Интервю с Carl Stjärnlöv (DIABOLIC ...

Интервю с Carl Stjärnlöv (DIABOLICAL)

В средата на февруари DIABOLICAL издадоха новия си албум „Eclipse”. На 30 март шведите ще го представят в София като част от турнето на SEPTICFLESH и KRISIUN. Бандата е свирила няколко пъти у нас, но никога не е правила хедлайнърски концерт. И сега няма да направи, но отново ще даде най-доброто от себе си. Повече за концертите и „Eclipse” от Carl Stjärnlöv, който има полски корени и съвместява китарите и вокалите в DIABOLICAL.

Интервюто с Carl Stjärnlöv (DIABOLICAL) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 11.03.2019 година.


От другата страна - Привет, Carl, какво става с DIABOLICAL?

Carl Stjärnlöv - Издадохме нови ни албум „Eclipse” на 15 февруари. Две седмици по-късно вече имаме турне със SEPTICFLESH, KRISIUN и някои други групи. И разбира се ще минем и през България по време на тази обиколка, което е страхотно.

От другата страна - Какво очаквате?

Carl Stjärnlöv - Очакваме разбира се преживяването да е страхотно. За да съм честен, в България сме направили досега само два малки концерта преди няколко години. Още тогава разговаряхме с някои хора, че искаме да имаме повече участия при Вас. Искаме да направим наистина голямо шоу в България. Надяваме се, че това ще стане факт. Опитваме се и го планираме.

От другата страна - Кои групи са най-добрия съпорт на DIABOLICAL и за кои групи вие искате да откривате?

Carl Stjärnlöv - SEPTICFLESH е страхотна банда, с която да свирим. Заради стила ни. Ние изпълняваме един вид блекенд дет метъл, но в същото време имаме и симфонични елементи с хорове и струнни инструменти. Има едва няколко групи, с които можем да си паснем като стил и които сме открили през годините. Както и да го погледнем SEPTICFLESH са една от тези няколко банди, които се доближават до нас. Те са в нашия кратък списък от групи, с които бихме искали да излезем на една сцена. И за щастие успяхме да се организираме и да станем част от това турне, на което те са хедлайнъри, което е страхотно.

От другата страна - Има ли банди, които предпочитате да излизат преди Вас на сцената?

Carl Stjärnlöv - За нас през годините са отваряли много групи. Винаги съм издирвал банди, които също стилистично да се връзват с нашия стил, за да има значение цялото занятие - като определени разклонения на дет и блек метъла, за които смятаме, че ще бъдат оценени от нашите фенове. А когато сме на турне за няколко седмици, се опитваме да открием хора, с които ще се забавляваме по време на обиколката. През годините сме свирили със страхотни групи, които са отваряли концертите за нас, но сме създали голямо приятелство със SOULDRAINER, които са много добра група от Швеция. Превърнахме се в много близки приятели. Те са само един пример. Има много групи, с които е удоволствие да свирим. Има много възможности. Когато се организират турнета с няколко банди, вариантите са или да търсим близки по стил групи, или да има разнообразия в стиловете.

От другата страна - Коя опция предпочиташ?

Carl Stjärnlöv - Ако изхождаме от онова, което ние свирим, има малко групи, които се доближават до нас, за това трябва да има различни по стил банди в турнетата.

От другата страна - А какво предпочитате – да излизате пред публика, която Ви познава или пред фенове, които Ви чуват за първи път?

Carl Stjärnlöv - И двата варианта ни харесват. Винаги е супер, когато излизаме пред фенове, които ни познават и са ни слушали преди. Но в същото време искаме да вървим нагоре и през цялото време да откриваме нови фенове. Това е една от основните цели пред всяка група – да увеличава фенската си база и да открива нови хора, които харесват нейната музика. Определено предпочитаме и двете опции.

От другата страна - Да са ти се случвали някакви необичайни неща с фенове?

Carl Stjärnlöv - Не смятам, че онова, което е ставало излиза от границите на нормалното. Сигурно си чувал историите, за хора на наши концерти, които са ни подарявали различни форми на жертвоприношения. Не ни се е случвало нищо извън рамките на нормалното. Винаги се виждаме с много хора, когато свирим и е страхотно, че имаме възможност да ги срещнем, когато сме на път. На това турне е същото, нямам търпение да се запозная с интересни личности. Харесва ми да се виждам с непознати, да разговаряме, да си кажем наздраве, да обсъждаме различни неща. Където и да свирим, феновете, които идват на нашите концерти, са там по същата причина, заради която и ние. Което веднага ни сближава. Срещите с хора по турнета винаги се отплащат. Обаче нищо налудничаво не е имало, за което да мога да си спомня. Разбира се, че се случват всякакви гадости, но нищо, което да е извънредно.

От другата страна - Текстовете и стилът Ви навличат ли Ви проблеми?

Carl Stjärnlöv - Не, за щастие подобни проблеми ни избягват. Има някои групи от хора – „Антифа” например, които имат за цел да спират концерти, заради техните несъгласия с вижданията на музикантите. Което е абсурдно поведение, защото в нашите текстове например няма нищо дискусионно. Расизмът ни е чужд, използваме думи, които да не накърняват когото и да било. Обаче съществуват общности, които постоянно спират концерти заради причини, които те си изнамират като основателни. Знам, че в Полша, където свирим много често, има религиозни католически групи, които постоянно се опитват да отменят концерти на метъл банди, без дори да се запознаят с текстовете им, защото смятат, че щом свирят метъл, автоматично не се вписват в техните християнски, католически вярвания. И заради това концертите не трябва да се провеждат. Дори да е готик банда, която пее за любовта и мрака, тези организации се опитват да спрат шоуто, защото смятат, че хората в групата не са добри християни. Не трябва да пееш за Сатаната, за да ти бъден забранен концерта от полските католици. За щастие на нас все още не са ни спирали концерти. Опасявам се обаче, че рано или късно и това ще стане.

От другата страна - Смяташ ли, че подобна нетолерантност има място днес?

Carl Stjärnlöv - Не, няма място. Това е абсурдно. Абсолютно неприемливо е. Няма основателна причина да се месят в каквито и да е артистични прояви. Това не е тяхна работа. Ако не им харесва да отидат някъде другаде и да стоят далеч от нашите концерти. Ако си нетолерантен – майната ти. Да не те виждам и не се доближавай до групата ми! Това е!

От другата страна - Смяташ ли, че феновете на метъла са по-широкоскроени от почитателите на другите стилове музика?

Carl Stjärnlöv - Интересен въпрос. И да, и не. Ако става дума за музиката, метъл феновете – някои или всички в крайна сметка, определено са твърде ограничени. От една страна това е сила, от друга не е добре. Положителната страна е, че някои групи са успели да изградят кариера, която продължава десетилетия. Защото ако някой е открил SLAYER и IRON MAIDEN като тийнейджър, 20 – 30 години по-късно той не иска да чуе нищо друго. Той иска точно тях. Той не може да слуша нещо по-различно, иска си SLAYER-а, MAIDEN-а, METALLICA-та. Това е музиката за него. Ще продължава да си купува техните албуми, да ходи на техните концерти, да си взема техните тениски. Така Kerry King и Lars Ulrich постигнат целите си, предлагайки едно и също. Така метъл групите имат дълъг живот. За бандите, това че феновете не са широкоскроени, е добре дошло, защото могат да имат продължителна кариера. Това е добрата страна. Ако обаче погледнеш новите групи, които се опитват да наложат нещо ново и не звучат задължително като SLAYER или METALLICA, или IRON MAIDEN, или като някои олдскул дет метъл банди и защото опитват да предложат нещо ново, те ще бъдат заклеймени, точно от тези същите хора, защото те са твърде тесногръди, за да оценят новото. Това е лошата страна. Това прави ситуацията много по-трудна за новите метъл групи. И не само за тях, а и за появяващите се банди, които се опитват да разширят музикалните хоризонти в метъла. За тях е трудно да се позиционират и да развият своя фен база, ако хората са тесногръди. Смятам, че е много важно, ако си фен на метъла или на музиката като цяло, да си отворен за нови неща. В някакъв момент SLAYER, MORBID ANGEL, ENTOMBED са били нещо тотално ново. Те са били единствени по рода си, били са пионери. Преди тях не е имало нещо подобно. Те са били новите хлапета, които са експериментирали с нещо ново. Днес е същото. И може би е необходимо всеки да си поотвори малко повече съзнанието за новите групи. Защото те имат нужда и заслужават вниманието на феновете, и заслужават да имат добра кариера. И за това се нуждаят от подкрепата на хората.

От другата страна - Видях нещо от Kerry King, който обяснява, че предпочита китаристи със стил, а днес такива няма...

Carl Stjärnlöv - Две нещо мога да кажа за това – в миналото музикантите са били по-добри инструменталисти, но според мен трябва да се върнем още по-назад във времето, а не да стоим в 80-те или 90-те. Например в 40-те и 50-те и дори 30-те. Много назад във времето, преди да сме се родили. Начинът по който групите са правели тогава нещата е коренно различен – те са свирили всеки ден и са били постоянно на турнета. И тогава, след като с месеци са предъвквали песните си, влизат в студиото и ги заковават от веднъж, защото са имали само по една възможност, не са притежавали технологиите да записват инструментите по отделно или да преправят и наслояват звуци. Така по естествен път са станали по-добри инструменталисти и вокалисти. Тогава наистина са били по-добри. Ако обаче се върнем стотици години назад в миналото – до времената на Бетовен и Моцарт, те сигурно ще се подиграят на днешните музиканти, защото ще ни сметнат за хлапета, които нямат никакви способности, а само си играят с инструментите. Най-вероятно ще бъде точно така. Защото те са имали музикални способности, които надхвърлят тези на повечето музиканти на планетата днес. Така че смятам, че днес музикантите имат по-малко технически умения. От друга страна технологията ни е предоставила много по-голяма креативна свобода. И ние можем много по-лесно да пресъздадем една или друга идея. Само за един ден мога с компютъра си да продуцирам цял албум. А в миналото щях да се нуждая от група, инструменти и голямо студио, което щеше да ми излезе златно и щеше да ми струва хиляди евро, долари или шведски крони. Тези неща днес са по-евтини, което е страхотно. Това ни предоставя много по-голяма творческа свобода. И днес можем да създаваме музика много по-лесно. Тези възможности ни отворят много врати и преодоляват много технически бариери. Което означава, че можем да сме много по креативни и да създаваме много повече музика. Това е добре. Никога не е било по-лесно да продуцираш музика, както е днес. Ситуацията е много добра. Днес е много по-лесно да отприщиш музикалната си креативност. Не смятам, че днешните музиканти са по-малко съзидателни, сравнени с тези от миналото. Също така не смятам, че трябва да си отличен инструменталист, за да си добър композитор. Въобще не е така. Този въпрос има различни аспекти. Смятам, че времената са други и в много области е по-важното да се адаптираш към промените, които настъпват днес.

От другата страна - Винаги има сблъсък на поколенията...

Carl Stjärnlöv - Абсолютно, историята на всяко поколение е да отрича постиженията на предишното: „Когато бях на твоите години бяхме еди какви си и бяхме по-добри от вас”.

От другата страна - Първата песен в новия албум на групата „Eclipse” е „We Are Diabolical”. Странно е да го заявите чак сега, при положение, че съществувате от 1998.

Carl Stjärnlöv - Май сме от по-рано, от 1996, което прави 23 години. Някои от нашите слушатели сигурно не са били родени, когато сме започнали с бандата. Толкова сме стари. Макар че аз все още гледам на DIABOLICAL като на млада група. Така и се чувстваме. Чувстваме се така, все едно започваме сега. В същото време смятаме, че с новия ни албум „Eclipse” сме направили голяма стъпка към съзряването. Както и предишният „Neogenesis” и новият е концептуален. За предишния написах книга. Този път постъпих по друг начин. Исках „Eclipse” да е по-директен текстово и по-насочен в целта. Независимо, че „Neogenesis” беше успешен, го усещам по-сложен за разбиране. За това и „Eclipse” е по-смилаем. Историята в него е за човечеството и мястото му днес. Корените за концепцията се крият в името на нашата група. Просто се замислих над него. Запитах се, кое днес е толкова диаболично, какво в съществуването днес се определя като диаболично. И стигнах до извода, че това са хората, човешката раса. По много показатели тя е отблъскваща. Отвратителни сме заради нещата, които правим на самите себе си, на околните и на планетата като цяло. Мнозина от нас не заслужават да са живи и не заслужават да живеят на тази планета, защото имат толкова много отвратителни постъпки. Въобще не оценяваме, какво имаме. Като се има предвид от колко далече идваме с нашите възможности като общуващи същества, с интелигентността или предполагаемата интелигентност, която би трябвало да сме натрупали, мисля, че трябва да сме стигнали много по-далеч и да се опитваме да направим съществуването ни на тази планета по-спокойно, по-хармонично от това, което е днес. И направо е потискащо като се огледаш и видиш реалността, след всички тези хиляди години еволюция. Въпреки тях ние сме все още в постоянни конфликти със нас самите, междуличностни, което води до катаклизми по цялата планета. Всъщност сме толкова дребни. Въобще не сме стигнали толкова напред в еволюцията си като хора, колкото ни се иска да мислим. Все още се водят войни. Все още има големи сблъсъци между хората и нациите. Конфликтите между хората и природата са безкрайни. Все едно водим война срещу собствената ни планета. Не можем да надскочим себе си, да преодолеем малките вътрешни конфликти, да преодолеем междуличностните борби, които водят до отрицателни световни последствия. Отвратително е и съм страшно разочарован от положението. Това са корените на концепцията в новия ни албум.

От другата страна - В DIABOLICAL започваш като барабанист, днес си китарист и вокалист...

Carl Stjärnlöv - Уменията ми като барабанист ми помагат много като музикант. Дори и да не свиря повече на барабани, все още мога да свиря на въображаеми ударни. Дори и да ми трябват месеци, за да вляза във форма, ако отново бих се върнал към тях, ми помага много, защото мисля ритмично и измислям ударните линии. Това ми позволява да си представям развитието на ритъма в една песен, когато създавам музика. Знам как се свири на барабани и мога да комуникирам с нашия барабанист, обсъждаме различни варианти. Наясно съм какво може да се изсвири в действителност и кое не. Познанията ми с ударните от миналото са ми от голяма полза днес.