Интервю с Martin van Drunen (ASPHYX) ...

Интервю с Martin van Drunen (ASPHYX)

Най-накрая ASPHYX ще направят хедлайнърски концерт в България по покана на „Live&Loud”. На 27 март едни от законодателите на европейския дет метъл ще разкършат кокалите на екстремното войнство. За това и си поговорихме с гласището на бандата Martin van Drunen.

Интервюто с Martin van Drunen (ASPHYX) е излъчено в „От другата страна“ по радио Варна на 14.03.2016 година.


От другата страна - Привет, Martin, готино е да говоря с теб!

Martin van Drunen - И на мен ми е приятно.

От другата страна - Съвсем скоро ще бъдете в България. Това ще бъде и първия Ви хедлайнърски концерт. Какво сте подготвили?

Martin van Drunen - Нямам идея. Сетът ни се променя постоянно. Знам само, че шоуто ще бъде продължително, защото за първи път сме самостоятелно при Вас и за първи път ще свирим в клуб. Ще останем на сцената около час и половина. Все още работя по песните, но ще бъде комбинация от стари и нови композиции - сет от всичко, което имаме.

От другата страна - Подготвяте нов албум, ще изсвирите ли някоя нова песен?

Martin van Drunen - Не, определено не, защото, както отбелязах, за първи път ще направим хедлайнърски концерт в България и ще има много фенове, които едва ли са имали шанса да ни гледат. За това и сме задължени да изсвирим много от старите парчета, които те желаят да чуят, а също така и композиции от „Deathhammer“ и „Death... the Brutal Way“. От друга страна смятам, че само ще си загубим времето, ако свирим нови песни, защото феновете няма от къде да ги познават. За това е по-добре да изчакаме, докато албумът излезе. И се надявам, че тогава отново ще направим концерт при Вас и тогава ще изсвирим нов материал.

От другата страна - Надявам се това наистина да се случи. Кои песни предпочитат феновете според теб – по-новите или класическите?

Martin van Drunen - Зависи. Публиката винаги полудява, когато изпълняваме старите композиции като „The Rack“ или „Last One on Earth“. Но ми прави впечатление, че феновете харесват със същото настървение и песни от „Deathhammer“ и „Death... the Brutal Way“. На едноименните парчета от тези два албума публиката напълно откача, което е добър знак, че и по-късният ни материал се харесва. За това и винаги се опитваме да намерим баланса между старото и новото. Смятам, обаче, че заради първия ни хедлайнърски концерт при Вас, ще се фокусираме повече върху стария материал. Той ще залегне в основата на сета, но към него ще прибавим и нови неща.

От другата страна - Миналата година изкарахте един бокс-сет „Embrace the Death“ и то на касети…

Martin van Drunen - Да, така е. Причината беше, че много хора ни питаха за първия ни албум, който всъщност никога не беше записан професионално. По онова време бяхме към лейбъл, който загуби материала и не успя да направи нищо по въпроса. Получавахме много запитвания от фенове, дали все пак не можем да издадем албума и решихме, че можем да го направим в този формат. Това е в общи линии историята. Все пак до тогава този албум никой го нямаше.

От другата страна - Записите на тези касети обработвани ли са?

Martin van Drunen - Не смятам, че са пипани. Или може би съвсем козметично, защото за запис на различни носители – касети, винил или дискове, процесите са различни. Обаче когато ние преиздаваме нещо, искаме то да е възможно най-близо до оригиналите.

От другата страна - Постиженията и паденията в кариерата ти?

Martin van Drunen - Труден въпрос. Постижения винаги има и продължавам да ги трупам. Колкото до ASPHYX турнето ни в Южна Америка миналата година беше един от върховете в кариерата ни. Както за мен, така и за останалите. Това беше нещо, което никога преди не сме правили. Хората бяха невероятни, абсолютни откачалки. Времето, изкарано там, беше фантастично - нещо наистина специално за нас. Така че това е един от върховете ни. Бих посочил още първия концерт след реюниъна на ASPHYX. Това парти беше невероятно. Миналата седмица имахме още едно постижение, защото направихме шоу в Холандия. В тази посока чудесата продължават да се случват с нас. Но ако трябва да избера нещо специално, което сме преживяли и никога няма да забравя, ще посоча концертите в Южна Америка и първото парти след реюниъна. Няма как да пропусна и турнетата с BOLT THROWER и с ENTOMBED преди толкова много години. Това също бяха специални моменти. И стигнахме до паденията – може би времената, в които въобще не се занимавах с метъл. Беше за кратко, но, да, това е.

От другата страна - Когато не си в добро настроение, връщаш ли се към тези хубави моменти, които изброи, за да се усмихнеш?

Martin van Drunen – Не! Знам, че са ми се случили, но обикновено се опитвам да бъда позитивен. Като си пускам музика, която също е позитивна. Основно дет метъл, който те кара да настръхнеш, но и други неща. Определено положителните моменти в живота ми са хубаво нещо, но не лежа на тях. Знам, че са ми се случили, но нямам нужда от тях, просто се опитвам да остана позитивен и то заради факта, че животът е нещо невероятно. Никога не знаеш с какво ще те посрещне следващия ден. А това е фантастично.

От другата страна - Яко е да гледаш по този начин на нещата и да очакваш следващия ден с нетърпение, звучи предизвикателно…

Martin van Drunen - Така е. За това и не мога да разбера младите хора, които посягат към самоубийството като някакъв изход. Вместо да правиш подобна стъпка, преди това опитай да работиш здраво, да постигнеш нещо, да създадеш прекрасно семейство, да имаш прекрасни деца или каквото си пожелаеш. Да, вярно е, че понякога има и лоши дни, ама това не означава, че слънцето трябва да спре, да свети. Всички в един или друг момент преминаваме през лоши моменти, погледни около себе си, какво се случва по света. Понякога мислите ми потичат в тази посока. Ако се чувствам зле или примерно зимата е твърде дълга и депресираща, си казвам, че въпреки това имам покрив над главата си, имам фантастична приятелка и невероятна банда, с която мога да се издържам. А по света има хора, които са в много, в много по-лошо положение от мен. Благодарен съм за това, което имам.

От другата страна - Спомена, че си позитивна личност, която обаче свири дет метъл…

Martin van Drunen - Дет метълът като цяло е позитивен стил. Напоследък разговарях с разни хора и стигнахме до извода, че когато започвахме, в дет метъла имаше едно пънкарско отношение, дори корените на стила бяха в пънка. Тогава искахме да си изкавраме добре и това беше. Така че създававането на дет метъл и качването на сцена, все още ми доставя удоволствие. Като дете ходех да гледам различни банди и винаги съм си мечтаел да съм на тяхното място, да съм на сцената и да правя онова, което те правят. И ето ме днес – на същото ниво – нещо, което исках да ми се случи в живота и то се случи. Но има хора, които не могат да се похвалят със същото. За това и съм позитивен човек. Имаме и дуум влияния в музиката ни, имаме мрачни влияния, защото около нас не всичко е цветя и рози, но това не означава, че трябва да съм в лошо настроение през цялото време. Понякога се сблъскваме с проблеми, но те не продължават вечно.

От другата страна – Тогава текстовете ти въпрос на лични преживявания ли са?

Martin van Drunen - Някои неща са. Не винаги, но разбира се, музикалните ми влияния са от групите, които съм слушал и продължавам да слушам.

От другата страна - Разделяш ли личния от професионалния си живот?

Martin van Drunen - Да, правя го. Но не в смисъл, че нямат допирни точки. Когато имаме концерт, след него при нас идват фенове, които искат да се снимаме, да вземат автограф, пием по бира. Но не живея по този начин всеки ден. Вкъщи съм много тих... Ха-ха-ха...

От другата страна - Тогава има ли нещо, което малко хора знаят за теб, но би искал повече да го научат?

Martin van Drunen - Това, което ми липсва понякога е, че хората не разбират, колко много време отделям, за да напиша добри текстове, както и да измисля оригинални заглавия на песните. Понякога феновете го отбелязват, но в повечето случаи си мислят, че просто излизам отпред и не правя нищо повече от това да крещя. Понякога ми се струва, че никой не чете лириките ми. Хората и идея си нямат колко време ми отнема понякога създаването на един текст – да измисля рими, да напасна ритъма във вокалните линии. Процесът е по-дълъг, отколкото хората си мислят. Те смятат, че вземам някакъв лист, нахвърлям някакви думи и после крещя по много и толкова. Обаче при мен нещата не работят по този начин. Опитвам се да бъда оригинален. Опитвам се да използвам впечатленията, които ме връхлитат, основно когато чета някоя книга, а аз чета много. Хората това не го знаят, както и не знаят, че в страни от слушането на метъл и друга добра музика, книгите са другата ми страст. Понякога се вдъхновявам и от нещата, които се случват около мен.

От другата страна – Значи текстовете са важни за музиката на ASPHYX?

Martin van Drunen - Много! Както сега, когато сме към края новия албум. Винаги чакам останалите да завършат напълно композициите и след това идва моят ред. Оставят ме намира, усамотявам се и започвам да пиша. Вглъбявам се в собствения си свят и се опитвам да открия коя тема ще пасне на дадена песен, каква атмосфера носи композицията. И това се случва с всяко едно парче поотделно. Понякога създавам забавни хорър истории, друг път – пиша много депресиращи военни текстове, които дори са повлияни от последната война - тази, която се води днес. До голяма степен лириките зависят от атмосферата на песента. Текстовете са много важни за мен. Също така се опитвам да измисля оригинални заглавия на композициите, не просто да сложа думичката „sacrifice”, която се среща в имената на песните на хиляди банди.

От другата страна - Гледам съм ASPHYX два пъти, по веднъж в България и в Румъния. И двата пъти сте били страшно отдадени, когато сте на сцената – в този ред на мисли коя е най-голямата саможертва, която си готов да направиш в името на музиката?

Martin van Drunen - Хо-хо-хо… Чувствам, че съм готов да умра за нея! Обаче не давай на приятелката ми да чуе това… Ха-ха-ха… Виж, имам какво да кажа по въпроса. Когато станаха ужасните атентати в Париж, разбира се, много хора започнаха да се страхуват да ходят на концерти, групите също се уплашиха. Тогава си казах – да, това което се случи, е ужасно, но никога няма да отменя концерт по тази причина. Добре, ако някой иска да ме застреля, да дойде и да ме застреля. Какво мога да направя? Винаги съм уязвим, когато съм на сцената и накрая мога и така да си отида. Това е най-голямата саможертва, която мога да направя. Не ме е страх, че някой може да влезе в залата и да иска, да ме убие заради отношението ми срещу религията например. По-плашещото е, че такива хора са спрели да се развиват.

От другата страна - Имал ли си проблеми с хора, които не одобряват текстовете ти?

Martin van Drunen - Не, ако някой не ги харесва, това си е негов проблем. Въпросът е личен. Аз също не харесвам текстове на други музиканти. Но тук идва моментът, че след като кажеш на някого, че не харесваш онова, което е написал, не трябва следващата стъпка да е пререкание или размяна на удари, а дискусия, обсъждане. Не е необходимо да се стига до бой или до неоправдано насилие. Все едно след хилядолетия еволюция, да се връщаме към дивачеството, да се върнем назад... Надявам се, че все пак сме достатъчно цивилизовани. Обаче като се огледаш наоколо, не виждаш еволюция, а деградация.

От другата страна - Хубаво си говорим, но времето напредна, за това няколко бързи въпроса. Какво не успя да постигнеш в кариерата си на музикант?

Martin van Drunen - На първо място албум или хит в Топ 10.

От другата страна - Това е малко трудно постижимо с дет метъл…

Martin van Drunen - Обаче CANNIBAL CORPSE имат златни плочи, което е невероятно, никой никога не го е помислял, че ще стане. Или пък когато за първи път чухме „Kill 'Em All” на METALLICA никой не е предполагаше, че години по-късно те ще се превърнат в рок звездите, каквито са днес. Не ме разбирай погрешно, намеренията ми не са да ставам рок звезда или бандата ми да е като тяхната, но ако мога да си купя нов компютър, ще го направя, обаче не мога. По-скоро искам да ми е малко по-спокойно, там където съм, защото положението е леко стресиращо. Не ми е цел, обаче ще е хубаво, ако се случи. Но и да не стане, няма за какво да съжалявам. И без това животът ми е супер!

От другата страна - И на края любимият ми въпрос – кой е твоят най-рокендрол момент?

Martin van Drunen - Няколко са. Единият е, когато свирихме на „Brutal Assault”. Тогава спахме в Дрезден, Германия, защото беше близо и с каране бързо можехме да стигнем до Чехия. Наехме едно място, където стаите бяха много малки, а леглата едно върху друго на няколко етажа. На мен ми се падна да спя най-отгоре, без да съм го искал. Вечерта бяхме излезли с няколко приятели и късно през нощта се прибрах много пиян. На сутринта, когато ставах, бях забравил факта, че не съм в собственото си легло и се изтърсих на земята. Паднах си на лицето и си счупих зъб… Ха-ха-ха… Това е най-скорошният, за който се сещам…