Интервю с Esa Holopainen и Tomi Joutsen (AMO ...

Интервю с Esa Holopainen и Tomi Joutsen (AMORPHIS)

AMORPHIS отново в България. И какво по-хубаво от един разговор с китариста и вокалиста на бандата Esa Holopainen и Tomi Joutsen.

Интервюто с Esa Holopainen и Tomi Joutsen (AMORPHIS) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 28.03.2016г.


От другата страна - Какви разлики Вие самите намирате между новия албум „Under the Red Cloud” и предишния?

Esa Holopainen - За първи работихме с шведския продуцент Jens Bogren и беше яко да направим албума с него. Отделихме много време за предварителната продукция, проверявахме структурата на песните с него, за да постигнем във всяка една от тях баланс. Jens Bogren е много точен и прецизен в студиото, когато работи. В групата сме заедно повече от 20 години и за първи път някой ни мотивира да достигнем до границите на собствените ни възможности. Това не е лесна задача, защото в бандата всеки, малко или много, е обвързан с продуциране, композиране, с правенето на музика. Само си представете картинката – шестима мъже с его в студиото и продуцент, който се опитва да ги накара да работят заедно. Но Jens свърши чудесна работа. Албумът е изстрадан и в същото време със сигурност свеж полъх от AMORPHIS.

От другата страна - Какво трябва да открият феновете „под червения облак”?

Esa Holopainen – Определено „под червения облак” феновете ще открият всички елементи, с които се свързва нашата музика. Албумът показва по-агресивната и по-емоционалната страна на групата. В него няма балади. Това е праволинеен метъл диск. Tomi прави повече тежки вокали в сравнение с останалите албуми на групата.

От другата страна - Този албум отговаря ли на името на AMORPHIS?

Esa Holopainen - В някаква степен да, защото AMORPHIS означава нещо безформено. Това е силата, която ни движи. Винаги се опитваме да вмъкваме в музиката ни нови елементи или звукът ни във всеки албум да е свеж и в някаква степен различен от предишните. Не обичаме да робуваме само на една формула. Винаги се опитваме да направим нещо ново. Така че новият ни диск не е обичайния албум, който бихме могли да направим.

От другата страна - Мислите ли, че публиката и критиката очакват прекалено много от Вас?

Tomi Joutsen - Не знам дали публиката и критиката очакват твърде много от нас. Зависи от много неща. Понякога, когато чета ревюта, там е отбелязано, че това е просто поредния нов албум на AMORPHIS – нещо като – „това вече сме го чували”. Обаче ние сме издали повече от 10 албума, в бизнеса сме от 20 години и наистина е невъзможно да пуснем нещо корено различно. Ако искаме нещо ново и различно, най-вероятно ще издадем реге диск, което може би ще бъде яко за някои хора. Разбира се, че не сме вкарали AMORPHIS в някакъв калъп. Просто искаме да правим нови песни, да свирим точно тази музика, да развиваме бандата по-малко всеки път. Правим го от сърце и „Under the Red Cloud” е резултата.

От другата страна - Защо успяхте там, където много се провалиха?

Esa Holopainen - Идея си нямам. Кариерата ни е като карнавално влакче. Големият успех не ни е спохождал през цялото време. В миналото имахме лоши моменти, но никога не се предадохме. Това е едно от нещата, които ни задържаха заедно. Другото е, че правим музика за нас самите и обичаме да я изпълняваме, както пред 5 000, така и пред петима души. Мисля, че на това се дължи дълголетието ни. Също така основна роля играе и страстта ни към музиката. Правим всичко от душа и сърце, както каза Tomi. Смятам, че ако правиш нещата, както трябва, то рано или късно доброто ще те намери. Просто трябва да се върви напред.

Tomi Joutsen - Една от причините е, че химията в групата е много добра. Не спорим толкова много разбира се, просто понякога мненията ни се различават. Но никога не сме стигали до бой и е готино да си на турне с останалите от AMORPHIS. Това е също основателна причина, за да сме още на линия. Когато си дълго време по турнета, винаги има конфликти и неразбирателство. Трудно е понякога. Обаче се оказва, че за нас това не е голям проблем.

Esa Holopainen – Спомням си едно от последните ни пътувания – продължи девет часа, за да се придвижим от едно място до друго. Пътувахме всички в малък бус. Обаче се забавлявахме, скъсахме се от смях. Шегувахме се постоянно, разказвахме си глупави истории, но определено беше забавно.

От другата страна - Кога беше последният път, когато изпитахте крайните си възможности?

Esa Holopainen - Вече сме на 40 и физиката ни започва да дава фира. За това и трябва да сме по-внимателни и да се грижим за общото ни състояние. Тези неща като пътуването, седенето с часове в бусове и хотели, се увеличават все повече. Фактически общата сума от работа ни на ден е около час, когато сме на сцената. Останалото е запълнено с пътуване и чакане. За това е добре, когато има нещо, което да ни държи съсредоточени.

Tomi Joutsen - Все още нямаме проблеми на сцената. Можем да направим онова шоу, което искаме. Но в цивилния живот сме осъзнали, че вече не сме хлапета. Преди известно време се опитах да покарам скейтборд, тогава си казах, че вече не съм на 15 и тялото ми не може да издържи това натоварване. Доволен съм, че нямаме здравословни проблеми. Защото това води до доста сериозни гафове.

Esa Holopainen - Рисковете са много големи – тръгнал си на турне, наел си бус, екип и в един момент някой се разболява. И се налага отмяна на концертите. Това не е никак добре. Да чукна на дърво, все още не ни се е случвало, но трябва да имаме едно наум.

От другата страна - Кое е най-голямото недоразумение, което се носи за Вас?

Tomi Joutsen - Не знам.

Esa Holopainen - И аз за нищо не се сещам!

От другата страна - Кой песен най-добре обяснява начинът Ви на работа и защо?

Tomi Joutsen - Песента, която обяснява най-добре начина ни на работа, е „My Kantele”. През последните години изпълняваме различни версии на тази композиция и смятам, че са страхотни. Тя е нещо като запазената марка на AMORPHIS, защото в нея са включени всички елементи, които са важни за нашата музика. Но в тези нови версии се случват интересни неща, като джема, който си спретваме понякога и тези неща внушават някакви истории работата на групата. „My Kantele” дава ясна представа за начина ни действие – ето, ние сме изградили стила, в който искаме да се подвизаваме, но в същото време сме с отворени съзнания, за да променяме по нещо тук и там.

От другата страна - Кой е бил Вашият най-рокендрол момент?

Esa Holopainen - Може би не е добре да отговаряме на този въпрос. Всичко, за което се сещам, може да изглежда странно, особено казано от финландци като нас. Обаче в повечето случаи мога да говоря за анти-рок случки. Бизнесът е доста интересен и много хора сигурно си мият, че се къпем в слава, обаче, през повечето време не е така. Яко е когато имаме свободно време около концертите, време за купонясване или просто да пийнем бира заедно и да поговорим. Разговорите не са точно най-добрите моменти, но не знам какво да отговоря. Може би, ако сме настанени в добър хотел, например.

Tomi Joutsen - Едно нещо – свиренето в рокендрол банда, срещите с нови хора, които не са от обичайното ни обкръжение, посещаването на места, които други не могат и да си помислят да посетят. Това е рокендрол. Спомням си един момент от второто ми американско турне. Още от летището ни взе една огромна лимузина. Тогава почувствах рокендрола.

Esa Holopainen - До момента, в който не влязохме в залата, където трябваше да свирим. Приличаше на свърталище на плъхове.

От другата страна - Как виждате връзката между звука, пространството и композицията във вашата музика?

Esa Holopainen - На първо място всичко започва от първоначалните идеи за песента или структурата на песните. Продължаваме с изпробването на различни неща и заедно работима по развитието на песента и аранжимента. Смятам, че звукът обикновено зависи от продуцента.

Tomi Joutsen - Има композиции, на които звукът трябва да се прибави, като delay-ефекта.

Esa Holopainen - Понякога можеш да бъдеш вдъхновен от един ефект. Или просто от някой инструмент. Някой свири на пиано, появяват се разни малки идеи, които могат след това да бъдат превърнати в песен. Не се знае какво ще се получи в крайна сметка.

От другата страна - „Калевала“ е най-голямото Ви вдъхновение...

Tomi Joutsen - В новия албум е основното ни вдъхновение!

От другата страна – Тогава смятате ли, че хората, които не са финландци, Ви разбират?

Tomi Joutsen - За нас „Калевала“ е повече като състояние на ума. Тя е вдъхновение. Имаме и други като природата, музиката като цяло. Но смятам, че „Калевала“ е състояние на духа, чисто финландско чувство. Чудесно е, че притежаваме тази древна книга, пълна със стари вярвания. Което не е характерно за други държави, като САЩ например, те си нямат толкова старинни писания. За това и е страхотно, че притежаваме нещо наистина специално.

Esa Holopainen - Както Tomi отбеляза, за нас това е малко или много основно вдъхновени и по-скоро става дума за състояние на съзнанието, а не в образоването на хората, за какво точно става дума. Страхотно е. По някакъв начин можем да използваме в музиката ни истории, в които в отминалите времена финландците са вярвали, можем да покажем какъв е бил животът в миналото. А това има тотална връзка с природата. Та, това е!