Интервю с Elyes Bouchoucha (MYRATH) ...

Интервю с Elyes Bouchoucha (MYRATH)

MYRATH бързо нашумяха с третия си албум „Tales of the Sands“ и хита от него „Merciless Times“. Започнали като клонинг на SYMPHONY X, момчетата бързо осъзнават, че за да постигнат успех, трябва да са оригинални. През 2016 излиза четвъртият им албум „Legacy / ميراث", който бързо набира съмишленици по целия свят и беше добра причина да зададем няколко въпроса на клавириста и мениджър на бандата Elyes Bouchoucha. Още повече, че се оказа, че MYRATH ще стигнат и до България. Ще ги видим на сцената на „Kavarna Rock Fest 2016”.

Интервюто с Elyes Bouchoucha (MYRATH) е излъчено в „От другата страна“ по радио Варна на 27.06.2016 година.


От другата страна - Привет, Elyes, какво предпочиташ да си музикант в MYRATH или да си продуцент и мениджър?

Elyes Bouchoucha - Аз съм и от двете страни на музикалния бизнес. И смятам, че се справям доста добре.

От другата страна - Как музиканта помага на мениджъра и как мениджърът помага на музиканта?

Elyes Bouchoucha - Мениджърите помагат на гурпите със средства, промоции, добра стратегия. Нека ти кажа нещо – днес по света има страшно много велики групи, и ситуацията не е както преди – не е достатъчно само да свириш хубава музика и да си добър музикант. Това вече не работи. Освен добрата музика и добрият външен вид трябва да полагаш грижи за имиджа си, трябва да имаш стратегия, да си в бизнеса, да познаваш пазара и на първо място - трябва да си оригинален. В MYRATH сме музиканти, които се опитват да създават добра музика, да изглеждат добре, но сме наясно и с бизнеса. Продуцентът ни, както и аз сме много навътре с дигиталния маркетинг. Така че след композирането на хубава музика, трябва да помислим, как тя да носи и приходи на MYRATH.

От другата страна - Това не ви ли отвлича вниманието от музиката?

Elyes Bouchoucha - Не, разбира се. Не стоя по цял ден и не мисля за музика. Има време, в което съм изцяло отдаден и давам най-доброто от себе си за композициите. Когато всичко е наред, сядаме и започваме да обсъждаме реализирането на бизнес стратегия. Има много хора, които мислят едновременно и в двете посоки. При нас нещата не работят така. Наистина сме открили правилния метод - започваме с музиката, където трябва да сме себе си и след това, след като музиката е готова, се съсредоточаваме върху действията, с които да пласираме дисковете по магазините, които водят до сключване на договори и осъществяване на сделки.

От другата страна - Тогава ще ми разкриеш ли как група от Тунис направи международен пробив?

Elyes Bouchoucha - Ние сме първата банда, която го постигна, но в Тунис има и други групи като CARTHAGODS, които подписаха договор за издаване, други като тях са PERSONA и NAWATHER. Имаме много добри банди в Тунис и те работят така, че да получат най-доброто – да подпишат договор, да станат известни, да разпространяват музиката си по света. На първо място, когато издадохме първия албум на MYRATH, който се казва „Надежда” („Hope“), и когато се опитахме да подпишем, лейбълите бяха малко изненадани, че тунизийска банда свири метъл. Бяхме наивни и идея си нямахме как да привлечем на наша страна звукозаписна компания. Просто изпълнявахме нашата музика. Не знаехме нищо за бизснеса. Тогава продуцентът ни Kévin Codfert се опита да влезе в контакт с различни лейбъли. Свърза се с много и ние подписахме с „Brennus Music“. Първият ни лейбъл беше френски. Но те свършиха невероятна работа. След това минахме към други, защото стана по-лесно - те виждаха, че групата прави турнета, продава добре и има много фенове. Така започнахме да получаваме различни оферти. В началото обаче продуцентът ни сериозно беше запретнал ръкави, за да подпишем с „Brennus Music“. Те не са голям лейбъл, но дадоха всичко от себе си, за да направят групата известна и го направиха.

От другата страна - Чувствате ли се като посланици на Тунис?

Elyes Bouchoucha - Да. Всеки музикант, който се опитва да популяризира музиката, която твори извън родината си, е посланик. Не сме само ние Има има много тунизийски изпълнители, които не живеят в Тунис, а в други държави, които изпълняват рок и джаз с тунизийски влияния и които са също посланици.

От другата страна - Спазвате ли някакво поведение като група от Тунис?

Elyes Bouchoucha - Нека ти кажа нещо – ние не сме религиозни. И никой от мейджър лейбълите, защото сега подписахме с “Edel“, никой от тях не ни е поставял някакви забрани. Свободни сме да говорим, за каквото искаме. Религията си е религия, но ние сме артисти и създаваме нашето изкуство. Така че музиката е нашата религия.

От другата страна - Опитвате ли се да не пеете на арабски заради положението, в което се намира светът днес?

Elyes Bouchoucha - Не, въобще не. Напротив, точно обратното, дори от лейбълът ни молят да включваме повече арабски мотиви. И едно уточнение – не пеем на арабски, а на тунизийски. Понякога ни определят като ориенталски метъл. В нас няма нищо ориенталско. Свирим тунизийски мелодии, а текстовете ни са на тунизийски. Не на арабски. Например някой от Саудитска Арабия няма да разбере и дума от лириките, защото те са на северноафрикански. Понякога се намира някой, който да определи Тунис, като арабска държава. Ние не сме араби. Ние сме бербери, това са местни жители, туземци. Първите хора, населявали тези земи. Те са били като индианците в САЩ. Арабите пристигат последни в Тунис. Имаме влияния от Рим, Гърция, Франция, Италия и последните, които идват по тези територии, са арабите. Така че ние не сме араби и изпълняваме тунизийски метъл.

От другата страна - Чувствате ли се като пример за подражание за други банди от вашата страна?

Elyes Bouchoucha – Със сигурност. Много музиканти ни питат, как сме успяли да направим това, което сме направили от Тунис и сега да обикаляме света. Мога да го опиша само с една дума - вяра. Трябва да вярваш. Шансът е само един. Историята ни е достойна за филмиране. В началото бяхме кавър банда на SYMPHONY X. След това започнахме да композираме наши неща. Така станахме отваряща група на Robert Plant в Картаген. Бяхме първата банда, която излезе на сцената. И в един момент при нас дойде един човек, който се представи за продуцент и ни предложи да работим заедно. Бяхме много учудени. Та ние просто свирим метъл, това е всичко. Това беше Kévin, продуцентът ни днес. Съгласихме се, защо не... И днес – ето ни днес - всичко започна с малко късмет. Не знаеш как един концерт, ще промени живота ти.

От другата страна - Първият ви сингъл от новия албум се казва „Believer“ - метълът е вашата религия, обаче в какво вярвате?

Elyes Bouchoucha - Вярваме, че метълът не е място, където трябва да се обсъждат религии, цвят на кожата, етноси и каквото се сетиш в тази посока. Името на песента не е само за това, че трябва да вярваш и да продължаваш напред. Не, защото ние сме имали много тежки моменти след „Tales of the Sands“. Загубихме мениджъра си, таткото на китариста ни Malek. Той ни беше като баща. Той беше човекът, който ни осигури възможността да свирим музика. Ние можем да го правим, но той ни даде най-доброто от себе си, осигури ни място, където да свирим - в началото кавърите, после да композираме и да реализираме собствените ни идеи. Загубихме го и бяхме много зле. За това и ни отне толкова много време, за да запишем „Legacy“. С неговата загуба, изчезнаха и чувствата. Разбира се, че след „Tales of the Sands“ направихме турне, което продължи три години и половина – от Индия до Америка. Посетихме Дубай и много други държави. Когато започнахме да работим по „Legacy“, в Тунис започна преходът към демокрация. Бяха наложени някои ограничения – не трябваше да напускаме домовете си след 20 или 21 часа, защото по улиците имаше военни. И ако се появиш след вечерния час, ще те затворят. Обаче въпреки рестрикциите ние го направихме – записвахме със симфоничен оркестър в Тунис! Представи си как не можеш да излизаш след вечерния час, обаче ни е излизахме, за да записваме оркестрациите. Трябваше да вярваме. Трябваше да продължим. Имахме много лоши моменти. Обаче не се отказахме, не се оплаквахме, а продължавахме напред. Така че този албум го посвещаваме на Тунис, на революцията, на мениджъра ни. Той ни гледа в момента от едно по-добро място. И със сигурност се гордее с нас. За това и създадохме песента „Believer“.

От другата страна - Новият ви албум се казва „Legacy“, името на групата MYRATH също означава това - за какво наследстов става въпрос?

Elyes Bouchoucha – Става въпрос за наследството, което имаме тук в Тунис. Защото страната е врата между Северна Африка и Африка като цяло и Европа. Тук има много история – от римско и византийсо време. Така че имаме доста голямо културно наследство - музикално и аристично. Това е и MYRATH, и това е Тунис!

От другата страна - В едно интервю, казваш, че като банда от Тунис, която е на международната сцена, се чувстваш уплашен, какво имаш предвид?

Elyes Bouchoucha - Уплашен в добрия смисъл на думата. Има много страни, в които срещаме голяма подкрепа. Постоянно разказваме на хората, че метълът не е само в Европа, вижте, метъл банди има в северноафриканските държави, както и в арабския свят. В началото бяхме под напрежение, защото всеки ни виждаше като посланици. За това и уплахата не носеше лош смисъл.

От другата страна - Нека се върнем на „Legacy“, какви теми третирате в текстовете?

Elyes Bouchoucha - Както споменах, имахме тежки моменти, за това и „Legacy“ се получи много честен, директен и по-дълбок в сравнение с останалите ни издания. Говорим за нашия мениджър, за революцията, за надеждатаза по-добро, за вярата и стремежа да продължаваме напред. Темите са за загубата, за надеждата, за това че нещата ще се подобрят. Това е.

От другата страна - Как виждат развитието на групата от „Hope“ до „Legacy“?

Elyes Bouchoucha – Гледам на развитието на групата като фазите в развитието на човека. При „Hope“ бяхме деца, сега сме пораснали. Когато бяхме хлапета, се опитвахме да подражаваме на идолите си. Все едно да гледаш анимационен филм и да искаш да си като някой от героите. Правихме същото. В „Hope“ подражавахме на SYMPHONY X и много други банди. За това и много хора ни казваха, че приличаме на тях. Но това е добре, защото каквото и да започваш, ти поставяш началото, като подражаваш на някого. И когато започваш да натрупваш годинки, натрупваш и собствен опит. Така ще обясня развитето на групата от първия ни албум до последния. Така се получи прехода при нас. „Hope“ е създаден от 17-годишни хлапета. Сега сме на 30-ет.

От другата страна - Най-трудният урок, който научихте за този период?

Elyes Bouchoucha - Много сме благодарни и на продуцента ни, защото той ни показа как да се държим на пазара. В Тунис ситуацията е коренно различна, а бизнесът навън е съвсем друг. Той ни помогна много, за да проумеем нещата. Също така независимо от успеха и феновете, трябва да бъдем себе си. През тези години останахме същите. Не се главозамайваме, че сме рок звезди. Щастливи сме, че останахме естествени. Най-трудният урок – да бъдем здраво стъпили на земята. Най-трудният урок е да останем себе си, докато растем и трупаме успехи. Защото има толкова много банди, които издават, заради феновете, заради това, че искат да са известни. По този начин губят себе си, изживяват се като рокзвезди, превръщат се в други хора. Ние обаче сме късметлии, защото не се движим по тази плоскост. Дори един ден да станем много известни, като хора ще бъдем същите. Това лежи в традициите ни, в националната ни памет. Искаме всичко, което обичаме и имаме, да го споделим с хората.