Интервю с Petri Lindroos (ENSIFERUM) ...

Интервю с Petri Lindroos (ENSIFERUM)

ENSIFERUM с пълен сет в България! Това си е сбъдната мечта за феновете на ударния, боен, фолк метъл. И за да провокираме още повече любопитството, разговаряхме с китариста и основен вокалист на финландците Petri Lindroos.

Интервюто с Petri Lindroos (ENSIFERUM) е излъчено в „От другата страна“ по радио Варна на 11.04.2016 година.


От другата страна - Привет, Petri, от къде се обаждаш?

Petri Lindroos - От Австрия!

От другата страна - Когато си на турне, имаш ли време да разглеждаш забележителности?

Petri Lindroos - Зависи от това, къде е мястото, където се провежда концерта. Ако е в центъра на града, обикновено обичам да спя до много късно, така че не практикувам толкова често разглеждане на забележителности. Но понякога го правя.

От другата страна - Имаш ли любими обекти?

Petri Lindroos - Не си падам много по музеите и подобните им. Просто разглеждам града. Не задълбавам. Правя обиколки дотолкова, доколкото да видя как изглежда. Ако обаче има някакви замъци, интересът ми е провокиран веднага. Защото замъците са яки. Иначе просто се разхождам и се наслаждавам на разходката. Пия кафе някъде. Абе, държа се като типичен турист.

От другата страна - Въвсем скоро ще бъдете отново в България. Този път какво ще покажете?

Petri Lindroos - Предишния път бяхме при Вас с CHILDREN OF BODOM, преди може би пет години. Готино да се върнем за хедлайнърски концерт. Ще изсвирим 90-ет минутен сет с материал от всички албуми. И ще направим така, че концертът да е зареден с енергия и феновете да се забавляват.

От другата страна - Има ли турнета или концерти, които никога няма да забравиш?

Petri Lindroos - Най-вероятно, да. Направили сме наистина яки концерти по света, май, навсякъде сме си изкарвали добре. Понякога алкохолът изтрива спомените от някои места, но като цяло навсякъде е било супер.

От другата страна - Плюсовите и минусите да си съпорт и хедлайнър?

Petri Lindroos - Като съпорт акт, каквито бяхме ние на европейското турне на CHILDREN OF BODOM, си изкарахме доста яко, защото имахме много свободно време. Направихме само една репетиция за турнето, в деня преди то да започне. Проверихме звука само на един саундчек и то на предварителната репетиция. Та, като съпорт банда, имаш много свободно време, което дава повече шансове за срещи с феновете преди и след шоуто, защото възможностите са по-големи. На хедлайнърско турне трябва да сме готови още по времето на последната съпорт банда и след концерта трябва веднага да се измитаме. Нямаме толкова много време – душ, хапваме на крак и се мятаме на автобусите, които са готови и ни чакат, натоварени с инструментите. Тур мениджърът стои от страни и ни крещи, че всичко е опаковано и трябва да се махаме. Това е в общи линии. В заключение – хедлайнърските концерти са супер, но при яко турне като съпорт също е забавно.

От другата страна - Значи хедлайнърските концерти са по-задължаващи?

Petri Lindroos - Точно така.

От другата страна - Тъй като Ви предстои концерт, ще си говорим за концерти – най-забавното нещо, което ти се е случвало на сцената?

Petri Lindroos - Готин въпрос. Наистина не са се случвали кой знае какви необикновени неща по време на наш концерт, като изключим всички технически проблеми, причинени от некадърността на някого. Последното нещо, което се си спомням, обаче, не беше толкова смешно, когато стана, но след това доста се посмяхме. Миналия декември в Оулу, Финландия, като съпорт на CHILDREN OF BODOM, китаристът ни Markus падна от сцената. Не беше толкова смешно. Въобще не го видях да изчезва. Преди минута, две беше пред очите ми. Обърнах се за малко и след това не го видях. Къде по дяволите изчезна? В първия момент си помислих, че е скъсал струна и е отишъл да я смени. За нещастие обаче той беше паднал от сцената. Но за щастие нямаше сериозни наранявания, защото беше паднал на главата си. Така че китарата оцеля, Markus също. Та, това е едно от необичайните неща, които са ни се случвали.

От другата страна - А, най-необичайното място, където сте свирили?

Petri Lindroos - Има едно място в Тулуза, Франция, което се казва „Le Bikini”. Там има плувен басейн в двора. Наистина е необичайно място за концерти.

От другата страна - Вие в басейна ли бяхте?

Petri Lindroos - Не и по това време. Беше едно пролетно турне, а времето беше много студено. Така че не влязохме в басейна. Но мястото е интересно.

От другата страна - И сега към музиката – година по-късно какво ти е отношението към „One Man Army”?

Petri Lindroos - Феновете го приеха много добре. Можеше да го видиш миналата година по време на турнето, което направихме след излизането на албума. Хората знаеха песните, което за диск, който е едва издаден, е много. Обикновено това не се случва още на първия концерт в подкрепа на нов албум. А феновете правеха страхотни мош питове и пееха с пълно гърло. В това отношение дискът пожъна страхотен успех. Година по-късно не бих искал да променя нищо в него. Дори начинът ни на работа ще бъде същия и за следващия албум. Предполагам, че няма да променяме нищо.

От другата страна - Каква е идеята зад сборния „Two Decades of Greatest Sword Hits”? Имате ли нужда от подобни дискове?

Petri Lindroos - Въобще коя група има нужда от подобни албуми? Това е големият въпрос! Идеята е на бившия ни лейбъл „Spinefarm Records”. Те поискаха да издадат компилацията по повод 20-годишнината на групата, която отбелязваме през тази година. Самият албум представлява нещо като „ENSIFERUM от началото до днес в един диск“. Нещо такова, но идеята за издаването на този албум не е наша. Обаче харесваме подхода към нас на бившата ни звукозаписна компания.

От другата страна - И Вие сте съгласни с тяхното решение?

Petri Lindroos - Да, точно така. И от една страна е добре да има нещо, което да излезе от името на бандата, защото между албумите ни има почти три години разлика. „One Man Army” излезе преди година. Ето сега има още едно издание. Това задържа интереса към групата.

От другата страна - В днешната информационна ера важно ли е това за една група?

Petri Lindroos - Донякъде. Ние сме старички и харесваме стария начин. Обичаме да видим реклама или интервю на хартия. Съвременните технологии не са нашата среда, но се опитваме да не изоставаме. Какво можем да направим? Трябва да сме във Фейсбук и Инстаграм, публикувайки съмнителни снимки и безсмислени новини 24 часа, 7 дни в седмицата, за да задоволим интереса на хората към нас. Малко е странно, че светът се развива в тази посока, но ние се опитваме да се впишем в средата.

От другата страна - В този случай това ли са част от действията, за да може една група да постигне успех?

Petri Lindroos - Мисля, че времената на изхвърлянето на телевизори през прозорците на хотелите, са отдавна минало. И едва ли този подход би довел до някакъв успех, за това трябва да се насочим към други действия. Идея си нямам обаче какви трябва да са те. Бих казал, че за да има една група успех, музиката, която композира, е най-важна. Музиката говори сама за себе си. Ако издаваш скапана продукция, обаче правиш някакви други яки работи, ще си готин... за около десет минути. Но ако музиката ти е страхотна, хората постоянно ще се интересуват от теб.

От другата страна – Тогава, кое е най-голямото предизвикателство, при композирането на музика за теб?

Petri Lindroos - Това е, че не можеш да угодиш на всички в групата. Защото най-големите критици на нашата музика сме самите ние. Когато всички в бандата постигнем състояние на взаимно съгласие, тогава вече се движим по големия мост на разбирателството. Постигнем ли го, значи нещата се развиват добре и стискаме палци това, което правим да се хареса и от феновете.

От другата страна - Когато композираш, кой елемент се опитваш да откриеш на първо място?

Petri Lindroos – Значи, текстовете ги пишем най-накрая. Музиката създаваме първо. За това се опитваме да композираме велики мелодии, които са много важни за песните на ENSIFERUM, след което съчетаваме отделните части, така че да звучат добре, а не – твърде странно и в общи линии – това е.

От другата страна - Има ли нещо, което малко хора знаят за бандата, но би искал повече да са наясно с него?

Petri Lindroos - Добър въпрос. Смятам, че това, което трябва да знаете за ENSIFERUM е вече в мрежата. Трудно ми е да посоча нещо, което да не е вече публикувано някъде.

От другата страна - А за теб?

Petri Lindroos - Аз съм нормален пич, който свири в група. Пия кафе, разхождам се, отивам до магазина, за да пазарувам. Ние сме обикновени момчета и едно обикновено момиче. Хората смятат, че когато видят някоя известна личност, не могат да я загоорят, само защото тя е известна, защото свири тук или там. Пълни глупости. На първо място известните са също хора. Те също пият кафе, също ходят до тоалетната… Всички са обикновени хора, а ние сме пичове, които пътуват с автобус и правят концерти.

От другата страна - И не хвърляйте телевизори през прозорците…

Petri Lindroos - Точно така и причината е, че излиза много скъпо. В края трябва и да се плаща…

От другата страна - Как точно отговаряш на хейтърите?

Petri Lindroos - Факт е, че няма как всеки да харесва всичко. Музиката е въпрос на личен вкус. Всеки има свое мнение, музикални стилове, които харесва и които не харесва. Върху това няма как да влияем. Безполезно е да използваме малките си мозъчета, за да търсим формула, с която да задоволим всички, защото това е просто невъзможно!

От другата страна - Последни два въпроса – кой е твоят най-рокендрол момент?

Petri Lindroos - Рокендрол момент? По дяволите… Това наистина е трудно. Мисля, че беше преди десет или повече години. Всъщност се случи през 2003, когато свирех в NORTHER, които бяха съпорт на DIMMU BORGIR на тяхното европейско турне. Свирехме в Португалия. Промоутърът не говореше много добре английски. Попитахме го, къде е алкохолът, който е предвидил за нас. Оказа се, че за целия автобус, за всички групи и за DIMMU BORGIR, и за HYPOCRISY, имаше една маса. Организаторът ни я посочи и ни каза да си вземем, каквото си пожелаем. Наистина? Добре! Взехме си достатъчно бира или почти достатъчно. После си взехме бутилка кафе-ликьор калуа и водка и се отправихме към автобуса да си поркаме. На следващия ден тур-мениджърът на DIMMU BORGIR дойде в автобуса, а от NORTHER бях само аз, та, той ме погледна, видя двете празни бутилки на масата и каза: „Някой е откраднал алкохола на DIMMU BORGIR миналата нощ!”, отговорих - „По дяволите, няма начин!“, а той продължи: „Бутилка водка и бутилка калуа!” Измърморих – „Хмм… Добре”. Тогава му разказах историята с промоутъра, който ни беше казал, че този алкохол е за нас и за това ние го бяхме взели и изпили. Тогава той ми отговори, че не вярва на нито една дума, която му казвам, аз му влязох в положението с думите, че го разбирам напълно и тогава той натърти, че ако това се повтори, ще се наложи да хванем следващия автобус за дома. Та, предишната вечер беше рокендрол, но следващият ден - не толкова....

От другата страна - Последно – ако имаше шанса да срещнеш 20-годишния Petri Lindroos, какъв съвет би му дал?

Petri Lindroos - Ще му кажа онова, което човекът, който се грижеше за мониторите ни, ми каза през 2005 – „Вярваш ли или не, но един ден ще правиш концерти трезвен!“ Без никакъв алкохол в системите и това наистина се случи. Това е много готин съвет!