Интервю с Mick Box (URIAH HEEP) ...

Интервю с Mick Box (URIAH HEEP)

Месец май наближава, а с него и предстоящата среща на българските фенове с една от любимите им хард рок банди – класиците от URIAH HEEP. Динозаврите ще направят три концерта в България – в Пловдив на 4 май, в Каварна на 6 май и в Русе на 7 май. Като в малка степен ще повторят онази обиколка от 80-те години на миналия век, за която още се носят легенди. За нея и за още повече неща си поговорихме с Mick Box, основател и китарист на URIAH HEEP.

Интервюто с Mick Box (URIAH HEEP) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 25.04.2016 и н предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на Българското национално радио.


От другата страна – Привет, Mick, досадно ли е винаги да отговаряш на едни и същи въпроси?

Mick Box - Не, мисля, че вече съм свикнал.

От другата страна - Кой въпрос ти е най-досаден?

Mick Box - Този откъде идва името ни, защото сме отговаряли на него сигурно един милион пъти, откакто групата е създадена, но продължаваме да го правим, когато ни попитат.

От другата страна - След 45 години история на групата - кое е това, което все още те учудва?

Mick Box - Учудва ме това, че все още имам същата страст и енергия за музика, както и в самото начало.Преди десет години беше същото. Нещата продължават по същия начин, защото обичам това, което правя.

От другата страна - Вярвал ли си някога, че групата ще съществува 45 години?

Mick Box - Не, няма как да предвидиш подобно нещо - добре е, ако в началото направиш три, четири, пет години на сцена. Тогава си голям късметлия. Но се оказа, че музиката ни означава много за много хора. Нашите песни са издържали проверката на времето. Феновете продължават да пълнят залите по време на нашите концерти и сме благодарни, че го правят. Свирили сме в над 58 страни. 45 години продължаваме да работим, което е невероятно. Това ме прави много щастлив.

От другата страна – 58? Значи има доста страни, които да посетите…

Mick Box – Така е, все още има много страни за посещаване и за това продължаваме напред. Все още има места по света, където не сме стъпвали. За сегашното ни турне започнахме от Япония, после бяхме в САЩ, отидохме във Флорида, откъдето с круизен кораб пътувахме до Канарските острови и после обратно. След това дойде ред на Европа - Италия, Чехия, Австрия, Швейцария, а след това Украйна. Продължаваме да свирим в много от тези държави.

От другата страна - Смяташ ли, че музиката означава същото за хората, както преди 45 години?

Mick Box - Радвам се, че бях роден и отраснах във време, когато можех да видя много истински групи. Когато музиката наистина беше музика. Днес тя се прави основно от машини. Днес в нея няма сърце, липсва онова чувство, което те кара целия да настръхнеш до мозъка на костите си - чувството, което само истинската музика може да ти даде. Днешната музика е клиничен случай. В нея липсва истинската страст.

От другата страна – Което означава, че днес музиката се прави за гледане, не за слушане, така ли?

Mick Box - И преди, и сега ние свирим заедно и репетираме в студио като истинска група. Когато групата е едно цяло, се усеща и в музиката. За мен този начин на работа продължава да е много важен. Докато много други записват отделно - един музикант е в Токио, друг в Ню Йорк, а трети е в Рио. Това е пълна лудост. Когато музиката се прави по този начин, не е музика. Затова всички наблягат на повече визия и ефекти. И в продукта, който представят, липсват душата и сърцата на музикантите.

От другата страна – В такъв случай има ли все още място за старите кучета?

Mick Box - Да, хората идват на нашите концерти, за да усетят страстта и енергията, с която свирим. И се припознават с тях. Мисля, че феновете са уморени от големи и лъскави шоу програми. Все пак основната причина за концертите е музиката. Накрая тя е най-важното нещо. В крайна сметка във всеки музикален стил решаващо значение има, колко са добри песните. Само бандите с велики композиции оцеляват накрая.

От другата страна - Защо вече няма банди от вашия ранг или този на DEEP PURPLE, WHITESNAKE...?

Mick Box - Работим здраво, постоянно правим живи участия. Групи като нас отделяха цялото си време за музиката си. Сега всеки се опитва да постигне бърз успех през социалните медии. Това не е правилният начин на работата. Бързият успех обаче не трае много, защото липсва дълбочината и мисълта в музиката.

От другата страна - Трудно ли е да представяш песните си пред различни поколения фенове?

Mick Box - На наши концерти идват поне четири-пет различни поколения. Невероятно е как музиката ни е устояла на проверката на времето, оцеляла е, оценявана е от различни поколения и хората все още я чувстват близка. Виждал съм фенове да куфеят на "Gipsy", а песента е два или три пъти по-стара от тях. Песните ни все още свързват нас самите с публиката. Композициите ни са на правилните честоти, защото са създадени в правилното време и са написани на точното място от истински музиканти. Музиката свързва поколенията, когато е изсвирена от истински музиканти. За това и песните ни преминават от поколение на поколение.

От другата страна – Преди две години издадохте „Outsider” Смяташ ли, че той, както и „Into the Wild” от 2011 например, са на нивото на старите Ви албуми?

Mick Box - Имаме същият модел на работа, както и в миналото. Работим с хамънд орган, имаме специфичен вокалист, запомнящи се хармонии, които винаги са били запазената ни марка, изсвирени от моята китара. Всичко, с което свързвате URIAH HEEP е тук, просто го вграждаме в различни песни. През 70-те години по времето на ZED ZEPPELIN, BLACK SABBATH, DEEP PURPLE, нямаше много неща, с които да се забавляваш - имаше музика, мода и футбол. И хората бяха изцяло погълнати от тях. Сега всеки върши всичко чрез телефона си и се разсейва с хиляди неща. Това обезценява усилията. Смятам още, че послединят ни албум „Outsider” е на нивото на първите, които сме направили. Просто е издаден в различно време. Днес нещата са доста разочароващи. Дори вече няма нужда да ходиш до магазина - с едно натискане на копчето вече си си поръчал храна или някакви дрехи. Албумът, който искаш да чуеш, директно идва на десктопа ти. Вече го няма онова очакване, кога ще излезе нова музика. Днес липсва изненадата и романтиката, търпението. Разбира се, чудесно е, когато направиш концерт, а веднага след това можеш да прочетеш отзивите, но технологиите убиват музикалния бизнес.

От другата страна – Обаче каква е тайната на продължителния Ви успех?

Mick Box - Музиката е на първо място. Ние продължаваме в тази посока, хората харесват творчеството ни и пълнят залите, в които свирим. Споменах, че сме свирили в 58 страни. Никога не се спираме, правим по стотина концерта на година, което е невероятно. Когато феновете дойдат на шоу на URIAH HEEP, те виждат страст и енергия. Също така имаме здрава връзка с почитателите ни. Пред колкото повече свирим, толкова повече след това идва на нашите концерти, а това ни кара да продължаваме напред. Ние сме една от най-здраво работещите групи. Нямаме нужда от светлини, фойерверки и лазери, за да направим страхотно шоу. Музиката говори за нас и се свързваме с хората на това ниво.

От другата страна - Това е олдскуул начинът...

Mick Box - Да, на нас така ни харесва и смятаме, че е все още важно.

От другата страна - Как виждаш музикалното си наследство?

Mick Box - Продажбите ни продължават да са добри. Продали сме над 40 милиона албума, наследството ни е вдъхновило хиляди музиканти да започнат да свирят. Те са идвали и са ни казвали, че този или онзи албум са ги провокирали да се обърнат по-сериозно към музиката. Казвали са ни, че наш концерт ги е вдъхновил да основат банда. Това е наследството ни, което живее собствен живот.

От другата страна - Какво все още не сте постигнали в музикално отношение?

Mick Box – Смятам, че съм успял да постигна всичко възможно по време на кариерата ми. Но най-хубавото е, когато някой дойде при мен след концерт и ми каже, че ме е видял да свиря на китара през еди-коя си година и аз съм го вдъхновил, да започне, да свири и да бъде в група и че времето с нея е било страхотно. Това за мен е истинският успех.

От другата страна – Промени ли се връзката ти с китарата през годините?

Mick Box - Все още е силна - китарата е част от мен. Връзката ни е на същото ниво, каквото винаги е било от първия ден. Не смятам, че някога съм губил усещането. Китарата е част от моето същество. Животът ми би бил много тъжен без нея.

От другата страна - Помниш ли първата си китара?

Mick Box - Да, дори в момента я гледам, тъй като е до мен. В офиса ми е. Полуакустичен, тъмночервен „Telston”.

От другата страна - Първата песен, която си научил на тази китара?

Mick Box - Започнах с една група THE SHADOWS. Група, която правеше само инструментали. Освен тях и LES PAUL AND MARRY FORD и по-специално една песен на Les Paul, която се казва „Nola” – композицията е много бърза и с нея усъвършенствах техниката си. Тогава се учехме да свирим, докато слушахме плочи до степента да ги съсипем. Пускахме някоя част стотици пъти, докато я научим, както трябва. Иглите на грамофоните се съсипваха, плочите също, но пък можехме да свирим песента. Обаче всъщност в началото слушах много джаз от типа на . Тогава слушах много джаз от типа на Django Reinhardt, LES PAUL AND MARRY FORD. Така навлязох в музиката.

От другата страна - Коя песен е саундтрака на живота ти днес?

Mick Box - Всички групи от 70-те, защото песните им са създадени с правилното отношение. Днешната музика не ме впечатлява особено, харесвам много малко от нея. Ако харесам нещо ново, то обикновено се оказва изсвирено от стари музиканти. THE WINERY DOGS например – мислех, че са нова банда, но после разбрах, че в нея свирят Billy Sheehan от MR. BIG, Mike Portnoy от DREAM THEATER и Richie Kotzen, който въпреки че е бил в POISON, е феноменален музикант и певец. Да, групата е нова, но е със стари муцуни. Така се случва обикновено, а и аз винаги съм бил олдскуул.

От другата страна – Моментът, който никога няма да забравиш?

Mick Box - Ще ти разкажа една история. Майка ми винаги ме е подкрепяла в начинанията ми от самото начало на музикалната ми кариера. От времената преди да стана професионален музикант. Докато цялото ми останало семейство все ме питаше, кога ще започна някаква истинска работа. И дори когато с URIAH HEEP постигнахме международен успех, свирихме на „Уембли” и в „Ковънт Гардън”, те продължаваха да ми задават същия въпрос. Тогава с бандата направихме концерт в „Роял Албърт Хол” в Лондон. От този момент, останалите от семейството ми, повече не ме попитаха, кога ще си намеря нормална работа. Защото концерт в тази зала е върха в кариерата на всеки музикант.

От другата страна - Какво би посъветвал 20-годишното си аз?

Mick Box - Следвай мечтите си. Простичко е. Винаги пред физиономията ти ще се затварят врати, но ще се отварят други. Ако вярваш в себе си, ще минеш през правилните. Трябва да си концентриран, да се забавляваш и да влагаш страст в това, което правиш, за да постигнеш успех. Успехът не идва лесно - трябва да работиш здраво, за да постигнеш целите си. Ако успехът дойде лесно, после и лесно ще си замине. Но ако работиш здраво и стъпиш на здрава основа, ще му се радваш дълго време.

От другата страна – И накрая да те попитам за концертите, които Ви предстоят в България – намираш ли прилики между първото Ви турне в нашата страна през 80-те и сегашното?

Mick Box – През 80-те направихме няколко концерта и май бяхме първата западна група, която свири в България. В URIAH HEEP винаги сме си казвали, че ако хората не могат да отидат при музиката, ние ще занесем музиката при тях. Спомням си, че изгубихме безкрайни часове, в попълване на различни документи, за да получим визи, за да успеем да влезем в България и да дойдем да Ви видим, но си струваше. Свирихме на футболни стадиони. Беше невероятно да се срещнем с усмихнатите лица и страстта на българските фенове. Имам страхотни спомени от онези времена.

От другата страна - А сега?

Mick Box - Сега пак се връщаме и ще е пак толкова фантастично! Няма причина да мисли, че ще е по-различно, защото ние вярваме в това, което правим и публиката ще го усети от първите ноти до последния тон!