Интервю със Stephan Gebedi (HAIL OF BULLETS) ...

Интервю със Stephan Gebedi (HAIL OF BULLETS)

Отново война, отново Втората световна, отново HAIL OF BULLETS. Едва ли е необходимо да разказваме, кои са холандците. За това и думата има китариста Stephan Gebedi.

Интервю със Stephan Gebedi (HAIL OF BULLETS) е излъчено в “От другата страна” по радио Варна на 18.11.2013 година.


От другата страна - "III: The Rommel Chronicles" - нов албум на HAIL OF BULLETS!

Stephan Gebedi - С "III: The Rommel Chronicles" като че ли се връщаме леко назад към първия ни албум "...of Frost and War". Той беше наистина директен, груб и удряше в лицето. Вторият беше посветен на тихоокеанските сражения и се получи по-епичен и героичен. В новия диск се завръщаме на сушата и се насочваме към войната в Северна Африка. Звукът отново е по-груб и първичен. В него песните са по-бързи или поне имат повече скорост, в сравнение с втория. Сега нещата се получиха по-първично.

От другата страна - Албумът е концептуален, но каква е историята?

Stephan Gebedi – И трите ни албума са концептуални. В предишните два се бяхме съсредоточили върху бойните действия в определена част на света, като Източния фронт и войната в Тихия океан. Този път се фокусирахме върху личността на немския генерал Erwin Rommel. Представяме историята на живота му, започвайки от Първата световна война, кариерата му по време на Втората световна война, до самоубийството му в края на войната. Албумът този път е насочен към личността. Разбира се, трудно е да пишем за германци, защото темата за Втората световна война все още е чувствителна за мнозина. Това, което отличава Rommel от останалите е, че той е бил силна фигура и много добър генерал, почитан както от собствените си войници, така и от противниците си. За него могат да се кажат много неща. Мисля, че Martin van Drunen свърши страхотна работа, като разказа още една интересна история.

От другата страна - Не се ли страхувате, че ще ви обявят за нацисти?

Stephan Gebedi – Не, разибра се. Не сме политическа група. Но винаги се случват подобни неща. Хората не четат текстовете, за тях те нямат никакво значение и не могат въобще да проумеят за какво става въпрос. Ние знаем кои сме и определено не сме нито нацисти, нито комунисти. Пишем за исторически факти, за неща, които са се случили. Преди да започне с текстовете, Martin прави задълбочени проучвания. Чете доста немски и английски книги, преглежда много документи. Не е от хората, които, виждайки нещо в някой филм или по “Discovery Channel”, създава цял албум за него. Martin прониква дълбоко в материята, опитва се да открие какво точно се е случило с тези хора, каква е съдбата им. Ако беше открил, че Rommel е един от най-лошите нацисти и е извършвал престъпления срещу човечеството по време на Втората световна война, никога не би написал албум за него. Историята е различна. Разбира се, Erwin Rommel се е сражавал на погрешната страна, за немците. Но той е бил добър генерал и е полагал грижи както за своите войници, така и за пленниците си. Също така е участвал в опита за преврат и свалянето на Hitler.

От другата страна - Какво е онова качество на Rommel, което ви е впечатлило?

Stephan Gebedi - Не съм чел текстовете. Martin може да отговори на този въпрос. Когато започнем създаването на подобен албум, ние не знаем в детайли историята, която ще разкажем. Martin ни нахвърля в общи линии къде какво ще сложи – случките от личния живот на Rommel, какво ще включи от битките, които е водил... С тези идеи работим върху песните. Тогава Martin започва да задълбочава изследванията и да изгражда концепцията. Историята наистина е интересна от гледна точка на мнението на Rommel за случващото се тогава, за отношенията му с останалите германски лидери. При него ситуацията е била трудна, защото невинаги сляпо е следвал заповедите - оспорвал ги е, и това е едно от нещата, които са го довели до самоубийството. Всичко, което е направил, битките, които е водил, стратегиите, които е прилагал, са интересни за разказване. Не съм най-големият фанатик на тема война в групата, но все още обичам да чета за подобни неща. Научил съм много за историята от трите ни албума. Това е забавната страна.

От другата страна - Интересното е, че първите два албума на HAIL OF BULLETS са за събития, а третият – за конкретна личност.

Stephan Gebedi - Така е. Всъщност и последният е за реални събития, но този път поставихме в центъра определена личност, което се оказа по-трудно. Беше интересно да работим по този начин. Приехме го като предизвикателство и подходът ни този път беше по-различен. Няма как да правим едно и също всеки път, затова все още не знаем какво ще се получи със следващия албум. Може да е концептуален, може и да не е.

От другата страна - Текстовете коректни ли са?

Stephan Gebedi - Да, такива са. Изградени са върху исторически факти. Както казах по-рано, Martin направи много проучвания – книги, филми, документи, статии, наясно е за какво става дума. Ние не вземаме страната на германците или на Обединените сили. Само разказваме истории, които са се случили тогава. Това е единственият правилен начин. Не можем да кажем, че всички германци са само лоши или само добри. Няма да е истина. Това е война. И от двете страни е имало правилни и грешни стъпки.

От другата страна - Мислиш ли, че вниманието, което се отделя на победителите, оставя в сянка героите от другата страна на фронтовата линия?

Stephan Gebedi - Така е, цялото внимание се насочва към героите. Логично е – тях всеки ги познава. Но и за загубилите има много истории, които си струва да бъдат разказани.

От другата страна - Какви са очакванията ви за "III: The Rommel Chronicles"?

Stephan Gebedi – Отзивите от хората, които са чули албума, както и ревютата, са добри. Самите ние сме много доволни от него и се надяваме да привлечем нови фенове. Много хора сега научават за HAIL OF BULLETS и тепърва ще откриват първите ни два албума. Рекламната кампания е добра и се надявам дискът да има успех.

От другата страна - Как го виждаш, сравнен с предишните два?

Stephan Gebedi - Както вече казах - по-груб, по-праволинеен и по-агресивен от предишния. По-близък е до "...of Frost and War", който също беше много директен албум. "On Divine Winds" е по-епичен и героичен, заради Тихоокеанския фронт – тогава разказвахме за големите кораби, за камикадзета и въздушни битки. Този път се върнахме на земята, в пустинята, там, където хората се бият - мръсната война с много войници и поражения. Това прави музиката и песните по-агресивни. Скоростта е висока – най-агресивният албум, който сме записвали до момента.

От другата страна - Отново с Dan Swanö?

Stephan Gebedi - Продуценти сме самите ние и по-специално барабанистът ни Ed Warby. Когато той приключи с песните и аранжиментите, те бяха пратени на Dan Swanö, който направи миксинга и мастеринга. Удоволствие е да работим с него, защото той знае какъв звук искаме и харесва същия саунд на китарите като нас, което е страхотно.

От другата страна - С "On Divine Winds" влязохте в германската класация за албуми под номер 75. Очаквахте ли подобен успех и какво се надявате да постигне новия ви албум?

Stephan Gebedi - Не знам дали отново ще се случи. Ние свирим дет метъл и честно казано никога не сме очаквали да попаднем в класациите. Но е забавно – това показва, че продажбите на албума са добри. Хубаво е да знаеш, че си продал повече от предишния диск. Готино беше да ни се случи, но няма да е разочарование, ако не стане с новия албум. Не ни пука особено за това. Важно е хората да харесват това, което правим. Ако те се кефят на албума, дойдат на концерт и изпитат удоволствие от музиката, ще знаем, че сме се справили добре. Отзивите от феновете са позитивни. Те все още харесват факта, че правим концептуални албуми, одобряват музиката, текстовете, обложките - нещата си пасват идеално. Това донякъде ни прави уникални в днешната дет метъл сцена.

От другата страна - Как успявате да се предпазите от клишетата на стила и пазарните дупки, в които други изпадат?

Stephan Gebedi - Не знам. Свирим вид дет метъл, който, разбира се, не е нещо ново. Може и да е клише, но това не е важно. Когато създавахме групата, искахме да изпълняваме музиката, която харесваме. Израснали сме с песните на DEATH, MASSACRE, AUTOPSY, BOLT THROWER... Те ни вдъхновиха да се захванем с дет метъла изобщо. Не е имало дискусии и спорове какво точно да свирим и все още влиянията ни си остават всички тези стари банди. Разбира се, че се опитваме и да сме модерни. Все пак не живеем в 1991-а. Обичаме да свирим тази музика, но в същото време използваме възможностите на техниката, за да създадем звука, който е адекватен днес – обемен и тежък. В това сме се съсредоточили. Целта ни не е да създаваме нови течения в дет метъла, а да изпълняваме по най-добрия начин песните, които правим. Това е идеята.


От другата страна - Имаш ли любими песни от "III: The Rommel Chronicles"?

Stephan Gebedi - Да. "DG-7", втората песен, която пуснахме, много я харесвам. Има още една, "The Final Front", предпоследната в албума – двойни каси, напомпан звук, с бавна средна част, която избухва в края. Тези двете са ми любимите в момента, но след две седмици може и да са други. "DG-7" е кодовото име на седма танкова дивизия, една от най-добрите немски дивизии, начело на която е бил Rommel. Воювали са в битката за Франция и в Африка. Те са се придвижвали много бързо. Били са неоткриваеми. Промъквали са се през нощта и са атакували противниците си. Затова са ги наричали "Призрачната дивизия".

От другата страна - Чувал ли си за SABATON?

Stephan Gebedi - Знам ги и въобще не ги харесвам. Когато казах на Martin, че имат песен, която се казва "Ghost Division", той беше много разочарован. Не искахме да използваме същото заглавие и затова избрахме "DG-7". Песента беше част от концепцията и нямаше как да я изхвърлим. Нищо лошо не казвам за SABATON, това не е моят метъл.

От другата страна - Имате песни за Източния фронт и никой не ви е нарекъл комунисти?

Stephan Gebedi – В първия ни албум включихме песни със заглавие "Stalingrad" и "Red Wolves of Stalin". По-веселата част се случи в Youtube, когато пуснахме клиповете – някои от коментарите ни заклеймяваха като нацисти, защото пишем за Втората световна война, едно момче от САЩ написа, че сме комунисти, защото имаме песни като "Stalingrad" и "Red Wolves of Stalin". Някои хора наистина са глупави и въобще не четат текстовете. Не разбират, че това е концептуална творба за Втората световна война. Разбира се, че ще включиш заглавие като "Stalingrad", ако разказваш за битката там, или песен с име "Berlin", ако пееш за падането на града. Това не те прави нацист. Същото е и със SLAYER и тяхната "Angel of Death", независимо че е малко далече от това, което ние правим. Не пишем за лагерите и разчленяването на хората. Темите ни са за реалността на войната, за сблъсъците, като при Сталинград. Хората явно не четат по-задълбочено текстовете, защото винаги има подобни коментари. Както и да е.

От другата страна - Възможно ли е HAIL OF BULLETS да създадат албум, който не е за войната?

Stephan Gebedi - Не! Бихме могли да създадем албум, който да не е концептуален. Песни, които са за Втората световна или за войната във Виетнам, песни, които нямат нищо общо една с друга. Но едва ли някога ще направим албум без военни песни. Изборът ни е да правим дет метъл с военни текстове.

От другата страна - Как смяташ, хората отворени ли са за новите неща в метъла като концептуалните албуми за Втората световна война?

Stephan Gebedi - Най-големият комплимент, който са ни правили, е когато ни казаха, че след като чул "III: The Rommel Chronicles", учител го е използвал в час по история. Това е страхотно. Също така фенове от Америка, чиито бащи са участвали във Втората световна война и са им разказвали за военните действия в Тихия океан, ни споделят, че текстовете са много точни и се разбира за какво се пее в тях. Това е супер. По отношение на цялата концепция на HAIL OF BULLETS – сигурно хората са скептични, защото свирим дет метъл, който обикновено се свързва със Сатаната, зомбита или кървища. Но виж тези момчета – те ни пишат за сериозни неща и може би това ни е шанса. Не ме разбирай погрешно. Обичам текстове за зомбита, ужаси, кървища, нямам проблем със сатанинските лирики, но ние се надяваме чрез интересни текстове да привлечем хората, които не харесват дет метъла, и да ги накараме да се поинтересуват от подобни групи.

От другата страна - Хората винаги наричат HAIL OF BULLETS супергрупа – това помага ли ви или на вас се гледа по-критично?

Stephan Gebedi - Това може би ни помагаше в началото - о, тези момчета са от ASPHYX, от PESTILENCE, от GOREFEST, THANATOS... Беше яко, но след три албума хората започнаха да съдят за нас по музиката. Никой вече не се интересува, че Martin е бил в PESTILENCE. Това вече няма значение. Сега той е част от HAIL OF BULLETS и е вокалист на ASPHYX. Или пък, че Ed е бил за кратко в GOREFEST, а сега е с нас. Днес вече сме утвърдено име и не е нужно непрекъснато да се напомня кой къде е свирил. В началото беше важно, няма да го отрека, защото съставът е убийствен. В Холандия всеки беше скептичен и си мислеше, че щом идваме от големи групи, имаме голямо его, мразим се един друг и че групата ще я бъде шест месеца и ще изчезне. Да де, ама оттогава изминаха шест години и имаме три албума. Доказахме, че сме истинска група.

От другата страна - Трудно ли ви беше да намерите звука и пътя си?

Stephan Gebedi – Не. Още когато се събрахме преди шест години на по няколко питиета, и още няколко, и така се напихме, че решихме да направим група, концепцията беше ясна – дет метъл, с който сме израснали, като този на DEATH, MASSACRE, AUTOPSY, BOLT THROWER. Открихме стила и звука си лесно, защото това беше музиката, която обичаме да свирим. Нямаше проучвания и големи търсения. Получи се естествено. Не ни се наложи да търсим, имахме си всичко от самото начало.

От другата страна - Вие ли влияете на музиката или музиката влияе на стила ви на свирене?

Stephan Gebedi - И двете. Идвам от THANATOS и свиря предимно смес от траш и дет. В HAIL OF BULLETS стилът ми е малко по-бавен, по-груув. Свиренето леко се е променило – има мелодии, не е само бързи рифове. От друга страна, в новия албум съм включил точно бързи рифове, които изпълнявам в THANATOS. Така има траш усещания. Но процесът е двустранен. Стилът на HAIL OF BULLETS ни влияе да звучим по този начин, а начинът на използване на инструментите определя звука на групата.

От другата страна - Груувът ли е тайната на HAIL OF BULLETS?

Stephan Gebedi - Да, Ed Warby е грууви барабанист и това е една от най-добрите му страни. Стилът му е уникален. Груувът може да се усети в свиренето му – бързите и средните бийтове са добри, но при него вкараният груув те кара да се поразтъпчеш. Ed е много добър в това. Той е като машина зад ударните, но в същото време, с този груув, който вкарва, не звучим като типичната дет метъл банда. Заради Martin постоянно ни сравняват с ASPHYX. И то само заради вокалите, защото те са по дуум ориентирани и с пънк усещане, докато HAIL OF BULLETS сме по-грууви и по-бързи, с две китари и повече мелодии. Различни сме.

От другата страна - Това ли ви различава от останалите групи от дет сцената?

Stephan Gebedi - Не, и други използват тези похвати. BOLT THROWER също имат груув, както и DEATH. Но бандите не са чак толкова много, особено сред по-новите, които се опитват да свирят със скорост 300 удара в минута плюс бласт бийтове и много бързи и технични рифове. По този начин груувът се губи, а също така и идеята зад песните. Ние свирим дет метъл, но в основата си това е рокендрол, дълбоко закопан под структурата на песните.

От другата страна - Кой възприема по-добре вашата музика – младите или по-възрастните фенове?

Stephan Gebedi - И двете групи. В началото старите фенове на дета бяха много доволни, че бандата е олдскуул. Но напоследък в публиката виждам и доста млади фенове и това е добре, защото много хора от моето поколение вече не посещават концерти, стоят си вкъщи. Хубавото е, че идват все повече младежи, които наистина се забавляват на тази оригинална форма на дет метъла - правят мош питове, въобще музиката им пасва. Поне в нашите очи е така.

От другата страна - Предвиждате ли турне ?

Stephan Gebedi - Правим много концерти, но турне няма да организираме. Ще направим много фестивални и клубни участия. За 2014-а подготвяме много дати из Европа – фестове, може би и малки обиколки с по три-четири дати. Не сме от групите, които обикалят по няколко седмици и живеят в найтлайнер. През 90-те сигурно е било супер. Но за нас е по-добре да правим концерти в края на седмицата. Така идват повече хора и това е предпочитаният вариант за нас.

От другата страна - Коя песен никога няма да махнете от сетлиста?

Stephan Gebedi - Ако не изпълним "Ordered Eastward", много хора ще бъдат разочаровани. Това е песента, която винаги присъства в сета ни.

От другата страна - Как е холандската дет метъл сцена, погледната отвътре?

HAIL OF BULLETS - Доста е добре в момента. Някои от старите банди, като GOD DETHRONED, се отказаха преди няколко години. Но с ASPHYX, HAIL OF BULLETS, LEGION OF THE DAMNED, които са траш, но са ни добри приятели и страхотна банда, както и по-малките BODYFARM и NAILGUN MASSACRE, нещата се развиват много добре. Има много качествени банди в Холандия и хубавото е, че те не звучат по един и същи начин, както шведските например, или тези от Флорида, които в началото на 90-те звучаха еднакво. В Холандия бандите са различни. Като пример мога да посоча SINISTER, които тотално се различават от ASPHYX. Има нещо "холандско" в звука на дет групите тук, но те не звучат по един и същи начин.