Интервю с Nick Holmes (PARADISE LOST) ...

Интервю с Nick Holmes (PARADISE LOST)

Историята на това интервю е интересна с това, че е излъчено в няколко различни радиа – Z Rock, БНР и Радио Варна. Другото интересно е, че портрета, за който Nick Holmes говори, е нарисуван от български фен и е подарен на вокалиста на PARADISE LOST, когато бандата гостува за първи път у нас. Останалото... Останалото е очакване до 9 април, когато отново ще видим законодателите на готик метъла у нас на „Sofia Metal Fest 2016”.

Интервюто с Nick Holmes (PARADISE LOST) е излъчено в „От другата страна“ по радио Варна на 28.03.2016 година.


От другата страна - Кои песни ще изпълните на предстоящия концерт?

Nick Holmes - Добър въпрос, на който в момента не мога да отговоря, тъй като не съм се виждал с никого от бандата поне от месец и не сме разговаряли през това време. Но в близките седмици ще трябва да се съберем за няколко репетиции, защото, освен концерта в България, ни предстои и участие на „Roadburn Festival” в Холандия. Доколкото си спомням, последният път, когато свирихме при вас, беше миналия август (всъщност на 20.IX.2014 г. в Пловдив – бел. авт.). Предполагам, че ще наблегнем на нещата от новия ни албум, за да го представим на фестивала в София.

От другата страна - Ще изпълните ли повече от най-известните си парчета?

Nick Holmes – На последното турне свирихме основно песни от "The Plague Within". Не знам дали сетът ни на „Sofia Metal Fest“ ще се различава и ще бъде по-специален. Все още не сме го обсъждали.

От другата страна - Какво мислиш за концерта ви в Античния театър в Пловдив, който издадохте на DVD?

Nick Holmes – Това е нещо, което винаги сме искали да направим и обмисляхме от доста време. Организацията на такъв проект е по-сложна, отколкото можеш да си представиш, защото това не е просто концерт на метъл група, не е обикновено шоу. Тогава получихме добра възможност и се възползвахме. Мястото беше уникално - много по-различно от стандартна зала за концерти, а публиката - фантастична, една от най-добрите, пред които сме свирили. Освен че се забавлявахме страхотно, това беше и безценен опит за нас.

От другата страна - Преоткрихте ли звученето на старите си песни чрез симфоничния оркестър?

Nick Holmes – Да, успяхме да погледнем на тях от различен ъгъл. Много от по-бавните ни композиции се получиха чудесно, защото характерните за тях дълги тонове и умерено темпо ги правят по-лесни за оркестриране и включването на филхармонията беше много сполучливо. При по-бързите песни обаче резултатът не беше толкова добър. Опитахме и двата варианта, тъй като за нас този концерт беше експеримент, който отдавна искахме да направим. Но въпреки че се забавлявахме и изживяването си струваше, едва ли за в бъдеще ще предприемем нещо подобно.

От другата страна - Коя е най-правилната реакция, когато нещата на сцената се объркат?

Nick Holmes – Интересен въпрос. Най-добре би било, ако никой от публиката не разбере, но ако това все пак се случи, трябва да запазиш самообладание. Преди много се ядосвах, ако стане някакъв гаф, но сега реагирам по-спокойно, защото съм наясно, че не мога да предотвратя всичко. Виждал съм групи, които си вдигат страхотни скандали на сцената заради технически проблеми. В това няма смисъл, излишна загуба на енергия. Ако нещо се обърка - преодолей го и продължавай напред. Нещата се скапват непрекъснато, особено при изпълнения на живо. Вземи METALLICA - те могат да грешат, колкото си искат, но на никой не му пука.

От другата страна – Най-откаченото нещо, което ти се е случвало по време на концерт?

Nick Holmes – Случвало се е хора от публиката да мятат по нас разни неща. Хвърляли са, каквото им падне. Замервали са ме с чаши с пикня, с марихуана, веднъж в Амстердам по мен запратиха голяма кофа за боклук, ритъм китаристът ни Aaron Aedy е падал от сцената... Общо взето нищо сериозно. Когато се събере много народ на едно място, винаги има подобни "изненади".

От другата страна – Кой е най-запомнящият се подарък, който си получавал от фен?

Nick Holmes - Преди може би 15 години ми подариха мой портрет, собственоръчно нарисуван от фен на групата. Картината е изработена с маслени бои и предполагам, че направата ѝ е отнела доста време. Наистина много хубав подарък.

От другата страна - А най-странното място, на което сте свирили?

Nick Holmes - Свирили сме в стари кланици, в стари хангари по летища... В Португалия имахме концерт в огромна постройка, която в миналото е била пивоварна - много красива сграда, но си беше необичайно място за метъл шоу. Били сме и в клубове, където между нас на сцената имаше колове за стриптизьорки и усещането, честно казано, не беше особено приятно... По принцип можем да свирим навсякъде, стига да има електричество.

От другата страна - Предстоящият ви концерт в София самостоятелно шоу ли е или е част от турне?

Nick Holmes –Всеки концерт преди следващия ни запис може да се смята за част от турнето в подкрепа на "The Plague Within". Не успяхме да включим България в европейската обиколка през миналата година, но участието ни на „Sofia Metal Fest“ е добра възможност да представим новия албум. Споменах по-рано, че все още не сме обсъждали с останалите от групата, какво точно ще изпълним. Със сигурност ще има много нов материал, но най-вероятно ще направим и някои стари парчета, които преди не сме свирили при вас.

От другата страна - Как се забавлявате в тур буса, изминавайки хиляди километри между отделните концерти?

Nick Holmes – Най-често с филми, музика и сън. Не звучи особено забавно, но обикновено пътуването протича така - километри и сън. Няма друго.

От другата страна - Какво задължително носиш със себе си, когато си на турне?

Nick Holmes - Слушалки, с които се абстрахирам от околния свят.

От другата страна - Защо имаш нужда да го правиш?

Nick Holmes - Професията ни е по-особена - непрекъснато пътуваме, всеки ден сме на непознато място, срещаме се с различни хора... Когато сме на турне, около нас винаги е твърде шумно, а понякога просто имам нужда да се затворя в себе си. Сънят също е много важен, а за да мога да спя нормално, трябва да се изолирам от останалите. Затова от време на време се "самоизключвам" и слушалките са идеалното средство за тази цел.

От другата страна - Кой е най-недооцененият албум на PARADISE LOST?

Nick Holmes – Предполагам, че е "Host". За мен това е много силен албум с изключително качествени песни, но феновете не му дадоха шанс, защото не е метъл запис. Окей, разбирам ги. Опитвам се да се поставя на тяхно място и да видя нещата от тяхната гледна точка. Приемам реакцията им, въпреки че според мен "Host" съдържа някои от най-добрите ни композиции изобщо. Но пак казвам - разбирам феновете и знам, че някои от тях, особено по-старите, винаги ще предпочитат ранните ни записи.

От другата страна – Има ли нещо, което малко хора знаят за теб и групата, а би искал да се знае от повече?

Nick Holmes – Когато си в група като PARADISE LOST, няма как нещо да остане скрито. Всичко е на показ и всеки може да научи това, което го интересува. В интерес на истината не държа да се знае много за мен, дори предпочитам да е колкото се може по-малко. Активен съм в Twitter и ако искам да споделя нещо, правя го там. Това, което виждаш в социалните мрежи обаче е свързано с професията ми. Пазя личния си живот и държа хората на разстояние от него. Не че имам някакви тайни, напротив, няма нищо кой знае колко интересно. Не нося маска и не съм много по-различен от това, което виждаш на сцената.

От другата страна - Очакват ли твърде много от вас феновете и музикалните критици след толкова години на сцена?

Nick Holmes – Когато си от толкова години в бизнеса, трябва постоянно да се доказваш, да си актуален и да се стремиш да бъдеш най-добрия. Днес конкуренцията е жестока и старите банди не бива да разчитат на известността си, защото само името не е достатъчно, за да останеш в играта. Трябва непрекъснато да се развиваш и да правиш нещата по най-добрия начин, на който си способен. И да не се получи, поне ще знаеш, че си опитал. Ако си музикант, място за отпускане и самодоволство няма, особено в днешно време, когато целият свят е на един клик разстояние.

От другата страна - Смяташ ли, че музиката е по-различна от тази преди 30-40 години?

Nick Holmes – Разбира се, че се е променила. Днес голяма част от изпълнителите са продукт за еднократна употреба. Със сигурност има отдадени на музиката тийнейджъри, но отношението вече не е същото. Забелязвам това и при моите деца - всеки следва някакви моди и очаква следващото "нещо", което се задава. Вече почти няма групи с по-продължителна кариера. Вземи например Голямата четворка - кой ще ги замени, когато спрат да свирят? Вечният въпрос, нали? Хората обичат музиката, все още я има фенската страст, но бандите са толкова много, че е трудно да отсееш наистина добрите от останалите. Младите също невинаги успяват да направят разликата, затова скапаната музика понякога става популярна за сметка на тази, която заслужава внимание.

От другата страна - Мислиш ли, че музикалната критика все още има значение?

Nick Holmes – Да, определено. Продължавам да чета ревюта на албуми и репортажи от концерти, интересувам се от коментарите на журналистите и от мнението на публиката. Така съм свикнал, защото съм олдскуул. Не знам за сегашните хлапета, но докато аз растях, за всичко съм се информирал от специализираните музикални издания. Затова оценките на журналистите все още са важни за мен.

От другата страна - Кое е по-важно за една песен - дали е добра или какъв стил е?

Nick Holmes – Не ми пука за стиловете. Ако една песен ми харесва, за мен е все едно дали е поп, денс, метъл или блек метъл... Няма значение. Това просто е добра песен. В PARADISE LOST винаги сме се стремили към това - да записваме добри песни, защото в крайна сметка всичко опира до самата композиция.

От другата страна - Как виждаш албума на XXI век?

Nick Holmes – Не мога да ти отговоря, това е все едно да ме питаш как ще умра. Нямам никаква идея. Днес е много лесно да запишеш добре звучаща музика, но проблемът е, че всички използват една и съща техника, както и едни и същи продуценти. В резултат на това повечето банди звучат еднакво, а според мен никак не е интересно да приличаш на всички останали. Точно обратното – скучно е. Ако една група иска да се отличава и да бъде разпознаваема, необходимо е тя да има собствен саунд и това е най-важното, към което трябва да се стремят музикантите. За съжаление малко такива изпълнители има, а ми се иска да са повече.

От другата страна - Музикантите вярват, че музиката е истинска, когато идва от сърцето. Има ли според теб фалшива, неистинска музика?

Nick Holmes – Музиката, която създаваш, трябва да е интересна най-вече на теб самия. Ако не е, по-добре се захващай с нещо друго. Ако ти не харесваш това, което правиш, няма кой друг да го хареса. В този бизнес няма много пари и повечето музиканти започват да свирят, водени от ентусиазъм и чиста фенщина. Но с времето приоритетите се променят и в един момент музиката остава на заден план. В началото обаче преди всичко е самото желание да свириш, да си част от банда... Тогава нещата са най-истински.

От другата страна - Импровизирате ли на сцената?

Nick Holmes – Бих искал нещата по-често да се получават като по учебник, но това невинаги е възможно. Обожавам някои от концертите, но има и такива, които са били ужасни, чувствал съм се така, все едно съм на работа. Когато си на няколкоседмично турне и изнасяш 55-тия концерт, вече не си толкова свеж, колкото примерно на втория. Има и други фактори – може просто да нямаш ден или пък да си получил кофти новини... Зависи от много неща. Хората няма как да знаят какво точно се случва с мен, но има и случаи, в които те остават с погрешно впечатление. Някои от тях смятат, че щом не подскачаме като шимпанзета по време на концерта, значи не се кефим на шоуто и едва ли не ги мразим. Ние обаче не сме маймуни и това, че не се мятаме нагоре-надолу по сцената, не означава, че не се забавляваме.

От другата страна - Какво те е направило такъв, какъвто си сега?

Nick Holmes – В момента моите деца ми оказват най-силно влияние. За мен раждането и смъртта до голяма степен определят живота на всеки човек. Всички минаваме през това.