Интервю с Erik Danielsson (WATAIN) ...

Интервю с Erik Danielsson (WATAIN)

WATAIN е група, която през последните 20 години се утвърди като една от водещите и безкомпромисни сили в световната блек метъл сцена. Фактите говорят сами - хедлайнерски слотове, постиженията в класациите, награди и номинации, съпътстващи всеки техен албум. Концертите на WATAIN са скандално известни. Те са церемонии на дивата блек метъл лудост и тържество на суровата енергия. На 7 май по покана на „BGTSC” шведите за втори път ще изнесат своята черна меса пред българските легиони. WATAIN заявяват присъствието си на блек метъл картата през 1998 година. От тогава до днес триото Erik Danielsson, Pelle Forsberg и Håkan Jonsson постоянно търсят нови дефиниции за мрака. Концертът на групата е част от „Eastern Eclipse Tour”, на което бандата представя последния си албум „Trident Wolf Eclipse”. Вокалистът Erik Danielsson повдигна леко завесата зад света на WATAIN.

Интервюто с Erik Danielsson (WATAIN) е публикувано на WeRock.bg и е предоставено за излъчване в „От другата страна“ по Радио Варна на 6.05.2019 година.


Привет, Erik, съвсем скоро ще имате концерт в България, готов ли е сетлистът?

Никога нямаме идея какво ще изпълняваме на даден концерт, докато не стъпим в клуба или залата, където ще свирим. Музиката на WATAIN, особено по време на концерт, в контекста на живите изпълнения, много зависи от енергията, която съответното място носи. Като цяло изпълнението ни е свързано с цялостната атмосфера на клуба или залата, където трябва да свирим. Обикновено вземаме решение за сетлиста, когато пристигнем и почувстваме мястото, неговите размери. Ако свирим през деня, наблягаме на по-епичния материал, или на по-агресивния, ако излизаме през нощта. Единственото ясно нещо по отношение на сетлиста ни е, че в него винаги присъстват песни от всеки албум на групата. Всеки един от шестте ни диска е представен по един или друг начин. Никога не се концентрираме върху един албум, за сметка на друг. Фокусирани сме върху песни, които отговорят на условията, при които ще свирим. Опитваме се да направим всичко, както трябва.

Има ли композиции, които винаги присъстват в сета Ви?

Да, има няколко. Може би са четири или пет, които изпълняваме почти всеки път. От година на година това също обаче подлежи на промяна. На всеки десет или пет години променяме правилата. Има някои части от сетлиста ни, които са извънредно важни. Гледаме на концертите като вид церемонии. За нас е важно те да започват по определен начин и да бъдат затваряни по определен начин. За тези 20 години съм научил едно нещо и то е, че ако си имаш вземане-даване с подобна разрушителна и хаотична енергия, в края на краищата е важно да я уважаваш. Трябва да съм наясно какво точно правя. В този случай е много важно да имаме специално начало и специален край на всяка церемония. В противен случай нещата могат много да се объркат.

Какви ритуали изпълнявате на тези церемонии?

Не, на сцената не извършваме никакви ритуали. Ритуалът за мен е много дълбоко и лично преживяване. За това той принадлежи на личното пространство на дома или храма. Ритуалите не са за сцената. Тази позиция със сигурност не се покрива с вярванията на хлапетата от днешното интернет поколение, че на блек метъл концерт винаги се правят някакви ритуали. Това са пълни глупости. На сцената няма ритуали. Концертите са церемонии, на които отдаваме почит на Боговете от храма на WATAIN. Хората трябва да гледат на нас по този начин. Ритуалите са по-интимни и лични. А концертите са хаотични и по време на тях нямаме контрол върху почти нищо. Фенове могат да се наранят, нещо може да се запали, всичко може да се случи. Контролът върху средата никога не е пълен. Също така никога не изпълнявам каквито и да било ритуали пред публиката. Това е все едно да мастурбирам върху главите на хората, а това не е нещо, което обичам да правя.

По време на концерти използват доста мъртва плът, ще го видим ли това и в България?

Не съм много сигурен какво точно ще направим в тази конкретна вечер. Когато сме на турне вземаме решенията какво ще правим на сцената нощ за нощ. Също така това зависи от деня от седмицата, в който свирим, в каква конфигурация са луната и звездите. Вземаме решения ден за ден и те зависят от много неща.

Издадохте един документален филм за групата „Opus Diaboli”. Той помогна ли на хората да Ви разберат по-добре?

Този филм излезе на 13-тата ни годишнина. Т.е. преди седем години. „Opus Diaboli” е вид манифест, с който се опитваме да отговорим на някои въпроси, на които много хора искат да получат отговор, когато става дума за WATAIN. Не знам дали това им е помогнало да ни разберат по-добре. Зависи до каква степен желаят да го направят и колко дълбоко искат да стигнат. Информацията в тази документална лента се отнася към съответния момент и дори и днес да сме по-различни, има много неща, които носят същия смисъл.

Ако се върнеш към началото на WATAIN, откриваш ли същите идеи днес?

С възрастта, използването на думи като „Сатана”, „смърт”, „магия” придобиват друго значение. Колкото повече годините се натрупват, толкова по-сериозно ги приемам. Те стават все по-опасни и много по-важни. Това според мен е голямата разлика. Едно е да си на 16-ет и тепърва да откриваш сатанинските символи, за първи път да накълцаш плътта си, да се сбиеш за първи път на улицата. И продължавайки все повече да правиш тези неща, след време те започват да придобиват друго значение. Тийнейджърските блянове се превръщат в начин на живот, който променя всичко.

Какво те плаши най-много?

Глупостта на човешките същества. Тяхното тесногръдие. Слепотата на хората. Плашещо е как се разпространяват като зараза. Това понякога е доста тревожно. От друга страна обаче се опитвам да огранича контактите си с човешкия род до санитарния минимум. Не се размотавам постоянно наоколо и за това не чувствам постоянно страх. Това е най-близкия отговор, който мога да дам на този въпрос.

Музиката на WATAIN може ли да отвори очите на хората?

Идея си нямам. Не съм сигурен. Това да си с широко отворени очи е много важно. Надявам се, че с възрастта хората стават все по-широкоскроени, защото виждат повече, срещат се с повече себеподобни и трупат опит. Не смятам обаче, че WATAIN съществуват, за да отварят очите на човешките същества. Смятам, че ние ги учим на друго. Надявам се, че WATAIN е група, в която хората могат да открият сила, мощ, енергия, вътрешна сила. Искам да вярвам, че ние от WATAIN ги окуражаваме да мислят. Надявам се, че ги провокирам да разсъждават за същността на свободата, за концепцията на спора и на табутата и т.н. За мен като артист е много важно, че караме хората да говорят, да водят диалози, да размишляват за голямата идея. Това е по-важната част. Непредубедеността е важна, но не мисля, че WATAIN действат като основен катализатор в тази посока. Концепцията на WATAIN е друга. Ние се движим в по-ограничен периметър. Ние сме затворена система, която принадлежи на нашия личен свят.

Спомена свободата – в днешния свят може ли човек да бъде свободен? Като се има предвид толерантността, политическата коректност…

Свободата не е нещо, което можеш да вземеш от някоя сергия. Трябва да се бориш за нея. За нея кървиш, за нея трябва да изгориш. Свободата не е безплатна, тя не се дава на никого даром. Всеки трябва да плати цената за нея. Всеки, който се чувства свободен, се е борил и е страдал, за да бъде свободен и за да има право да направи радикален избор в живота си. Хората не могат само да питат за свободата. Начинът, по който човечеството се развива, в модела, по който то е изградило обществото, няма място за свобода. За да имаш свобода трябва да намериш пространство вътре в себе си. За да се чувстваш свободен, трябва сам да го постигнеш. Това правим ние във WATAIN. WATAIN е нашия опит да бъдем свободни, нашето място, където можем да се чувстваме свободни. Никога нямаше да го постигнем, ако бяхме решили да сме част от обществото, никога нямаше да бъдем свободни, ако се бяхме опитали да се впишем в политическата коректност или в игричките, които хората разиграват помежду си като малките деца. Светът е една голяма игра, в която аз отказвам да участвам. С годините се уморявам все повече от тези неща. Всичко е толкова патетично.

Има ли рецепта как се постига подобна свобода?

Идея си нямам. Гледам единствено себе си и смятам, че най-важното действие, което всеки трябва да предприеме в търсене на свободата, е на първо място да я дефинира за себе си. Всеки трябва да има смелостта, да се погледне в огледалото и да си отговори на въпросите „Какво е свободата за мен? Какво означава? Колко е важна за мен? Какво съм готов да направя, за да я постигна?” Свободата е резултат от индивидуалния подход. И преди да я постигнеш, първо трябва да я изпълниш със смисъл, със съдържание. За някои свободата се изразява в достатъчно пари, с които могат да си купят, каквото поискат. За други – свободата не се нуждае от парични знаци. Трети се чувстват свободни, когато са сред природата. За мен свободата е преди всичко духовна идея. Това е основното значение, което влагам в нея. Свободата за мен е състояние на духа. Тя не е свързана с физическия свят. Усилията ми са насочени към свободата на духа. Така че всеки сам за себе си трябва да даде определение за свобода. И това е един от най-важните въпроси в живота – как определяш свободата за себе си. И, разбира се, каква цена си готов да платиш, за да я постигнеш.

Сменяме темата – кой е най-големия конкурент на WATAIN – златната ера на блек метъла или младите банди, които се опитват да развиват стила във всевъзможни посоки?

Позицията ми е много проста – за мен първата вълна на блек метъла… Всъщност не гледам на бандите като част от някакви вълни, т.е. моята отговорност е към групите, които са екстремно важни за стила, които са негови кръстници като MAYHEM, BATHORY, DISSECTION. Моята мисия е да ги издигна на пиедестал, да не допусна техния завет, да бъде забравен, да развия тяхното наследство, да продължа златното минало с достойнство. Да запазя нивото и да го обогатя още повече, да го заредя с още повече сила и мощ, да се обвържа още по-дълбоко с източника на всичко това. Това е отговорността, която е залегнала в основата на WATAIN. Когато става дума за младите групи, които експериментират с различни стилове и се опитват да тласнат блек метъла в различни посоки – ами, въобще не пука, това не ме интересуват. Единственото, което оценявам при тях, е че полагат същите усилия, като групите преди тях. Всеки трябва да уважава постигнатото преди него, защото благодарение на изградените основи е онова, което е днес. Респектът към първите винаги трябва да съществува. Така пораснах аз, така бях възпитан, така бях въвлечен в блек метъла и очаквам същото и от по-младите банди. Това е много важно, защото в основата на стила стоят традиции, отстояване на определени култове, на корени, на основни догми, за които смятам, че винаги трябва да присъстват и да бъдат представяни в блек метъла. Като сатанизма. С това свързвам участието ми във WATAIN. Колкото по-дълго бандата е блек метъл, което се надявам никога да не се промени, толкова повече уважение трябва да проявяваме към онези преди нас. Това е абсолютната истина.

Ти самият колко дълбоко се опитваш да проникнеш в блек метъла?

До колкото съм заинтересуван. Блек метълът е бездна, а бездната е бездънна. Там няма граници и ограничения. Бездната е безгранична. Въпросът е колко дълбоко мога да стигна и да продължавам да поддържам креативността си, да бъда градивен? Дали мога да отстоявам същите идеи? Защото, колкото по-дълбоко слизам и се откъсвам от човешкия род, толкова повече се отдалечавам от човешкия си образ. Мнозина от тези, които са слезли неподготвени в мрака, са се изгубили завинаги, полудели са, откачили са. За това и всеки, които се занимава с магия или е решил да пътува из бездната и да я изследва, трябва да е съвършено подготвен за начина, по който тя работи. Трябва да си знаещ. Ако обаче само си решил да се закачаш с неизвестното, със символите му, както много хлапета правят днес и се показват в интернет, носейки тениски на Луцифер и сатанински знаци, едва ли знаеш с какво точно си играеш. Защото трябва да си наясно, че тези неща са истински. Виждал съм хора, които убиват и умират заради тях. Бездната не е нещо, с което трябва да се гъбаркаш. С нея не можеш просто така да си играеш. Тя е много истинска и сериозна. Ако разсъждаваш по правилния начин, ако си с точното отношение, можеш да слезеш много дълбоко. По-дълбоко от всяка група, която някога е слизала долу. Тези неща отнемат време и в един момент може би музиката ще отстъпи място като движеща сила зад този стремеж. Може би мястото й ще бъде заето от нещо друго.

За това ли си отидоха Dead от MAYHEM и Jon Nödtveidt от DISSECTION?

Смятам, че е неуважително да говориш за двама души, които са си отишли независимо един от друг. Които са избрали как да завърши животът им и между тях има 20 години разлика. Единственото общо между тях е музиката. Не би трябвало да бъдат споменавани в едно и също изречение и в един и същ контекст. Не би трябвало да намесваш самоубийствата им, защото не знаеш нищо за тях.

Хванах се за последните ти думи, че в един момент музиката отстъпва като движеща сила…

Просто ми е дошло до гуша от хора, което непрекъснато ги замесват в какво ли не. За мен Dead е много повече от човек, който е бил част от група. Така че нека ги оставим на мира.

Добре, тогава ми сподели мнението си за филма „Lords of Chaos”…

Добър приятел съм с Jonas Åkerlund, който е режисьор на лентата. Следях отблизо работата по филма от самото начало. През цялото време бях срещу него и в същото време постоянно се интересувах как вървят нещата. Бях раздвоен. Откакто познавам Jonas знам, че той има правилното отношение, че работи с респект към семействата на Euronymous и Dead. Знам, че се е срещал лично с тях и ги е запознал със сценария. Това е най-важното. В крайна сметка „Lords of Chaos” е някакъв шибан филм, на кого му пука за него. Обаче щом се разказва за отдавна мъртви хора, отношението трябва да е уважително. Към тях трябва да се отнасяме като към светци, каквито те бях приживе по някакъв начин. А режисьорът Jonas Åkerlund подходи към работата си отговорно и с правилното отношение. Има обаче неща във филма, които той направи и с които не съм съгласен. Този филм не е моето нещо. В края на краищата не ми пука за него. Това е просто някакъв филм.

Последни думи, които да добавиш?

Надяваме се на концерта да срещнем възможно повече фенове. Мина доста време от предишното ни появяване в София. Наистина се вълнуваме. Радваме се, че се завръщаме при Вас и не очаквайте нищо повече от наистина дълбока и всепомитаща блек метъл церемония по начина, по който ние я изпълняваме.