Интервю с Ricardo Amorim (MOONSPELL) ...

Интервю с Ricardo Amorim (MOONSPELL)

През тази година MOONSPELL ще посетят два пъти страната ни. Веднъж в края на тази седмица в Пловдив и втори път на 17 ноември в София заедно с ROTTING CHRIST. Така ще закръглят сметката на шест концерта. Преди две години португалците издадоха може би най-личния си албум, разказвайки в музика историята на едно от най-страшните земетресения в човешката история. Албумът „1755” е за него, на португалски е – нещо, което до този момент MOONSPELL не са си позволявали да правят и е урок от миналото, който може да послужи и днес.

Интервюто с Ricardo Amorim (MOONSPELL) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.


От другата страна - Привет, Ricardo, предизвикателство ли се оказа за Вас преди две години да направите албум на португалски?

Ricardo Amorim - Смятам, че всеки един албум, който сме направили някога, е бил предизвикателство. Без значение на езика, на който създаваме, постоянно сме провокирани да изследваме различни идеи. От друга страна обаче наистина беше предизвикателство да издадем албум на португалски, защото беше нещо различно и никога преди не сме го правили. Разбира се, че сме използвали португалски в текстовете ни, изкарва ли сме по песен-две в албум, но цял диск е нещо ново за нас. Не бих го отбелязал като риск, но трябваше да си повярваме, да се осмелим да го направим. Причината беше на лице - това е събитие от португалската история. Също така от доста време имахме планове да издадем албум на португалски. Стигнахме до точката, от която нямаше връщане назад. Събрахме правилните съставки – имахме събитие от историята на Португалия, защо да не го представим на португалски... Всъщност дори и не сме се замисляли да изпеем тази история на английски. Така че „1755” е най-португалския ни албум. Беше предизвикателство, което ни се отплати. Това е така, защото създавайки текстове на собствения ни език, самите послания бяха по-ясни за нас. По този начин и музиката се появи по-лесно. По-лесно стана оформянето на цялостната картина. Това създаде и повече удоволствие от работата. Също така думите означават много повече за нас, изречени на португалски. Защото, както отбелязах, посланията са много ясни. В същото време сме и много удовлетворени, защото винаги сме се чудили как ще звучи един такъв албум. Постоянно ни повтаряха, че ако пеем на португалски, феновете от други националности няма да ни разберат. На което отговарях, че RAMMSTEIN пеят на немски и никой не се оплаква. Също така познавам и други банди, които пеят на родните си езици като SÓLSTAFIR от Исландия например. ROTTING CHRIST направиха албум на гръцки и той е невероятен. Нищо не разбирам, но той звучи като метъл от Гърция. Защо тогава и ние да не се опитаме да издадем албум на португалски? Най-малкото показваме култура, която се различава от останалите. Има толкова много разновидности на метъла. Защо да няма гръцки метъл, исландски и португалски метъл, които да показват различните култури? Дори български метъл. Няма значение. Най-накрая и това трябва да стане. Оказва се, че експериментът ни се приема много добре, от което сме много доволни.

От другата страна - Смяташ ли, че хората, които не знаят португалски, по-скоро ще се концентрират върху музиката?

Ricardo Amorim - Може би, но се опитайте да слушате, защото думите са подредени в музикални фрази. Всички са много поетично оформени, а португалският език може да е доста интересен и красив. Хубавата част е, че в диска сме сложили английски преводи на текстовете. Когато си ги запеете, ще знаете за какво става въпрос. Дори и преводите да не звучат толкова поетично, колкото оригиналните текстове, те са точни. Може да звучат странно, но поне ще сте наясно за съдържанието.

От другата страна - Защо се спряхте точно на тази част от португалската история и лисабонското земетресение?

Ricardo Amorim - Идеята да разкажем историята за голямото земетресение е на Fernando Ribeiro. Когато записахме „Alpha Noir” от 2012, включихме песен, която се превежда „В името на страха”. Тя е на портуалски, но звучи много добре, а и е много добра сама по себе си. Темата на песента е, че хората живеят в страх от всичко и Fernando реши да стигне по-далече, като доразвие идеята. Когато обсъждахме „1755”, когато е станало не просто едно земетресение, а едно от най-големите земетресения въобще, ако щеш вярвай, епицентърът е бил близо до Лисабон, но разместването на земните пластове се е усетило чак във Финландия, можеш да си представиш колко опустошутелно е било. Та, когато обсъждахме съдържанието на албума, установихме, че то е оказало голямо влияние върху португалската история, защото по онова време - XVII век, църквата все още е изгаряла хора на клада, защото са имали различно мнение и всичко, което тогава се е случвало на човечеството, се е приемало като Божия воля. И си представи следната картина - имаш земетресение, хората се молят в църквите, а те се сриват върху главите им. Всички са мъртви. Тогава хората започват да се питат – „Къде е Бог всъщност?” Започват гласно да си задават въпроси, заради които се е отивало на кладата. Тогава са започнали гласно да се прокрадват мнения, че онова, което ги е сполетяло, не е защото Господ е пожелал така, а всичко има научно обяснение - природно бедствие. Това е моментът, в който в Португалия най-накрая започва епохата на Просвещението. До този момент само французите, англичаните и германците са го приели и са подложили на съмнение методите и ролята на църквата. След голямото заметресение промяната в мисленето започва в Португалия, Испания и Италия. Ако обаче с взреш във времената, в които живеем днес, с всичките проблеми по света, ако си пуснеш новините, ще видиш войни, тероризъм, алчността и манията по парите - по някакъв начин човечеството отново се е изправило пред катастрофа. По някакъв начин отново се нуждаем от отрезвяване, от земетресение, трябва да се събудим и да отново да започнем да използваме главите си. Трябва да върнем достойнството на хората, които живеят днес. Всичко това повлия въху решението да създадем историята в този албум.

От другата страна - Т.е. темата в текстовете не е само историческа, а има връзка и с настоящето...

Ricardo Amorim - Точно така. Идеята е основана на исторически факти, но със сигурност е свързана с действителността. Всеки казва, че се учим от миналото. Което означава, че взирайки се в миналото, разбираме процесите днес. Разбира се, „1755” е направен без мистицизма на MOONSPELL. Бих отбелязал, че този албум е с лек политически уклон.

От другата страна - Тогава наистина ли се учим от миналото, гледайки какво става около нас?

Ricardo Amorim - Бих казал, че някои се учат, а други – не. Може би тези, които не се учат, имат нужад от личен опит. Трудно е да се каже. Отказвам да повярвам, че трябва да оставим нещата на епохата, на която принадлежат. Вярвам, че човечеството е много креативно, на човек му е вродено да е съзидателен, да излиза с решения на проблемите и да преодолява трудностите. Ако преди 500 години ти бях казал, че само с едно щракване на копчето, ще включваш осветление в дома си или със завъртането на крана, в къщата ти ще потича вода и няма нужда да ходиш до реката, да пълниш кофи и да ги мъкнещ до дома си, със сигурност щеше да ме обявиш за побъркан, защото тогава това не е било възможно. А ето че днес си говорим по скайп и можем да се снимаме с телефоните. Няма как това да е краят на прогреса. Ако нещо не работи, добре, търсим друго решение. Трябва да се облегнем на науката. Да отстраним онези, които слагат прът в колелата на прогреса. Все някъде някой ще намери решение на проблемите, дори и те да са задължение на всеки един от нас.

От другата страна - Може би това е пътя – всеки един от нас да се опита да направи света по-добро място за себе си, което ще рефлектира и върху останалите...

Ricardo Amorim - Абсолютно. И също така трябва да се образова и то много. Много е важно – само образованите могат да разберат какво става. Няма как да съм си самодостатъчен, без да ми пука да останалите. Всички сме част от този свят. Ако ти самият прецакаш нещо, някой може да пострада. Което може да предизвика верижна реакция с печални последици. Не искам да се обвързвам с хипи идеята – прави любов, а не война, но смятам, че на първо място хората трябва да са човеци, трябва да мислят и да вземат сериозно онова, което става около тях. Няма как да си заровим главите в пясъка. Всичко се случва пред очите ни. И то сега, на момента. Не върви по цял ден да гледаме футбол и да се правим, че нищо не става.

От другата страна - Има обаче много хора, които ги интересува само футболът...

Ricardo Amorim - Това е нещастно съществуване. Не бих искал да ме причисляват към тях. Аз също гледам футбол, подкрепям любимия си отбор, но има много повече от това. Не знам как е при Вас, но тук в Португалия ситуацията е много странна. Има толкова много неща, които се опитват да преобърнат света, има толкова опасности, които дебнат отвсякъде, а като си взема местната преса, от първите страници ме гледат Роналдо и Меси - само футбол и техния живот. На кого му пука за него?

От другата страна - Обаче Роналдо спечели пет пъти Златната топка...

Ricardo Amorim - Така е и аз съм горд, но дневният ред не е този. Бих искал свят без конфликти, където хората да живеят като човеци и да създават нещо още по-хубаво. Искам да виждам хора, които все повече се интересуват от културата. И тогава да идват онези, които печелят титли. Защото Роналдо е като всички останали, с тази разлика, че е добър атлет. Нищо друго не го прави по-различен от великите музиканти и художници.

От другата страна - Имаше ли момент, в който осъзна, че музиката е нещо много повече от музика?

Ricardo Amorim - Това се отнася за всяка сфера на изкуството – за изобразителното изкуство, фотографията, литературата, филмите, а в моя случай - за музиката. За мен ролята на изкуството е да провокира. Когато чуеш нещо, когато видиш нещо, когато четеш нещо, което оказва сериозно влияние върху теб и формира мнението ти, когато композираш песен или рисуваш картина, ти го правиш в съответствие с твоята гледна точка, която е провокирана от преживян опит. За това и смятам, че музиката и групата са средство за изразяване. Да, изкуството и музиката оказват влияние, но не защото го формират, а защото са проводник на идеи към хората. Така виждам нещата. Вземи музиката – нотите искат да бъдат открити. Те съществуват, вибрациите съществуват във въздуха. Хората просто се научават как да ги използват и да ги преобразуват в онова, което ние чуваме като песен. Това е моят поглед върху изкуството, някак си по-теоретичен.

От другата страна - Сменяме темата – преди 20 години какво не си очаквал, че ще се появи днес?

Ricardo Amorim - Чакай да ти кажа нещо - чух по новините, което ще направи разговора малко политически, че някакъв тип потрошил жена си, защото я хванал, че му изневерява. Наранил я много жестоко, удрял я с железен бокс. Явил се в съда и съдията му е дал много лека присъда. Той бил освободен, вместо да бъде задържан. Защото съдията се позовал на Библията, където пишело, че жените не трябва да изневеряват. Така този мъж бил дълбоко афектиран от нейното поведение и реакцията му била естествено последствие от нейните действия. Чакай малко, какво става тук? Това е 21 век! Наистина ли мислим по този начин? Съдията се е позовал на Библията? Моля? Шегувате ли се с мен? Ето нещо, което никога не съм очаквал, че ще се случи днес. Обаче си мисля, че би искал да научиш нещо повече за музикалната ни кариера. Никога не съм очаквал, че ще бъдем толкова дълголетни. Не защото не сме го искали, но сме били свидетели как групи от нашето поколение са започвали, постигали са успех и са изчезвали. Ние винаги сме се опитвали да оцелеем, справяйки се с проблемите, преминавайки през трудностите. Винаги сме били наоколо и сме правили всичко възможно да вървим напред. Понякога, когато се замисля за MOONSPELL, се учудвам на дълголетието ни – та, ние сме тук вече четвърт век. За португалска банда и за очакванията, които обикновено имаме в Португалия, съм много изненадан докъде сме стигнали. Всъщност всички сме доста изненадани дори и да не говорим много на тази тема. Наистина сме много изненадани, но се надяваме, че ще продължим в същата посока. Колкото по-дълго сме способни да го правим, ще го правим.

От другата страна - Чувстваш ли се свързан с ранния материал на групата и смяташ ли, че той е създаден от същите MOONSPELL?

Ricardo Amorim - Да, чувствам се свързан. Много се гордеем с онези песни. Те бяха много важни. Те ни дадоха живот, дефинираха MOONSPELL и определиха основата на групата днес. Ако ме питаш дали ще ги запиша по същия начин – не съм сигурен. Ще се опитам да ги съхраня такива, каквито са, без да бягам от студийните оригинали. Може би изразяването ще бъде малко по-различно, но хората се променят. Когато обаче си ги пусна – идентифицирам всеки един от групата в тях. Отличителните черти на MOONSPELL са в тях.

От другата страна - Има ли предизвикателства, които все още не сте опитвали с MOONSPELL?

Ricardo Amorim - Много са… Сега не мога да се сетя, но може би това е супер техничен албум. Обаче не съм сигурен, че въобще ще го направим.

От другата страна - Как би описал начина, по който използваш китарата си като инструмент в бандата?

Ricardo Amorim - Като глас, който пее, но всъщност произлиза от китарата. Опитвам се да открия моето място в музиката. Когато създам композиция и я определя, като китарно ориентирана, без да прибавям вокали, тогава тя ще бъде нещо повече от традициионните песни с певци. Ще се опитам да я направя малко по-различна от общоприетите композиции. В противен случай ще се насоча повече към фона. На второ място никога не се опитвам да изследвам територии, които не са ми привични. Много съм внимателен, когато композирам. Не си представям как китарата ми би звучала като вокал или като друг инструмент. Когато използвам ефекти, трябва да съм сигурен, че те наистина са необходими за общата атмосфера или вкарват определен акцент в музиката, който да носи нещо повече. Понякога имам риф, който звучи добре, който ми харесва, но когато добавя и точния ефект, постигам желаната емоция, която мога да предам и на феновете. Това са правилата, които следвам. Като португалски китарист обаче се опитвам да вкарам в свиренето си и музиката си, колкото е възможно повече емоции и чувства. Но го правя по умен начин, защото в противен случай резултатът няма да е добър.

От другата страна - Музиката на MOONSPELL ли влияе на начина ти на свирене или начинът ти на свирене влияе на музиката на MOONSPELL?

Ricardo Amorim - И двете. Разбира се, че моят начин, определя в някаква степен звука по подобие на ударните на Miguel или клавирите на Pedro, или вокалите на Fernando. Те всички са определящи, но когато композирам музика, винаги изхождам от онова, което са MOONSPELL. В противен случай ще звучим като нещо друго. В началото имахме влияния от други банди и все още ги имаме. Но днес не ни е необходимо да се протягаме към тях, за да се вдъхновим. Можем да се обрънем към нашия каталог и да получим вдъхновение от същите неща, за да постигнем същия резултат по отношение на музиката, която правим. Така че влиянието е и в двете посоки.

От другата страна - Съвременната техника може ли да унищожи идентичността на една група?

Ricardo Amorim - Не, защото последното решение за това кое работи и кое не – е на групата. Причината е, че ние използваме технологиите за семпли. Те са част то нашата музика от 1996 и албума „Irreligious”. Още тогава имахме семпли в музиката ни. Това не е нещо ново за нас. Използването на лаптопи и компютри за композирането на музика, прави процеса на изпробването на различни идеи по-лесен. Това улеснява моята работа. В миналото, когато свирех някой риф, винаги се опитвах да си представя кой от останалите какво точно би трябвало да изсвири върху него. А днес мога да изпробвам различни неща, мога да добавя барабани и да видя как се получават нещата, след което да ги представя на групата – какво трябва да направи Pedro с моите идеи например и какво той би използвал. Ако обаче нещо не е както трябва, всеки ще отбележи, че е така и ще трябва да поработим заедно по предложенията ми. Също така дори и да маркирам ударните само като идея за ритъм, а не като начин на записване, Miguel може да създаде нещо свое. Ние винаги се опитваме да свирим заедно. По този начин сме запазили химията между нас. Когато композираш музика, не си винаги в репетиционната с бандата. Понякога си вкъщи и имаш идея, която искаш да запишеш, за да я покажеш на останалите. Така съвременните технологии помагат страшно много. Това се предполага, че е тяхната роля – да помагат на хората да постигнат целите си. А не да заличават идентичността им. Ако хората губят идентичността си заради технологиите, те трябва да обвиняват единствено себе си. Това е. Ние все още сме банда. Все още работим като един. Все още записваме заедно, влизаме в студиото заедно, живеем заедно. Чувал съм истории за групи, където музикантите работят независимо един от друг – едната седмица записва вокалистът, другата – китаристът. А продуцентът казва, че не вижда група, а музиканти, които идват и си отиват. Ние сме други. Ние сме „Бийтълс група”, независимо че използваме новите технологии.

От другата страна - Какво Ви коства, за да сте част от MOONSPELL?

Ricardo Amorim - Голяма ангажираност, страст и здрава работа, и вдъхновение. Разбиране за семейните ценности, осъзнаване, че съм в групата и заради останалите и работата в екип като едно цяло. Бих отбелязал всичко, което споменах.

От другата страна – „1755” е политически албум – трябва ли рок музиката да е политически коректна?

Ricardo Amorim - На първо място трябва да дефинираме политическата коректност. Защото ние можем да сме политически коректни по отношение на нещата, които правителството иска да чуе, но може да си политически коректен към нещата, които хората би трябвало да чуят. Всеки стил, без значение какъв е, трябва да казва онова, което чувства, че трябва да каже. Цензурата не трябва да съществува. Хората трябва да чуват онова, което искат и да чувстват онова, което искат. Хората трябва да имат право да отправят послания. Рок музиката се справя много добре в това отношение. Хората, които мислят, че тя умира, не са на прав път. Е, нямаме толкова добри банди, колкото сме имали, но все още има няколко и все още става дума за отношение.