Интервю с Tony "Demolition Man" Dolan (VENOM ...

Интервю с Tony "Demolition Man" Dolan (VENOM INC., M-PIRE OF EVIL, екс-VENOM)

Недостатъкът да гледаш VENOM с Cronos е, че никога, ама никога няма да чуеш песни от трите албума с Tony "Demolition Man" Dolan. Обаче, ако отидеш на концерт на VENOM INC. освен композиции от трите албума на VENOM с Tony "Demolition Man" Dolan, ще чуеш записи от първите албуми на троицата, та чак до дебюта на VENOM INC. „Avé” и ще видиш останалите двама от първопроходците Abaddon и Mantas. Разбира се, че VENOM INC. с Tony "Demolition Man" Dolan, Abaddon и Mantas не е точно VENOM с Cronos. По-скоро VENOM INC. е онова, което VENOM за съжаление никога няма да бъдат. Защо? Tony "Demolition Man" Dolan отговаря на този въпрос много подробно.

Интервюто с Tony "Demolition Man" Dolan (VENOM INC., M-PIRE OF EVIL, екс-VENOM) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 24.07.2017 година.


От другата страна - Мисля, че проблемът е с моя интернет, тук, в България.

Tony Dolan - Окей, окей, сега вече те чувам! Като че ли не си вече в България, звучиш като от съседната врата.

От другата страна - Май сега връзката се оправи.

Tony Dolan - Даааа, да се надяваме! Но това е и плюсът на технологиите, и двамата говорим през скайп, аз съм в Лондон, а ти си в България. И това е наистина страхотно!

От другата страна: О, да!... Представял ли си си някога в миналото, че няма да имаш приятели, с които ще си пишете писма, и че всъщност вече няма истински писма на хартия 20 години по-късно?

Tony Dolan - Точно така! Преди пишеш писмо и чакаш отговор, а сега си говорим в реално време, и ти ми отговаряш на момента. Не е ли фантастично?

От другата страна - Да, две кликвания и си се свързал с някой от другата част на света.

Tony Dolan - Удивително е! Трябва да се възползваме от новите технологии. Всеки ден можеш да говориш с целия свят, с всяка част на света, което е изумително!

От другата страна - Имат ли за теб някакви отрицателни страни, някакви негативи новите технологии?

Tony Dolan - За мен лично - не, не откривам някакви отрицателни страни на новите технологии. Може би днес от информационна гледна точка правителствата имат твърде големи възможности да следят, но и ние самите да откриваме всякаква информация. Всъщност единствената тъмна страна, която виждам тук е, че има твърде много информация. Помня някъде през 70-те години на миналия век, може би през 1977 или някъде там, отидох да гледам забранен за малолетни филм с James Caan. В него Caan търси информация за една игра, за която е и филмът, и отива в Женева, и тъй като вече няма библиотеки, цялата информация за всичко по света се съхранява в един-единствен компютър. Мисля, че е невероятно да се появи такъв филм през 1977 година! А сега си имаме „Гугъл”, което реално е същото, само не ни се налага да ходим до Женева...

От другата страна - Така е, но с новите технологии шпионирането е много по-лесно...

Tony Dolan - Да, абсолютно! Това е самата истина! Но и си мисля, че една европейска банда, каквато сме ние например, когато записва албум, трябва да се възползва от новите технологии. Abbadon живее в Нюкасъл, Mantas е в Португалия, а аз съм в Лондон, така че правя записи за хора, които се намират в Австралия или Америка, Канада, или Испания, и е уникално те да могат да ми изпращат файлове, а аз да ги записвам на компютъра си за няколко минути, да изпея или изсвиря моята част, да я запиша и после да изпратя файла обратно. Само по себе си е удивително. Това означава да се възползваш максимално от технологиите.

От другата страна - Да, но все пак мислиш ли, че в такъв формат една банда е истинска? Преди всички членове на една група се събираха на едно място, записваха, импровизираха заедно, в едно звукозаписно студио, хрумваха им идеи. А сега са сами пред компютъра без реалното присъствие на другите.

Tony Dolan - Стигаме пак до използването на технологиите. Ако ти си сам пред компютъра и работиш над нещо за някоя банда, тогава да, технологиите някак си пречат на творческите ти идеи да бъдат изразени пълноценно, защото останалите ги няма, но в случая с нас например е друго. Ние нямаме достатъчно време и затова ни се налага да си пращаме файлове. И понеже сме банда от старото поколение, понеже сме и стари, в началото си мислех как ще се отрази промяната, щом сме свикнали да сме заедно на едно място, да записваме, да свирим. Тогава аз все още не осъзнавах, че онова, което правим през цялото време, вече над 25 години, са турнета, така че сме имали много повече репетиции, измислили сме много повече творчески идеи и импровизации, отколкото ако се бяхме затворили в една стая заедно за месеци. Тоест ние вече сме създавали музика заедно, когато всички сме на едно място. А сега записваме идеите си и после си ги препращаме, за да види другия какво ми е хрумнало, точно това имам предвид като казвам да се възползваме от технологиите. Ние сме били вече в една стая по едно и също време, нищо че сега живеем на различни места по света. Всъщност тук истинската опасност е, ако се заменят истинската банда, истинските хора, истинските идеи с дигитални. Ако се заменят с изцяло дигитални или станат дигитални, тогава всичко става безжизнено. Едно е да присъстваш на концерт без музика изсвирена на живо и всичко да върви по обичайния начин, хората да танцуват, сцената да изглежда внушително, с много и страхотна пиротехника. И съвсем друго е да си в клуб с двама-трима музиканти в банда, които свирят яростно, и някак си по-емоционално и въздействащо. Там и публиката е част от самото изпълнение. За мен лично при записването, при изпълнението на композициите и специално при концертите публиката е най-важна, защото там са хората, които искат да чуят определени песни, реално искат да са част от групата. Не е така с дигиталната музика. CD-то е пуснато, използваш стрийминг, качваш на дигиталното устройство, което използваш, но има разлика, когато сваляш от грамофонна плоча. Веднъж Abbadon го обясни в интервю доста точно. Той каза, че има CD-та, има и плочи, както и аз самият имам - ние предпочитаме да слушаме винили. Разбира се използвам и CD-та, когато сме в кола например. Обаче много, много пъти съм попадал на дискове и съм отварял кутийката, а там го няма CD-то, и не мога да открия къде по дяволите е то, или пък си пускам един диск, а там всъщност е друг. И се питам „Къде е албумът??!...”. После откривам CD-то върху масата с кафето или на рафта и си казвам: „Ааа, ето къде бил албумът!”. Докато всичките ми грамофонни плочи са подредени. На точното място. Няма сбъркани обложки. CD-то просто го пускаш в плейъра и натискаш копчето. А плочата бавно я вадиш от калъфчето, издухваш праха от нея, поглеждаш я на светлина, за да си сигурен, че няма надрасквания, държиш я в краищата, нежно я поставяш на грамофона, нежно поставяш иглата и нежно я пускаш. Разликата е, че вече си станал част от бандата, която прави музиката. И това е напълно интерактивно. Тази е добрата част на технологиите, да ти помага в онова, което търсиш или правиш, но не и да го замества, защото в противен случай ще изгубиш тази връзка, човешката връзка, човешката страна на нас самите. Ако утре излезеш с родителите си на пазар и някъде избухне бомба, ще си кажеш „Боже мой, боже мой!” и случилото се ще те хвърли в реалността. Но ако по телевизията или някоя социална медия върви “Бомба след бомба, след бомба, след бомба, град след бомбардировка!” и му припяват по-млади хора и тийнейджъри изобщо без да се замислят, едва ли ще го сметнеш за нещо нормално, дори ще го подминеш... В Лондон младежи нападаха с нож хора по улицата, имаше серии атаки с киселина. Дъщеря ми е на 15 години и когато излиза навън с приятели, аз съм в паника през цялото време, мислейки си къде е. Дори не говорим за терористи, а за хора, които нападат други хора с нож или ги заливат с киселина. Не помня, когато бях по-млад да е имало подобни неща. Престъпления естествено имаше, но най-лошото, което можеше да ти се случи, е да бъдеш глобен, защото си се напил ужасно на бала, докато днес ти крадат мотора, докато го караш. Преди като общество, като общност бяхме по-силни срещу подобни изстъпления. А сега тийнейджърите си казват: „Абе, да не ти пука изобщо!..”. Защото те го виждат през цялото време в социалните медии. Затова си мисля, че именно заради социалните медии рискуваме да станем по-апатични към реалността на нещата и по-неангажирани на човешко ниво. Същото е и с музиката. Ако замениш хората с дигитална папрат, накрая губиш.

От другата страна - Понеже спомена музиката, бих искал да те върна към първия ти досег с VENOM. Помниш ли кое беше първото ти усещане, когато VENOM те поканиха да се присъединиш към тях?

Tony Dolan - Дааа, аз имах своя банда, бяхме на турне, Abbadon беше с нас като мениджър. Познавам VENOM от времето на Cronos. Неговото и моето момиче бяха най-добри приятелки, видях първото им турне през 80-те години, гаджето на Mantas живееше срещу майка ми от другата страна на улицата, нейният по-малък брат беше мой приятел. Аз бях там като че ли от самото начало. Моята банда не беше с толкова сатанинско звучене, но си бяхме класически екстремни. Така че бяхме свързани с VENOM. Когато пуснаха първия си запис, аз ги подкрепих. И харесвах какво правят от самото начало. За мен приятелството ми с тях, винаги е било приключение. През 1988 година направихме последното си турне, аз и моята банда, с EXUMER и NASTY SAVAGE през Полша и Чехословакия. Тогава гледахме зад завесите, Abbadon беше с нас. На последното шоу с полската съпорт банда WOLF SPIDER, те дойдоха при нас и ни казаха, че би трябвало да направим песен на VENOM след като Abbadon е тук. Тогава аз поех китарите и вокалите и с WOLF SPIDER изпълнихме „Welcome to Hell”. Abbadon беше на барабаните. Предполагам това го мотивира. Когато се върнахме в Англия, бандата ми леко се поразпръсна и си мислех, че ще си дам малко свободно време. Тогава ми звънна Eric Cooke, който беше предишния мениджър на VENOM и Abbadon ме покани да се видим, да пийнем, и да поговорим. Така отидохме, мислех си, че ще говорим за моята група, какво трябва да правим в бъдеще, понеже помагаха с мениджмънта, но те не споменаха нищо подобно. Накрая попитах за какво точно трябваше да си говорим, а Abbadon обясни, че се е договорил новият албум на VENOM да излезе от „Musivc For Nations”, каза, че са приключили с предишния „Calm Before the Storm”, че Cronos е напуснал, за да се отдаде на солова кариера, като е казал, че иска да се мести в Америка, да не бъде толкова екстремен, а по-комерсиален. Тогава аз просто казах „Окей!” Abbadon продължи с това, че трябва да запишат този нов албум и че трябва да си върнем Mantas, и аз пак му отговорих с „Окей!”. И продължих със: „Аз всъщност за какво съм ти?”, а той ми вика, че съм единствения, който ги познава по-добре от самите тях, така че аз съм човека, който е хубаво да помисли. И аз си помислих, че те просто искаха да се сетя за някого, който да им стане вокалист. Предложих им някои много добри музиканти, като им казах, че те са страхотни и ще паснат идеално на VENOM. И тогава Eric Cooke и Abbadon казаха: „Не, искаме теб за вокалист! Познаваме те, знаем къде сме били, какво може да се обърка, знаем как да бъдем онова, което трябва да бъдем, а ти също ни познаваш и дори ни познаваш по-добре, отколкото ние самите се познаваме.” И аз си казах „О, Боже! Добре!”. И така се обадихме на Jeff, който беше казал, че не иска да се връща, но беше помолил да го държим в течение, какво правим. Аз му казах, че ще се съглася да съм вокалист на VENOM, но само ако той се върне в групата. Той отговори: „Ако вие участвате и аз ще участвам!”. Така и направихме. Казвал съм го и преди със стопроцентова убеденост - никога не съм допускал, че трябва да вървя с чужди обувки или да заместя някого. Защото познавам абсолютно всички и те са ми приятели. Идеята беше да свиря с бандата на мои приятели и да направим запис. Така и стана. На Conrad Lant просто му беше писнало до гуша, беше решил, че му се прави нещо друго, че му стига, че му е достатъчно. Изглеждаше напълно нормално. Аз спрях с моята банда, Conrad напусна, VENOM искаха нов албум, аз се хванах да пиша нови песни за него, като „Blackened Are the Priests” и „Parricide”. Записвах с моите приятели. И после щяхме да ходим на турне, и аз да пея песните, които обичам като „Black Metal”. Така че бях и приятел, и фен на нещата, които правеха. Знаеш какво би направил един фен, ако го поканят да изпее „Raining Blood” на SLAYER? Всеки фен по света знае какво ще направи, ако Tom Araya го попита: “Защо не дойдеш да пееш и да свириш в SLAYER?” Реакцията ще е: „Какво??!! Дааа!!...” И години по-късно, когато някой ме пита какво е да стъпиш в обувките на другия преди теб, аз му отговарям „О, не! Никога не съм го правил! Никога не съм се опитвал да бъда някой друг. Винаги съм бил себе си - и преди, и сега. Просто правя нещата по моя си начин.” И това е страхотно.

От другата страна - VENOM INC. е продължение на твоя период с VENOM или на MANTAS, или на M-PIRE OF EVIL?

Tony Dolan - Със сигурност не е продължение на M-PIRE OF EVIL. По-различно е. Различно е, защото технически е различен подходът към музиката. И не е продължение от онова, което направихме в M-PIRE OF EVIL. По-скоро, както ние го виждаме, e продължение от ранните ни години, от първия сингъл на VENOM. И да се надяваме, че във VENOM INC. сме вложили всичко онова, което означават VENOM, целия VENOM, усещането за мрака, за човешкото. За нас това е новото начало на завършека в миналото. Идеята ни е да дадем нов живот на завещаното от VENOM, а не да започнем отначало. Затова и започнахме с турнета. За мен беше много важно да се върнем към първия сингъл. И да изсвирим цялото наследство на VENOM, не само албума „Prime Evil”, когато се присъединих. Защото ние не сме само това. Исках хората да чуят отново онези велики песни. Да, те не бяха записани с моя глас. Но не това е важно. Важна е музиката. И както си говорихме, разликата между дигиталната музика и тази, която се прави от банда на живо, когато музикантите са в едно студио заедно, е в усещанията. Едно е стерилното клинично усещане, друго е аналоговото усещане. Второто е по-топло, по-дълбоко те въвлича, когато си част от музиката. Това е верния път. Ако можех да изсвиря или ако можехме да изсвирим всички песни от „Welcome to Hell” и всеки човек от публиката да ги почувства като негови, а тези песни бяха оживяли и бяха чути за първи път през 1981 година, значи сме стъпили на верния път. Ние не планирахме нищо, не планирахме да записваме нови парчета. Аз исках само да свиря всички онези композиции, които хората никога нямаха възможност да преживеят на живо и да свиря на всички онези места, където VENOM не успяха стигнат, да свиря песните, които феновете никога не успяха да чуят, но искаха. Знаеш за кои говоря – „Manitou” или „Seven Gates of Hell” се появиха на видео, но никога не бяха изпълнени на живо. Или „Sons of Satan”, или „Red Light Fever”, „Schizo”, или „Poison”, „Don't Burn the Witch”, или „Countess Bathory”. Да, феновете имат възможност да гледат видеа и ги гледат постоянно, разбира се, но живите изпълненията не бяха достатъчно. Така че много хора от няколко поколения не бяха слушали на живо тези песни, и на мен ми се искаше да го направя за тях. И докато VENOM не стигаха навсякъде с турнетата, на нас се падна задачата да запълним празнотата, която оставяха след себе си. Така феновете получиха две възможности - ако искаха да видят песните, изпълнени от Cronos, можеха да отидат на концерт на VENOM и да го видят на живо. Ако искаха да видят Abbadon и Mantas да свирят песни на VENOM, можеха да дойдат на концерт на VENOM INC. и да ги видят. За мен е важно, че преди почти 40 години, когато бандата създадеше някакви композиции, се намираше публика, която да ги чуе. И защото преди 40 години тези песни имаха фенове, това означава, че феновете са инвестирали в самата група и днес искат да я чуят отново, да станат част от живия звук. Мисля, че е мой дълг, наш дълг да излизаме и да свирим тези композиции на живо, колкото можем повече, за онези феновете, които през годините не сряха да ни чакат.

От другата страна - Да, но феновете, които чакаха да чуят Cronos, никога няма да чуят твои песни с VENOM. Когато отиват на концерти на VENOM INC., обаче, ще чуят всичко завещано от VENOM, нали?

Tony Dolan - Точно така. И това е идеята. Когато някой ми каже: „Момчета, свирите само стари парчета.” Аз отговарям: „Не, не и не! Върнахме се към първия сингъл и го изпълнихме, и после се движихме напред.” На последното турне изпълнихме „Prime Evil”, „Blackened Are the Priests”, „Carnivorous”. Следях какво свирим. Открихме шоуто с „Rip Ride”, бяхме планирали „Manitou”, „Dead of the Night”, „Bursting Out” и после имахме „Parricide” и „Temples of Ice”. Исках да обхвана всичко. Разбира се VENOM променяха няколко пъти посоката, не можеш да сравняваш всеки албум, те всички са различни по свои си причини, но за мен всичко това е част от онова, което VENOM създадоха. Да представим целия VENOM, означаваше много и беше важно. Точно така исках да вървим напред. Така че, когато феновете дойдат, за да изпеят с нас тези велики песни, може някои от тях да си кажат, че аз не съм гласа, който е изпял „Black Metal” или „Witching Hour”, но ако свирим с цялото си сърце, с цялата страст, която ни изпълва, тогава този малък факт няма да ги интересува. Те просто ще слушат песента и ще усетят енергията. Точно този е смисъла на музиката. Тя те кара да се чувстваш по определен начин. Същото е, ако отидеш да чуеш изпълненията, в които Mantas не свири „Countess Bathory”, все едно да кажеш, че това не е същата песен. Но все пак в изпълнението има елементи от нея. Ти или я харесваш, или не, можем да сме критични за техниката на изпълнение, но си мисля, че страстта е определяща. И ако музиката те докосне, тя ще те развълнува, каквато и да е. Този е начинът да представяме песни, които са класически и дълбоки, хората, които не са ги чули по-рано, ще ги възприемат с онази страст, с която е необходимо. Това е нашата цел. През последните две и повече години именно феновете ни мотивират за турнетата по цял свят. И те са причината да направим албум. Нямахме намерение да се хвърлим към нещо подобно. Ето защо им дължим огромни благодарности.

От другата страна - Първият албум, който чух на VENOM, беше „Temple of Ice” с теб.

Tony Dolan - Наистина ли??!!

От другата страна - Да, наистина, някъде през 1991 година. Първият албум на VENOM. И той си остана любимия ми албум, защото беше първия ми досег с групата.

Tony Dolan - Ето, точно това е важно за мен. Всеки човек си има специален момент, когато за първи път се докосва до банда или музика, която го завладява и която отваря врата към всичко останало. Затова често казвам, че не ме интересува в кой момент сте открили VENOM като група. Историята й е дълга и може в който и да е момент, да сте чули „Welcome to Hell” или „Possessed”, „Calm Before the Storm”, „Temples of Ice”, „Resurrection”… Няма значение как си ги открил, важното е, че е станало. Ако чуете сега парче, можете да видите как е било изпълнявано и как се изпълнява по-късно. Днес можете да видите как всеки прави музика на момента. Това са двете страни на монетата при изпълнението. Те изпълняват нова музика, ние изпълняваме нова музика плюс стара, плюс смесица от класика. Всеки открива VENOM в различни моменти. И това е страхотно! Трябва да си отворен, с отворено съзнание, защото това е страхотно. Всичко е VENOM. Ти си имаш любими моменти и любими страни на групата, разбира се, това е въпрос на личен избор, и е чудесно. Да разполагаш с такава дискография е огромно удоволствие. Да се надяваме, че ще успеем да забавляваме публиката, колкото можем по-дълго и всеки ще си вземе по нещо от нас. Това би било прекрасно!

От другата страна - Говорим вече 30 минути и разговорът за мен е изключително интересен. Твоите отговори са много интересни, но не си поговорихме за „Avé”. Знаеш ли, че думата „ave” на латински означава, както приветствие, „Здравей!”, „Бъди здрав!” така и градушка.

Tony Dolan - Да, точно така! Но тук смисълът е различен от „привет!” Става дума за „Приветстваме те, Цезаре! Тук имаме предвид поздрава, когато си в армията и се появи генералът, тогава ти го поздравяваш. Това е различен вид поздрав. В латинския се използва и като „здравей”, „добро утро”, „как си?”. Аз го взех от латинския като поздрав, приветствие, отдаване на почит. Разбира се, имаме заглавие „Avé Satanas” в албума, но истинската причина за „ave” беше, че искахме да благодарим на феновете, на техническия екип, на журналистите, на фотографите, на организаторите на фестивали, на шофьорите, на децата ни, на всеки отделен човек, който беше част от пътя ни от самото начало. И това стана преди две години и половина, защото бяхме изцяло мотивирани от феновете, от промоутърите, които искаха да ни ангажират да летим по целия свят, от феновете, които ни подкрепяха, от феновете, които искаха да направим албум. Нещо, което не бяхме планирали да правим, но го направихме. И това не е онази музика, която възнамерявахме да правим, а музиката, която направихме, защото феновете ни искаха да я направим. Ето защо този албум е техен и с него им отдаваме почит - „Avé!”. И така “Avé!” като отдаване на почит, „Avé!” на теб, „Avé!” на всички фенове, на всички журналисти, на всички. С него изразяваме своята благодарност и казваме „Това е Вашия албум!”, ние го направихме, ние го записахме, ние го изсвирихме, наслаждавахме му се, и сега това е вашия албум. С него благодарим на всички, тъй като няма как да го направим на всеки поотделно, дори и да опитаме. Това е нашия начин да благодарим. „Avé” е поздрав и приветствие към всеки отделен човек, който ни е подкрепил.

От другата страна - Въпреки че говорим вече 30 минути, мога ли да ти задам още два въпроса?

Tony Dolan - Да, разбира се!

От другата страна - Първият ми въпрос е кой е твоят най-рокендрол момент?

Tony Dolan - О, моят най-рокендрол момент! Трябваше да работим с един мъж, на едно място - „Rudeboy Club” в Полша. Този мъж беше собственик на клуба заедно с жена си. Правеше саундчек за VADER. И имаше полска водка, черешова. Свирихме в този клуб при последното ни турне в Европа. Беше 10 часа сутринта и той ми предложи черешова водка. А аз му отговорих, че закусвам. Това за него беше без значение. В един момент и за мен се превърна в нещо без значение. Няколко часа по-късно след много черешова водка, някой предложи да направим саундчек, и аз се съгласих, но се оказа, че май ще ми трябва линейка. Не можех дори да си стоя на краката. Помислих си само „По дяволите!” и се сгромолясах. Останалите ме вдигнаха и ме изнесоха навън, за да ме поразходят на паркинга. И така в продължение на три часа ме разхождаха нагоре-надолу, а двамата мениджъри буквално ме тъпчеха със захар. И когато феновете започнаха да идват за шоуто, помня една наистина, ама наистина красива мадама, която се приближи непринудено и попита: „Това ли е Demolition Man?”. А аз извиках: “Здравей! Даааа, ама съм малко пиян”. Тя ми отвърна: „Мога ли с нещо да помогна?”. А аз казах: „Да, с най-голямо удоволствие”. Обаче на гаджето й нещо не му хареса моето поведение и се опита да ме сграбчи. Аз пък хукнах да бягам, блъснах я, тя тръгна да пада. Тогава намерих сили да й кажа, че не може да ми помогне, а това могат да сторят само моите момчета. Те ме отнесоха, попитаха ме как се чувствам, отвърнах „Идеално!”, пуснаха ме, залитнах напред и си ударих главата в голяма червена кофа за боклук. Смачках си цялото лице. Останалите от бандата си помислиха, че трябва да отменим концерта. Mantas каза: „Няма да свирим тази вечер!” Двамата мениджъри пък викаха: „Продължавай да вървиш, продължавай!”. И аз издържах цялото шоу, дори някой го беше записвал с телефона си. На другия ден не можех да повярвам, че съм аз, защото не си спомнях абсолютно нищо. Това, което видях, че съм правил по време на концерта е, че след края на всяка песен с пиянска походка, заставах срещу една стена, докато не чуех Mantas да казва “Моля те, започни да свириш!” И тогава изпълнявах перфектно композицията.

От другата страна - Черешовата водка е наистина проблем…

Tony Dolan - Дааа, твърде добра е... Твърде добра.

От другата страна: Виждам, че ATOMKRAFT е активна банда, какво се случва с тях?

Tony Dolan - ATOMKRAFT е нещо, което винаги е било с мен и което винаги съм обичал. Но никога не съм имал възможност да направя много с групата. Винаги съм усещал някаква празнота по отношение на нея. Ако не правя нещо специално, обикновено работя върху ATOMKRAFT. Композирам някакви песни. Може би 20 години се опитвам да запиша албум и всеки път, когато започна да работя по него, умът ми се разсейва на някъде другаде и не се връща обратно. Подготвям някакви шоута тук и там, предлагат ми да направя концерти, каня мои приятели-музиканти. Понякога и Mantas се присъединява към мен. На моменти свирим парчета просто за забавление, така че хората да могат, да ги чуят на живо. И винаги сме правили някакви записи между неща на VENOM INC., което си е доста продължителен процес, с M-PIRE OF EVIL Evil искаме да завършим следващия албум. И не остава много време за друго. Ако все пак успея да приключа с някой запис, да отида на планина, да направя някакви концерти, ще го направя, но все пак подреждам нещата по важност, защото е трудно, знаеш.

От другата страна - Надявам се да се видим в България един ден с VENOM INC.

Tony Dolan - Абсолютно. Ще стане. Вярвай ми. След Щатите планираме турне из цяла Европа. И искам да бъдем навсякъде. Така че, обещавам, обещавам!

От другата страна - Много ти благодаря! Все още има много въпроси за кариерата ти в киното. За музиката и т.н.

Tony Dolan - Можеш да ми ги напишеш винаги, ако искаш, или пак да ми се обадиш по друго време. И пак ще говорим...

От другата страна - Страхотно! Беше огромно удоволствие за мен. Благодаря много за отделеното време.