Интервю с Michael Wilton (QUEENSRŸCHE) ...

Интервю с Michael Wilton (QUEENSRŸCHE)

Чисто технически „The Verdict” е петнадесетия студиен албум на американската прогресив банда QUEENSRŸCHE. Издаден е на 1 март 2019 година от „Century Media”. Това е третия студиен албум, записан с вокалиста Todd La Torre, който изпълнява и балабаните в диска заради липсата на Scott Rockenfield. Продуцент е Chris "Zeuss" Harris. Първият сингъл от албума "Man the Machine" е издаден на 16 ноември 2018 година. Вторият - "Dark Reverie" на 11 януари 2019 година, а "Blood of the Levant" е филмирана. Останалото е в интервюто с китариста и основател на QUEENSRŸCHE Michael Wilton.

Интервюто с Michael Wilton (QUEENSRŸCHE) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 20.05.2019 година.


От другата страна - Привет, мистър Wilton и поздравления за новия албум на QUEENSRŸCHE „The Verdict”...

Michael Wilton - Този албум се оказа наистина голяма възможност за всеки един в групата. Причината е, че всички работихме заедно в студиото. Процесът беше много ползотворен. Новите идеи в песните се родиха мигновено и тази спонтанност доведе до много добър резултата. Единствената трудна част беше единствено, че оригиналният ни барабанист Scott Rockenfield не успя да участва в албума. Трябваше да използваме сесиен музикант или вокалиста ни Todd La Torre, който свири добре на ударни. Първо пробвахме първата песен с него, продуцентът ни Zeuss остана доволен и продължихме да работим с Todd като барабанист. Така не ни се наложи да отлагаме албума. Работихме по този начин и песен по песен записахме невероятен диск.

От другата страна - Спомена Scott Rockenfield, какво става всъщност с него?

Michael Wilton - Той си почива. Концентрирал се е върху личния си живот. Не мога да кажа повече. Но той не свири, а се е отдал на личните си неща.

От другата страна - Но той продължава ли да е част от QUEENSRŸCHE?

Michael Wilton - Да, той е част от QUEENSRŸCHE, но е в почивка.

От другата страна - Какво е предимството да имате вокалист, който е и барабанист?

Michael Wilton - Todd La Torre е зад ударните от петнадесет годишен. Кариерата му започва като барабанист. И двете му любими банди, от които се е учил и е натрупал опит в свиренето на ударни, са IRON MAIDEN и QUEENSRŸCHE. Така единственото, което трябваше да направи е да поопресни способностите си. Всичко се получи добре. Той е страхотен барабанист и невероятен вокалист.

От другата страна – „The Verdict” концептуален албум ли е?

Michael Wilton - Албумът е повече концептуален. Всяка песен препраща към следващата. На всяка композиция отделихме необходимото време. Бяхме събрали 20 идеи, които редуцирахме до 10. И ги избрахме така, че всяка песен да пасва на следващата. По този начин композициите се свързаха много добре заедно. Темите в песните са различни, но самите песни са обединени в едно цяло произведение.

От другата страна - Албумът излиза през 2019, а бандата съществува от 1982 – „The Verdict” естественото продължение на развитието на групата ли е?

Michael Wilton - Точно така. „The Verdict” показва еволюцията на QUEENSRŸCHE. Групата е в този състав от седем години. Всеки се справя много добре. Направо наново изградихме бандата. Продължаваме по-силни, правим турнета и вършим страхотна работа, възстановявайки имиджа на QUEENSRŸCHE.

От другата страна - В албума има десет песни, но „Dark Reverie“ се различава от останалите. Тази посока ще бъде ли следвана и занапред?

Michael Wilton - Песента е създадена от другия ни китарист Parker Lundgren. Той написа музиката и текста. Всеки от нас я харесва много. За това и я завършихме, и я сложихме в албума. Тя е много лично произведение за Parker. Но в същото време дава едно разнообразие в структурата на диска, поставена до другите песни. Всъщост в „The Verdict” композициите не звучат еднакво. Единственото, което мога да добавя е, че „Dark Reverie“ е страхотна за „The Verdict”.

От другата страна - Би ли споменал няколко думи за съдържанието на текстовете?

Michael Wilton - Със сигурност. Първата композиция „Blood of the Levant” е за войната в Сирия, „Inside Out” е за осъзнаването на човечеството и завръщането му към реалния живот. В „Inner Unrest” разглеждаме посттравматичния стрес, а „Portrait” е за личните взаимоотношения - доста интересна композиция се получи. „Man the Machine” е по един или друг начин за диктаторските режими. В текстовете на албума има голямо разнообразие от теми. Което прави изданието интересно за феновете на QUEENSRŸCHE.

От другата страна - Имаш ли любими композиции от албума и кои според теб ще работят добре на живо?

Michael Wilton - Личния ми фаворит е „Inside Out”, защото чаках 15 години, докато намери място в албум на бандата. Този момент е много специален за мен. На сегашните концерти от турнето в подкрепа на „The Verdict”, изпълняваме четири композиции от албума. Наблюденията ми са, че феновете наистина харесват новите песни, които се вписват в общото звучене на QUEENSRŸCHE и стоят много добре до хитовете на бандата от миналото. А сетлистът ни е разделен по равно от стари и нови композиции. Хората го обожават.

От другата страна - След близо 40-ет години в музикалния бизнес, какво Ви вдъхновява днес?

Michael Wilton - Всеки в групата е на позиция да продължава, да развива името QUEENSRŸCHE, както и да продължава, да прави турнета, и да участва в издаването на нови албуми. Причината за това са феновете, които наистина оценяват нашите усилия и ни подкрепят повече откогато и да било. Имаме армия от почитатели, които искат ние да продължаваме напред. За това ние ще вървим по пътя си, докато има фенове, които искат да ни гледат на живо и да слушат нашата музика.

От другата страна - Къде Ви срещат трудностите днес, след като сте преживяли близо 40-ет години?

Michael Wilton - Обикновено това е свързано с адаптирането към промените в индустрията. Технологиите се развиват непрекъснато. Това се отразява и на музикалния бизнес. Вариантите са два – или се нагаждаш, или изпадаш. Така ни се налага да сме още по-усърдни по отношение на уебсайтовете и Интернет, както и да наблягаме на комуникацията с феновете в социалните мрежи. 80-те и онова, което са били, вече не е актуално. За това не трябва да се изолираме, а винаги да сме готови да използваме всички предимства и възможности, които ни се предоставят. Защото, ако ние не го направим, някой друг ще се възползва от тях. Предизвикателства носи и пътуването заради скъпото оборудване, високите цени, скъпото удоволствие да пътуваш с автобуси. Тези неща винаги са били предизвикателство за QUEENSRŸCHE. Това, което групата трябва да направи, е да се съобрази с тези неща. Постъпленията намаляват с инфлацията. Валутните курсове в различните страни, различните такси понякога могат да се окажат пречка пред бандите да пътуват, усложняват неимоверно положението, но както отбелязах трябва да се адаптираме и да преодоляваме проблемите.

От другата страна - Кой е най-големият конкурент на QUEENSRŸCHE – златното минало на групата или младите банди?

Michael Wilton - Смятам, че първото и най-важното нещо е, че QUEENSRŸCHE винаги са били уникална група. Ние не се вписваме в никакви категории. Защото в нашия стил има по-малко от метъла, хард рока, прогресив музиката. Мисля, че това е едно от ключовите предимства QUEENSRŸCHE да имат възможността да оцелеят 37 години в тази индустрия. Причината е, че ние сме уникални и сме единствените в нашата музика. Не следваме модите, както и не се опитваме да пренапишем албумите, които сме издали в миналото. Смятам, че заради това дълголетие имаме дългогодишни фенове, които са с нас от началото на 80-те. Но в същото време привличаме и млади почитатели, които се интересуват от QUEENSRŸCHE и от енергията на групата, когато е на сцена. За това винаги в нашите песни се оглеждат корените ни, съчетани с модерните години, които се нравят на всички. И тази комбинация поддържа QUEENSRŸCHE актуални.

От другата страна - След толкова години вярваш ли на инстинктите си, че всичко, което създаваш, пасва на моментното състояние на групата?

Michael Wilton - Няма точно определено водещо правило при създаването на музика. Аз разчитам на опита, натрупан през тези 37 години. Ако ме споходи идея, дооформям я, записвам я, надграждам я, след което я оставям настрана. След време се връщам към нея и ако все още ми харесва – продължавам да работя по нея, ако не и не пасва на групата, а изхвърлям. Понякога вдъхновението е толкова силно, че направо ме връхлита като удар. Няма как да го подмина. Понякога най-великите идеи се раждат в най-необикновени моменти. Въпросът е как ще бъдат развити и записани, за да се превърнат в песен, подходяща за QUEENSRŸCHE. Така че няма правила, а става дума за вяра в композиторските способности и умението да уловиш вдъхновението. Винаги съм смятал, че песента е най-важния елемент от записите на групата. Нито китарното соло, нито солото на барабаните стоят по-нависоко. Винаги на първо място става дума за песента. И тя диктува накъде трябва да се върви. Понякога се появяват песни, които не водят за никъде. Тях ги изхвърляме или ги заделяме като второстепенен материал. Иначе няма правила за това, как една идея се превръща в композиция на QUEENSRŸCHE. Всеки път пътят е различен.

От другата страна - Би ли споменал някой интересен момент, който те е вдъхновил за песен?

Michael Wilton - Това е както, когато караш и изведнъж някаква мисъл се загнезди в главата ти. Нещо, което те просветлява, нещо, в което вярваш, нещо което те провокира да грабнеш китарата или да посегнеш към някакъв инструмент, за да задоволиш желанието да записваш, защото те е споходило. Понякога това става в самолет, друг път – в турбуса. Винаги е странно как идеите се зараждат в главата ми. При мен те ме връхлитат най-вече сутринта, след няколко чаши кафе. В това състояние съм създал много добър материал. В тези часове на събуждане са ме връхлитали много идеи.

От другата страна - Къде е златната среда между твоите желания и очакванията на феновете?

Michael Wilton - Смятам, че това, което ще кажа, се отнася за всички групи. Всичко зависи от начините, по които комуникираме с феновете на живо и в реално време. Дали даваме достатъчно вълнение и достатъчно динамика с музиката, както и достатъчно разнообразие. Днес има толкова много групи, които правят турнета. Това означава, че и феновете могат да гледат страшно много банди. За това трябва да сме сигурни, че онова, което правим, е нещо специално и е нещо, което хората ще искат да чуят и да видят. Днес турнетата придобиват чудовищни размери. Защото за да оцеляват, групите трябва постоянно да са на път, което е естественото развитие на бизнеса. Това се отразява и на пазара и той се пренатоварва от банди. От там следва, че и организаторите на концерти се затрудняват на коя група да обърнат внимание. Така че конкуренцията е много, много голяма.

От другата страна - Това означава ли, че днес трябва да правите повече компромиси, отколкото в миналото. Или не е така?

Michael Wilton - Смятам, че винаги се правят компромиси. Няма значение дали е било през 80-те или днес, винаги се правят компромиси. Това от своя страна води към много и различни ситуации и се отразява в различни моменти - дали ще е пътуването или композирането, дали ще е в комуникацията с хората. Всичко опира да добрата идея, съвместната работа и как компромисите водят до най-доброто за бандата и до най-добрите резултати за нея. Ако мога да обобщя – всяка група има проблеми, натъква се на подводни мини, но трябва да положи усилия, да им противодейства с насрещна атака, да се накара да продължи напред и да стои здраво стъпила в реалността.