Интервю с Horaz (IMPERIUM DEKADENZ) ...

Интервю с Horaz (IMPERIUM DEKADENZ)

На 25 и 26 ноември предстои третото издание на ъндърграунд фестивала "Autumn Souls Of Sofia". През тази година едни от главните действащи лица са немците IMPERIUM DEKADENZ – атмосферична блек метъл банда, създадена преди 13 години от вокалиста Horaz и барабаниста Vespasian – поне тези роли изпълняват двамата, когато правят концерти. Иначе групата отдавна е утвърдено име в блек метъл сцената, като зад нея стои френския лейбъл „Season of Mist”. Повече, обаче, за IMPERIUM DEKADENZ от Christian Jakob, по-известен под псевдонима Horaz.

Интервюто с Horaz (IMPERIUM DEKADENZ) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 20.11.2017 година.


От другата страна - Привет, Horaz. В началото представи IMPERIUM DEKADENZ на българските слушатели...

Horaz – В групата сме двама души. Основана е от мен и Vespasian, който при живите участия обикновено е на барабаните, а аз съм вокалист. Бандата е от Югозападна Германия, от региона на “Черните гори“. Местността, както става ясно от името й, е гориста и планинска. Положихме основите на IMPERIUM DEKADENZ през 2004. Първият ни албум излезе през 2006 от немския ъндърграунд лейбъл „Perverted Taste“. От тогава до днес работим със „Season of Mist“ - големия френски метъл лейбъл. Изпълняваме, бих отбелязал, атмосферичен блек метъл, корените, на който, могат да се открият в норвежкия блек и банди като DARKTHRONE, SATYRICON, SHINING.

От другата страна - Имате пет албума, като последният е от 2016 година...

Horaz – За да съм обективен, ще отбележа, че с последния албум групата постигна голямо развитие по отношение на звука. Направили сме голяма стъпка напред, работейки по него. Подобрили сме звукозаписния процес и продукцията като цяло. Смятам, че до момента последният ни албум „Dis Manibvs“ е личния ни шедьовър. Той е най-силния ни и мощен диск, който сме записвали до сега, изпълнен е с енергия, сравнен с „Meadows of Nostalgia“, който е по-атмосферичен и природно ориентиран - в него природата е много силно и дълбоко залегнала, примесена със силни носталгични моменти. „Dis Manibvs“, както и „Meadows of Nostalgia“, е концептуален албум. „Dis Manibvs“ означава на латински „на духовете на мъртвите“. Самата фраза е изсичана на римски надгромни камъни и на големи гробници. Концепцията на албума е в няколко посоки – Смъртта, опитите с нея, а също така как да живеем така, че да умрем достойно...

От другата страна - Има ли нещо като „хубава смърт“?

Horaz - Да, разбира се. Когато животът ти е хубав, ще имаш и достойна смърт. Имах дядо, който е участвал през Втората световна война в битката за Сталинград. За негов късмет е оцелял и е имал достоен живот. Бях много впечатлен и смятам, че всеки трябва да достигне подобен житейски статус. Разбира се пълно щастие няма. Но усещането за всеки е индивидуално.

От другата страна - Какви истории ти е разкавал дядо ти за битката край Сталинград?

Horaz - Една от любимите му беше, че са обеззаразявали раните си с урина, когато са били ранявани, защото е антисептична и е повлиявала добре. Това никога няма да го забравя. Също така ми е разказвал, че е успял да се възползва от последната възможност, за да избяга от града, когато Червената армия е свила обръча около Сталинград. Когато се е прибрал, се е запознал с медицинска сестра, за която се е оженил. Може да се направи филм по историята му.

От другата страна – Сменяме темата. Защо избра блек метъла, за да изразиш чувствата, мислите си, виденият си?

Horaz - Трудно ми е да изразя емоциите си, свързани с блек метъла. Първата песен от стила, която ме плени, беше „Quintessence“ на DARKTHRONE. Или нека е една от песните. Винаги съм си падал по студената атмосфера, която в същото време носи толкова много енергия, а тя от своя страна предизвиква видения. Нещо като филмова лента, която се разплита в главата ти. Смятам, че блек метълът е много емоционална музика. В дадени моменти е много суров, а в други е епичен.

От другата страна - Как би обяснил блек метъла, как ти го виждаш?

Horaz - Като дете постоянно кръстосвах горите. Ние, както и баба ми, и дядо ми, винаги сме живеели близо до тях. Така че винаги съм се лутал из техните дебри. Първото нещо, което наистина харесах в блек метъла е, че предизвиква усещания за дълбока, мрачна, студена, прокълната гора. Това си представям, когато го слушам. Представям с непознати същества, които дебнат в непрогледната гора, тайните, които тя крие, легените, които разказва. Също така го свързвам и с историята – Южна Германия е била под контрола на келти, римляни, германски племена. Всичко това е блек метъла за мен. Той предизвиква същите емоции, както онова, което изброих. Дава ми възможност да си представям тези неща. Също така предизвиква приятна носталгия по детството ми, прекарано в горите.

От другата страна - Как тогава заобикалящата те среда, те провокира да създаваш музика?

Horaz - Можеш ли да си го представиш - ние сме стояли в горите до късно през нощта, че и през цялата нощ. Когато луната свети през листата, когато наоколо се носят воали от изпарения и има мъгла, когато чуваш звуците на природата, на животните, вятъра – тези неща създават атмосферата, по която си падам много и която може да бъде открита в старите албуми на BURZUM като „Hvis lyset tar oss” или „Filosofem”.

От другата страна - Тогава има ли връзка между блек метъла на IMPERIUM DEKADENZ и останалите форми на изкуството?

Horaz - Не знам дали между изкуствата има толкова много разлика. Всеки има собствени източници на вдъхновение. Много от тях са ни сполетяли в детството, гледайки фими например. За мен това е „Excalibur” от 80-те на режисьора John Boorman, с участието на Nigel Terry, Helen Mirren, Nicholas Clay. Според мен създаването на изкуство е възможност да изразиш емоциите си и мислите си. Не смятам, че това, което ние правим е много по-различно от това, което правят другите артисти. За мен горите са вдъхновение, за добрият ми приятел Vespasian са може би спомените, когато е бил при баща си във Франция, защото баща му е французин и му е разказвал различни истории, свързани с миналото. Всеки има добри възможности да се изрази, стига да се занимава с изкуство, няма значение дали рисува картини, пише стихове или композира музика.

От другата страна - Кое е най-запомнящият се момент от историята на IMPERIUM DEKADENZ?

Horaz - Лично за мен това е едно място, близо до града, в който живея. В гората има непознати руини на един замък. Останали са само няколко стени. Когато издадохме първия ни албум през 2006, пътувахме до този замък и изгорихме един от дисковете. Направихме нещо като жертвоприношение. Смятам това за нещо като магия, не знам, като ритуал, за да преживеем всичко онова, което ни се е случило до момента. Също така за да останем заедно като група. Преди това нещата ставаха много бавно. Смятаме, че направихме един вид магически ритуал - момент, в който затворихме кръга. Така започнахме нова традиция. След всеки албум повтаряме ритуала. В историята на групата това е най-интересния момент - ритуалът, който ни държи заедно.

От другата страна - Кой момент в кариерата си на музикант би посочил като най-внушителния?

Horaz - Много са, но най-впечатляващите и най-прекрасните момент за мен винаги са били свързани с малките неща. Като например, когато започваме да продуцираме нов албум и сме в едно креативно състояние, когато сме вкъщи с Vespasian и слушаме песните на по бира, обсъждайки идеи. Моментите, когато креативността ни работи на пълни обороти, търсейки из интернет картините на художници, които могат да ни послужат за обложки. Това са най-вдъхновяващите моменти по отношение на групата. Разбира се, вече сме участвали на големи фестивали като „Wacken” и „Inferno Festival” в Осло, Норвегия. Много сме щастливи, когато получим и-мейл от организаторите на някой фест, които ни канят да свирим там. Или когато получихме съобщение от Michael Berberian, шефът на „Season of Mist”, в което ни съобщаваше, че се интересува от групата и иска да подпише с IMPERIUM DEKADENZ. Това са големи моменти. А на лично ниво - да съм на турне с групата – само като пример – тази година свирихме в Минск, Беларус, изкарахме си страхотно там. Не мога да избера само една конкретна ситуация, която да е най-впечатляващата за мен, сравнена с останалите. Да съм креативен и да преживявам страхотни моменти с колегите ми – това са най-яките моменти за.

От другата страна - Имате ли постоянна работа?

Horaz - Да, абсолютно. Все пак трябва да си плащаме сметките.

От другата страна - С какво се занимаваш?

Horaz - Аз съм IT-консултант?

От другата страна - По какъв начин работата ти е свързана с блек метъла и групата ти?

Horaz - Има една конкретна връзка и това е отрицателната енергия, която се натрупва, когато вършиш постоянно едно и също нещо всеки ден и всеки ден трябва да се справяш с гадни моменти, когато ненавиждаш всичко. Тази енергия изкарва от мен първобитни инстинкти и ме провокира да създавам могъща музика. Източник е на агресия, пробужда копнежи за постигането на нещо желано. Не мога да си представя, да се занимавам само с музика и да печеля от нея. Това никога не ми е било цел. Понякога наистина си мразя работата, както и тя ме мрази, но ме кара да се чувствам първично, предизвиква, агресия, омраза, поражда енергия, която директно ме отвежда там, където смятам, че ни е мястото.

От другата страна - Какво те очарова днес в блек метъл сцената, защото тя беше силна през 90-те?

Horaz - Мнозина го твърдят, може би, защото са били фокусирани върху нещата, които са ставали извън музиката, като горенето на църкви и убийствата. Според мен трябва да се прави разлика между създаването на изкуство, в частност музика и онова, което става в сцената като цяло. Днес съществуват толкова много различни жанрове в блек метъла, които са измислени от новите групи. Вземи например THE RUINS OF BEVERAST от Германия, или CARONTE от Италия. В стила има толкова голямо разнообразие от жанрове и нови идеи, че по мое мнение днес музиката и изкуството само по-себе си са много по-силно, отколкото през 90-те. Когато вечер си пусна музика, в повечето случаи слушам нови неща и едва след това постепенно се връщам към класиките на DARKTHRONE, CELTIC FROST, IMMORTAL, GORGOROTH– групи и техните албуми, които все още абсолютно обичам. Не трябва да се забравя, че през 90-те сцената беше по-силна и интересна, но това не се отнася за музиката. Според мен днес можеш да попаднеш на много повече нови идеи, различни стилове и интересни банди.

От другата страна - В коя композиция на бандата е душата на IMPERIUM DEKADENZ?

Horaz - В началото на интервюто споменах, че в IMPERIUM DEKADENZ сме само двамата с Vespasian. Процесът на композиране при нас не е строго фиксиран. Всеки предлага идеи и песни и в основата на всяка една от тях са залегнали вижданията само единия от нас. Лично за мен това е „Only Fragments of Light” от последния ни албум, за Vespasian не съм сигурен, но най-вероятно е „Volcano”. Ако се върнем назад към ранните години на групата, може би най-важната песен за IMPERIUM DEKADENZ е „Schwarze Wälder” от първия ни диск. Композиция, която ни запозна. Композиция, която бях създал май през 2003. Пуснах я на Vespasian и той много я хареса. Тогава реши да се срещнем и да започнем да работим заедно. Така че „Schwarze Wälder” е може би една от най-важните песни на IMPERIUM DEKADENZ. Също така това е композицията, която почти винаги изпълняваме на концертите. Обаче не знам дали в София ще я изсвирим. Ще видим.

От другата страна - Най-голямата заблуда, която се носи за IMPERIUM DEKADENZ?

Horaz – Ето една - ние и двамата харесваме историята, по-конкретно римската история и постоянно се занимаваме с нея в музиката ни. За това и много хора в Германия смятат, че подкрепяме римляните. А в Германия това не е много добре, защото в миналото германските племена и римляните са били непримирими врагове, водели са непрекъснати войни и са били във вечни конфликти. Така че, ако решиш, че харесваш римската история, се превръщаш във враг. Идея си нямам защо, но така се мисли. Ние обичаме историята и я използваме, за да обясним някои събития от историческа гледна точка.

От другата страна - Какво ще представите в България?

Horaz - Това е тайна, но ще изпълним песни от всичките ни албуми, най-малко две от новия и също толкова от „Meadows of Nostalgia”, „Procella Vadens” и „Dämmerung der Szenarien”. Сетът ще носи интересна комбинация от различни усещания – по-меланхолични песни, както и по-интензивни композиции. Надявам се, че никой няма да се разгневи на това наше решение. Смятам, че сетът наистина е добър.