Интервю с Alan Averill (PRIMORDIAL) ...

Интервю с Alan Averill (PRIMORDIAL)

Най-накрая и това стана – PRIMORDIAL се завръщат в България, 13-ет години след като за първи път посетиха страната ни. А да говориш с вокалиста на бандата Alan Averill, е истинско удоволствие. На 29 януари ирландците, подкрепени от UPYR ще забият в софийския клуб „Live & Loud” по покана на „Live & Loud”.

Интервюто с Alan Averill (PRIMORDIAL) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 18.01.2016 година.


От другата страна - Привет, Alan, втори концерт на PRIMORDIAL в България. Очакваш ли нещо по-специално или ще бъде просто поредния концерта на бандата?

Alan Averill - Просто всички ще изглеждат по-стари… За съжаление между двата ни концерт при Вас има голяма времева дистанция. Но понякога така се случват нещата. Важното е, че все още съществуваме, все още свирим. Положителен знак е, че сме на позиция, след толкова години, отново да се върнем там, където сме правили концерт и хората да ни помнят. Понякога е липса на късмет. Защото когато си бил на 20-ет, животът е по-лесен и по-свободен, но заради това, че сме от Ирландия, в онези времена не можехме да си позволим толкова много турнета и по-специално обиколки, които да обхващат цяла Източна Европа. Днес ме пораснали. Ако дойдеш на концерта на PRIMORDIAL в България, ще ни гледаш един единствен път. Шоуто ще бъде еднократно. За това – ето ни!

От другата страна - Почти 30 години по-късно – има ли промяна в отношението ти към музиката сега, ако го сравняваш с преди?

Alan Averill - Човек винаги се развива. Днес бих се определил като музикант. В миналото бях по-скоро момче в хеви метъл група, на когото му се налагаше да пее. През годините хората се развиват като личности, научават повече. Опитват се да надграждат, да подобряват професионалните си умения. Стават по-уверен в това, което правит, пред тях се откриват повече възможности, натрупват опит. Мисля, че това е разликата оттогава. Разбира се обаче на 20-ет животът е малко по-невероятен и по-впечатляващ, отколкото всъщност е, когато си на 40-ет. Но смятам, че едно от най-важните неща е да осъзнаеш, какво всъщност представлява бандата, какво я прави наистина група. Не трябва да губиш интензивността си, гнева си. Не трябва да губиш концентрацията си. Трябва да останеш решителен. Така че днес PRIMORDIAL е много по-здрава банда, отколкото преди. Днес PRIMORDIAL са много по-целенасочени, много по-яростни отколкото в миналото. Определено през годините се развиваш като личност и трябва да го приемеш. Трябва да се опитваш и да продължаваш да се учиш.

От другата страна - Какво тогава си разбрал и как си запазил ентусиазмът си през годините?

Alan Averill – Тази част зависи от самия мен. Никога не съм се прегъвал. Знаеш ли, това, което съм разбрал през годините, това, което съм научил и което може би звучи странно е, че трябва да се отдадеш напълно на нещата, които имат значение, да си яростен в своята решимост. А за нещата, които не си струват, се научаваш изобщо да не ти пука. Това научаваш! Всяко средно положение е пасивност, носене по течението. Всичко по-средата е пасуване, мимолетно е, просто преминаваш покрай него. Преди петнадесетина години сме се карали жестоко за неща, на които погледнати от днешната гледна точка, ми изглеждат направо нелепо. Абсолютно нищо! Отговорът е, че колкото повече учиш, толкова повече осъзнаваш, че нищо не знаеш. Така се учиш. Понякога онова, което си придобил като знание, когато те е нямало на определено място, е по-важно от онова, което си научил, когато си бил там. Дори в студиото, когато записваш албум – важно е да знаеш кога да те няма, кога да оставиш някой на мира, кога да не си казваш мнението, кога да си тих, когато си на турне да намериш собственото си място, да не си наоколо - това са важни неща. Това е част от умението да пораснеш! Да се научиш по-добре, кои битки си струва да водиш. Звучи странно, но това е най важното, на което съм се научил.

От другата страна - Това звучи крайно, няма я средата…

Alan Averill - Напротив, има я. При нормалните неща тя си е там всеки ден. Ще ти дам пример с работата ни в студиото при записите на последните ни няколко албума - преди 15 години всички стояхме там, слушайки всичко и всеки, който записва, всеки си даваше мнението, всеки участваше в споровете, имаше много противопоставяне и спорове. Някои от тях бяха за добро, но повечето просто бяха безсмислени. Така че при записите на последните албуми просто се научих да не бъда там, да се разгранича от процеса, да правя моите неща, да пиша, без да се меся в работата на останалите. Вече не искам да стоя в студиото и да слушам как някой свири едни и същи партии по 20 пъти. Можеш да споделиш една две мисли, но е по-добре да излезеш и да оставиш останалите да си свършат работата. Това, което научаваш е да си вярвате. Вече никой няма да излезе на сцената и да ми каже, как трябва да звучат мониторите ми, ако ме разбираш.

От другата страна - Нека се върнем на концерта, който предстои. Какво сте предвидили за него?

Alan Averill - Не знаем все още съдържанието на сета, но сме наясно, че ще е дълъг. Не сме свирили при вас от много време, има албуми, които да представим. Аз съм отегчен от свиренето по фестивали за 40-50 минути. За това и концертът при Вас ще бъде най-малко два часа, може и повече. Феновете, които обичат групата, го заслужават. Може би ще бъде като старите концерти от 70-те и 80-те, когато хората са влагали толкова много. Това е важното. А не след 70 минути да изчезнем и хоп, това е. Концертът ще бъде продължителен, но все още не сме решили, кои песни ще изпълняваме.

От другата страна - Ти обаче пристигаш дни преди концерта и ще направиш диджей сет. Как това се отразява на участието ти в PRIMORDIAL и обратното – как участието ти PRIMORDIAL се отразява на диджейството?

Alan Averill - Двете положения са коренно различни. Диджей съм от 96 или 97. Правил съм сетове в Америка, Гърция, Германия, Норвегия, правил съм го много пъти и то за забавление. Харесва ми. Хем си излязъл през нощта, хем по този начин се зареждам и държа нещата под контрол. Това е част от мен самия. В повечето случаи, когато съм с групата, виждам единствено летища, самолети, хотели и после обратно вкъщи. Разбирам го за хората с деца и семейство. Отиваш и се връщаш, защото имаш задължения. Аз обаче, който няма нищо от това, се замислих, че отдавна не съм бил в София. Обичам да пътувам сам и престоят ми няма да струва повече. Тогава защо да не си взема два дни почивка? Обичам да обикалям сам. Независим съм и се радвам, когато ми се отдават подобни възможности. Добре ми звучи – идвам по-рано, размотавам се напред-назад и след това изпълнявам няколко песни за феновете. Защо пък не…

От другата страна - А от коя работа печелиш повече – като диджей или с PRIMORDIAL?

Alan Averill - Никой не ми плаща са сетовете. От години диджействам по баровете, бъди сигурен, че навремето плащаха, но това е вече в миналото. Пък и вече не ми пука особено. Правя го, защото смятам, че е яко. Сетът ми в София е мое решение и не очаквам да получа нищо за него. Опитвам се да живея и по-друг начин, ако ме разбираш. Вместо да стоя сам в бара на хотела и да чета книга. Не че понякога е лошо, дори може и да стане предишната вечер. Тогава защо да не направя нещо друго на следващия ден.

От другата страна - Отново към концертите на PRIMORDIAL – как поддържате енергията на живите изпълнения толкова много години?

Alan Averill - Защото съм винаги готов, като стой та гледай. Виж, ако не вложиш енергия в собствения си звук, тогава за какво се предполага, че го правиш? Никога не се качвам на сцената с мисълта, че съм отегчен или с идеята просто да отбия номера, шоуто да мине, да си взема парите и да си ходя. Никога не съм подхождал по този начин. Напротив – гледам на това преживяване, като на нещо за което съм роден и искам да правя. Което означава, че трябва да дам всичко от себе си. Енергията идва от там, че си лично въвлечен в цялата работа, в това, което групата представя. Разбира се, че е имало и концерти, на които съм си казвал, че съм звучал скапано, или съм бил много пиян, обаче гадости се случват. Хора сме все пак. Но същността е в това, че правиш твоите неща. Може и да звучи като шега, обаче също така винаги трябва и да съм във форма. За това спортувам много, тичам. Също така не се вземам твърде на сериозно. И за да не се чувствам скапан след двучасово шоу, внимавам да се храня правилно и да съм в добро здраве. Тези неща ми помагат много.

От другата страна - Какво се надяваш публиката да отнесе със себе си след концерт на групата?

Alan Averill – Надявам се просто да видят една отговорна и искрена група, която пее за нещо, което е истинско и означава много за нея. А не за зомбита, бързи коли и подобни глупости. Надявам се да видят една отдадена банда, която се движи в определена посока, защото развитието е в основата на изкуството. Банда, която прехвърля енергия и емоции. Много вярвам в обмяната на емоции, което е есенцията в живите участия на класическите банди от 70-те и 80-те, които много обичам. Днес има страшно много изпълнител, които би трябвало да понаучат по нещичко от онези класически групи. Когато погледнеш някой концерт на UFO, AC/DC, THIN LIZZY, виждаш музиканти, които са овладeли сценичното присъствие. Те дават на публиката всичко. Като MOTORHEAD например. Винаги съм чувствал, че това е правилният начин. Всичко опира до предаването на енергията, а онова, което създаваш на сцената, трябва да живее, да има своя идентичност. Моят начин не е да изляза отпред, да се скрия зад косата си и да издрънкам няколко акорда, надявайки се, че правя нещо велико. Просто трябва да си отдаден на това, което правиш.

От другата страна - Гледал ли си на PRIMORDIAL като на културни посланици на Ирландия?

Alan Averill - Да, по някакъв начин. PRIMORDIAL наистина са продължители на великите ирландски културни традиции в музейното дело, живописта, дори в контекста на поезията. Убеден съм, че PRIMORDIAL оставят своето наследство в тези културни традиции, дори и в моментите, когато си задаваме въпросите, по какъв начин всъщност представяме Ирландия. Без съмнение PRIMORDIAL е най-голямата ирландска група от времената, когато THIN LIZZY изкараха „Thunder and Lightning”. През 80-те не сме имали чак толкова много развита метъл сцена. Стояхме на страна от цялото течение. Днес обаче имаме страхотни групи, с които доказваме, че има какво да дадем на стила. От друга страна Ирландия игнорира по-голяма част от съвременната музика. Няма изпълнители, ако щеш и в поп музиката, които да правят турнета в Северна Америка или Русия, свирейки като нас пред десетки хиляди в Германия или където и да е. Така стоят нещата. По някакъв начин това е добре, защото ние сме тук, свирим песни като „The Coffin Ships”, с истории, които са самата истина. Темите не са измислици. Това е едно от нещата, които ни отличава – при нас илюзията не съществува. Няма фантастика и романтика. Всичко е основано на истината. За това е много важно в културен аспект да изпълняваме композиция като „The Coffin Ships” от Мексико до Москва. Така че, да - чувстваме се като културни посланици на страната ни.

От другата страна - В такъв случай до каква степен звукът на една банда се определя от културните традиции на страната, от която е тя?

Alan Averill - Има много неща, които могат да се кажат в тази посока. Това е причината IMMORTAL да звучат студено и вледеняващо, а ROTTING CHRIST – горещо и палещо. Изглежда глупаво, но е много вярно. Очевидно е, че когато слушаш MORTUARY DRAPE, можеш да почувстваш музикалното наследство на Италия. Ако чуеш VARATHRON, можеш да усетиш горещото, прашно, атинско лято. В SARCOFAGO, можеш да чуеш лудата влажност на най-горещите месеци в Бело Оризонте. И в същото време, когато слушаш „A Blaze in the Northern Sky” буквално да видиш тази замръзнала, норвежка атмосфера. Колкото и шеговито да звучат тези изказвания, мисля, че наистина може да се установи произхода на една група чрез звука й. Ако слушаш PRIMORDIAL, наистина ще усетиш тези ветровити, мрачни, тъжни ирландски чувства. Да, не използваме традиционната ирландска музика по очевиден начин, но тя ни влия на подсъзнателно ниво. PRIMORDIAL определно звучат по ирландски. Можеш да го чуеш в групи като MAEL MORDHA, MOURNING BELOVETH и CRUACHAN. Това са банди, които звучат по ирландски. Ако слушаш DRUDKH от Украйна веднага, ще усетиш тяхната националност. Така че наистина смятам, че географското положение, оказва влияние върху звука на групите. Вземи дуум, дет изпълнителите от Йоркшир – Йоркшир е скапано, жалко, сиво място. Това оказва влияние на групите и наистина има значение за техния звук. От друга страна днес това може би не е толкова приложимо, защото поп културата официално е превзела голяма част от хеви метъл отношението. Но определено ако слушаш гръцки групи като NECROMANTIA, VARATHRON, ROTTING CHRIST, SEPTICFLESH, можеш да чуеш Гърция в тях.

От другата страна - Последният албум на PRIMORDIAL „Where Greater Men Have Fallen” излезе през 2014. Имате ли вече планове за нов?

Alan Averill – Не, никакви. Последният ни албум излезе през ноември 2014. Нямаме пранове все още за друг. Ще дадем на хората три-четири години почивка, за да свикнат с „Where Greater Men Have Fallen”. Нямаме нови песни, не правим репетиции. Сигурен съм, че момчетата имат някакви рифове, но нищо конкретно не стои на дневен ред. Ако трябва да съм конкретен, може би следващата година ще има новини.

От другата страна - Любимият ми въпрос – ако имаше шанса да срещнеш 20-сет годишния Alan Averill, какъв съвет би му дал?

Alan Averill - Отрежи си скапаната коса... Не, не… На 20-ет се чувствах добре. Бях задник и трън в очите на другите. Идея си нямам какво бих му казал. Не носи онова кадифено сако... Не съм човек, който съжалява за миналото. Добре, имало е проблеми с някои звукозаписни компании, заради които не сме взели най-добрите решения, както и някои ситуации, в които сме се чудили, как сме се набъркали, но като цяло не съм от хората, които се връщат назад и си представят, какво би станало по-различно, ако сме направили едно или друго. Каквото - такова. Не страдам от носталгия. Не се връщам в миналото и не ми пука за времената, когато съм бил на 20-ет. Може би щях да си дам някои съвети за дрехите или щях да поговоря с момиче, с което не съм го направил. Не знам…

От другата страна - Имаш определени познания в журналистиката – като музикант какви са основните грешки на журналистите, когато те интервюират?

Alan Averill - Сблъсквам се с няколко проблема. Едно от най-големите достижения на човечеството е интернет и това, че дава възможност на всеки да бъде чут. Това обаче е и най-големият проблем – че интернет дава гласност на всички. Парадоксално е, но има толкова много хора, които се опитват да правят всичко. Има много хора, които са лоши фотографи, много хора, които са лоши писатели и лоши журналисти, лоши музиканти. Всеки може постоянно да прави малко или много от всичко. Понякога ми се налага да говоря с някого, който има най-якия сайт за метъл, но като журналист не става. Той не знае за какво става дума, не знае историята на музиката, но просто е правилният програмист, който е на ти с технологиите. Идея си няма например, че UFO са повлияли на IRON MAIDEN, обаче прави ревю на новия албум на MAIDEN. Разбираш ме какво имам предвид. Има толкова много хора, които не знаят достатъчно, за това за което говорят. Такива хора се изявяват като рок журналисти и се вземат твърде на сериозно. Интернетът е нож с две остриета. Ако някой ми зададе глупав въпрос, ще получи глупав отговор. Ако ми пъхнеш микрофона и ме попиташ за историята на групата, ще ти отговоря, че Pól е астронавт и т.н. Виж, преди да започнеш интервю, се поразрови малко и се опитай да опознаеш хората, на които ще задаваш въпроси. Не можеш да застанеш отпред и да кажеш – кажи ни нещо за новия албум. На кого му пука за това? Също така съм разбрал, че печатните медии са малко или много мъртви. Видео интервютата са единствените, които привличат все още внимание. В Америка например има едно единствено списание останало за екстремна музика. Всичко днес е визуално. И все пак в различните страни е различно. Може би в България хората все още обичат да четат интервюта. Обаче ти гарантирам, че в Ирландия няма нито едно печатно издание. Няма кой да пише за подобни информационни носители.

От другата страна - Най-удивителният въпрос, който някога са ти задавали?

Alan Averill - Имам много интересни ситуации. Има хора, които ме интервюират и не знаят кой съм. Като например хубави момичета, които са изпратени да направят видео интервю. Тези разговори не се получават. Журналистите си мислят, че съм от друга държава, а аз се държа като идиот. Имам няколко интервюта за телевизии и списания, които са били цензурирани и не са излъчвани. Защото мнението ми не се връзва с официалната позиция на медията по отношение на икономиката, парите и политиката. Това ме удивлява от време на време. Преди две години рок списание от Швеция не публикува интервюто, което дадох за тях, за сметка на други неща. Учудват ме и хора, които сами се вкарват в проблеми, когато уреждат интервюта, защото настояват да разказвам историята на групата заради някои промоутъри. По дяволите, за това ли положихте толкова усилия да организирате интервю с мен, за да ми зададете подобен въпрос? Кой ще чете подобно нещо? Ако толкова Ви интересува, биографията я има на сайта на бандата. Обаче има и много странни хора, които ми пращат странни имейли, както преди няколко дни - някакъв тип ме попита, дали не може да стане част от групата. Пише ми: „Можеш да не казваш на никого, но наистина искам да създавам рифове за теб”. Отговорих му – „Случайно PRIMORDIAL да ти изглеждат като група, която моли хората да й пишат музиката?” Това истина ли е, наистина ли това се случва в главите на хората? Смяташ ли, че е нормално просто да пуснеш имейл на някоя група и съвсем спокойно да заявиш, че искаш да й пишеш музиката? Нещо като – „О, някои банди имат нужда от подобна помощ, защо да не пиша музика за SLAYER!” Смяташ ли, че мога да пиша на ELECTRIC WIZARD и просто, ей така, да им предложа да композирам за тях? И те какво? Буквално ще ми се присмеят! Получавам и доста странни имейли от Африка. Ще се учудиш, какви неща ме питат хората. По-добре да не ти казвам…