Интервю с Tom Englund и Johan Niemann (EVERG ...

Интервю с Tom Englund и Johan Niemann (EVERGREY)

Десет години след последния концерт, който направиха в България, EVERGREY отново ще пресекат границата на милата ни родина. За четвърти път шведските прогресари ще излязат пред българските фенове на 14 април в софийския клуб „Mixtape 5” по покана на „BGTSC”. Гости на събитието ще са финландската мелодична дет метъл банда BLOODRED HOURGLASS, познати като BRHG, шведско-румънския проект CROSSING ETERNITY и GENUS ORDEN DEI или накратко GOD от Италия.

Интервюто с Tom Englund и Johan Niemann (EVERGREY) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 1.04.2019 година.


От другата страна - Здравейте, на това турне EVERGREY представят новия си албум „The Atlantic”…

Tom Englund – Не сме тръгнали с някакви очаквания. Правим така, че всеки концерт да представя най-доброто от нас. Това, което искаме е да свирим музика. Подготвяме се много добре всеки път, за да бъдем на сцената между 90 и 100 минути. Това ни е работата и нищо друго. Представяме албум, който се продава много добре. Намираме се в страхотна форма и кариерата ни е в подем. Щастливи сме.

От другата страна - Трудно ли връзвате сетлиста заради албумите, които имате зад гърба си?

Johan Niemann - Да, трудно е. Когато имаме нов албум, винаги е удоволствие да изпълняваме новите песни. Също така е удоволствие да свирим и стари композиции. Подобен проблем е лукс.

Tom Englund - Ако изпълняваме само песните, на които сме направили видеоклипове - около 14 композиции, събира се един концерт. Но не трябва да забравяме, че представяме и нов албум, както Johan отбеляза. Обаче постоянно свирим песни, които са на 20 години. Правим го, защото ни харесва и защото трябва да го правим.

От другата страна - Има ли композиции, които никога не бихте махнали от сетлиста?

Tom Englund - Да, „A Touch of Blessing” е една от тях.

От другата страна - Усещате ли я по същия начин толкова години по-късно?

Johan Niemann - Хората наистина я харесват. Удоволствие е да наблюдаваме реакциите им. Няма значение дали сме я изпълнили 1000 пъти или само веднъж. Най-важното е, че има фенове, които са щастливи, когато я чуят.

Tom Englund - Това означава, че песента е забележителна. Вече почти не помня годината, когато сме я създали. Май беше 2003. Вече стават 16 години, откакто присъства в сет ни. Понякога наистина усещаме, че я изпълняваме все едно е за първи път. Това става основно, когато правим концерти на места, където сме за първи път. Защото публиката никога не е една и съща. Когато я изпълняваме, реакциите между нас и публиката са винаги различни, което провокира и нови усещания в нас. Дори в групата, между нас, се чувстваме по различен начин. Това е едно от нещата, които правят разликата с рутинното свирене на музика всяка вечер

Johan Niemann - Не трябва да забравяме, че със сигурност в публиката има фенове, които ни гледат за първи път и те за първи път ще чуят и ще видят въпросната песен, изпълнена на живо.

Tom Englund - Също така е наше задължение да изпълняваме песента по най-добрия възможен начин всеки път. И това се отнася за всички композиции от сета.

От другата страна - Когато сте на сцената, позволявате ли си да експериментирате с песните, които изпълнявате?

Tom Englund - Не, защото ще е твърде отегчително, ако го правим. Смятаме, че носим отговорност към публиката и трябва да изпълняваме песните така, както те са ги чули от студийните записи или от лайв албум. Аз например мразя групите, които променят песните си по време на концерт. Не харесвам различни сола или формати на композициите. Е, това не се отнася за KISS и „Detroit Rock City”, които я изпълняват сигурно 50 години вече. За нея както и да е. Тогава е допустима някаква промяна.

Johan Niemann - Мога да говоря само за себе си. Ако отида да гледам IRON MAIDEN и те изпълняват „Alexander the Great”, искам да я чуя точно така, както е записана в албума. Искам да чуя китарното соло така, както е записано в албума, не искам да чуя някой, който си играе с нотите.

Tom Englund - Аз пък искам да чуя солото от Adrian Smith, а не изпълнено от Janick Gers. Дори и когато Janick Gers го свири, искам да го изсвири по същия начин. Обаче ние сме музикални нърдове. Обичаме музиката такава, каквато е. Искаме всичко да е така, както е създадено.

Johan Niemann – Такива сме ние. Разбирам хората, които искат да чуят как Henrik изпълнява дадено соло нота по нота. Защото аз съм същия. Искам да чуя китарното соло, изсвирено по начина, по който е записано.

От другата страна - Имате ли рецепта за това как се създава запомняща се песен?

Tom Englund - Не, нямаме рецепта. Като композитор онова, което мога да кажа е, че просто трябва да се създава. И когато албумът е завършен, тогава започват догадките, коя песен ще се превърне в класика и кои три песни, например, ще са в топ три от албума. Така обаче остават още пет или шест, които са албумни композиции, които са точно подходящи за слушането му и го превръщат в пълноценно преживяване. Проблемът днес идва от интернет и дигиталните платформи за споделяне на музика. Днес хлапетата не слушат албумите така, както ние сме го правили, когато сме били на тяхната възраст. Те просто си ги пускат на произволен принцип, което за нас е ужасно. Защото нарочно сме подредили песните по определен начин. Това е и причината да не направим клип към „My Allied Ocean” от албума „The Storm Within”. Нищо, че е една от най-предпочитаните ни композиции в дигиталните платформи. Направили сме визуализация на други, но хлапетата не ги искат. Те искат „My Allied Ocean”.

Johan Niemann - Не ние решаваме, кои наши песни ще се превърнат в класически. Това решават слушателите, когато си пуснат албума. Те пренебрегват нашия избор на сингли и си пускат някоя друга композиция, защото я намират за по-добра. Разбира се, винаги има песни, които смятаме, че са по-специални от други като „King of Errors”, „Recreation Day” и „A Touch of Blessing”. За новите още не сме много наясно. Ще видим.

От другата страна - Доста проблеми съпътстваха издаването на „The Atlantic”, той променили се докато види бял вят?

Tom Englund - Студиото ни беше разбито. Също така графикът ми беше зает и с работа по новия албум на REDEMPTION. Всичко по новото издание на EVERGREY беше планирано много добре. Но се появи този проблем със студиото, откраднаха ни компютрите. Тогава имах три завършени песни. Обаче с техниката си отидоха и останалите идеи. Трябваше да си спомня, как сме създали тези три композиции и да ги презапишем отново. Само вокалите ми отнеха между 7 и 9 дни на песен. Не само да ги запиша, а да ги възпроизведа наново и след това да ги запиша. Добре, че си спомнях как съм ги направил, бях влязъл, така да се каже, в работния процес. Хубавото беше, че се наложи да възстановим само три песни. И сега вярвам, че тези композиции са много по-добри от първоначалните идеи, които бяхме записали. И сега, ако открием първите варианти, ще спечелим много пари…

От другата страна - Не се ли страхувате, че ще чуете идеите си при други банди?

Tom Englund - Не, едва ли. Тези, които са откраднали компютрите, сигурно са някакви наркомани. Идея си нямат какво е имало на тях…

От другата страна - В „The Atlantic” продължавате концепцията от „Hymns for the Broken” и „The Storm Within”, къде се крие предизвикателството в развитието на история в три албума?

Tom Englund - Може би в четири… Не мисля, че предизвикателството е толкова голямо, когато пишеш по теми, които са близки до сърцето ти. Когато се облягаш на опит, който се е случил на теб. В случая на мен. Всъщност предизвикателството е да откриеш нещо, за което да пишеш. Като избягваш ловът на дракони, намушкването на хобити или изяждането на нещо. Това не съм аз. Осъзнал съм, че други банди се справят по-добре в тази посока. Не мога да напиша нещо като „Raining Blood”, но съм убеден, че Tom Araya е свършил страхотна работа. Обичам SLAYER, но за нас е важно да пишем за онова, което е близо до сърцата ни, а за мен това е собствения ми живот. Аз пиша за мен самия. Но съм напълно убеден, че някои от чувствата и проекциите в текстовете ми могат да бъдат преекспонирани върху твоя живот или този на Johan. Интересното е, че и феновете ни се отъждествяват с текстовете ни, обаче ги приемат за драматични. Не знам защо, но предполагам, че днес светът е доста отчаян.

От другата страна - Тогава какво е музиката за Вас – има ли специална посока и форма или не?

Johan Niemann - Добър въпрос, на който нямам отговор…

Tom Englund - Нито едно от двете. Ние сме музиканти. Музиката е в ДНК-то ни. Тя не е нещо, което сме избрали. С Johan заедно изпълняваме музика вече 19 години. Но преди това ни се събират още по 15-ет. На турнета сме повече от 25 години. Не сме избирали да бъдем музиканти. Създаваме музика, защото тя е в нас и ние сме такива, каквито сме. Не работим по формула. Ставаме сутрин и музиката е в нас. Някои са дърводелци, други са механици. Не казвам, че ние се различаваме от тях, просто имаме друга работа. И сме много щастливи и късметлии, че можем да работим като музиканти.

От другата страна - Толкова години сте в музиката, какво изгуби тя през последните 20 години?

Tom Englund – Качеството заради платформите за споделяне на музика. Днес всичко е много компресирано. Ние не надуваме записите, а само добавяме някои неща. Радваме се, че сме група на повече от 20 години и имаме изградена фен база. Все още 15 000 – 16 000 души си купуват нашите албуми. А днес популярността ни в дигиталните платформи е по-голяма от всякога. Това се дължи и на днешните хлапета. Обаче знам какво загубих аз за тези 20 години. Загубих възможността да слушам музика като фен, не като музикант. Отвратително е. Защото като чуя нещо и веднага си казвам, че мога да го направя по-добре, мога да го изсвиря по-добре или вместо една нота, мога да добавя друга. Това е гадната част. Бих искал отново да съм фен.

Johan Niemann – И при мен е така. Когато чуя нова музика, веднага започвам да я анализирам – „О, това е така, тази част е ясна, другата може и по друг начин, я това мога да го открадна, много благодаря”… Tom, много добра гледна точка.

От другата страна - Има ли разлика между сценичните Ви образи и тези от личния Ви живот?

Tom Englund - Имаме роли дори, когато записваме албуми. Дори и да използваме личния си опит. Когато пиша текстове, не съм директен – не пиша – „Tom отиде до магазина, но сърцето му беше разбито заради развод”. Правя го така че хората, които го прочетат да са наясно, че става дума за моя живот, но те да бъдат въвлечени в него, докато слушат музиката или по време на концертите. И когато си сложим сценичните облекла, публиката вече получава нашите сценични образи, а не тези от ежедневието ни. Правим го, защото трябва да сме в други образи.

Johan Niemann - Нуждаем се от тези образи. Влизането в сценичните дрехи е като ритуал. Това ни отнася в друго духовно състояние, където сме изпълнители, където трябва да представим нещо друго, нещо от личния ни живот, но не по начина, по който бихме го направили в нормалния.

Tom Englund - Не искам да гледам Gene Simmons по пижама на сцената. Искам да го видя като Демона! Не ме интересува какво прави у тях. Интересувам се от него, когато е на сцената. Всъщност самите ние сме почти идентични с онова, което сме в реалността, но по време на концерта, изпълнявайки нашия натрупан личен опит, сме много сериозни. По начина, по който го правим, се приближаваме до IRON MAIDEN. Когато Bruce Dickinson изпълнява „Powerslave” и носи маска, той е супер сериозен. Ние също. Но иначе – сме себе си.

Johan Niemann - Между песните можем да сме всякакви. Но по време на изпълнението им сме много сериозни.

От другата страна - Има ли момент, в който сте на сцената и преминавате в друго състояние?

Tom Englund - Надявам се. Ако денят обаче е бил много лош, не се получава. Тогава и концертът е скапан. Но извън това – всяка вечер, когато сме на сцената, има момент, в който преминаваме в друго състояние. Това е едно от нещата, заради които сме музиканти. Имаме възможността да сме някои други за 90 минути. Да влезем в този звезден рок имидж, който си представяме. Няма значение дали пред нас са 5 000 души или 15 хиляди. Не ни пука. Правим едно и също шоу и пред 40 души. Наистина.

От другата страна - Има ли нещо, което не много хора знаят за EVERGEY, но бихте искали то да достигне до повече?

Tom Englund - Това, че ние сме страхотни!

Johan Niemann - Така е!

Tom Englund - Това наистина е така. Знам, че половината свят, в България, Румъния или където и да е, знаят за нас, но никога не са ни чували. Дори и днес, след 25 години, все още има хора, които идват на нашите концерти, когато сме съпорт на други групи, с някаква предварителна идея как звучим или че сме блек метъл банда, или че сме неслушаем прогресив. Оставете тези предразсъдъци и се довлечете на концерта, където ще Ви покажем кои сме и какво можем. Гарантираме Ви, че ще останете доволни. Ако не се забавлявате, значи метълът не е Вашия стил и Вие не сте метъли.