Интервю с Blackie Lawless (W.A.S.P.) ...

Интервю с Blackie Lawless (W.A.S.P.)

Един разговор с Blackie Lawless може да продължи, както десет минути, така и часове. И ако имахме повече от 30 минути, със сигурност интервюто с лидера на W.A.S.P. щеше да се получи още по-пълно. И все пак нов албум винаги е добър повод за началото, а с "Golgotha" Blackie Lawless затваря кръга.

Интервюто с Blackie Lawless (W.A.S.P.) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 29.02.2016 година и е публикувано в брой 125 на списание „Про-Рок”.


От другата страна - Привет, Blackie, как е при теб?

Blackie Lawless - Добре.

От другата страна - От другата страна - Поздравления за новия студиен албум "Golgotha". Защо ви отне толкова много време, за да го запишете?

Blackie Lawless - Започнахме записите през пролетта на 2011 година. През 2012 направихме световно турне по случай 30-годишнината на групата. Отне ни шест месеца. После, не знам дали си запознат, си счупих много лошо крака и пропуснахме цяла година. Реално сме записвали около 2 години.

От другата страна - Миналата година ни каза, че албумът ще излезе през есента на 2014 ?

Blackie Lawless - Така си мислех и аз. Но както е казал John Lennon – „Животът е това, което се случва, докато си правиш други планове”.

От другата страна - Има ли връзка между албумите "Dominator", "Babylon" и "Golgotha"?

Blackie Lawless - Чувал съм това и от други журналисти. От моята гледна точка не мисля, че има умишлена връзка между тези албуми. Смятам, че трябва да се полагат усилия, за да се разглеждат като свързани по някакъв начин. Не е нещо, което съм направил съзнателно. Не съм си го поставял като цел. Когато започваме работа по нов албум, не определям посоката му, не знам накъде ще се развие. Просто хващаме инструментите и започваме да работим. И каквото излезе. Не мерим и не преценяваме. Това се опитвам да кажа. Не бих искал да го определя като съвпадение. Но, ако си приличат албумите, то това е станало без да го искам. Не сме го направили преднамерено, каквото е разпространеното мнение.

От другата страна - Имам предвид връзка между заглавията, защото подредени едно след друго, носят някакъв смисъл...

Blackie Lawless - Може и да си прав, но не съм го мислел така. Няколко души ми заостриха вниманието, че във всеки от тези три албума има по девет песни, но това не значи нищо. Въобще не съм го забелязал, за да съм честен.

От другата страна - Защо кръсти албума „Golgotha”? Чия е тази Голгота?

Blackie Lawless - На иврит тази дума означава „място с черепи”. Иисус е бил разпнат там. Като новороден християнин тази тема ми се стори интересна. Когато работех върху едноименното парче, си мислех за заглавието – знаех, че Иисус е бил разпнат там, но също така бях наясно, че с него е имало още двама души, двама крадци – един, който е повярвал в него и един който не е. Реших, че е интересно да напиша текстовете от гледната точка на вярващия крадец. Когато прочетеш лириките, ще видиш, че са изградени като разговор. Вярващият крадец пита Иисус – „Настина ли си този, когото казват, че си? Ти ли си този човек, месията?” С развитието на песента, ще усетиш неговото отчаяние. Защото той разбира, че това е Иисус и има нужда от нега веднага, на момента. В такава ситуация имаш човек, разпънат на кръст и за него няма „може би”. Той знае, че умира. Повечето от нас никога няма да бъдат окачени на кръста, но има много други неща, с които се сблъскваме. И те могат да бъдат опустошително осъдителни. Можеш да отидеш при доктор и той да ти съобщи, че не ти остава много. Всичко, пред което се изправяме през живота ни, е потенциално опасно. Обаче пред Смъртта всички сме равни. Тя смъква маските. Всеки от нас ще се сблъска с подобна трагедия, защото смъртта няма да подмине никого. Тя дава смисъл на живота. За това и аз намерих тази гледна точка за интересна.

От другата страна - Много от песните ти са вдъхновени от личния ти опит. В „Golgotha” така ли е?

Blackie Lawless - Всеки автор трябва да пише от позицията на истината, което означава, да пише за това, което знае. Всеки един албум трябва отразява какъв си в момента, не кой си бил преди пет години, без да се притесняваш дали ще влезеш в класациите. Трябва да пишеш от гледна точка на истината, от позицията на това кой си и какво те вълнува точно в този момент. Какво мислиш сега. В какво влагаш страстта си. Лично за мен вкусовете ми са средно статистически, харесвам същата музика, филми, храна, които харесват почти всички. Когато стане дума за това, не мога да се отделя от общото. И щом е така, когато влагам страст в нещо, смятам, че и много други хора постъпват по същия начин.

От другата страна - Пишеш от своята гледна точка. Твоята истина ли предлагаш и смяташ ли, че ще бъдеш разбран?

Blackie Lawless - Аз съм като повечето хора. Вкусовете ми не са екзотични и са като на голям процент от останалите. Ако нещо ми харесва и ме движи напред, най-вероятно то ще се хареса и на болшинството от хората. Не се опитвам да се харесам на всички или всички да са съгласни с мен, а и няма как да стане. Не мога да си позволя и да мисля по този начин. За това мога да пиша само от гледната точка на моите чувства или за какво бих могъл да бъда съден. Не се опитвам да бъда всичко за всички. Никой не може да бъде.

От другата страна - „Golgotha” е рекламирана от лейбъла ти като „библейска хорър история”. Съгласен ли си с това определение като новореден християнин?

Blackie Lawless - Честно, не особено. Просто разказвам истории. В този албум за първи път написах песен за себе си - "Last Runaway". Досега не съм го правил. Композицията е за моето идване в Холивуд преди 40 години, когато бях тийнейджър и колко се страхувах тогава. Чух страшни истории, обаче реалността се оказа още по-ужасна. Година и половина бях бездомен, спях на пода в домовете на различни хора. Много пъти не знаех, дали ще имам какво да ям на следващия ден. Този период беше най-страшният в живота ми. Това е само един пример. Отново ще се върна назад, като кажа, че това, което се е случило с мен, със сигурност са го преживяли и други хора. Защото винаги е имало ситуации, от които са искали да избягат, като мен. Това са моите преживявания, които искам много хора да разберат. Към това се стремя. Обръщам внимание на неща, с които съм свързан, но и феновете ми също го осъзнават по същия начин.

От другата страна - В "Last Runaway" пееш, че се завръщаш вкъщи…

Blackie Lawless - Това е идеята. Затварям кръга. В първите две трети от текста има доста страховити сравнения – като „легло от гвоздеи” - това бяха местата на които съм спал. Леглото от гвоздеи носи достатъчно смисъл, защото ако легнеш на подобно място, ще те боли, нали… Но ако го вземеш на заем, за да спиш на него, това означава, че болката вече минава всякакви граници. Обидите, които е трябвало да понеса - представата за тях е плашеща. Припевът обаче казва, че това са били най-добрите ми дни, защото светът ми принадлежеше. Получава се нонсен и го знам, но съм го използвал, защото това са моите мечти и надежди. Те бяха движещата сила зад това, което се опитвахме да правим в началото. Да изживеем мечтата си. Но беше дяволски трудно. Ако ти разкажа всичко, което ме споходи през онези времена и го осъзнаеш, ще бъдеш ужасен. Сега е лесно, защото само говорим. Не го преживяваме. Но ден след ден, месец, след месец, година след година, трудността става част от теб. Няма край, болката се повтаря непрекъснато. Това е значението на текстът в началото. В края, преди последния припев съм включил следните думи:

„And help me Lord to make it
This weight's too great to lift my soul no more
Just one last chance to change it
Give me back the life I can't wait to live…”

За мен те означават две неща: първо – оцеляването, преживял съм го, за да говорим за този период сега. За всеки, който го е преминал, това е най-голямото постижение. И в същото време е изкупление. Както споменах – затворих кръга. Погледнах назад и си казах „Уау”. Когато за първи път дойдох в Холивуд, попаднах на една статистика на Холувидската търговска камара, според която на всеки 13 секунди в Холивуд идва по една тийнейджърка. Тук не влизат момчетата. Има статистика за тези над 20. Тази, за която ти говоря е само за тийнейджърки и времето, за което издържат там, е около 6 месеца. Това не означава, че умират. Просто градът ги сдъвква, изплюва ги и те се връща обратно. Много момчета и момичета, които са известни в училище, си мислят, че могат да дойдат в Холивуд и да го превземат. И като дойдат тук осъзнават, че навсякъде по света, във всеки малък град има хлапета като тях, които искат да направят същото. И разбират, че конкуренцията е зверска. Но в такива условия разбираш, дали наистина искаш това. Много млади хора идват при мен и ме питат за съвет, как да станат като мен. И аз им казвам, че шоубизнесът не е за хора, които искат да пробият, а е за тези, които знаят, че трябва да пробият. Защото има огромна разлика между „искам” и „трябва”. Всеки иска успеха, но малко са готови да платят цената. Те знаят, че трябва. Аз съм един от тях. Има и други, които успяха на същото място. За мен „Last Runaway” не е посветена точно на успеха, а е моята равносметка, поглед назад и учудването, че съм оцелял. Това е моята победа!

От другата страна - Казвал си, че с всеки запис се стремиш към перфектния албум. Постигна ли го с „Golgotha”?

Blackie Lawless - Най-вероятно още не. Близо съм, но не знам дали наистина съществува такова нещо като перфектния албум. Това е целта, която ме движи. Предполагам обаче, че е невъзможно да се направи подобен албум.

От другата страна - Невъзможно е да създадеш перфектен албум?

Blackie Lawless - Смятам, че някои песни може да са перфектни, но цял албум едва ли... Много е трудно. С „Golgotha” сме много близо. В крайна сметка дали един албум е перфектен, трябва Вие да кажете. Ще оставя решението на Вас. Вашето становище е по-важно. Защото, когато приключа с албума, моето мнение за него не е от значение. Тогава дискът вече принадлежи на света. "The Crimson Idol" беше близо до перфектния албум, но и той не е перфектен. Но знаеш ли какво, ако си се доближил до първоначалната си представа за съвършенство, е също много добре.

От другата страна - Обложката на „Golgotha” е втората с кръст на нея след тази на "The Crimson Idol"...

Blackie Lawless - Всъщност, ако се загледаш по-внимателно, ще установиш, че на обложката на "The Crimson Idol" има легло. Умишлено е направено да изглежда като кръст. Хората първосигнално виждат кръст. Но ако се вгледаш по-подробно, а и ако гледаш официалното видео към песента, се вижда какво е.

От другата страна - Веднъж на въпроса – “Ти рокендрол проповедник ли си?” отговаряш, че не си, а по-скоро пращаш на хората послания. Какви са тези послания?

Blackie Lawless - Отговорът е в текстовете и нека слушателят ги разбира както иска.

От другата страна - TESTAMENT имат албум „Practice What You Preach”. Колко близо си до единството на думи и дела?

Blackie Lawless - Това е като създаването на перфектния албум. Трябва да си толкова добър, колкото можеш да бъдеш. Дали се заблуждаваме понякога? Абсолютно! Но в библията е казано, че праведният се проваля седем пъти. В живота си всеки се проваля много повече. Разликата е, че този, който вярва, ще се изправи и ще продължи напред. Това е и моето верую. Перфектни ли сме? Не! Но се опитваме да сме възможно най-добри.

От другата страна - Кое е нещото, което най-много е повлияло на това, което си днес?

Blackie Lawless - Виж лицето ми - то казва всичко. Не е възможно да го отделиш от мен или мен от него. Всичко, което ще видя или ще напиша, ще го направя през очите ми.

От другата страна - Нещото, което много хора не знаят за теб, а би искал да е по-известно?

Blackie Lawless - Не знам колко хора знаят, но обичам да се усамотявам. Сега живея в едно ранчо на час и половина северно от Лос Анджелис. Заобиколен съм от подобни имоти и има повече крави и коне, отколкото хора. Така ми е по-комфортно.

От другата страна - Уморен ли си от света?

Blackie Lawless - Не точно. През 80-те години бях много мотивиран. Бързо обаче открих, че не искам голямата слава, чувствах се пренатоварен от нея. Тя ме ограничаваше. Всъщност тя беше мотивиращият фактор, за да се опитам да избягам. Когато се случиха нещата с PMRC, това промени светогледа ми. С хората се разбирам, но не се чувствам добре в рамките на обществото. Хората и обществото не са едно и също. Вярно е, че обществото е съставено от хора, но аз говоря за индивидуалностите не за всички. С тях всичко е наред за мен. Но нещата се промениха и не се чувствах удобно там, където бях. Осъзнавам обаче, че това е цената, която трябва да платя, за да живея от това, което правя. Всеки ще реагира по различен начин, но нали за това сме личности, защото сме различни. Така реагирам аз на това, което ми се случи.

От другата страна – Един малко по-различен въпрос - обикновено се смята, че е работа на музиканта да спечели публиката. Но слушането също е активен, а не просто пасивен процес. Как виждаш ролята на слушателя в музикалния процес на комуникация?

Blackie Lawless - Това е страхотен въпрос. Сигурно съм направил 30 000 интервюта през живота ми и никой досега не ми е задавал този въпрос. Веднага се сещам за два отговора, които ми хрумват на момента, но има много повече, за които да се помисли. Първото, за което трябва да се помисли е, дали има форма на задължение. Бих казал, че няма. Не принуждавам никой да слуша моята музика. Не е като в училище със задължителните книги и есетата за тях. Не постъпваме така. Изборът дали да чуеш албума или не, е личен. Друга страна е непринудеността на музиката, когато някой я слуша и музиката му харесва, защото просто я харесва. Не е необходимо да изказва мнение или да пише ревюта. Това е работа за журналиста. За средностатистическия слушател, това не е нещо, което трябва да прави. Няма нужда от анализи, защото така ще изчезне красотата на музиката. Това е единият отговор. Знам обаче, че феновете на W.A.S.P. анализират музиката ни, гледат на нея в дълбочина. Аз пиша многопластови текстове със скрит смисъл. При първия досег с тях, си казваш, добре, разбрах, при втория и третия, вече си изненадан, че има много повече. Радвам се, ако някой си даде труда да го разбере. Точно това искам да постигна. Думите са ценност. Колкото повече от тях има в едно изречение, толкова по-голям смисъл, ще открият хората. Колкото повече изречения със смисъл поставиш в един куплет, толкова по-голям смисъл ще носи той. А това дава смисъл на стиховете. Текстовете днес и преди пет години могат да значат нещо съвсем друго. За това и трябва да се пише от сегашна гледна точка. Всички хора на изкуството искат да накарат хората да се замислят. Тове е целта, няма значение дали става дума за музика, кино, картини. Ако правиш поп музика, ти просто създаваш албуми, в което няма нищо лошо, има си място и за това, независимо, че в него няма изкуство. Но аз искам да накарам хората да се замислят за себе си, за живота си и за своето място в света.

От другата страна - Според теб как начинът, по който някой възприема музиката, е свързан с културните му особености?

Blackie Lawless - Трябва да работиш за списание „Time”… Уау… Трябва да си доста внимателен, когато говориш за нещо, вдъхновено от социалните особености. Започнахме това интервю с „истината”. Опитвам се да кажа истината по най-добрият възможен начин. Понякога не успявам да го постигна, но трябва да останеш верен на това, в което ти самият вярваш, че е истината. И ако го направиш, можеш да си позволиш да обръщаш внимание на това, което се случва по света. Аз обаче не мога. Хората ме питат, каква музика слушам, докато записвам. Никаква! Аз съм в студиото по 12-13 часа. Ако си автомеханик и цял ден сменяш спирачки, няма да започнеш работа по колата си веднага, щом се прибереш вкъщи, освен ако не е много належащо. Не искам да знам какво е популярно в момента, защото не го разбирам. За това и не се опитвам да се влияя от света около мен, когато съм в студиото. Защото ако нещо е популярно днес, а аз не го разбирам, как да пиша за него? Тук истина няма. Аз искам да пиша за нещата, които разбирам. Наистина трябва да държиш на нещата, които правиш. Да ги отстояваш, да израстваш с тях. Нека ти кажа нещо, което никога не съм казвал на журналистите преди: музикантите имаме ясна представа, какво трябва да прави професионалистът. Всички музиканти и професионалистите, и аматьорите имат слабости. Но разликата между професионалистите и аматьорите е, че професионалистите ги скриват по-добре. Никога не правим нещо, което не правим страхотно. Не просто добре, а страхотно. Да си просто добър не е достатъчно. Така професионалистът винаги ще покаже онова, което прави страхотно и нищо по-малко. Аматьорът ще започне да прави неща, които не разбира и ще се провали. Ако се оптиваш да пишеш от гледна точка на истината и искаш да покажеш, какво означава „страхотно”, то тогава ще си ограничен от това, което правиш страхотно. Трудно е, когато се опитваш да следваш мнението на всички.

От другата страна - И накрая, в новия албум има песен "Hero of the World". Кой е твоят герой?

Blackie Lawless - Баща ми, който цял живот ме е подкрепял. Никога не съм му споделял, през какво е трябвало да премина в Холивуд, защото това би разбило сърцето му. Разказвал съм му само за хубавата страна на живота. Но ако съм имал нужда от някого или от съвет, той винаги е бил готов да ми подаде ръка в трудни моменти.