Интервю с Johnny Hedlund (UNLEASHED) ...

Интервю с Johnny Hedlund (UNLEASHED)

UNLEASHED заедно с ENTOMBED, GRAVE и DISMEMBER оформят т.нар Голяма четворка на шведския дет метъл. Всяка група по един или друг начин продължава да издава и днес, като преди няколко седмици UNLEASHED пуснаха „No Sign of Life”. Той е под номер 14 в дискографията на бандата и в него групата продължава историята за войните на Мидгард.

Интервюто с Johnny Hedlund (UNLEASHED) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 6.12.2021 година.


От другата страна - Привет, Johnny, има ли я все още тръпката при издаването на нов албум?

Johnny Hedlund - Разбира се. Много се вълнуваме. Албумът излезе през ноември. Издадохме няколко сингъла от него под формата на клипове и текстово видео. Вълнувам се. Също така изглежда, че хората харесват песните. Ще видим как ще се развият нещата, но засега всичко наистина е много добре.

От другата страна - Кой момент от сагата, която пишеш, стои в основата на новия на UNLEASHED „No Sign of Life”?

Johnny Hedlund - Не знам дали ще успея да съм абсолютно точен с конкретния момент от историята, защото всичко зависи от това колко далече отиваме. Точно сега обаче бойците на Мидгард преследват армиите на Белия Исус след голямата битка в Jorsala, което е архаичното име на днешен - Йерусалим. Те продължават да ги гонят на юг и да ги посичат на Синайския полуостров, където всъщност е Великата пустиня. С албума разказваме тази част от историята. За това и името му е „No Sign of Life”, защото навлизайки в пустинята, всички виждат и осъзнават, че там няма никакви признаци на живот. Така изглежда историята накратко.

От другата страна - Предишния път те бях попитал кога тази книга ще бъде завършена и ще се появи в книжарниците?

Johnny Hedlund - Знам, знам. Проблемът, който виждам в момента е, че когато преди 15 години започнахме проекта, си бяхме поставили твърде високи цели. Защото се оказва, че ни трябва много повече време, за да го завършим, отколкото си мислехме, че ще ни отнеме. За това си казахме, че ще пренесем повествованието в музиката на UNLEASHED. С приятелят, с когото подхванахме тази книга, нямаме никакво време, за да я допишем, дори и да ни се иска. След което си казахме, че трябва да сменим подхода, да видим какво ще излезе от новата посока. Така че става това, което става. Животът продължава да ни изненадва. Просто не разполагаме с времето да я допишем. Това е. Претворихме много от главите в книгата в песни. Всяка композиция от последните ни пет албума е отделна част от сагата. Ще видим къде ще приключи всичко, но със сигурност ще има още много.

От другата страна - Какви са важните послания, които споделяте с нея?

Johnny Hedlund - Историята в новия ни албум, която съм написал, ни пренася едновременно в миналото, настоящето и бъдещето на традициите на викингите. От 32 години текстовете ми са само в тази посока. В някакъв момент не е толкова странно, защото историята е такава, каквато е. От първия ден на UNLEASHED работим по тази тема. Дори да се върнеш в 1989 ще видиш, че текстовете ни са в същия дух. Бяхме едни от първите и да го правим концептуално от един албум в друг, не е нещо необикновено. Смятам, че дори и да не работехме по този начин, със сигурност щеше да има текстове за викингите в изданията ни. Днес наистина ни носи удоволствие да развиваме историята и сме любопитни накъде ще ни отведе. Изглежда, че се харесва и на феновете ни, за това ще продължим по този начин. Ще видим.

От другата страна - Къде е връзката на сагата за викингите и реалността?

Johnny Hedlund - Мисля, че е в същината на ценностите, които викингите са изповядвали. Съществуват определени ценности, които винаги са актуални, без значение дали става въпрос за времената от преди 1000 години, днес или за бъдещето. По този начин процедирам. В миналото, както и днес сме създали много текстове за това какво означава да си войн. Някой веднага ще ми опонира, че това е клише, защото типажът се използва навсякъде. Можеш да го видиш във филми и книги, да го чуеш в албумите на други групи, при които темата неизменно присъства. Обаче това е идеята. Когато си войн, ти се бориш за семейството и децата си. И не се предаваш. Това е в основата на традициите на викингите. Когато си войн, а нещата не се развиват в желаната от теб посока и ти се противопоставят, ставаш и започваш да се бориш. Това е само един елемент от викингските традиции, за който вече 31 години създавам текстове. Разбира се, че има и много други елементи, за които става въпрос и които присъстват в песните на бандата. А и дори пиша книга по тази тема. Но тя ще бъде по-кратка и със сигурност ще бъде публикувана.

От другата страна - Спазваш ли тези традиции в личния си живот?

Johnny Hedlund - Разбира се и още как. Надява се, че съм истински в това, което правя по начина, по който искам и се надявам, че съм. Обикновено е много трудно да се самоопределиш по начин, който е удовлетворяващ за останалите. Мисля, че ще постъпя умно, ако оставя другите да определят това. Надявам се, че живея така, както твърдя, че го правя и се надявам, че и други хора постъпват по този начин. Уморих се от празните думи, които се хвърлят за щяло и нещяло. В новия албум има песен, която се казва „The Highest Ideal” и е за Один. Тя е буквално за най-добрия. И ако аз не давам най-доброто от себе си, как бих могъл да твърдя, че съм последовател на Один? Надявам се, че постигам степента в действията си, както я прокламирам. Но не мога сам да си бъда съдник. Това е нещо към което се стремя и гледам да съм много внимателен и последователен.

От другата страна - „No Sign of Life” излиза 30 години след дебюта Ви „Where No Life Dwells”…

Johnny Hedlund - Не е много лесно да проследя развитието на UNLEASHED между тези два албума. „Where No Life Dwells” излезе преди 30 години. Новият – сега и между тях има един цял живот. Много неща се промениха от тогава до днес. Надявам се, не мога да съм съдник, но се надявам, че хората ще открият в групата UNLEASHED нейните корени и ценности, запазени до днес. И в същото време ние трябва да се развиваме. Не можем да стоим в 1991. Ако звучим както тогава, хората ще ни вземат за пълна скука. Също така ще изглежда доста странно, ако не се опитваме да се развиваме. Трудно е обаче да определя къде точно между двата албума се намираме в момента. Но съм убеден, че даваме най-доброто от себе си, съхраняваме корените и техните ценности и всеки път правим по някоя крачка напред. Не много голяма, но вървим напред. И тук става дума, както за текстовете, така и за продукцията, песните и тяхната структура. Всъщност това се отнася за всеки един аспект от музиката на UNLEASHED. Разбира се, ако поставиш дебюта ни, които излезе преди 30 години до новия ни албум, разликите ще са очевидни. Техниката е толкова напред днес, че няма как продукцията да не е по-добра. В противен случай трябва да се запитаме, какво въобще правим.

От другата страна - Със сигурност имате фенове, които предпочитат първите два-три албума вместо последните?

Johnny Hedlund - Това винаги ще е така. Същото е и с мен, ако ме попиташ кой албум на MOTORHEAD предпочитам най-много. Със сигурност ще избера първите пет или шест. Дори и да харесвам последния, който издадоха, преди Lemmy да напусне този свят, ще предпочета албумите, които съм слушал най-много и това е било, докато съм бил по-млад. Това е естественият подход. В същото време съм наясно, че по-младите фенове, които слушат UNLEASHED, не се интересуват от първите ни пет-шест албума. За по-възрастните обаче те си остават по-добрите ни издания. И това е нещо, което няма как да бъде променено, а и винаги е така.

От другата страна - Защо се стига до сблъсък между поколенията по отношение на музиката?

Johnny Hedlund - Според мен нещата не могат да бъдат представени точно така, но има някои разминавания. Обаче ще ти дам пример със самия себе си. Аз слушам нова музика. Смятам, че днес има метъл албуми, които са просто фантастични и толкова добри, колкото изданията, които съм слушал през 80-те. Това ме прави щастлив, въпреки че трябва да спомена, че не е лесно да бъдат открити. Ако само днес си пуснеш 15 хеви метъл албума, може би едва два или три ще ти приковат вниманието. А когато бях малък, ако си купех 15 албума, 13 от тях са били фантастични. Може би това се дължи на факта, че днес можем да избираме от много повече банди. През 80-те и началото на 90-те времената бяха други и изборът не стоеше на дневен ред.

От другата страна - В миналото съществуваше филтърът на лейбълите.

Johnny Hedlund - Точно така. Но не мога да кажа, че не съм съгласен с факта, че всеки може да издаде музиката си в Интернет. Това е много добър начин. Спомням си, когато ние започвахме. Исках да издам албум, колкото се може по-бързо. И ето, че днес всеки може да го направи, когато си поиска. Разбира се, че популярността зависи от качеството на промоцията, но създаването на един албум днес е много по-евтино. Когато бях на 22 години това можеше да ми коства бъдещето. А трябва да добавим и техниката. Кой по онова време разполагаше със студио у дома си? Днес дори не трябва да влизаш в истинско студио. Можеш да запишеш албума си на компютъра без да ти струва нищо. Може и да не е най-фантастичният албум, но имаш шанса да го създадеш за много малко пари. Развитието на технологиите го позволява и аз съм наред с това. Дори го смятам за страхотно.

От другата страна - Кой албум на UNLEASHED е еталонът ти?

Johnny Hedlund - За да съм честен, винаги е предишният. Когато създавахме „No Sign of Life”, го сравнявахме с „The Hunt for White Christ”. И следващата година, когато започнем да работим по следващия ни диск, ще го сравняваме с „No Sign of Life”. Причината е, че няма смисъл да се сравняваме с нещо, което сме създали преди 15 или 20 години. Винаги трябва да се опитваш да си по-добър от онова, което току-що си създал. Това е основната идея в нашите продукции. И към това се стремим, когато започнем нов процес по създаване на нов албум, което става обикновено на две години. Винаги се връщам към предишното издание, преглеждам историята, какви песни сме композирали тогава, за да се ориентирам колко здрав трябва да бъде новият албум, за да е толкова добър, колкото предходния. Динамиката на песните е много важна. Няма как да включим осем бавни композиции. Може да има само няколко. Също така няма как да запишем диск с 11 изключително екстремни песни. Това няма да е UNLEASHED. Винаги в нашите издания присъстват бавни, среднотемпови и бързи композиции. Обхващаме целия динамичен спектър. И всичко трябва да се комбинира идеално.

От другата страна - Кой процес от създаването на музика днес ти е по-интересен, сравнявайки го с началото на групата?

Johnny Hedlund - Може би наистина има такъв. Днес удоволствието от създаването на музика е по-голямо, защото имам повече контрол върху процеса. Колкото повече е той, толкова по-лесно се създават текстовете и музиката. В началото на 90-те не разполагахме с пари, за да си купим техниката, която ни беше необходима за записи в студио. Тогава буквално използвахме онова, с което разполагахме. Тогава нямаше как просто да отидем и да си купим необходимото. А днес – правим точно това. Ако имаме нужда от нещо, отиваме и го купуваме. Много по-лесно е. И една от причините е, че не струва цяло състояние. В същото време изкарваме някакви пари от музиката и можем да ги инвестираме в групата. В началото на 90-те финансовото ни положение беше трагично. Така че днес е по-лесно. Заради това можем да експериментираме със звука на ударните например. И си го позволяваме, когато пожелаем. Ако трябваше да го направим през 1991, нямаше да ни е толкова лесно. Също така ми доставя удоволствие да развивам историята, която пиша в момента. Страшно много ми харесва да се занимавам с нея. Преди не съм постъпвал по този начин. Вече сме работили по нея в пет албума. През 90-те никога не би ми хрумнал подобен подход в писането на текстове. Така че днес ми е много по-интересно. Такъв е отговорът ми на въпроса ти.

От другата страна - Смяташ ли, че с новия албум на UNLEASHED можете да окажете същото влияние върху екстремната сцена, както в началото на бандата?

Johnny Hedlund - Ще е хубаво да го чуя. През последната година и половина не сме направили никакъв концерт. А преди това имахме постоянна обратна връзка. Винаги имаше по някой фестивал през почивните дни. И постоянно имахме обратна връзка. Днес се чувстваме като във вакуум. Идея си нямам дали новият ни албум се харесва. Изкарахме няколко песни, които се приеха много добре, но това са само няколко песни. Наистина искаме да разберем какво мислят феновете за „No Sign of Life”, както и се надяваме, че все пак ще направим някой концерт през декември, когато със сигурност ще разберем дали албумът се приема. Наистина имам чувството, че живея във вакуум.

От другата страна - А ако те върна в началото, когато се оказва, че поставяте основите на шведския дет метъл?

Johnny Hedlund - По принцип е странно да мисля за това. Но ти си прав. Занимаваме се с шведския дет метъл от много време. „No Sign of Life” е 14 ни албум. Не мога да изброя колко турнета и фестивални участия сме направили. Едва ли щяхме да съществуваме днес, ако наистина не бяхме оказали някакво влияние на сцената и никой не познаваше музиката ни. От друга страна е приятно да се сещам за това.

От другата страна - Какво коства на един артист да съществува днес?

Johnny Hedlund – Всичко днес има някаква цена. Но ако нещо носи отрицателни емоции, със сигурност трябва да направиш така, че да го промениш. Не може да си безразличен. Не става просто да седиш, да наблюдаваш и да не правиш нищо. Трябва да повлияеш на процеса по някакъв начин. От друга страна извън самата музика има много неща, които трябва да правиш. Независимо че трябва да преминеш през доста изтощаващи етапи, като счетоводството например. Трябва буквално да плащаш за много неща, няма безплатен обяд, трябва да се движиш по т.нар. работен график. Звучи като нещо нормално, но понякога всичко коства много време и лишения за сметка на приятелите и семейството. Обещанията, дадени в името на бандата, трябва да бъдат изпълнени. Всичко опира до цената, която си готов да платиш. Работата на една група носи много позитиви, които наистина си струват.

От другата страна - Най-голямото недоразумение, което се носи за UNLEASHED?

Johnny Hedlund - Не знам... Идея си нямам... Предполагам, че трябва да отговоря на този въпрос, но мисля, че не знам за каквито и да е недоразумения за мен и групата. Понякога прочитам нещо в Интернет. Ето нещо интересно. През 1993, мисля, че беше, не участвах на един концерт Мексико. Беше много отдавна. И преди известно време някой се беше сетил за този концерт и беше написал, че не съм участвал, защото съм бил пиян и махмурлия. Истината е, че бях много болен. Нямаше как и една бира да изпия, защото наистина бях много зле здравословно. За това и не свирих тогава, а Tomas направи и вокалите. Такива неща се случват. И те предизвикват какви ли не слухове, както тогава, че съм купонясвал цяла нощ и не съм бил в състояние да се кача на сцената. Беше преди много време в Мексико. Не знам обаче дали мога да го определя като недоразумение.

От другата страна - Кое е по-важно за Вас – да Ви харесват или да Ви уважават?

Johnny Hedlund - Как да отговоря на този въпрос… Не знам дали разликата е голяма, но предпочитам хората да уважават работата ни и да я оценяват. От друга страна харесването и уважението вървят ръка за ръка. Не знам дали е възможно да харесваш някого, когото не уважаваш. Това е най-точният ми отговор.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов