Интервю с Jay Jay French (TWISTED SISTER) ...

Интервю с Jay Jay French (TWISTED SISTER)

Ако не сте чували „We're Not Gonna Take It” и „I Wanna Rock”, явно сте от друга планета. Но можете да поправите този вселенски пропуск, ако в края на юни посетите Каварна, за да станете част от десетото издание на „Kavarna Rock”. И точно там, вечерта на третия ден, ще имате възможността да чуете двата химна, изпълнени на живо от техните автори TWISTED SISTER! И за тях, и за много други неща си поговорихме с основателя на бандата Jay Jay French.

Интервюто с Jay Jay French (TWISTED SISTER) е излъчено в „От другата страна“ по радио Варна на 22.06.2015 година и е публикувано в брой 122 на списание „Про-Рок“.


От другата страна - Привет, Jay Jay!Радостни сме, че TWISTED SISTER идват отново в Каварна, като хедлайнъри на „Kavarna Rock 2015”. Какво според теб е уникалното в един концерта на групата след толкова много години?

Jay Jay French - Ние сме добри. Наистина сме много добри. Дори най-вероятно сме най-добрата група на живо в света. Също така хората се забавляват. Няма огромна тайна освен фактът, че феновете обичат да се връщат отново и отново, за да гледат бандата. Те ни харесват, защото сме неустоими. Защото влагаме сърцата си в изпълненията и всяка вечер правим най-доброто шоу. И когато ме попитат, кой е най-добрият концерт, който някога сме правили, винаги отговарям, че е концертът, който ще видят тази вечер. Защото свирим със сърцата си всяка вечер. Това е най-добрият начин да отговоря на въпроса ти.

От другата страна - Феновете на TWISTED SISTER са два типа – едните искат да чуят песни от „Stay Hungry”, а другите от ерата на „Under the Blade”. Трудно ли е да окомплектовате сет листа?

Jay Jay French - Не, лесно е. Всъщност истината е, че 95 процента от хората идват на нашите концерти, защото искат да чуят „We're Not Gonna Take It” и „I Wanna Rock”. Такива са нещата от живота. Това се получава, когато имаш подобни световни хитове, които хората искат да пеят с групата. Те идват и искат да чуят тези песни. И за това и ние ги изпълняваме. Една от причините да сме толкова известни е, че сме напълно наясно какво искат феновете и им даваме точно това, което те искат.

От другата страна - Някога вярвал ли си, че „We're Not Gonna Take It” и „I Wanna Rock” ще се превърнат в химн на няколко поколения и то не само в рока и метъла?

Jay Jay French - Знаем, че навсякъде по света, на всички езици, в 35 страни, те са химни. И ние сме страшно доволни от това положение. Защото няма начин да предвидиш защо една песен се превръща в световен хит и се харесва навсякъде. Късметлии сме, че сме създали два от най-известните метални химна на всички времена. Още повече че те са популярни във всякакъв формат – реклами, филми... Не месля, че сме могли да го предвидим, когато сме ги създавали, но те са извън времето и се харесват във всевъзможни варианти на няколко поколения. Щастливи сме, че „We're Not Gonna Take It” и „I Wanna Rock” излязоха от границите на хеви метъла и завладяха и други територии.

От другата страна - Все още ли искате да разбивате?

Jay Jay French - Когато си на сцената пред 50 хиляди души и не искаш да разбиваш, си мъртъв. Явно нещо с теб е напълно грешно. Щастливи сме, защото много от важните групи днес – KISS, AEROSMITH, AC/DC, JUDAS PRIEST, Alice Cooper, BLACK SABBATH – са на повече от 60 години. И вярвам, че никой от тях и нас не е предполагал, когато е бил на 20 години, че след 40 ще продължава да прави това, което е започнал. И още повече музиката ни да е още по-популярна в световен мащаб откогато и да било. Това е завещанието ни – страхотната музика и удоволствието да я изпълняваме. Защото всички тези банди, които споменах, са страхотни на живо.

От другата страна - Постоянно твърдите, че феновете искат само старите парчета, ама Вие като артисти не изпитвате ли необходимост да създадете нещо ново?

Jay Jay French - Не, наистина не. Нямаме проблем и да го направим, но когато издадем нещо ново, никой не го купува. А и самите ние не изпитваме необходимост да създаваме. И все пак го правим. Да се мисли, че стоим със скръстени ръце, не е честно. Издадохме един коледен албум. Това никой все още не се осмелява да повтори. Постоянно ни повтаряха, че сме откачили. А той се превърна в тотален хит. Също така презаписахме и преиздадохме „Stay Hungry” с осем нови парчета като допълнение. Издадохме сингъла "30". Така че имаме нови неща. Но когато погледнем продажбите, разбираме, че е необходимо да изпълняваме песните, които хората биха си купили и си купуват. Обикновено събираме сет-листа въз основа на това, коя песен се продава на определена територия. И всъщност така разбираме, че хората искат да я чуят.

От другата страна - Според теб музиката на TWISTED SISTER продължава ли да е бунт 30 години по-късно?

Jay Jay French - Доказателството, че това е така, са младите хора, които в различни ситуации използват нашите композиции, когато се противопоставят на властта. Факт е, че една добра песен преминава през поколенията. За това посланията ни са актуални и след 30 години.

От другата страна - Има ли още място за старите кучета и на каква възраст музикантите трябва да се отказват?

Jay Jay French - Когато си поискат! Няма такова нещо като трябва. Проблем биха били някакви физически ограничения. В останалите случаи – когато почувстват нужда, че трябва да спрат.

От другата страна - Последният албум на TWISTED SISTER е с коледни песни – „A Twisted Christmas”. Според теб яко ли е бунтари като Вас да се представят в по-нежна светлина?

Jay Jay French - Хората ни казваха, че сме луди, за да го направим. Всеки един от метъл сцената ни го повтаряше. Всеки си мисли – „какви откачени лунатици трябва да са, за да издадат албум с коледни песни?”. Обаче знаеш ли каква е истината? Всяка хеви метъл банда има записана коледна песен.

От другата страна - Обаче Вие имате цял албум…

Jay Jay French - Знам и той е много, ама много успешен. Свършихме добра работа. Артистичен е. Когато някой ме попита, дали не искам да запишем нещо ново, му отговарям, че вече сме го направили. И е било много креативно и в същото време много рисковано. Защото непрекъснато ни повтаряха, че не сме наред, за да го направим и никой няма да си го купи. Кой ще е с всичкия си за подобно нещо? Буквално бяхме срещу всичката конвенционална мъдрост, правейки този албум и поемайки гигантски риск за кариерата ни, само за да имаме голям хит. В края на краищата смятам, че свършихме невероятна работа и според мен този албум е истинско бунтовно заявление от наша страна.

От другата страна - Няколко въпроса за A.J. Pero – първо моите съболезнования. С кончината на A.J. Pero загубихте барабанист или приятел?

Jay Jay French - О, човече. Загубихме приятел. Загубихме един от най-добрите барабанисти в рока и един от най-яките пичове в рока. Това е опустошаващо за групата.

От другата страна - Не трябваше ли все пак да излезете в траур месец или два? Защото няколко дни по-късно обявихте заместника на A.J. Pero…

Jay Jay French - Просто изпълнихме концертите, които имахме като ангажимент. По-важното беше да решим, какво ще правим от тук нататък. Не сме променяли нищо. А Mike Portnoy сам ми предложи услугите си два дни след смъртта на A.J., когато и двамата бяхме на събитието, където почетохме паметта на A.J. Това се случи в „Starland Ballroom” в Ню Джързи с ADRENALINE MOB. Mike Portnoy беше там, аз бях там и в съблекалнята Mike ми каза – „виж, ако се нуждаете от човек, за да изпълните датите през годината, ще дойда.” Това се случи с две думи.

От другата страна - Не мислиш ли, че сте доста различни в музикално отношение?

Jay Jay French - Знаеш ли, че Mike Portnoy е голям фен на THE BEATLES? Има тонове DVD-та с тяхна музика. Той е огромен техен фен и има страшно много видеозаписи, на които изпълнява кавъри на техни композиции. Mike Portnoy е невероятен барабанист, има много влияния и е израснал с музиката на TWISTED SISTER. Дори е идвал на наши концерти, когато е бил тийнейджър. Гледал ни е на живо. Да свири с нас е като да затвори кръга исторически, както той се изразява. За него е чест да е с нас. И за нас е също чест да го имаме в състава, защото е феноменален барабанист. И в същото време е голям приятел на A.J. Чудесен човек и е от Лонг Айлънд. И ние сме от там. Всичко се нареди перфектно.

От другата страна - Какво е това нещо, с което се гордееш извън и във музикалния бизнес?

Jay Jay French – Извън музиката бих посочил дъщеря ми и нейната фондация, която набира средства и помага на хора, които имат проблеми с очите и са болни от увеит – възпалителни заболяваниян, които се диагностицират трудно и могат да доведат до ослепяване. Трябва обаче да ме разбереш, че музикалният бизнес е животът ми от много години и всичко, с което се занимавам, малко или много е свързано с него. Също така на доброволни начала работя с много артисти – давам съвети, помагам им със средства, обичам да ги окуражавам. Намирам това за много удовлетворяващо – да разговарям с тях, да ги посъветвам, да им помагам. Гордея се тази част от живота ми. В музикалния бизнес, разбира се, че е създаването на една от най-известните в международен аспект банди и марки, с което много хора не могат да се похвалят, а аз съм го направил. Страшно много се гордея с това си постижение. Част съм от успешен бизнес, в който всичките ми партньори са страхотни – и Dee, и Mark, и Eddie, очевидно такъв беше и A.J. Всички работим много здраво, професионалисти сме и подходът ни към TWISTED SISTER е на професионално ниво. Бих добавил, че всички банди като KISS, AEROSMITH, JUDAS PRIEST, AC/DC, MOTORHEAD, всички групи, които навъртяха по 40 години, могат да кажат същото. Страхотна чест е да ни споменават редом до тях. Не всеки може да се похвали с това.

От другата страна - Ти си както музикант, така и мениджър – коя част ти харесва повече?

Jay Jay French - Предпочитам да съм мениджър. Също бях мениджър на SEVENDUST и няколко други групи. Харесва ми тази професия. Намирам за предизвикателство да решавам проблемите зад сцената. Не съм селебрити. Не обичам да ме разпознават. Когато бях млад, това ми беше целта, но днес все по-малко ми допада. Обичам да работя с хората зад сцената, с компаниите, с които имаме договори, защото сме на равни позиции. Музикалната част беше важна. Тя ми помогна да стана рок звезда. Но обичам бизнес страната на музиката.

От другата страна - По какъв начин мениджърът в теб помага на музиканта и по какъв начин му пречи?

Jay Jay French - Когато си мениджър и си в група, се грижиш за интересите на бандата много по-добре. Колко истории си чувал за групи, които са били използвани и кариерите им са провалени още в началото, музиканти, които не могат да разберат, какво се случва с тях? Тези истории се повтарят постоянно. А моето присъствие вдъхва на момчетата сигурност, защото внимавам всичко да е, както трябва, грижа се за тях. Обръщам внимание на всеки детайл. Това им позволява да се концентрират върху креативната част от музиката. За самият мен – да съм едновременно и музикант, и мениджър, е интересна възможност. Защото повечето музиканти не стават за мениджъри. Обратното е също вярно – мениджърите-музиканти се броят на пръсти. Mick Fleetwood от FLEETWOOD MAC е единственият или китаристът Steve Miller, той също е менджър. Много рядко се среща човек, който да съчетава в себе си уменията да бъде едновременно мениджър, автор и музикант. Но винаги е по-добре да има такъв човек в групата, защото той взема решения основани на гледната точка на музикантите. Един бизнесмен обаче трябва да има лостовете, за да може да работи и в двете посоки – като музикант и мениджър, за да намери баланса. В повечето случаи човекът на изкуството не иска и не може да разбере бизнес страната и в същото време бизнесмените идея си нямат от какво се нуждаят артистите. Така че трябва да се намери средата между двете състояния, за да бъдеш едновременно и музикант, и мениджър. Аз имам възможностите да съм едновременно и двете.

От другата страна - В едно интервю казваш, че „рокът е в беда” – какво имаш предвид?

Jay Jay French - Рок музиката е зряла форма на изкуство. Той е оформен. Това което се случва с него е резултат от последните 50 години. Китарноориентираният рок сам се развива и сам по себе си е съзрял, но е сам. Какво имаме в действителност. Ако се вгледаш в най-продаваните музикални формати като поп музиката, хип-хопа, рапа и кънтрито, както и алтернативните рок групи, ще видиш, че в класациите има едва няколко наистина рок банди, които продават албуми днес. Те продават купища билети, правят големи шоута по целия свят, но е много трудно да откриеш други рок банди с четирима или петима музиканти. Обаче накъдето и да се обърнеш ще попаднеш на хиляди поп изпълнителки, хиляди хип-хоп и рап изпълнители, хиляди кънтри музиканти и всички те са млади, на по 20-21 години. Няма нито една млада хард рок група, която да направи пробив в момента. Така че рокът е зряла форма на изкуството, но няма свежа кръв в него и това го поставя в опасност. В момента усилията са насочени към това стилът да стане отново интересен на младите. Да бъдат предизвикани 20-годишните хлапета, да хванат инструментите. Хората отново да обърнат погледи към рок музиката. Това е проблемът. За съжаление картината въобще не е за завиждане. Няма свежи попълнения на хоризонта. Групите, които съществуват днес, никой не казва, че не са групи, но те не се припознават от младите хора. Бандите не трябва да се концентрират в качването на клипове в мрежата, а да се опитват да завладеят въображението на 16-17-сет годишните.

От другата страна - Всъщност трудно ли ти е да си едновременно мениджър на SEVENDUST – банда с голям успех в САЩ и музикант в една от най-известните рок и метъл банди?

Jay Jay French - Не съм мениджър на SEVENDUST от много време. Бях с тях от 1996 до 2000. Така че не работя с групата от 15 години. Приятели сме. Горд съм, че са още активни вече 20 години. А TWISTED от 40. Горд съм, че съм имал възможност да работя едновременно и по двата проекта. Самите SEVENDUST ще ти кажат, че най-добрите им години бяха, когато аз им бях мениджър. Тогава постигнаха голям успех. Все още смятам, че са феноменална банда. След мен са работили със страшно много други мениджъри. Продължават да са пред очите на хората. Понякога се случва да се чуем. Горд съм, че съм част от тяхната история.

От другата страна - Искам да те върна на дъщеря ти – обикновено родителите предават уроци на децата си, но можеш ли да споменеш поне един урок, който ти си научил от нея?

Jay Jay French - Да я оставя сама да открие музиката, която харесва. И да не звуча като баща ми – „о, това е отврат, как можеш да го слушаш?” Това е най-лошото, което можеш да направиш като родител. Просто трябва да си по-толерантен – „добре, щом това ти харесва и те прави щастлива…” Тя ме е водила да гледам местни групи, които харесва. Бяха ужасни. Това беше най-гадната музика, която някога съм чувал през живота ми. Отвратителни. Попитах я: „Как въобще слушаш тези глупости? Познаваш хубавата музика. Фен си на THE BEATLES и на QUEEN. Знаеш какво е добра музика. Как въобще имаш уши да слушаш това?” А тя ми отговаря – „Татко, това е моята музика!”. Уау, така и не успях да я разбера. Така, че тя е фенка на някаква местна банда и дори са приятели. За нея е важно. Тънката линия е че трябва да я оставя, да намери музиката, с която се олицетворява, както постъпиха аз. Моите родители не са ми натъртвали какво трябва да харесвам, когато бях тийнейджър. Веднъж ме чуха да свиря GRATEFUL DEAD и викнаха – „оооооо, какво е това?” Звучи ужасно, нали? Значи трябва да оставиш децата, сами да намерят мястото си в света.

От другата страна - Какво ти казаха родителите ти, когато TWISTED SISTER избухнаха и станаха успешни?

Jay Jay French - Майка ми почина много преди групата да стане известна. Отиде си много млада. Бандата съществуваше едва от две години. Майка ми никога не съпреживя успеха на TWISTED SISTER. Баща ми почин в деня, когато „Stay Hungry” стана платинен. Лейбълът му беше изпратил платинената плоча. По това време бях на турне. Той я получил, а тогавашната ми съпруга го е снимала, как държи записа. Така че той беше наясно, че албумът е платинен и това е форма на успех, но когато се прибрах в Ню Йорк, вече не беше между живите. Нямах възможност да си поговоря с него за успеха, но той знаеше, какво се случва. Това обаче са горчиви спомени…

От другата страна - Тогава отново към музиката. Кой или какво според теб олицетворява най-лошото в музикалния бизнес?

Jay Jay French - Труден въпрос, защото познавам музикалната индустрия много добре. Хората с мотивация са много по-манипулативни, отколкото в реалния живот. Или казано по-друг начин – начинът, по който те манипулират, е на много по-високо ниво, отколкото средностатистическия човек може да си представи. Не мразя музикантите. Не мразя и жанровете в музиката. Просто не ги слушам. Пък и кой по дяволите съм да казва кое е добро и кое е лошо?

От другата страна - Ти си Jay Jay French!

Jay Jay French - Така е. И какво от това? Виж, когато не слушам нещо, означава, че не го харесвам. Като кънтри музиката – много рядко си пускам кънтри. Обаче пиша кънтри парчета за един приятел. Забавлявам се с това. Но нямам минало в този стил. Не слушам кънтри, за да си почивам. Разтоварвам се, когато си пусна блус. Така че, когато ме попитат, какво слушам – отговорът е: блус, защото с него съм израснал. От останалото стоя далеч. Трудно мога да кажа, че нещо не струва, защото не вярвам, когато някой го твърди за моята група. Ok? Това, че не ни харесват, не означава, че не струваме. Обаче лесният начин е да кажеш – групата е скапана. Това е глупав, незрял, начин да кажеш за нещо, че не го харесваш. Защо да не струва, може просто да не го харесваш, защо просто не кажеш – „хей, това не е моето нещо.” Всъщност то това нещо, каквото и да е то, засяга някои хора, ама това си е тяхна работа. Иначе само в няколко отделни случая съм казвал за музика, че не струва – като за най-скапаната демо касета, която получих от племенника ми. Преди много години неговата майка ми прати запис на колежанската му група. Беше най-отвратителното нещо, което някога съм чувал през живота си. И го бяха кръстили LUI, за да звучи като Luciano Pavarotti. Разбираш ли? Беше ужасно! Това е скапана работа. В страни от това песните не бяха чак толкова лоши. Просто начинът на изразяване е незрял. Съжалявам, че съм толкова поучителен.

От другата страна - Няколко малко по-различни въпроса – би ли се съгласил да играеш себе си във филм за TWISTED SISTER?

Jay Jay French - Не, не бих. Защото съм твърде стар за периода на създаването на групата, за да играя себе си. Ако филмът е за историята на бандата, няма да се съглася.

От другата страна - Виждаш ли ваши последователи в групи като STEEL PANTHER?

Jay Jay French - Значи STEEL PANTHER са забавна група. Те умеят да забавляват. С TWISTED SISTER обаче никога не сме свирили LA хеър рок. Така че бих ни поставил до банди като RATT или MOTLEY CRUE, до групи като DOKKEN и WARRANT. Никога не съм смятал, че сме като тях. Никога не сме били хеър банда от 80-те. Ние сме седемдесетарска клубна група, свиреща през 80-те. Има голяма разлика между музиката и вида по който изглеждахме. Така че STEEL PANTHER определено са забавна банда, някакъв вид весела LA Сънсет Стрип анимациона версия на хеви метъла. Въобще не са това, което ние бяхме.

От другата страна - Чувствате ли се отговорни за това че мъжете в глем рока изглеждат като жени?

Jay Jay French - Не, никога. Знаеш ли, когато си на 20-сет, можеш да бъдеш всичко, каквото си пожелаеш. Можеш да си красив. Виж рок групите от 70-те. Те изглеждат красиви. Виж THE BEATLES през 60-те. В тях има елементи, които ги правят сладки. Да не говорим за Marc Bolan и David Bowie. Виж Paul McCarthy, Brian Jones – във всеки един от тях има нежни, дамски черти. Глемът е просто персонификация на женската половина на рок енд рола. Също така всяка група си има секс символ. В Jim Morison са съжителствали мъжко и женско начало. Тава е естественото развитие. Elvis Presley е бил невероятен хубавец. Има сексисти, които са нежни отвътре. За това и привличат толкова много фенки. Не, не мисля, че ние сме отговорни. Това е продължение на глема от 70-те. В онези години ние започнахме да имитираме групи като NEW YORK DOLLS. Преструвахме се на жени. И сме горди с това.

От другата страна - Имаш ли любима кавър версия на песен на TWISTED SISTER и защо точно тя?

Jay Jay French - Нямам отговор на този въпрос. Мисля, че DIMMU BORGIR бяха направили „Burn in Hell”, която звучи страхотно. Добър е и кавърът на „Shoot 'Em Down”, който MOTORHEAD правят. Всъщност той е невероятен. С него те участват в един трибют на TWISTED SISTER „Twisted Forever”.

От другата страна - Със сигурност ли в края на това турне ще спрете да съществувате?

Jay Jay French - Ще спрем с концертите. Спираме живите участия. Точно това обявихме, че ще се случи в края на 2016. Това, което казахме беше твърде специфично – че в края на 2016 тур-историята на групата ще приключи. Точно това казахме и нямаме намерение да правим турнета след 2016. Това не означава, че ще се разпаднем и че ще спрем да свирим, а че животът ни, свързан с турнетата, приключва. Разбира се, че ако някой поиска да помогнем за някаква благотворителност, най-вероятно ще се отзовем. Но с турнетата ще сложим точка. С което ще отбележим 40-тата годишнина на групата, в която сме заедно аз, Eddie и Dee.

От другата страна - В началото на TWISTED SISTER минават почти десет години преди да подпишете договор и да издадете албум. Колко е важен този период от вашата кариера за звука на групата?

Jay Jay French - Много е важен. Ако ги нямаше тези десет години до първия албум, днес TWISTED SISTER щяха да са друга група. В онези първи десет години се формира професионалното ни отношение, превърнахме се в професионална група и станахме отговорни към феновете, които бяха привлечени в огъня с помощта на опита, натрупан през първите десет години, свирейки по баровете. Тогава се научихме как да стоим на живо, да се чуваме като музиканти, да преодоляваме проблемите и всякакви спънки. Защото групата, както и всяка компания, изпада в тонове предизвикателства, кризи, катастрофи, пречки. Така се научихме да се справяме с тях, да се завръщаме и да продължаваме да свирим. Най-голямото признание за професионализма е, когато ти се случи най-лошото на сцената, а ти продължаваш да стоиш на нея и да забавляваш 3 хиляди души, като правиш най-доброто шоу в живота си. Това означава, че и групата е голям професионалист.

От другата страна - Последни два въпроса – колко сценични костюми сте сменили през годините?

Jay Jay French - Олеле майко… Много! Господи, това е интересен въпрос. Имахме едни за „Bad Boys Tour” по баровете, преди това може би още два… О, човече… Най-вероятно около 8 или 9 различни костюма.

От другата страна - Кой предложи да излизате с костюми?

Jay Jay French - Suzette, жената на Dee. Тогава му беше приятелка. Тя е невероятно талантлив дизайнер на дрехи. Наистина е добра. Има страхотни попадения и свърши чудесна работа.

От другата страна - Все още вярваш ли, че любовта е за нещастници?

Jay Jay French - Ха-ха-ха.. Вярваш или не, песента не е оригинална. „Love Is for Suckers” е кавър, който направихме. Dee не е автор на песента. Времето, когато албумът излезе, беше много странно. В действителност групата не съществуваше. Дискът трябваше да бъде солов на Dee. Участието ми в него беше минимално. Обаче ако ме питаш дали вярвам, че любовта е за нещастници. Не, не вярвам, че любовта е за нещастниците!