Интервю с Max Kolesne (KRISIUN) ...

Интервю с Max Kolesne (KRISIUN)

Те са трима братя - Alex Camargo, Moyses Kolesne и Max Kolesne. Тримата са известни под музикалното име KRISIUN. Изпълняват брутален дет метъл. Вдъхновени са от старите групи. И го правят по стария начин. С много репетиции и свирене. От Бразилия са. Вървят срещу модите и не се отказват от олдскуула. На 30 март отново ще излязат пред българските си фенове.

Интервюто с Max Kolesne (KRISIUN) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 18.03.2019 година.


От другата страна - Привет, Max, как върви подготовката за концертите?

Max Kolesne – При всяко ново турне, всяко ново шоу, което правим, винаги се опитваме да дадем най-доброто от себе си и да направим най-добрия концерт, и най-доброто представяне на което сме способни. При нас положението е или всичко, или нищо. Предвидили сме да изпълним наистина стар материал, като се върнем чак към „Black Force Domain”. Сетът ни е колекция от много стари композиции и най-новите ни издания като „Scourge of the Enthroned”. Общо взето концертите, които ще направим, ще представят моментното състояние на KRISIUN. Последният ни албум „Scourge of the Enthroned”, които издадохме преди време, е завръщане към корените, защото е по-брутален и по-бърз от предишния. Така концертите на това турне ще бъдат по-брутални и интензивни в сравнение с предишните турнета, които сме направили.

От другата страна - Кои песни предпочитат феновете – по-новите или старите?

Max Kolesne - Старите песни винаги се предпочитат. Например „Black Force Domain” винаги е желана от феновете, винаги я искат в сета ни. Хубавото е, че сме успяли да запазим старите си почитатели. Имаме много нови, но всеки път, когато свирим, на всяко ново турне, на всеки концерт, виждам пред сцената стари муцуни. Щастливци сме, че имаме лоялни последователи. Все още виждам позастарели момчета, които продължават да идват на концертите ни, все още искат да ни видят. И винаги си пожелават песни от „Apocalyptic Revelation”, „Black Force Domain” или „Conquerors of Armageddon”. Обаче има и ново поколение, което винаги настоява за „Blood of Lions” или „Combustion Inferno” – част от новия ни материал, но е брутален, колкото стария. Трудно е да отговоря на този въпрос, защото както отбелязах и по-рано, късметлии сме, че сме успяли да задържим старите фенове. На концертите ни виждам същите хора, които са идвали и преди 20 години. Това означава, че те са лоялни към нас, а ние – към тях. Свирим тази музика цяла вечност, все още изпълняваме брутален дет метъл, който явно означава нещо за старите ни почитатели.

От другата страна - Говориш за старите фенове, но как се печелят нови днес?

Max Kolesne - Зависи, наистина зависи и то по-специално, защото ние се движим срещу модерните тенденции. Имам предвди, че ако си пуснеш много от новите албуми на новите блек или дет банди, ще чуеш, че те звучат по-модерно, звучат препродуцирано с много добавки тук и там, с много дообработване, както и с много дигитален звук. Ние се движим точно наобратно. Ако си пуснеш новия ни албум, ще установиш, че е много органичен, естествен. Звучи олдскуул като старите записи. Той е ясен, наясно си какво точно сме направили, но начинът, по който сме го записали се доближава до живите изпълнения. Процесът е жив. Няма кликове, няма дообработване в студиото, няма дигитални поправки. За това и звучим по-различно от голямата част от новите групи. За някои млади фенове е много трудно да възприемат звука на KRISIUN. Те слушат новия звук. Те са навлезли в него. Предпочитат групи, които звучат като машини. И после посягат към KRISIUN. Ние сме брутален дет метъл, бързи сме, агресивни сме, но по-друг начин. Звучим естествено и органично. Може би понякога е трудно точно тези хлапета, които са впечатлени от скоростта, с която някои групи свирят днес, да разберат какво точно правим ние. За да съм честен обаче най-важното за нас е ние самите да сме доволни, когато пишем и записваме. За мен и цялата банда е много важно да съхраним истинския звук и истинското свирене в албумите ни. Дори и да не е съвършено, да не е сто процента плавно, да има много промени в ритъма, да има много динамика и малки грешчици тук и там. И все пак това е 100 процента KRISIUN. Това сме ние. Направили сме нещо изсвирено от хора. Ние сме много вдъхновени от стари записи като албумите на SLAYER, SEPULTURA, KREATOR. Може би понякога е трудно за младите фенове да ни възприемат, но ние свирим от сърце и ще продължаваме по този начин. Това сме ние!

От другата страна - Кой е най-трудният албум за KRISIUN?

Max Kolesne - Зависи от много нещо. Във всеки наш диск има много технични моменти, много бързи пасажи. В „Scourge of the Enthroned” доста се понапрегнахме, защото се върнахме към корените ни и се опитахме да изсвирим наистина много бързи неща. Обаче не мисля в посока, кой албум е най-трудния, защото ние репетираме и свирим много преди да започнем записите. Начинът, по който аз го правя, когато свиря и репетирам с групата, е за да се подготвя за записите, защото начинът по който записвам е почти същия, по който репетирам. Свиря часове и часове на ден, за да съм сигурен, че когато вляза да записвам ударните, ще съм наясно как да го направя. Трудно е да определя най-трудния албум на KRISIUN, но може би ще се спра на „The Great Execution”. Много трудно го направихме, защото в него има много продължителни песни, има и бързи, но има много смяна на темпата. Отне ни много време, за да се подготвим за записите на този албум. Но както отбелязах, е много трудно да посоча само един албум и да го определя като най-трудния. Дори и „Forged in Fury”, който е по-умерен. За него решихме, още преди записите, че ще е по-бавен, по –разнообразен в ритъма, среднотемпов. Беше много трудно да изпълня този материал. Репетирах усърдно, защото преди това винаги съм свирил бързо. Много от песните в него имат двойни каси, които са по-бавно изсвирени и трябваше да се постарая много, за да съм сигурен, че са достатъчно добре направени. Така че всеки албум на KRISIUN има различни трудни аспекти.

От другата страна - Кое те плаши най-много в кариерата ти?

Max Kolesne - Със сигурност това е да не мога да изпълня материала, който ни е свирим. Обичам да свиря дет метъл, обичам, да свиря на барабани и колкото повече остарявам, ще стана скоро на 45, постоянно търся нови начини да изпълня песните, които ние правим, и да ги свиря спокойно, не да се самоубивам. Ако стоя зад барабаните по неправилния начин, ще страдам много, ще се самонаряна. Всички в групата, макар, че говоря от мое име, когато свирим, използваме телата си изцяло – гръбнак, колене, стави, рамене, ръце, всичко. Което увеличава възможностите за нараняване по време на кариерата ни. Особено, когато вече наближавам 50-те и продължавам да свиря бърз и брутален дет метъл. Винаги търся и се опитвам да намеря начини, когато свиря тази музика, да се чувствам добре, да бъда по-техничен. Когато говоря за техниката, не става дума да свиря нещо много сложно, а да изпълнявам бързите композиции по-лесно. Винаги съм внимателен към себе си, към тялото ми, внимавам как седя, как се движа около ударните, за да съм сигурен, че още дълго ще мога да изпълнявам тази музика.

От другата страна - Има ли гранична възраст в свиренето на дет метъл?

Max Kolesne - Определено. И аз смятам, че има. Не мога да посоча точни години, но старци на 75 или 80 едва ли биха се справили. Не мисля, че е невъзможно, защото днес можеш да попаднеш на много възрастни хора, които са богати и изглеждат невероятно за годините си. Те са на по 75, но изглеждат страхотно, вземайки всякакви стимуланти и химикали, стероиди. Обаче май след 70 наистина ще е трудно да се свири дет метъл.

От другата страна - Кой момент от живота ти те е вдъхновил най-много?

Max Kolesne - Има толкова много неща. За мен и за цялата банда това е музиката. Тя ни вдъхновява най-много. Тя е в кръвта ни. Когато слушаме метъл, когато усетим неговата агресия и гняв, мощта й, наистина се изпълваме с вдъхновение. Извън това, ние винаги се опитваме да създаваме агресивна музика. Защото ни е писнало от много неща. Само се огледай и виж какво става със света. Не само днес, а се разтършувай из цялата история – погледни целия този фанатизъм, войните, несправедливостта, пролятата кръв, трагедиите. Само се огледай. Живеем в един прецакан свят, който се управлява от наистина големи изверги. Така че има толкова много неща, които ни вдъхновяват, за да създаваме подобни текстове и брутална музика.