуум дет метъл банда. Което е без значение. За мен сме пънк рок група от западната част на Украйна от Галиция. Живеем в Лвов. Темите, които експлоатираме с музиката, са изцяло свързани с Великата война, както можеш да разбереш от заглавията на песните. Всички текстове, всички теми, всичко, което имаме е с основа Първата световна война - битките и онова, което се е случвало тогава, черпим вдъхновение от бойците и тяхната съдба. Изцяло сме отдадени на темата. Голям почитател съм на Първата световна война. Всичко, което правя, текстовете, идеите, е вдъхновено от нея. Изцяло сме й отдадени. Може би в музикален аспект и като човек, който не е толкова задълбал във войната, Віталій има какво повече да добави.

Vitalis Winkelhock – Когато Дмитро казва, че е отдаден, той говори за себе си. Аз съм най-новият в групата. Присъединих се към 1914 преди пет години. Или по-скоро преди четири. Не съм от самото начало. Иначе станах фен на бандата с първото й демо. Голяма чест е за мен да се присъединя към тях и да обогатя музиката на любимата си група с моите идеи и рифове. 1914 е отбор от добри приятели. Повече от десет години свирим заедно в различни банди в родния ни град. Познаваме се много добре и когато Дмитро реши да трансформира страстта си в музикална група, присъединяването ми към нея беше, все едно се завръщам вкъщи, където са добрите приятели. Смятам, че от самото начало заедно се справяме много добре.

От другата страна - Ако разполагате само с пет минути, за да представите последния албум на 1914 „Where Fear and Weapons Meet”, как ще го направите?

Ditmar Kumarberg - Пет минути? Добре. Ще го направя бързо. Последният ни албум „Where Fear and Weapons Meet” е напълно различен и нов по отношението на историческите теми. Те не са за Смъртта, калта, окопите и тишината след Смъртта, а са за надеждата. За надеждата, която войниците в окопите таят в себе си. Така че „Where Fear and Weapons Meet” е напълно нов, но не музикално, а като идея, послание и отношение. Новият ни диск е за надеждата. Сега в нашите песни всеки оцелява, превръща се в герой и се прибира вкъщи. Основната разлика, ако трябва да сравня „The Blind Leading the Blind” и „Where Fear and Weapons Meet”, е надеждата. Повечето герои от нашите песни се прибират живи от войната.

От другата страна - Това са реални личности, нали?

Ditmar Kumarberg - Да, реални са. От първата до последната песен текстовете са за реално съществували личности. Истински американски афроамериканец от т.нар „Hellfighters” – първият американски афроамерикански полк. Това е редник Johnson. Друг герой е канадско-украинецът Filip Konowal. Възпяваме и мъртвия, за съжаление, A. J. Harrison. Всеки един от героите е реално съществувала личност и те не са плод на фантазията ми, на сънищата ми и текстове не са някакви обикновени. В албума става дума за истински исторически личности, с техните вярвания и истории, с техните семейства, които живеят спокоен живот. Това е в общи линии.

От другата страна - Правите ли предварително проучване, за да напишете текстовете?

Ditmar Kumarberg - Само като пример ще дам песента за Белгийския брониран корпус. Когато подготвях текста, ми се наложи да прочета четири книги по темата. Посетих гробището близо до Тереспол, Полша. То се намира в западната част на Украйна. Там са погребани белгийски войници. Разговарях с пряк наследник на един от войниците от белгийската бронирана дивизия, който се е сражавал тук. Също така гледам много видео хроники, преглеждам много документи и спомени. Правя много задълбочени проучвания. Не отварям Уикипедия, за да търся интересни истории. Правя задълбочени проучвания и ако историята ме завладее, ако съм обладан изцяло от нея, осъзнавам, че точно тя е моето нещо. Сядам и написвам текст по темата, който след това изпявам.

От другата страна - Какво мислите за SABATON?

Vitalis Winkelhock – Всеки път този въпрос, прокълнати сме.

Ditmar Kumarberg - Защо всеки ни пита за SABATON? А не за GOD DETHRONED? Те имат три съвършени албума за Великата война.

От другата страна - Добре, какво мислите за GOD DETHRONED?

Ditmar Kumarberg - Обичам ги! Голям съм им фен. Притежавам албумите им, посветени на Първата световна война. Страстен привърженик съм на музиката им. И се надявам, че един ден ще имаме шанса да свирим заедно. Това ми е мнението за GOD DETHRONED. Ако се върна на въпроса ти за SABATON – метъл тип „Уолт Дисни” не ме впечатлява.

Vitalis Winkelhock – Мнението ми се припокрива с това на останалите от бандата. Не съм фен на пауър метъла. Но въпреки това SABATON са невероятна машина. Големи са, известни са, може би са най-голямата банда от Швеция в момента. Признавам им го. Вършат гигантска работа. Сами пълнят стадиони, продават изцяло концерти по целия свят. Но те имат своето място, ние – нашето. Просто сме различни.

От другата страна - Мислите ли, че едно съвместно турне би се отразило добре на 1914?

Ditmar Kumarberg - Днес има много интересни групи и проекти, които експлоатират темата за Великата война. FT-17 от Франция, GOD'S FUNERAL от Испания, KANONENFIEBER от Германия. Направихме сплит с MINENWERFER от САЩ. Друга интересна банда са SACRIPHYX от Австралия. Така че има страхотни и интересни групи, които пеят за Великата война. Обаче всеки пита за SABATON.

От другата страна - Защото може би са най-голямата банда, която използва теми от Първата световна война.

Ditmar Kumarberg - Не, не е така. Не са най-голямата що се отнася до Великата война. Те просто имат един албум и за мен той съдържа информация от Уикипедия. Но нека да приключа темата за SABATON. Майната им! Сега можем да продължим да говорим за 1914. Или за нещо друго. Примерно за Черно море.

От другата страна - Всеки албум на 1914 започва и завършва по един и същи начин – с „War In” и „War Out”.

Ditmar Kumarberg - Това са напълно различни песни. Те подготвят слушателя за онова, което ще чуе в албума. Ако си пуснеш втория ни диск „The Blind Leading the Blind” „War In” е по-страшна, някак си по-шегаджийска, т.е. представи си странен и циничен виц за войната. Всеки пее, всеки се смее, преди да започнат да се избиват. Въвеждането дава правилната настройка и някакво обяснение за съдържането албума. Новия ни албум започва с тема от сръбската песен „Тамо далеко”. Обаждаш се от България и си наясно с историята на Балканите. Воювали сте срещу сърбите. През 1916 например българските и германските войски стигат до Букурещ. Когато България влиза в Първата световна война, първата битка на българската армия, с която започва въобще участието на страната в конфликта, е срещу сръбската войска. Така че със сигурност песента „Тамо далеко” ти е много добре позната. Тя е на Вашите врагове. И когато започнеш да слушаш нашия албум с „Where Fear and Weapons Meet”, вече имаш необходимата представа за съдържанието му. „War In” е подготовка за инвазията, а „War Out” - за нейния край. С последната композиция напускаш полесражението. Това се отнася за всеки наш албум.

От другата страна - Изглежда си доста дълбоко навлязъл в темата за Великата война?

Ditmar Kumarberg - Дълбоко като обикновен любител. Не съм историк, нито пиша книги. Просто обикновен човек, който ври и кипи в историята.

От другата страна - Защо според теб човечеството не си научи урока от двете световни войни?

Ditmar Kumarberg - Питаш ме защо? Знаеш кой е George Carlin? Той има едно самостоятелно представление. Ще го цитирам – „Хората са невероятно глупави! (People are just fuckin stupid!)” Нека си припомним тези брилянтни негови думи. Много простотия, много пропаганда и много глупави хора се разхождат наоколо, безмозъчни и с празни глави. И постоянно влизаме в конфликти с подобни създания. Ние сме украинци. Осем години вече воюваме с Русия. Пеем за Първата световна война, но живеем във война, която бавно ни води към деградация. Човечеството не разпознава нищо, не разбира нищо, управлява се от алчност и алчни политици, чиято пропаганда продължава да нараства. Намираме се в много скапана ситуация.

От другата страна - Групата е основана, когато се навършват 100 години от започването на Първата световна война? Случайно ли е съвпадението?

Ditmar Kumarberg - В това е разковничето, нали – нека направим група за Великата война, която ще основем навръх стогодишнината от нея.

Vitalis Winkelhock – В това има много символизъм. Момчетата са големи щастливци, че идеята им за група се е родила в навечерието на 100-годишнината от началото на Първата световна война и са формирали бандата на същата дата. За това трябва и малко късмет. Бих отбелязал, че се опитваме да издаваме нашите неща на датите, когато са се случили определени събития от Великата война. Вторият ни албум „The Blind Leading the Blind” излезе на 100-годишнината от края на войната. По-късно той беше преиздаден от „Napalm Records”, но с оригинала спазихме датата. Има някакъв символизъм във всичко, което правим и смятаме, че е интересно да издаваме дисковете на определени знакови дати.

От другата страна - Използвате сценични имена. Това реално съществували войници ли са?

Ditmar Kumarberg - Ако говориш за полковете – да. Те наистина са съществували като бойни единици в различни армии. Ако обаче става въпрос за прякорите ни, те са леко различни. Аз се казвам Дмитро. В България името е добре познато. Много хора се казват Димитър. Използвам прякора Ditmar, което по някакъв начин е превод на немски на името ми. Така че Ditmar Kumarberg (2.Division, Infanterie-Regiment Nr.147, Oberleutnant) и Vitalis Winkelhock (5.Division, Ulanen-Regiment Nr.3, Sergeanten) са „преведени” на немски. Полковете наистина са съществували. Дори сме си направили униформи, които съответстват на тези полкове. На сцената всеки един от нас облича униформата на полка, от който е избрал да бъде. Така можеш да разбереш кой в коя армия участва. На сцената аз съм в немска униформа, защото съм от немската армия.

Vitalis Winkelhock – Един от нас представя армията на Австро-Унгария, друг – френската, трети – британската. Понякога променяме сценичните имена. В предишния албум се казвахме по друг начин. За новия променихме униформите и си избрахме други прякори. Мисля, че е добро развитие на нещата. И може би ще продължим с промяната за другите албум. Нямаме украинско участие, защото Украйна е била разделена между две империи по време на войната. Много наши сънародници са участвали в нея, но една част са се сражавали на страната на Австро-Унгария, а други са били в руската армия. За това и нямаме наистина специални и уникални униформи. По-късно се появяват…

Ditmar Kumarberg - Всъщност не по-късно. Имали сме обособена бойна единица – Украински доброволчески легион или Украински сечеви стрелци. Но е била част от австро-унгарската армия. По време на Първата световна война Украйна е поделена между Австро-Унгария и Руската империя, както отбеляза Віталій. Дори е имало случаи, когато хора от едно село са се сражавали един срещи друг, защото едната част от населено място е била в едната империя, а втората, която е била по-близо до реката – в другата. След Първата световна война Украйна става независима държава. Но тогава започва войната ни с Полша и едновременно с това с болшевиките и Червената армия. Конфликтът продължава две години и ние сме победените, и в двете войни. Това става някъде през 1921.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов