Интервю с Paul Mazurkiewicz (CANNIBAL CORPSE ...

Интервю с Paul Mazurkiewicz (CANNIBAL CORPSE)

CANNIBAL CORPSE се завръщат в България на 14 юни по покана на „BGTSC”. Нов албум не са издавали от „Red Before Black”, който излезе преди две години. Но концерт на най-успешната дет метъл банда в света винаги е събитие. Първият беше през 2007 година. Вторият – преди четири години. Ред е отново за канибалски танци…

Интервюто с Paul Mazurkiewicz (CANNIBAL CORPSE) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 10.06.2019 година.


От другата страна – Скоро сте отново в България, видях датите от турнето, свирите буквално всяка вечер, не е ли трудно така?

Paul Mazurkiewicz - Разбира се, че е трудно, но за щастие го правим от много години и не е нещо ново за нас. Смятам, че по някакъв начин телата ни са се пригодили към натоварването на този живот. Лятото е по-трудно заради високите температури. Много е горещо, а има лета, които са още по-горещи. От друга страна това ни е работата. Турнетата ни са много динамични и пълни с дати. Не сме толкова голяма банда като METALLICA, които могат след два концерта да си вземат ден почивка. Заради финансовите причини трябва да свирим всеки ден. На мен обаче ми харесва. Харесва ми всеки ден да съм на сцена. Почивните дни понякога не носят нищо добро, защото дори и да имаме нужда от тях, харчим пари. Също така самите дни без концерти са малко отегчителни. Когато имаме шоу, поне си вършим работата.

От другата страна - Заради сета, който по принцип не се променя по време на турне – има ли песни, които сте намразили и песни, които обичаш да свириш?

Paul Mazurkiewicz - Със сигурност винаги ще присъства някоя стара песен, която ми е омръзнала. Всъщност не бих казал, че има точно такива. Аз лично обичам всяка една композиция, която свирим, без значение колко пъти сме я изпълнявали. Всички в бандата обичат всички песни. Никога не сме написали парче, което да се е оказало провал. Всяка композиция, която някой от групата някога е създал, е винаги правена с мисълта, че е следващата най-добра песен на CANNIBAL CORPSE. Понякога се получава, друг път не. Но винаги трябва да даваме най-доброто от себе си. Аз наистина харесвам всички песни, които изпълняваме.

От другата страна - А има ли композиция, която винаги си искал да присъства в сета, но никога не Ви се е отдавало?

Paul Mazurkiewicz - Това също е труден въпрос, защото имаме толкова много песни и голяма част от тях не изпълняваме на живо. Със сигурност има няколко, които бихме искали да влязат в сета, но до момента не е ставало. Причините са различни. Никога например не сме посягали към някои композиции, защото са или много сложни, или ще ни отнеме много време, за да си ги припомним. Много от феновете искат да чуят „Frantic Disembowelment”, която никога не сме свирили на живо. Трябва да си я припомним, да я изчистим и да я научим отново. Тя е горещо желана от феновете. За нас обаче е много трудно да я изпълним, но сме наясно, че хората пред сцената я харесват. Със сигурност на нас ни харесва да свирим повече композиции от новите ни албуми. Но както отбелязах, имаме толкова много песни, че ни е трудно дори да съставим сетлиста за концертите, защото и петимата трябва да сме съгласни, които от тях да изпълняваме.

От другата страна - Публиката лесно ли приема песните от актуалните албуми на групата?

Paul Mazurkiewicz - В повечето случаи - да. Когато правим специални турнета за нов албум, разбира се, че ако тръгнем два дни след издаването на диска, няма как да очакваме феновете, да са се запознали с него. В много случаи това отнема месеци. За щастие нашите почитатели бързо изучават новите ни албуми. Нещата при нас се развиват добре.

От другата страна - Как приехте факта, че сте най-продаваната дет метъл група в света?

Paul Mazurkiewicz - Беше неочаквано. Но и не е нещо толкова значимо за нас. Това е инициатива на лейбъла ни, който отчита някакви постижения. Явно са решили да порверят данните от продажбите. И в един момент са изчислили, че сме продали над 2 милиона копия от албумите на CANNIBAL CORPSE по целия свят. Преди години знаехме, че сме надхвърлили милион, защото дори бяхме отличени за това, а ето вече сме наградени и за 2 милиона продадени броя. Усещането е супер. Може някога да продадем и три милиона диска по целия свят. Получаването на някакъв плакет не е голяма работа. Но приемаме със задоволство факта, че сме постигнали подобни продажби. Това е истинската награда. Готино е да знаеш, че си го постигнал със собствената си банда. Яко е да продадеш два милиона копия през цялата си кариера.

От другата страна – Има ли разлика между кариерата ти и личния ти живот?

Paul Mazurkiewicz - Не ги разделям. Започваш с музиката, защото я обичаш страшно много и я правиш със страст. Всички сме били тийнейджъри и всички сме мечтали да бъдем музиканти, актьори, атлети, Всяко дете мечтае за това. Така е било и при нас. И когато мечтите се материализират и се превърнат в реалност, и когато погледнеш от дистанцията на времето, осъзнаваш че ги изживяваш. Ние продължаваме да го правим вече 30 години. И това, което сме постигнали през тях, онова, в което се е превърнала бандата, това че сме осъществили мечтите си, мога да определя като успех. Поглеждам назад през всичко, което сме преминали и постигнали и си казвам, че е забележително. И ако утре стане нещо с мен, ще бъда напълно удовлетворен, защото съм правил онова, което съм искал. И то не за година-две, а за много повече. А това не се отдава на мнозина. Така кариерата и личният живот вървят ръка за ръка и оказват влияние на онова, което бандата е създала. Та ние творим история! Имало е периоди, в които не сме се справяли добре. Но и с наша помощ дет метълът стана популярен. CANNIBAL CORPSE пробиха и това изведе стила под светлините на прожекторите. И след години, ако погледнем назад, ще установим, че CANNIBAL CORPSE са били една от оригиналните дет метъл банди, които работят от самото начало на стила. Това е удивилтелно! Невероятно е! Винаги съм казвал на хората, че би ми било интересно да видя, как ли биха изглеждали нещата днес, но погледнати от бъдещето. Какво ли ще говорят за нас, как ли ще гледат на нас например след 200 години? Това е дълъг период, но самата музика съществува от стотици години. Само погледни по какъв начин се е развила през последния век. Представям си как след 200-300 години, когато говорим за класически дет метъл, всички ще го слушат, защото обществото е тръгнало в определена посока. Така си представям нещата. А на нас ще гледат като на иноватори. Сигурно ще говорят за CANNIBAL CORPSE като за банда-проводник на нови идеи, защото сме се превърнали в класика – „Съществували са преди 300 година, значи са класика”. Така си представям бъдещето, но е достатъчен и фактът, че сме били част от цялото дет метъл движение.

От другата страна - Със сигурност ще бъдете част от историята на метъла…

Paul Mazurkiewicz - Точно така и това е невероятно!

От другата страна - И това е заветът ви към бъдещите поколения…

Paul Mazurkiewicz – Смятам, че е голямо постижение, когато някой дойде при нас и ни каже, че сме му повлияли, за да започне да свири, да композира или да създаде банда. Това означава, че сме постигнали нещо хубаво в живота, защото сме провокирали някого в положителен аспект. Дори и да изглежда негативно заради музиката, която свирим. Обаче дет метълът е позитивен стил. С нашата музика например помагаме на хората да преминат през трудните моменти в живота им. Или заради нас, на света се е появил още един музикант или добър китарист. А това е супер!

От другата страна - Какво би казал на хлапетата, на които родителите им забраняват да се занимават с онова, което обичат като музиката?

Paul Mazurkiewicz - Смятам, че ако си отдаден и имаш мечта, трябва да я преследваш. И най-вероятно няма да послушаш родителите си. При мен беше същото. Исках да съм музикант, ама не очаквах, че ще ми се получи. „Има толкова велики банди и музиканти”, ми казваше баща ми. Според него не трябваше да имам очаквания, че ще стана музикант, а да имам нещо сигурно като алтернатива.

От другата страна - А ти имаше ли?

Paul Mazurkiewicz - Не, нямах. Това, което си казах, е че ще опитам – бях млад, тийнейджър, това е моментът да го направя – нямах семейство, жена, деца - това исках да правя и това направих. Най-вероятно алтернативата щеше да се появи, ако бандата се беше провалила. Все трябваше да се занимавам с нещо. Още повече, че нямаше да имам избор.

От другата страна - Като дете какъв мечтаеше да станеш, когато пораснеш?

Paul Mazurkiewicz - Имах две мечти – да бъда хокеист и да свиря в група. Всеки искаше да бъде такъв. Обаче аз го напарвих – играл съм хокей с години, бях сравнително добър и може би щях да продължа дълго, но после в живота ми се появи музиката, стана нещо голямо и се концентрирах върху нея. За щастие ми се получи. Уви, не при всеки става. Късметлия съм, че от малък преследвам мечтите си и ги превръщам в реалност.

От другата страна - Ако оставиш музиката сега, с какво би се занимавал?

Paul Mazurkiewicz - Нямам идея.

От другата страна - Имаш ли хоби?

Paul Mazurkiewicz - Хокей на лед. Това е хобито ми. Няма как обаче да съм играч на 50. На тази възраст всички хокеисти се пенсионират. А за мен в този момент от живота ми най-важни са жена ми и дъшеря ми. На първо място е грижата за семейството ми. Ако утре трябва да си замина, ще го направя удовлетворен от онова, което съм постигнал - видях света, издадох албуми, оставих отпечатък в музиката. Но над всичко това, остава грижата за семейството. Защото ще е без значение какво съм направил, ако те не са щастливи. Щастлив съм, защото знам, какво съм постигнал в живота.

От другата страна - На какво учиш дъщеря си?

Paul Mazurkiewicz - Да следва голямата си мечта. Тя е малка, но трябва да вярва. Рисува много добре. Може и да не стане следващия Пикасо, но изпитва страст към изкуството и я насърчавам да продължава. Ще видим до какво ще доведе. Никога няма да я обезсърча, с каквото и да се захване. Няма да й говоря, както на мен ми говореха моите родители – „Хубаво се занимаваш с музика, ама трябва да помислиш за нещо сигурно.” Ако си умен и си наясно с целите си, ще се справиш. Ще успееш в живота. Знаеш ли, вярвам, че ако не се бях занимавал с музика, а с нещо друго, какво и да е, пак щях да бъда успешен. Защото вярвам, че мога да се справя, вярвам в собствените си възможности. Мнозина се чувстват по този начин – с подкрепата в семейството, от приятелите, нещата могат да се подредят по правилния начин. С правилната подкрепа и знанията от училище всеки може да бъде успешен.

От другата страна - Изпадал ли си в криза като музикант?

Paul Mazurkiewicz - Не като музикант, не и като част от CANNIBAL CORPSE. Групата съществува от 30 години, на всеки две - имаме албум. Със сигурност креативността не ни е напускала, иначе нямаше да можем да издаваме музика. Смятам, че преминаването през различни трудности, ни променя като личности. Когато започвахме бяхме на по 20-ет, сега съм на 50-ет. Много неща се случиха за тези години. Те стават част от нас. Определени моменти оставят по-дълбок отпечатък. И аз съм преминавал през трудности, както и всички останали, но те са ме изкарали на по-добър етап от живота ми. Имам семейство, дете, по някакъв начин имам сигурност. Самият живот предоставя препятствия, които трябва да перодоляваме. Това ни променя. Най-голямото предизвикателство пред всеки един от бандата е тя да оцелява през всички тези години, когато ние като личности се променяме. Досега се справяме и сме щастливи от този факт.

От другата страна - Можеш ли да ни разкажеш някоя интересно история с групата?

Paul Mazurkiewicz - Нищо толкова много разтърсващо не е ставало по време на турнета и концерти. Но ще спомена най-лошия ми кошмар, който някога съм преживявал. Запомнил съм го, защото наистина беше нещо много лошо. На едно от първите ни турнета, май беше през 1994 година, бяхме в Европа, с нас имаше и други групи, мисля, че свирихме в Нидерландия, в един малък град. Концертът свърши в два сутринта. По улиците нямаше никого, прибрали сме оборудването, с бандите сме готови да тръгнем… Май търсихме нещо за ядене. Спомням си, че хапвахме, а аз реших да се прибера в автобуса. Тогава някой от останалите извика, че има бой. Зачудих се, защото беше два сутринта и градът беше пуст. Спомням си, че нашият саунд инженер и басистът ни Alex Webster се биеха. Ама с кого? По това време? Оказа се, че са някакви с качулки. Напили се в някакъв бар и тръгнали да търсят с кого, да се препират. Започнаха да се заяждат с нас. Бяха няколко, но преди да се осъзнаят, ние вече се бяхме събрали двайсетина души. В един момент обаче отвсякъде заприиждаха хора и се включваха или на наша, или на тяхна страна. Спомням си как стоях и се чудех какво става. Боят беше доста жесток. Всеки се налагаше с всеки. Стана международен търкал - холандци, германци, англичани, американци, всякакви имаше в мелето. В един момент нещата поутихнаха, но след известно време отново ескалираха. Стоях и гледах. Нищо не правех. После някакъв започна да ме сочи, че съм го обидил, аз разбира се, отрекох и в докато разбера какво става, получих много здрав удар. Помислих, че това е краят ми. Имаше кръв навсякъде. Започнах да се прощавам с живота. След пет секунди осъзнах, че ще живея. Боят всъщност приключи много бързо. Имаше наранени и от двете страни. Това си остава най-лошият ми спомен. Дойдоха линейки, вкараха ме на мястото, където свирихме, провериха как съм, закараха ме в болница, за да ме прегледа доктор. Оправих се. Но на останалата част от турнето не се чувствах никак комфортно. Това е най-гадното нещо, което някога ми се е случвало, когато сме били на турне. Бунт в Нидерландия с CANNIBAL CORPSE!