Интервю с Patrick Mameli (PESTILENCE) ...

Интервю с Patrick Mameli (PESTILENCE)

„Malleus Maleficarum”, „Consuming Impulse”, „Testimony of the Ancients” и „Spheres” - четири албума, които оставят ярка диря в историята на европейския дет метъл. Над тях неизменно стои геният на Patrick Mameli, а групата разбира се е PESTILENCE. Последният албум на бандата „Exitivm” събира в себе си всичко онова, което редовият дет метъл фен може да открие зад името на групата. Този диск беше повод да се свържем с основния композитор на PESTILENCE Patrick Mameli за едно специално интервю за „От другата страна”.

Интервюто с Patrick Mameli (PESTILENCE) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 3.01.2022 година.


От другата страна - Привет, Мистър Mameli, как се чувстваш в тези трудни за музиката времена?

Patrick Mameli - Как се чувствам... Чувствам се основно разочарован заради факта, че много хора изглежда не осъзнават положението, в което всички живеем. Без да политизирам ситуацията светът се е запътил към тотален провал. Споделям личното си мнение. Това е основната тема в новия ни албум „Exitivm”. Решението е пълно унищожение, защото процесът не е от вчера. Ако се отклоня към музиката, днес е много трудно да организираш каквото и да било, свързано с нея. Като изключим групите, които правят лайв стриймове. Никой обаче не прави пари. Никой, PESTILENCE също. Оцеляването е много трудно в тези тежки времена, в които на бандите не им е позволено да правят турнета. Наложи се да променим плановете си и да ги отложим за първите възможни дати. Музикалната индустрия вече няма нищо общо със забавлението. Тя също пада в калта. Правителството на Нидерландия не прави нищо, за да ни помогне. Не получаваме никакви финансови постъпления. И положението не е такова само в Нидерландия. Проблемът е световен. За щастие моето малко студио все още работи и мога да си държа главата над тези постоянни проблеми. Композирам музика, което ме прави щастлив, посещавам фитнес салона. Най-накрая ги отвориха. Не трябва да показвам никакви ваксинационни паспорти. Нещата се пооправят. Но времената за музикантите са трудни и тъжни.

От другата страна - Имаше ли подобни финансови проблеми с началото на PESTILENCE?

Patrick Mameli - Ако трябва да се впусна в анализи, в миналото всичко беше по-лесно. Буквално. Не ни беше никак трудно да се доберем до звукозаписен договор. Всичко беше по-лесно. Сравнявахме се с големите американски банди, които съществуваха, когато ние започвахме. Организацията на концертите и радиоротациите на песните се получаваха много лесно. Единственото, което ни липсваше тогава, беше опитът. Нямахме основата, на която да стъпим, за да разбираме бизнес страната на музиката. Тогава, че дори и днес, много банди все още не осъзнават как всъщност работи той и процесите в него, и какво трябва да предприемат, за да станат големи. Смятам, че с PESTILENCE извадихме голям късмет, че станахме известни тогава, защото днес с Интернет е много по-сложно. Феновете са залети с толкова много информация, има толкова много групи, което понякога води да изчезването и обезличаването на големите таланти.

От другата страна - Бандите нямат достатъчно пространство и възможност да представят по най-добрия начин музиката си.

Patrick Mameli - На първо място трябва да предложат добър продукт. Това означава, че в групата трябва да присъства талантът, но не при един или двама, а при всички. Необходимо е да създават страхотни песни, да композират добри парчета с добри текстове и те да увличат слушателите. След което на дневен ред идва целият бизнес аспект на музиката. Пътищата обаче са два – можеш да разчиташ единствено на себе си, което отнема много повече време и усилия, особено при придобиването на популярност или да потърсите лейбъл. Първият вариант изисква голяма финансова инвестиция в промотирането на бандата и продукта, за да получиш място в големите онлайн медии. Вторият проблем, пред който ще се изправят тези, които предпочитат да работят сами, е дистрибуцията. За да покриеш света, е необходимо добро разпространение. Най-малкото това се отнася за страните, в които си се прицелил. Това е един от основните проблеми. Интернет предостява добри възможности, защото можеш да разработите собствен уеб сайт, който да достигне до феновете. От друга страна САЩ е наистина голяма страна. Дори и за група като PESTILENCE се отнася факта, че има хора, които не са разбрали, че ние още съществуваме и дори имаме нов албум. Представи си какво става с групи, които не са толкова познати като нас. Шансовете им са никакви, защото информацията днес е толкова много и всеки разполага с все по-ограничено време, за да постине целите си. За това и решението се намира в ръцете на звукозаписните компании и много банди се стремят да се доберат до тях. Разбира се, че лейбълите вече не правят големи пари заради Интернет, не продават достатъчно физически носители, колкото биха искали и на тях им се налага да откриват нови начини, за да осигурят възвращаемост на парите си, но имат мрежа за дистрибуция. Така групите печелят единствено от турнета и продавайки мърчандайз. Ако не правиш концерти, не можеш да продаваш този мърч. А ако не правиш това, нямаш никакви приходи. Така се стига до разпадането на много групи. В миналото всеки се стремеше да бъде все по-добър, за да бъде по-известен. И възможностите наистина ги имаше. А днес това е много по-трудно. Много трудно можеш да се откроиш, защото днес има много добри банди и всяка една от тях е пряка конкуренция. За това всеки се нуждае от нещо специално, нещо много специално, което никой друг не притежава. Всичко обаче вече е направено в миналото. Днес е много трудно да си оригинален.

От другата страна - Новият албум на PESTILENCE „Exitivm” се оглежда в корените на групата и в същото време звучи модерно. Целта нарочна ли беше?

Patrick Mameli - Винаги се опитвам да предложа нещо свежо. Не се обръщам към корените на групата, защото знам кои са те и откъде съм тръгнал. А и днес съм много по-добър композитор и музикант. Ще е доста трудно да си пусна старите албуми на PESTILENCE, без да осъзнавам, че днес съм много по-добър творец. Единственото нещо от миналото, което най-вероятно съм пренесъл в настоящето, е усещането, което албумите на бандата предават. Така че никога не се обръщам към материала, който вече е създаден. Винаги се опитвам да прогресирам. Напълно съм наясно, че музиката зависи от вкуса на слушателя, но споделяйки перспективата на композитора и музиканта, съм наясно, че новият албум „Exitivm” от една страна няма нищо общо с миналото и от друга страна е свързан с всичко, което съм създал досега. Защото това съм аз, аз, който свири. Ще го обясна по следния начин. Когато започваш, към онзи момент, си прочел няколко книги. 20-30 години по-късно те са станали много повече. И в същото време постоянно искаш да прочетеш и други. Защото тези, коиото имаш, вече си ги прочел. Същото е и с музиката. Прочел съм всички книги, които съм си купил и за това се опитвам да се развивам. Но книгите, които съм прочел, са вече част от мен. Със сигурност в „Exitivm” има препратки към „Malleus Maleficarum” заради по-траш моментите, нещо, което не си бях позволявал от известно време. В опита ми да преоткрия точно тези елементи и съставки от музиката на групата, съм се постарал да ги подобря. Този подход използвам във всичките ми албуми. Опитвам се да не се повтарям и когато използвам познати елементи, се старая да ги променя, да ги направя още по-привличащи. „Exitivm” е събирателен албум от всичко, което съм направил преди. Можеш да чуеш риф, който е излязъл от „Malleus Maleficarum” или от „Testimony of the Ancients”. Други откриват препратки към „Hadeon”. За връзките с „Testimony of the Ancients” съм съгласен, защото този път използвах много синтезатори, както и при него. Това е едниствената връзка. Постоянно свиря на клавишни инструменти. Стилът ми там се доближава много до джаза. Използвам по 8 или 10 ноти в един акорд. Целта ми е албумът да бъде по-интересен, по-изненадващ, по-научно фантастичен, ако искаш. Интересното е, че в края на краищата моето мнение е без значение, защото всеки слушател има собствен вкус и придава собствено значение на музиката. Познат ти е червеният цвят. Както и синият. Някои харесват и са привлечени повече от синьото, вместо от червеното. Но защо? Никой не може да отговори. Просто чувство и усещане. С музиката на PESTILENCE е същото. Или я харесваш или не. Щастлив съм, че се харесва от повече фенове. И ако я сравняват, те го правят с PESTILENCE. Не използват MORBID ANGEL или DEATH. Което означава, че сме свършили добра работа. Единствено това ме интересува.

От другата страна - До колко е важно за една група да дефинира собствен и разпознаваем стил? И как изглежда той 30 години по-късно при PESTILENCE?

Patrick Mameli - В много интервюто съм казвал, че въобще не слушам метъл. Това не означава, че не го харесвам, все пак издавам метъл албуми, но просто не искам да се влияя от онова, което излиза. Хората със сигурност слушат PESTILENCE и се вдъхновяват от нас, с което нямам проблем, но наистина бих им препоръчал да се опитат, да открият собствен стил. На мен ми отне няколко години, за да го постигна. Постоянно ме питат какви усилватели използвам, с какви перца свиря. Винаги отговярам едно и също, няма значение с какво оборудване свиря, няма значение на каква китара свиря, всичко е в пръстите ми. Начинът, по който използвам ръцете си, за да накарам инструмента да свири, дефинира стила ми. Тук не става въпрос за вида на китарата и оборудването, което използвам. Става въпрос за начин на свирене, който е напълно естествен за мен. Свиря на китара от четири годишен. През годините успях да създам собствен стил. Това е нещото, което искам да предам на младите – не да се впускат в слушане на другите банди, а да се концентрират в изграждането на собствен стил. Наясно съм, че хората обичат да слушат метъл, но за мен като музикант това не е от толкова голямо значение. Защото трябва да се придържам към собствения ми стил. Всеки албум на PESTILENCE звучи различно, но в него присъстват основните характеристики на моето свирене, както и маниерът ми на композиране на песните така, както аз мисля, че трябва да го правя. Някой го харесва, друг – не. Някои предпочитат по 30 рифа в една песен, други се ограничават с по-малко. Смятам, че това се дължи на вътрешните усещания на творците. Аз харесвам компактните песни – начало, средна част, преход и край. Така гледам на музиката. Наречи ме старомоден, но за мен това работи. Ако другите искат да го направят по друг начин, добре. За това и продължавам да променям гласа си, да променям стила ми на пеене. Причината е, че искам да донасям свежест както на слушателите, така и на мен самия.

От другата страна - До колко самопредизвикването е важно за Patrick Mameli?

Patrick Mameli - Това е ключът при мен за всичко. Не се упражнявам в свирене всеки ден по осем часа, както в миналото. Предизвикателството днес пред мен е да се преоткривам и да измислям по-добри рифове, да създавам по-добри песни по отношение на структурата и да композирам по-добра музика, която се вписва в стила на PESTILENCE. Напълно съм доволен от постигнатото, но винаги имам по някоя и друга идея в ръкава си. Ако вдъхновението ми прекъсне и трябва да се обърна към останалите в групата, за да ми предоставят музика, това означава, че е настъпил краят на PESTILENCE. За мен е много важно да запазя уменията по композирането на музика и да се придържам към собствената си формула, но като я обогатявам и разширявам.

От другата страна - Когато композираш нов албум като последния „Exitivm”, в основата му стои опитът ти или моментният ти музикален вкус?

Patrick Mameli - Не слушам друга музика, както отбелязах. Основната ми задача и основната ми визия е да направя PESTILENCE по-добри. По принцип слушам други музикални стилове, които нямат нищо общо с метъла. И тях няма как да ги внедря в PESTILENCE. Мисля, че в осовата на „Exitivm” е опитът, който съм натрупал през годините, за да създам най-добрия албум днес. „Exitivm” е факт и вече мисля за следващото издание на бандата. Трябва да разбереш, че аз съм постоянно зает. Постоянно прехвърлям някакви идеи в главата си. Единственото време, в което не се занимавам с нищо е, когато съм във фитнес салона. През останалото време музиката не спира да звучи в съзнанието ми и се опитвам да прецедя добрите рифове и мелодии, и дори да измисля по-добра музика. Самият аз винаги жинвея в настоящето, но погледът ми е винаги в бъдещето. Винаги се опитвам д аси представя как ще изглежда следващият албум на PESTILENCE. Случвало ми се е да стана в три сутринта, да хвана китарата и да изсвиря мелодията, зародила се в главата ми, за да не я забравя. Наистина начинът ми на работа е странен.

От другата страна - Според теб PESTILENCE получиха ли онова, което заслужават през годините?

Patrick Mameli - Труден въпрос. При мен преоценката на миналото никога не е стояла на дневен ред. Не мисля за това какво би било, ако в някакъв момент съм поел по друг път. PESTILENCE винаги се опитват да поддържат висок стандарт за самите себе си, да създават добра музика и да предоставят на слушателите качество. Напълно разбирам, че понякога за феновете е много трудно да следват съзнанието ми. Защото те никога не знаят, какво да очакат със следващия албум на PESTILENCE. Сега слушат „Exitivm”, но следващият диск сигурно ще бъде напълно различен. Това е предизвикателство, както за мен, така и за феновете. И винаги е било така. Нещата се развиват по два начина. Единият е следващия албум да не получи добри отзиви от слушателите. Не знам, но ние винаги избираме трудния начин. Другият е ясен, но за мен не е опция да се наместя в сигурността и да издавам всеки път „Testimony of the Ancients”. Това е възможност, която би ни направила много по-големи. Само че, аз правя нещо съвсем различно. Опитите да съм различен, са опасни. Нямаше ни близо 20 години и се завърнахме с „Resurrection Macabre”. В този период цялата музикална сцена се промени. Когато миналото става все по-голямо, когато светът става все по-забързан, когато се появяват всякакви стилове и банди, не бих могъл да знам кое е популярно. За това се опитвам да се придържам към моите корени. Смятам, че заслужаваме малко понече кредит на доверие. Все още съществуваме, композираме музика, все още се опитваме да произведем албуми с високо качество. Не знам какво ще се получи следващия път. Живея в настоящето, както отбелязах и искам да се наслаждавам на „Exitivm” такъв, какъвто е днес.

От другата страна - Най-трудният урок, който си научил за тези години?

Patrick Mameli - Това е отрезвяването от наивността, че всеки в музикалната индустрия ти мисли доброто. Когато подписах с „Roadrunner Records”, не бях въобще щастлив, защото договорът беше за седем години. Тогава научих един урок по трудния начин. Никога няма да си позволя повече да попадна в ситуация, която не контролирам. За това повече от две-три години не се обвързвам само с един лейбъл. Изтече ли срокът на договора, се махам. Научих си урока. Вече 30 години от „Roadrunner Records” пордължават да получават отчисления за моята музика. От тях не видях нито стотинка. Урок, който научих по трудния начин. Това искам да предам и на младите. Да не разчитат само на себе си при подписването на договор с лейбъл, а да се консултират с адвокат преди това. И това да е адвокат, който е специализиран в музикално право. Той ще е наясно с всички тънкости на материята. Разбира се, че ще им се наложи да отделят някаква сума за услугите му, но ще имат пълна яснота в какво се забъркват. И когато пожелаят да се махнат, ще могат да го направят. Това е много важно. Днес съм наясно с всички тези малки правни тайни. Ако си наивен и вярваш, че всички ти мислят доброто, няма да прокопсаш. Има толкова много лоши хора наоколо, които само търсят начин, за да те издодят. Пред теб може и да ти се усмихват, но винаги са готови да ти забият нож в гърба. Животът е такъв. Винаги трябва да сте внимателни с кого разговаряте, че не преиначават думите ви, защото това ми се е случвало няколко пъти. Така че трябва да сте много внимателни особено днес.

От другата страна - Последен въпрос - кой е твоят най-рокендрол момент?

Patrick Mameli - Последните концерти от турнето, което направихме с DEATH и CARCASS. Бях толкова въодушавен, че на един от тях натроших китарата си „Charvel”. Едва след това започнах да осъзнавам, че не съм постъпил твърде умно, защото оставаха още няколко концерта, а аз нямах китара. Тогава разполагах само с една. Това за мен е доста рокендрол. Винаги съм искам да го направя. Късно се сетих, че не трябваше да постъпвам по този начин с моята синя „Charvel” китара. Обаче беше много брутален момент.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов