Интервю с Vorph (SAMAEL) ...

Интервю с Vorph (SAMAEL)

Шест години след „Lux Mundi” SAMAEL се завърнаха с нов албум. Според лидера на групата Vorph „Hegemony” е най-доброто, което групата някога е създавала. Може би това изказване звучи като клише, но за швейцарците е напълно вярно. Дали обаче старите фенове ще го оценят и дали новият диск ще привлече нови почитатели, времето ще покаже. Останалото от Vorph - вокалист на SAMAEL. И между другото стана ясно, че бандата ще се завърне в България на 3 април 2018.

Интервюто с Vorph (SAMAEL) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 23.10.2017 година.


От другата страна – Привет, Vorph! Фестивалите или клубните участия са по-добри за представянето на музиката на SAMAEL?

Vorph - Зависи къде свирим. Когато сме на фестивал и имаме достатъчно време е добре, но там участията зависят от графика. Когато имаме под час, клубните концерти са за предпочитане, защото свирим по-дълго и изпълняваме цял сет. Всъщност на повечето фестивали имаме повече време на сцената – над час, до час и половина, което е супер. Харесвам концертите, както на фестивали така и в клубове. По фестовете има и хора, които може би са чували само името на групата или пък дори не знаят, че съществуваме. И там ни откриват. Това също е готино преживяване. Опитваме се да ги убедим, опитваме се да ги накараме да защитават нашата музика по някакъв начин, като ги превърнем във фенове. В клубовете, когато сме хедлайнъри, хората, които идват, знаят кого ще гледат и какво да очакват. Също е супер, защото споделяме една страст. Не е необходимо да влагаме усилия да ни усетят, защото щом са дошли, значи вече са повярвали в нас.

От другата страна - Вие какво предпочитате – да свирите пред Вашата публика или да печелите нови фенове?

Vorph - И двете положения ми харесват. Но свиренето пред двете публики е коренно различно. Страхотно е, че хората познават песните. Свирим, а те участват в изпълнението, знаят текстовете, познават всеки нюанс в композициите. Чувството е невероятно. Също така ми харесва да полагаме малко повече усилия, да се борим, за да сме сигурни, че музиката ни се разпространява и достига до повече слушатели. Ние сме изправени пред това предизвикателство, когато сме съпорт на групи, които са доста по-различни от нас или свирим на определени фестивали, където много малка част от публиката е запозната с творчеството ни, а останалите хора може би ни чуват за първи път или познават само няколко песни и това е. Всъщност и двете преживявания са интересни.

От другата страна - Спомняш ли най-лошото шоу на SAMAEL?

Vorph - Това шоу, което мога да посоча като най-лошото, всъщност започна много добре. Свирихме на един фестивал в Полша, публиката реагираше много добре на музиката ни, мястото беше препълнено, обаче, се появиха технически проблеми. И след две или три песни, трябваше да съкратим сета и да прекратим изпълнението си. Беше страшно разочароващо. Винаги споменава този концерт за най-лошото ни шоу, което някога сме правили. Пропътувахме целия път от Швейцария до Полша само, за да свирим на този концерт и след три песни трябваше да се откажем заради технически проблеми. За публиката беше много разочароващо, а ние трудно успяхме да се примирим със ситуацията.

От другата страна - Каква е голямата цел пред „Господството” на SAMAEL?

Vorph - Не искаме да господстваме над света. Всъщност заглавието на новия албум „Hegemony” се появи първо. И след това пасна и на песен. Тя не беше първата за албума. Вече имахме някакъв материал, за който смятахме, че ще ни придвижи едно ниво нагоре и ще се превърне в следващата стъпка в еволюцията на групата. Някак си още тогава го усетих и все още го чувствам по този начин. „Hegemony” не е само най-добрия ни албум въобще, но и диск, който засенчва всичко, което сме издали в миналото. Това стои в основата на името на едноименната песен. Знаехме, че тя ще е откриващото парче и по-късно решихме, че и албумът ще получи същото заглавие. Първоначално искахме диска да се казва „Samael”. Това беше първата ни идея. След това я отхвърлихме, защото имахме и песен „Samael”, което според нас, щеше да фокусира вниманието върху нея и останалите композиции ще останат встрани от вниманието. Точно това не искахме да допуснем, защото в албума има много качествени песни, които също заслужават да им се отдели време. А заглавие като „Samael” ще им го отнеме. За това избрахме „Hegemony” за име на албума.

От другата страна - Обаче Ви отне много време... Цели шест години!

Vorph - Така е. Отне ни много, но те минаха доста бързо. Както отбелязах, повечето от песните, не по начина, по който са в албума, вече ги имахме като идеи, които не са много далече от крайните варианти и бяха придобили някаква конструкция. И това още през 2013. В един момент обаче Xy получи предложение от управата на родния ни град – всяка година тя прави един спектакъл със светлинно шоу на два замъка. И на тях им трябваше музика. Попитаха го дали би приел да я композира. И той се съгласи. Участието му в проекта отне повече от година – за композиционния и звукозаписния процес. За него това беше полезно преживяване, защото за първи път имаше шанса да работи с цял оркестър. Нещо, което от доста време се надяваше да му се случи. Подкрепихме решението му. Но от друга страна трябваше да преустановим работата по новите записи на групата. След като Xy се завърна, се върнахме към песните, но след година, почти готовите композиции ни звучаха чуждо. За това се наложи да поработим отново по всяка песен като променихме някои неща. Също така Xy беше натрупал опит, защото година си имаше работа с много инструменти. Което се отрази и на нашата музика. Той искаше да вкара в композициите повече оркестрации, което също доведе до промени в първоначалните версии, които имахме. След това направихме и промени в състава. Mas напусна, присъединихме Drop. Решихме да направим няколко концерта заедно, за да сработим групата. И се получи така, че свирихме от Канада до Швейцария, където изпълнявахме целия „Ceremony of Opposites” от 1994. После ни предложиха участие на фестивал. И така продължихме почти две години – участвахме на повечето фестове в Европа, направихме малко турне в Русия и Полша, стъпихме в САЩ, където също свирихме целия „Ceremony of Opposites”. В един момент миналата година решихме, че е настъпил моментът, в който трябва да спрем с всичко друго и така се концентрирахме върху новия албум. Записахме го, миксирахме го и започнахме да се оглеждаме за звукозаписен договор. Пробвахме при различни лейбъли. От „Napalm Records” ни предложиха най-добрите условия. Подписахме и ето че шест години по-късно албумът е факт. Те обаче минаха много бързо.

От другата страна - Кои фенове според теб ще харесат новия албум – новите или онези, които Ви зарязаха след като станахте индъстриъл банда?

Vorph - Идея си нямам. Но се надявам, че всеки наш фен ще открие по нещо за себе си. Още с предишния ни албум „Lux Mundi” от 2011 се опитахме да изградим мостове между различните периоди от нашата история и не на последно място да вкараме в албума всичко онова, което ние смятаме, че е най-доброто от миналото, както и да се опитаме, да издадем диск, който да ни олицетворява, който, когато си пуснеш, да кажеш, че е SAMAEL, че представя онова, което правим в момента и това е нашата идентичност. Този подход може да се усети още в „Lux Mundi”. „Hegemony” е следващата стъпка. Той е надграждане на предишния албум. Не бих могъл да ти отговоря кой ще го хареса – дали феновете, които обичат „Ceremony of Opposites”, ще са сред тях, не знам. Но се надявам, защото някои журналисти вече направиха сравнение с него и може би влиянието му в „Hegemony” се усеща. Ще видим. Смятам обаче, че ако харесваш музиката на SAMAEL, ще харесаш и новия албум, защото е много добър.

От другата страна - Защо всяка група смята, че новият й албум е най-добрият?

Vorph - Защото, ако не записваш най-добрия си албум, по-добре не се занимавай с това. По просто не може да бъде казано. Ако смяташ, че вече си издал най-добрия си албум, няма смисъл да издаваш друг. Не искам да говоря за всички групи, но май това се отнася за всяка една от тях – всяка банда е в търсене на начина за създаването на най-добрия диск. Всяка група се опитва да го постигне. Ние научаваме някои неща от едно издание до следващото, винаги се опитваме да надскочим онова, което сме сътворили в миналото, да го комбинираме с най-силните елементи, които смятаме, че SAMAEL имат. Това са причините. Всички в групата сме съгласни, че „Hegemony” е най-добрия албум, който някога сме правили, но всеки фен, ще има свое мнение за него. Предишният беше фокусиран върху сърцевината на нашата музика, онова, което я определя като музиката на SAMAEL. А новият със сигурност блести над него.

От другата страна - Тогава защо след като издадете следващия албум, предишният вече не е най-добрия?

Vorph - Получава се така, защото с всеки албум достигаш границите на възможностите си като композитор. Сега дори не съм сигурен, че ще успеем да надскочим новия, защото към момента не мога да видя нищо по-добро от онова, което издадохме. Може би не след година, а след няколко пред нас ще се отворят нови врати, които ще ни предоставят нови възможности и тогава ще открием нови пътища пред нас, и тръгвайки по тях, ще успеем да надскочим онова, което сме направили преди и предишния най-добър албум на SAMAEL. Веднъж когато завършим един диск, няма как да мислим за нещо по-добро, от създаденото в него. Ако смяташ, че е можело да бъде и по-добро, тогава не е трябвало да издаваш това, което си издал в този вид, а е би трябвало да го направиш по най-добрия начин и тогава да го издадеш. Трябвало е да достигнеш максимума на възможностите си.

От другата страна – Защо сте сложили символът на всевиждащото око на обложката?

Vorph - Разбира се, че това не е нов символ, който сме измислили. Авторът на обложката Patrick Pidoux знаеше заглавието на албума, имаше всички текстове и той ни предложи тази корица. Ние нанесохме някои малки промени, но не много. Всъщност обложката се доближава много до неговото предложение. Patrick имаше свое виждане за нея. Когато я пуснахме във Фейсбук, разбрахме, какво всъщност ни е предложил. Но когато аз гледам корицата, имам свой собствен вариант за нея. Както и всеки, който я види. Няма формула, която албумът да представя, за да може всеки да тълкува обложката по един и същ начин.

От другата страна - Няма нищо общо с илюминатите?

Vorph - Не, но ако ти го виждаш по този начин, няма проблем.

От другата страна - Каква е твоята интерпретация на обложката?

Vorph - На мен ми харесва, защото за мен окото в триъгълника е символ на власт и господство. Много ми харесва светкавицата, която преминава през него, което тълкувам като сила, която се бори срещу него. Харесва ми динамиката в картината. Двойния смисъл, който носи. Още от „Ceremony of Opposites” ми допада двоякия смисъл на нещата. А в случая и напрежението, което извира от корицата. Харесва ми.

От другата страна - Пак те връщам на феновете – мислиш ли, че „Hegemony” ще допадне на първите?

Vorph - Не знам. Откъде бих могъл? Имаме последователи от самото начало, които продължават да са с нас и фенове, които на даден етап се отказват. Някои спират в някакъв момент примерно до втория ни албум, защото не харесват клавири или други неща, които сме направили. Други след това, защото не харесват дръм машината, която използваме. Наред съм с тези реакции и не ми пука. Също така все още има слушатели, които с течение на времето откриват музиката на SAMAEL, както имаме и фенове, които са с групата от много време. Благодарение на тях ние можем да продължаваме да издаваме албуми. Късметлии сме, че те са с нас и ни подкрепят.

От другата страна - Ако правилно съм разбрал през тази година отбелязвате 30-годишнината на SAMAEL …

Vorph - Горе-долу е така. Всъщност е истина, но не е нещо, което искаме да отбележим по определен начин. Забавно е, че всъщност имаме годишнина като факт, но също така имаме и нов албум. Не ми допадат идеите да се връщам назад и да изпитвам носталгия към миналото. Защото пред нас има нови цели, които трябва да постигнем, вместо да си губим времето с издаването на сборни албуми или някакви дейности, които да ни отвличат вниманието.

От другата страна – Не си по равносметките, обаче, кое е най-смелото решение, което си вземал като музикант през тези 30 години?

Vorph - Няма нищо смело в това да си музикант. Не бих определил нито едно решение, което съм взел, като смело. Ако мога обаче да използвам думата дързост – най-дръзкото решение, което съм вземал е, когато решихме да работим с дръм машина. Когато това стана през 1996, си спомням как звукозаписната компания, мениджмънтът, агентът, който ни организираше концертите – всички се обявиха срещу тази идея. Всички! Казваха ни, че си е наша работа какво правим в студиото, защото и други банди използваха компютърни барабани без да казват на никого, но да не си го помисляме, да го правим и на концерт, защото няма да се приеме. Тогава отговорих, че точно за това ще опитаме и ще видим какво ще се получи. Разбира се, че имаше няколко души, които бяха разочаровани, но огромната част от феновете прие радушно нововъведението. Защото прие факта, че ние искахме да работим по този начин. Това е едно от нещата, които обожавам в хеви метъла – особено в началото на стила – това е музика, в която свободата е над всичко. Свободата е нещо важно. Това беше една от причините хеви метълът да ме спечели, да бъда привлечен от него. Той ми дава свободата да правя нещата по различен начин от останалите. Да не следвам техния път. Доста хора уважиха решението ни да използваме дръм машина за живите ни изяви. Ние май сме единствената група, която го прави. Не познавам нито една тежка банда, която да използва дръм компютър, вместо жив барабанист на сцената. Да, някои рап и електронни банди го правят, но не и метъл групи. Така че идеята ми хареса, дори и да се смята за дръзко решение, дори и хората да не я одобриха в началото и да срещна отпор особено от индустрията. Доволен съм, че го направихме.

От другата страна - Това позволява ли ви да импровизирате, когато сте на сцената?

Vorph - Не, на сцената не импровизираме, заради дръм машината. Веднъж вкараш ли програмиран инструмент, нещата стават безмилостни. Няма начин да го променяш в движение. Можеш да програмираш, каквото си пожелаеш, има някаква свобода, но веднъж направиш ли го, то си остава заковано и няма начин да го промениш след това. Положението ми харесва. Обаче дори и ударните да са едни и същи всяка вечер, ние не се чувстваме по един и същ начин всеки път, което се отразява и върху свиренето ни. То не е едно и също всяка вечер, защото настроението ни е различно. Понякога сме в по-лошо настроение, понякога състоянието ни зависи от деня, който сме имали, понякога се определя от реакцията на феновете. Т.е. много неща влияят на едно изпълнение. Така по-ми харесва. Не използваме обаче клик-тракове, което е нещо съществено за нас. Имаме дръм машина, но не използваме предварително записани тракове. Каквото чуваш, това е и изсвирено. Xy изпълнява всичките клавири, ние свирим на китари, всичко е на живо, няма записани части, което е напълно възможно с оборудването, което имаме. Тази техника не ни интересува, защото можем да изсвирим партиите на живо.

От другата страна - Най-трудният урок, който си научил за тези 30 години?

Vorph - Не знам как да ти отговоря. Предполагам, че за такъв период от време се научават много неща. Но аз специално съм от онези хора, които, ако има кажат, че трябва да направят нещо по точно определен начин, защото така ще се получи нещо точно определено, не означава, че няма да повярвам, но ще предпочета да опитам по моя, да се опаря, дори и никой друг да не го прави. Така научавам различни неща, но по трудния начин. Защото всяка грешка, която понякога допускам, може да ме научи на нещо ново. В този смисъл може би първият ни звукозаписен договор със сигурност беше голяма грешка, но тогава толкова искахме да подпишем, че въобще не го прочетохме, а трябваше, защото с него приехме да направим разни неща, които не трябваше по принцип да приемаме, ако го бяхме прочели. Днес имаме опит. Последните 10-15 години сме добре, имам предвид, че доста понаучихме от точно такива грешки.

От другата страна - Как успяваш да работиш с брат си без скандали толкова години, имайки предвид примери като SEPULTURA?

Vorph - Забавно е. Работата с Xy не е напрягаща. Ние работим много добре. Не позволяваме на никого да ни се меси във взаимоотношенията. Когато се ожениш, вече имаш две семейства и тогава започват да се появяват различни интереси, хората започват да се намесват със съвети и мнения. С Xy не ползваме посредници при комуникацията помежду ни. Не позволяваме и на външни хора да се месят. Това е най-добрия начин да се избягват недоразуменията. А когато двама души се разделят, то не е защото единият вече е станал лош, а просто защото вече не се разбират. Това е основния проблем. Когато не прекъсваш комуникацията и продължаваш да общуваш, подобни проблеми, които водят до недоразумения, ще бъдат спестени.

От другата страна - Нещо, което не много хора знаят за SAMAEL, но би искал повече да научат?

Vorph - Трудно ми е да отговоря на подобен въпрос, защото не знам какво точно знаят феновете за SAMAEL. Хората, които са по-близки с нас, навремето имахме фен клуб, който още съществува, но е вече във Фейсбук, та, срещали сме се с тези хора през годините, те са идвали в Швейцария заради нас, общували сме, така сме се превърнали в приятели и те знаят повече за нас, отколкото онези, които ни срещат за първи път. Така че зависи – не всеки има едно и също количество информация. Няма нещо определено, което бих искал хората да знаят за бандата. Идея си нямам какво би им харесало. Нека не звучи, като опит да скрия нещо, не мисля, и не смятам, че всеки един аспект от живота ми, трябва да е публично достъпен и да попада в медиите или интернет.

От другата страна - Има ли разлика между Vorph и Michael Locher?

Vorph - Значи, когато не съм на сцената, не крещя. Не свиря на китара 24 часа в денонощието. Упражнявам се всеки ден, но не и в продължение на часове. Това е разликата. Също така всичко, което става на сцената е представление. Много е динамично и давам много от себе си. Когато сме на турне, не спим по цял ден, но и не правим кой знае какво. Просто чакаме да се качим на сцената. Нямам търпение да се случи, защото това е важният момент за деня. Така че давам всичко от себе си за този час – час и половина на сцената. В останалата част от живота ми, не съм толкова енергичен, но успявам да свърша повече неща в денонощието. Това се два различни начина, по които използвам енергията си. Когато съм си вкъщи, след като стана, имам различни ангажименти през целия ден. Не чакам, а действам.

От другата страна - Ако имаше шанса да срещнеш 20 годишния Michael Locher, какъв съвет би му дал?

Vorph - На първо място нямам никакъв съвет към него. Прави нещата, така както смяташ, че трябва да бъдат направени. Пък и съм наясно, че на 20 години, едва ли бих приел съвет от 40-годишния Michael Locher. Въобще нямаше да му обърна внимание и щях да го разкарам, защото знам много по-добре как стават нещата. Такъв бях преди и сега съм същия. Това не означава, че не приемам съвети, просто искам сам да натрупам опит. Така стоят нещата.

От другата страна - А смяташ ли, че 20 годишният Michael Locher, ще хареса това в което си се превърнал днес?

Vorph - Ще бъде заинтригуван. Да, точно така. Не знам дали ще ме хареса, защото като млад бях много тесногръд. И като музика, и като идеи. Светът ми беше много малък. Но със сигурност ще бъде заинтригуван.