Интервю с Udo Dirkschneider (U.D.O., екс-ACC ...

Интервю с Udo Dirkschneider (U.D.O., екс-ACCEPT)

Навремето концерт на Udo Dirkschneider в България се приемаше като събитие. Днес вече никой не бория колко пъти бившият вокалист на ACCEPT е посещавал страната ни. Важното е, че ще го направи отново на 17 март. Интересното в случая е, че Udo няма да излезе пред българските фенове като вокалист на групата си U.D.O., а ще застане зад микрофона на DIRKSCHNEIDER – същите музиканти, които ще изпълняват само песни на ACCEPT. Защо? Отговорите от самия Udo Dirkschneider.

Интервюто с Udo Dirkschneider (U.D.O., екс-ACCEPT) е излъчено в „От другата страна“ по радио Варна на 14.03.2016 година и предаването „Евробокс“ на програма „Хоризонт“ на БНР.


От другата страна - Привет, Udo! Каква е голямата цел пред теб с турнето "Back to the Roots"?

Udo Dirkschneider - За последен път ще изпълнявам песни на ACCEPT. За това и се нарекохме DIRKSCHNEIDER, не U.D.O. Какво да ти кажа – понякога просто трябва да затвориш някои врати. Да приключиш с книгата, която си чел до момента. Албумите, които съм издал със сегашната ми банда са повече от записите ми с ACCEPT. А и ACCEPT съществуват. За това реших – още веднъж сет лист само с песни на бившата ми група и след това край с тях.

От другата страна - Със същите приятелчета ли ще бъдеш, с които свириш в U.D.O.?

Udo Dirkschneider – Да, същите са, с които съм U.D.O. Не беше необходимо да правя някакви промени. Момчетата са големи фенове на ACCEPT, знаят всичките им песни и за тях е чест, че ще ги изпълняваме. Също така заедно се чувстваме много добре и щеше да е безсмислено да търся нови хора за турнето. Всичко работи, както трябва.

От другата страна - Защо „завръщане към корените”? Кога си избягал от тях?

Udo Dirkschneider – Защото, както казах и по-рано, искам най-накаря да затворя една част от живота ми. Много хора постоянно ме молят да изпълнявам повече песни на ACCEPT, особено по време на турнетата на U.D.O. Отказвам им и само в края на концертите правим по две-три композиции на старата ми група. Един ден обаче седнахме и решихме, че ще е добре да тръгнем на турне само с композиции на ACCEPT. Мениджърът ни сондира мнения, дали би се получила подобна обиколка. Оказа се, че има интерес. А аз ще го направя за последен път. И след това – край, никакви песни на ACCEPT. Ще продължа само с U.D.O.

От другата страна - И сега ни очакват повече от два часа само песни на ACCEPT?

Udo Dirkschneider - Със сигурност ще бъдат поне два часа песни само на ACCEPT!

От другата страна - Трудно ли беше да съставиш сет листа за това турне?

Udo Dirkschneider - От една страна да, от друга –не. Вярно е, че ще бъде на сцената два часа или малко повече от два часа, но няма как да изпълним всичко и заради това трябваше да вземем някакво решение. Разбира се, че ще се намерят фенове, които ще ни питат, защо не свирим тази или онази композиция, но смятам, че сме съставили много добър сет лист с най-известните композиции на ACCEPT и нека да го кажа така – включили сме и две песни, които никога не сме изпълнявали с бившата ми група.

От другата страна - Имаш ли любими песни на ACCEPT?

Udo Dirkschneider - Много са. Например „Midnight Mover“, „Neon Nights“ също.

От другата страна - В сета ще има ли песни от последните три албума на ACCEPT с теб – „Objection Overruled“, „Death Row“ и „Predator“?

Udo Dirkschneider - Не, не, стигаме само до „Russian Roulette“ и толкова.

От другата страна – И т.к. турнето се казва "Back to the Roots" нека поговорим за бившата ти група. Лесно ли успяхте с ACCEPT да намерите собствения си звук в миналото?

Udo Dirkschneider - Да, не беше толкова трудно. Още повече, че гласът ми е уникален. За мен беше нормално да пея по този начин. Ще го кажа така – всеки, който има уникален глас, е късметлия, защото и само един тон да изпее, всички ще са наясно, за кого става въпрос.

От другата страна - Много немски вокалисти, особено от траш сцената, са споменавали, че ти си и им повлял много…

Udo Dirkschneider - И не само от траш сцената... И от други банди са ми казвали, че съм им повлиял, но не само като глас, а като цяло - с музиката на ACCEPT. Смятам, че оказахме ввлияние на много групи не само от немската сцена, но и от Русия, САЩ, Англия. Доста интересен ми се струва този факт. От друга страна това постижение ме кара да се чувствам горд.

От другата страна - Понякога чудиш ли се, с какво точно се харесвате на феновете?

Udo Dirkschneider - Честно, не знам. Смятам, че с ACCEPT направихме правилните песни, в правилното време и бяхме на правилното място. Както сега с U.D.O. Това означава, че сме създали добри композиции, което е най-важното. Щастлив съм, че феновете ни харесаха тогава. Това е. Създадохме групата през 1969. Или по-точно тогава взехме името ACCEPT. По това време Wolf Hoffmann, Peter Baltes и Stefan Kaufmann още не бяха в бандата. Китаристи бяха Michael Wagener и още един пич. Съставът беше коренно различен. Hoffmann и Baltes се присъединиха през 1976.

От другата страна - И след толкова години какво би посочил като най-голямата промяна от тогава?

Udo Dirkschneider - Най-голямата промяна е, че сме по-известни. Работихме дълго, за да го постигнем, като успехът ни връхлетя, когато издадохме „Balls to the Wall“. Винаги, когато става дума за този период, казвам, че мечтите ни се сбъднаха. Но наистина никога не съм си мислил сериозно, особено като 14-годишен, когато започнах да се занимавам с музика, че ще стана професионален музикант. Обаче това се оказа следващата стъпка. Бяхме много щастливи. С нас се случваше нещо невероятно. Радвам се, че нещата продължават в същата посока. Повече от 40-ет години се занимавам с професионално с музика и съм все още в бизнеса, което означава, че правя онова, което трябва.

От другата страна - Кой момент би посочил за най-големият пробив или най-голямата възможност, която си имал в кариерата си?

Udo Dirkschneider - Толкова много неща са. Би могъл да бъде моментът, в който постигнахме успех в САЩ. За банда от Германия това беше голяма работа. Тогава бяхме само ние и SCORPIONS. ACCEPT бяха втората немска група, която направи американски пробив. Това определено е едно от най-големите постижения на бандата.

От другата страна - Някоя история от САЩ с ACCEPT, която никога няма да забравиш?

Udo Dirkschneider - Много са. Спомням си много добре първото ни турне там с KISS. Концертите с Ozzy Osbourne бяха много забавни. Научихме много от тях. Особено по отношение на това как работи развлекателната индустрия отвъд океана. Винаги, когато отивахме там, беше забавно и в същото време полезно.

От другата страна - Кое беше най-трудното нещо, което трябваше да приемеш от времената ти с ACCEPT?

Udo Dirkschneider - Най-трудният момент, който трябваше да преглътна беше, когато ме изхвърлиха от собствената ми банда. Беше ми много трудно...

От другата страна - Но ти успя да си стъпиш на краката...

Udo Dirkschneider - Да, разбира се. Независимо че бях шокиран от постъпката на останалите. Създадох обаче U.D.O. и повече от 25 години вървим напред. Още повече, че с настоящата ми банда съм по-дълго, отколкото с ACCEPT. Имам повече албуми с U.D.O., околкото с ACCEPT. Сегашната ситуация ме прави щастлив. С U.D.O. сме постоянно забъркани в нещо, правим много турнета. В момента под името DIRKSCHNEIDER си вземаме малко почивка. В края на годината и в началото на следващата обаче започваме работа по следващия албум на U.D.O. И след лятото на 2016 тръгваме на турне.

От другата страна – След всичко, което изброи, защо тогава постоянно те определят като бившия вокалист на ACCEPT?

Udo Dirkschneider - Аз съм такъв. И е нормално хората да ме припознават като бившия глас на ACCEPT. Още повече, че начинът ми на пеене в U.D.O. е същия и хората се присещат. Няма как да избягам от това положение. Ще трябва да живея с този етикет до смъртта ми.

От другата страна - Срещаш ли трудности, с композирането на музика днес, като се има предвид, че поколенията са различни?

Udo Dirkschneider - За мен трудност няма. Късметлия съм, че в бандата имам двама млади китаристи. И двамата са от съвсем друго поколение в сравнение с мен, и двамата предлагат много интересен материал, обаче, ние продължаваме да изпълняваме класически хеви метъл. Музиката, която композираме с U.D.O. е все още популярна, за това и няма причина и не изпитваме необходимост да предлагаме нещо ново. Този стил има фенове, истински е, хората го харесват. Класическият хеви метъл продължава да се радва на огромна популярност.

От другата страна - След повече от 40-ет години в музикалния бизнес, как успяваш да се мотивираш за следващия албум и за следващото турне?

Udo Dirkschneider - Всеки албум, е нов и все още се чувствам неспокойно, когато трябва да излезе, докато не се убедим, че всичко в него е както трябва, надявайки се, че и феновете ще го харесат. На мен винаги ми е най-интересно след издаването на албума да тръгнем на турне, за да видим как го приемат хората.

От другата страна - Един малко по-различен въпрос - ако ти остават само пет минути на този свят, коя песен би изпълнил, за да оставиш незабравима следа?

Udo Dirkschneider - Има една композиция от албума „Balls to the Wall“. Казва се „Losing More than You've Ever Had“ – тя ми е една от любимата песни на ACCEPT. В нея се разказва за това, че понякога може да изгубиш повече, отколкото си имал, но не трябва да се предаваш, а да продължаваш напред. Това е добро послание.

От другата страна - Благодаря за отделеното време...

Udo Dirkschneider – И аз благодаря, и де надявам, че много хора ще дойдат на концерта и ще се получи страхотно шоу. Подготвили сме ви някои изненади така че ще се видим там!