Интервю с Peter Friestedt (CWF - CHAMPLIN WI ...

Интервю с Peter Friestedt (CWF - CHAMPLIN WILLIAMS FRIESTEDT, THE LA PROJECT)

Супергрупите са част от бъдещето на рок музиката. Във всички по-тежки и по-леки стилове известни музиканти от различни банди обединяват усилия със свои колеги, в създаването на проекти, които привличат вниманието не само с участниците в тях, но и с музиката. По правило обаче много рядко една супергрупа успява да надскочи по успех и качество бандите, от които идват музикантите. Разбира се, навсякъде има изключения. CWF или CHAMPLIN WILLIAMS FRIESTEDT е едно от тях. Този супер проект е създаден през 2015 от шведа Peter Friestedt, а през тази година издаде втори албум – „CWF: II”. В него като гости участват вокалистът на легендарните DOOBIE BROTHERS Michael McDonald, барабанистът John JR Robinson, работил с Мchael Jackson и Quincy Jones и Randy Goodrum( TOTO, CHICAGO). От името на суперпроекта е от ясно по-ясно, че основното ядро е формирано от бившият вокалист на CHICAGO Bill Champlin, певецът на TOTO Joseph Williams и продуцентът и китарист Peter Friestedt, който даде специално интервю за „От другата страна”.

Интервюто с Peter Friestedt (CWF - CHAMPLIN WILLIAMS FRIESTEDT, THE LA PROJECT) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 20.07.2020 година.


От другата страна - Привет, Peter, би ли представил накратко CHAMPLIN WILLIAMS FRIESTEDT?

Peter Friestedt - Всичко започна, когато издадох два мои солови албума под името THE LA PROJECT. В тях като гости участваха бившият вокалист на CHICAGO Bill Champlin и певецът на TOTO Joseph Williams. Беше ни приятно да работим заедно и много се забавлявахме. Също така през 2011 заедно с Joseph Williams издадохме албума „Williams Friestedt”. Тогава Bill ни попита дали може да се присъедини към проекта, защото така или иначе записвахме в неговото студио. Съгласихме се да работим тримата. Така се появи CWF или CHAMPLIN WILLIAMS FRIESTEDT. Има и още нещо. Имахме турне в Скандинавия през 2012. Бяхме тримата и то без да сме записали албум. Това също е един вид начало за тази група. Издадохме DVD от турнето, което дори беше на първо място по продажби в Швеция. Така накратко изглежда началото на CWF.

От другата страна - Бъдещето на рок музиката в супер групите ли е?

Peter Friestedt - Бих казал, че е една от добрите възможности за създаването на рок музика. Bill Champlin и Joseph Williams са вече големи и изградени имена благодарение на групите си CHICAGO и TOTO. Хората ги познават от там. Така че това е добра възможност за продължаване напред. Бих добавил още, че съм успял да намеря начин за създаването на хубава музика и в същото време съм част от подобен проект. Обаче не мога да дам конкретен отговор какво е бъдещето на рока. Днес музиката е много интересна. В голяма част от поп музиката вече не се използват китари. Така е в Швеция и дори в САЩ. Положението днес е много различно от преди само десет години.

От другата страна - Защо според теб китаристите нямат място в по-леките стилове?

Peter Friestedt - За мен това е странно. Смятам, че китарите са фундамента дори и на поп музиката. Рокът е звук от китари, а ми прави впечатление, че в днешните хитове няма китарни сола. Според мен живеем и работим в съвсем различна музикална ера със съвсем различни музикални стилове, които завладяват класациите. Нещо като диджеите. Това ме кара да се чувствам стар, защото не усещам никаква връзка с тази музика и знам, че няма нищо общо с времето, от което аз идвам.

От другата страна - Paul Quinn от SAXON ми каза веднъж, че в основата на музиката днес стои ритъмът, а не добрите мелодии…

Peter Friestedt - Може би е така. Смятам също, че отсъства самото композиране на песните. Не липсват само добрите мелодии, а ги няма качествените хармонии и интелигентните аранжимети. Може би звуча като някой старец, но се надявам да ме разбереш. Съгласен съм с казаното от Paul Quinn. На мен също ми липсват мелодиите в новата музика.

От другата страна - Предимствата и недостатъците в групата да участват имена като Bill Champlin и Joseph Williams?

Peter Friestedt – Предимство е, че в проекта участват големи имена, които са познати като изпълнители на големи хитове. Не само в Скандинавия, но по целия свят. Те съвсем естествено привличат вниманието. В същото време заради техните имена ние постоянно получаваме молби да изпълняваме определена музика. Техните фенове искат от тях точно определени неща. Понякога това ни ограничава. В същото време се опитваме да развиваме стила им, за да постигнем по-модерно звучене от онова, което те някога са правили и благодарение на което са изградили име през 80-те.

От другата страна - Трудно ли е да избягаш от музиката на TOTO и CHICAGO, когато композираш?

Peter Friestedt - Не виждам проблем, когато някои песни наподобяват TOTO и CHICAGO, защото те са част от любимите ми групи, които съм слушал в миналото. Естествено е наша група да звучи малко или много като тях. В същото време наистина се опитваме да сме различни. В новия ни албум „CWF: II” песента „All The Love In The World” е по-скоро соул. Имаме типични рок парчета. Не звучим през цялото време като TOTO и CHICAGO, но в някои песни си го позволяваме, защото можем.

От другата страна - Какво различава тогава CHAMPLIN WILLIAMS FRIESTEDT от останалите AOR банди?

Peter Friestedt - Според мен това е, че в тази група сме фокусирани изцяло върху песните. Те са най-важната част от музиката ни. За нас те са всичко. Няма поза и имидж. Правим го заради любовта ни към великите песни. През цялото време композициите са на първо място. Това е основата на CWF. Опитваме се да създаваме възможно най-добрата музика, на която сме способни. Тя винаги се появява първа. И ако хората харесват онова, което правим, положението става още по-добро. Супер е, когато привлечем на наша страна голям брой слушатели. Разбира се, основното ни предимство е, че имаме известни певци, които са познати като изпълнители на големи хитове. На първо място обаче е музиката, което създаваме.

От другата страна - Навремето в един албум е трябвало да има десет добри песни. А днес музикантите се стремят към една-две и останалото е пълнеж. Вие как се справяте?

Peter Friestedt - Знам, че днес пазарът е ориентиран към песните, а не върху албумите. Което е малко тъжно, защото идвам от среда, в която купуването и слушането на албуми беше култура. И то на албуми, които бяха изпълнени с разнообразна музика. Обожавам „The Seventh One” на TOTO. Там има песни като "Stay Away" и "Pamela, която е типична за групата. Харесвам страхотните балади, които Randy Goodrum и Steve Lukather са създали за албума. В тази плоча има страшно много разнообразие и добра музика във всяка песен. Всяка една композиция е премислена, звучи страхотно, аранжиментът е на ниво, миксът също. Дизайнът на албума е добре изработен. Аз съм човек, който харесва албумите. Обичам, когато изданията са пълни до горе с добра музика. Постигането на добър краен продукт означава много работа. Имам чувството, че хората не осъзнават, колко усилия са необходими за издаването на един албум и то направен без компромиси в качеството. Ако искаш да постигнеш подобно съвършенство, се приготви за година-две работа. В някаква степен гледам на песните като на хубавото вино. Те стават по-добри, развиват се към по-добро, когато откриеш техния точен аранжимент. За да бъде постигнато това качество, в един момент трябва да живееш с тях. Едва тогава те ще получат своите най-добри версии. Хубавите идеи трябва да отлежат. Изненадват ме музикантите, които записват и издават албум за четири седмици. Доста съм подозрителен към подобни издания, защото смятам, че на всеки албум му трябва време, за да се превърне в качество. Вземи „Hysteria” на DEF LEPPARD. Сякаш им трябваше цяла вечност, за да го завършат. Бяха подлудили лейбъла си. Работиха страшно много време. Продуцентът им Mutt Lange е невероятен професионалист, прецизен във всеки един аспект и капризен към всеки един детайл. За това и смятам, че за да имаш добър албум трябва да изкараш с него много време.

От другата страна - Днес обаче времето не чака никого…

Peter Friestedt - Така е. Живеем в съвсем различни времена. Днес е важно да имаш успешна песен. И то успешна заради слушанията й в Интернет. Това има значение. Тази ситуация е разочароваща. Когато обаче създаваш албуми днес, го правиш с ясното съзнание, че няма да спечелиш кой знае колко от тях. Важният аспект е, че харесваш да създаваш цели творби. Това стои в основана на издаването на албуми, а не парите. Защото днес от албуми не се печели. В тях няма много пари.

От другата страна - Ако няма пари защо музикантите днес са по-бизнес ориентирани, а не си гледат изкуството?

Peter Friestedt - Със сигурност музикантите, които аз познавам, не се интересуват чак толкова много от бизнес страната на нещата. Разбира се, всеки трябва да живее от нещо, всеки трябва да има хляб на масата и да издържа семейството си. Това е много важно. Също така не смятам, че като цяло музикантите са по-бизнес ориентирани отколкото преди. Не мисля, че някой е влязъл в музикалния бизнес, заради парите. Любовта към музиката е водещия мотиватор. В противен случай няма и да си успешен, защото ще си личи, че на преден план за теб стои бизнесът. Това е моята гледна точка. Не знам дали съм прав.

От другата страна - Да поговорим за новия албум „CWF: II” . Каква е голямата цел пред него?

Peter Friestedt - Вълнуваме се много, защото в Япония зад нас стои мейджър като „Sony Music”. Издадоха албума седмица след европейската премиера. В Япония работим със същия екип, който работи по албумите на TOTO. Щастливи сме и нямаме търпение да видим какво ще се получи с него там. Европейският ни лейбъл „Black Lodge Records” също е страхотен. На мнение съм, че вторият ни албум ще се справи много добре без значение на продажбите. А колко ще са те, не мога да отговоря. Когато започвах преди 20 години дисковете се продаваха по-лесно, отколкото днес.

От другата страна - Когато създаваш нова музика, мислиш ли как ще звучи на живо?

Peter Friestedt - Понякога го правя. Понякога искам да получа най-добрата версия на песента, по която работя. За това на по-късен етап е трудно тези композиции да бъдат изпълнявани на живо заради аранжиментите. Понякога се налагат промени и за концертите някои части отпадат. Друг път си поставям за цел песента, по която работя да можем, да я изпълняваме в цялата й прелест на живо. Защото ще носи истинско удоволствие, защото е страхотно рок парче, което ще провокира хората да идват на концертите, за да го чуят. Създавам някои песни в тази посока, други са по-скоро предназначени за студийната продукция. Работя по различен начин върху тях.

От другата страна - Стиловете и жанровете имат ли все още значение днес?

Peter Friestedt - Лично аз не мисля за жанровете. Разделям музиката на добра и лоша. Няма значение дали става въпрос за класическо произведение или хеви метъл. Хубавата музика е винаги хубава музика. На обратната страна са песните, които не харесвам. За мен не е толкова важно поставянето на стилови и жанрови етикети на произведенията.

От другата страна - Какво не разбират за музикалния бизнес младите музиканти?

Peter Friestedt - Ха, смятам, че младите музиканти знаят нещо, което ние, старите, трябваше да научим. И това е, че ако искаш да си успешен в музикалния бизнес, трябва да си добър със социалните медии, да умееш да работиш с новите технически постижения в студиото, да си добре технически подготвен, да можеш да се предлагаш и продаваш, да си добър в свиренето и в позиционирането на пазара. Т.е. младите музиканти са наясно, че трябва да са добри във всеки един аспект на музикалния бизнес. Не можеш да си позволиш да си само добър музикант или да си навътре в маркетинга. Трябва да разбираш от всичко. Трябва да знаеш какво искаш, когато влезеш в студиото, трябва да изобретиш собствен стил на свирене, да се научиш да пишеш песни, да знаеш как да комуникираш с лейбълите. Днес светът е коренно различен от 80-те, когато на първо и единствено място беше да си музикант. Сега е необходимо да си всичко едновременно, за да си успешен. Доста е интересно. За първи път чух за този подход от басиста David Hungate. Днес трябва да познаваш всеки един елемент на музикалния бизнес и може би тогава ще си поне наполовина успешен. Доста е трудна тази сфера.

От другата страна - В такъв случай не се ли правят компромиси със самото изкуство?

Peter Friestedt - Абсолютно. Или по-скоро не знам дали трябва да правиш компромиси или да си много добре организиран. Може би е това. Познаваш китариста на TOTO Steve Lukather. Всяка сутрин той става в 6 часа и се упражнява с часове. Това ме вдъхнови да правя същото. Да ставам рано сутрин и да се упражнявам за няколко часа. И едва след като приключа с упражненията, си позволявам да обърна внимание и на бизнес страната на музиката, на важните телефонни обаждания. След което, ако е останало време да обработвам нови идеи. Което означава, че за да успея с всичко, трябва да планирам деня си. Трябва прецизно да разпределя времето си, за да ми стигне за всичко, а не само за овладяването на инструмента, на който свиря. Трябва да си концентриран в онова, което правиш и искаш да постигнеш.

От другата страна - Значи клишето „секс, наркотици и рокендрол” вече не е валидно?

Peter Friestedt – Ха-ха-ха… Не питай мен, дори една цигара не съм запалил през живота си. Не съм подходящия за този въпрос. Но съм сигурен, че за някои хора това клише е валидно сто процента.

От другата страна - Кой е твоят най-рокендрол момент?

Peter Friestedt - Турнето в Япония с Joseph и Bill, което направихме. Бяхме звезди, бяхме настанени в луксозни хотели, феновете ни следваха навсякъде. В Япония TOTO са като THE BEATLES. Огромни са. Беше невероятно преживяване да свирим там с Joseph Williams. Тук бих споменал и рок круизите, на които сме участвали. На Карибите беше невероятно – концерт с тази страхотна банда в полунощ или при залез слънце, а пред очите ни океана. Още един момент, който няма да забравя. Харесва ми да пътувам с Bill Champlin и Joseph Williams и да посещавам различни части на света. И е страхотно, че мога да си спомня, че съм бил там…