Интервю с János Kóbor (OMEGA) ...

Интервю с János Kóbor (OMEGA)

Днес, на Никулден, от този свят си отиде легендарния вокалист на още по-легендарната унгарска група OMEGA János Kóbor. За това и изрових от архива това интервю. Дори се учудвам, че досега не е било публикувано, а е звучало, така или иначе, в ефира на „От другата страна” по Радио Варна. Поводът за него беше албумът „Once Upon A Time In The East”, който OMEGA издадоха през 2017 година.

Интервюто с János Kóbor (OMEGA) е излъчено в „От другата страна” на 10.12.2017 година.


От другата страна - Привет, János, поздравления за 55-годишнината на групата. Как ги намираш тези 55 години?

János Kóbor - Отбелязваме годишнината с много концерти. Числото не е толкова важно, защото имахме 50-годишнина, а може би ще има и 60-годишнина. Но от друга страна 55 години не са случайна работа и ги отбелязваме с много концерти.

От другата страна - Имате и нов албум – „Once Upon A Time In The East”...

János Kóbor - Новият ни албум „Once Upon A Time In The East” излезе през септември, но след седмица или две ще бъде издаден и в Германия. В Унгария се продава специална ограничена версия на диска. Надявам се и изглежда, че успехът му ще е нормален. Така ни харесва на самите нас. Но следващата година ще излезе нов албум от OMEGA, който се казва „Testamentum”.

От другата страна - Нов албум следващата година?

János Kóbor – „Once Upon A Time In The East” го издадохме заради 55-годишнината. За да благодарим на феновете за подкрепата. Но чисто нов албум, който се казва „Testamentum”, ще излезе следващата година.

От другата страна - Би ли споделил няколко детайла за „Once Upon A Time In The East”, защото информацията, която аз намерих, беше на унгарски, който не е много лесен за разбиране?

János Kóbor - С албума „Once Upon A Time In The East” искаме да изкажем своите благодарности на хората, които ни харесват и подкрепят. Също така и на музикантите, с които сме делили една сцена през тези 55 години. И особено на групите от бившия социалистически източен блок. И най-вече на бандите от Полша като SBB, музикантът Czesław Niemen, източно германските групи PUHDYS, KARAT и CITY, OLYMPIC от Чехословакия. Най-големият проблем обаче е, че много от музикантите не са вече между живите. Не само групите, но и някои от техните членове. Искахме да им отдадем почит. За това и в албума има няколко песни на техните оригинални езици – като полски, чешки, немски, разбира се английски и други.

От другата страна – Нови песни има ли?

János Kóbor - Някои от тях са нови. Dieter Birr от PUHDYS написа песен специално за нас. Но от Czesław Niemen нямаше как. Изпълняваме една от неговите стари композиции. Той беше много голям музиканти и певец и решихме да направим най-големия му хит според нас „Strange Is The World”, песен, която беше много популярна в Полша в края на 60-те. И разбира се нашите композиции, които са в диска, са нови.

От другата страна - Как виждаш днес тези 55 години, ако погледнеш назад?

János Kóbor - За мен тези 55 години са като един миг. Доста кратко време. Така ми изглеждат. Все едно беше вчера, когато основахме бандата. Но от друга страна, както и да го погледнеш, 55 години са много дълъг период от време. През тях се случиха много неща, както с групата, така и по света. Когато се върнем назад, можем да кажем, че имаме много хубави спомени. Също така онова, което ни се е случило, ни е дало възможността да отбележим 55-годишнината в много добра форма – можем да създаваме нови песни, можем да правим концерти, както през 70-те. Трябва да благодаря на Бог или на някоя божествена сила, за тези възможности.

От другата страна - Има ли нещо, което не успяхте да постигнете за тези 55 години?

János Kóbor – Да, разбира се. Има неща, които не успяхме да постигнем през тези 55 години. И това е големият успех. През онези години, за да стане това, трябваше да емигрираме от Унгария и да заминем на запад. Обаче никой от нас не го искаше. Може би ако го бяхме направили, щяхме да сме малко по-успешни. Но както и да е. Удовлетворени сме от постигнатото до момента. Обаче този малък проблем все пак съществува. През 90-те осъзнахме, че можем да променим нещата и заминаването ни на Запад нямаше да е престъпление, както преди това, но през 70-те и 80-те просто нямаше как да стане.

От другата страна - Усещал ли си OMEGA като носители на свободата за унгарците през комунистическите години?

János Kóbor - Да, но не само за сънародниците ми. Най-голямата награда получихме в Москва на един джаз фест. Заради това през 70-те за младежите в бившия СССР OMEGA бяха символ на свободата. По тази причина спечелихме тази най-голяма награда, която партията тогава даваше не точно на истинските джазмени, а на тези, които работеха извън границите на традициите. Това беше причината да се превърнем в символ на свободата за Източните страни.

От другата страна - Днес по-лесно ли е да се създава музика, да разпространявате идеите си след падането на Берлинската стена?

János Kóbor - Разбира се, днес свободата е на лице. Сега обаче проблемът е друг и това са парите. Без тях възможностите за постигане на целите не са достъпни. Днес успехът се обвързва с икономически параметри. Днес икономическият субект трудно би постигнал успех без пари. Така че не мога да определя толкова лесно, кога ни беше по-лесно да създаваме музика – тогава, когато се борехме срещу правилата и системата или днес, когато вече имаме свобода, но възможностите за една група за договор с издател са почти невъзможни, за разлика от онова време.

От другата страна - Промениха ли се посланията ви?

János Kóbor - Разбира се, основният въпрос, който ни вълнуваше тогава беше свободата. Но имаш и много други проблеми. Всъщност тогава не беше чак толкова голям проблем да говорим за свободата. Тогава не създавахме чак толкова много текстове, които да са вдъхновени от ежедневието. Залагахме, както в лириките, така и в музиката на чувствата, емоциите. Така че промяната не беше чак толкова голяма.

От другата страна - Бяхте ли изненадани, когато SCORPIONS направиха кавър на вашата песен „Момичето с бисерните коси”?

János Kóbor - Не, защото бяхме се договорили с тях. Говорихме, докато те бяха в Унгария през 1994 година като наши гости. Изнесоха концерта на стадион. И когато ги изпращах до летището, Rudolf Schenker и Klaus Meine ме попитаха, дали е възможно да направят кавър на нашата песен. Съгласихме се и след няколко седмици SCORPIONS направиха „White Dove”. Така че всичко беше законно, без проблеми. И не бяхме изненадани от техните действия. Знаехме, че ще направят кавър на OMEGA.

От другата страна - След 55 години в музиката, смяташ ли, че сте получили онова, което заслужавате?

János Kóbor - Може би не, за това и продължаваме. Иначе в края на краищата сме доволни и сме благодарни, че сме активни толкова много години. Надявам се, че ще продължаваме напред. Само за пример – когато последния път бяхме в България, бяхме много изненадани, че победителят от един музикален конкурс изпълнява „Момичето с бисерните коси”. И знам, че когато той е пял песента, публиката е пеела с него.

От другата страна - Чувстваш ли неудовлетвореност, когато хората споменават единствено тази песен и кавъра SCORPIONS? Все пак имате повече от 20 издания...

János Kóbor - Не, не мисля. Ние сме винаги щастливи, когато някой прави кавър на наша песен. Има и версии на други наши композиции, които други артисти правят. Разбира се най-често това е „Момичето с бисерните коси”. За нас винаги е приятно, че хората, много музиканти, феновете харесват песента. Понякога имаме проблеми с авторските права, но накрая всичко се изглажда, какъвто беше последният случай с Kanye West.

От другата страна - Имаш ли любима чужда версия на песен на OMEGA?

János Kóbor - На SCORPIONS. Свършиха много добра работа.

От другата страна - Кога отново ще видим OMEGA в България?

János Kóbor - Надявам се следващата година. Планираме концерти във всички бивши страни от Източния блок. И по-специално по на юг, защото на север и на запад сме направили много концерти – Чехия, Германия, дори в Полша. Възнамеряваме през следващата година да минем през България, страните от бивша Югославия и Румъния.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов