Интервю с Dirk Schlächter (GAMMA RAY) ...

Интервю с Dirk Schlächter (GAMMA RAY)

Винаги е яко да правиш интервюта, докато събеседникът е пред теб. Още повече, когато на групата, в която свири, й предстои концерт в България. Така и направихме с басиста на GAMMA RAY Dirk Schlächter – видео връзка по скайп, ама стана готино. В противен случай едва ли разговорът щеше да се получи толкова продължителен, а Dirk да поизсвири нещо на акустична китара или да ни разведе из офиса си. И все пак си поговорихме за новия албум на групата „Empire of the Undead”, проблемите с изгорялото студио, най-справедливата социална система, както и за връзката на бандата с… MANOWAR…

Интервюто с Dirk Schlächter (GAMMA RAY) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 17.03.2014 година.


От другата страна - Съвсем скоро ще бъдете отново в България, ден преди да издадете новия си албум…

Dirk Schlächter - Това е доста нещастна ситуация, защото от лейбъла ни поставиха тази дата по тяхно желание. Тогава им казах, че турнето започва седмица по-рано. Какво ще правим? А те по-скоро ми представиха хиляди причини защо новият ни албум, не може да излезе по-рано. Тогава спрях пререканията с тях и се замислих, какво бихме могли да направим за концертите преди официалната дата. За щастие в София ще продаваме албума на нашия концерт. Така че феновете в България ще бъдат първите в Европа, които ще имат възможност да се сдобият с него. Защото ние ще го носим с нас и ще го имате още на 27 март. Също така всеки фен, който си купи албума същата вечер, ще получи автографи от нас след концерта. Това е нещо много специално и ще го отпразнуваме заедно с феновете в България.

От другата страна - Кои песни от новия албум ще изпълните на живо?

Dirk Schlächter - Все още не сме решили. Започваме репетициите за турнето, в репетиционната на няколко приятели на групата. Дадоха ни възможност да използваме тяхната, защото както знаеш, нашето студио изгоря. Така че репетираме там. Доста е близо до мястото, където живея и направо ходя пеша. Все още не сме говорили за песните от новия албум. Мога със сигурност обаче да спомена „Hellbent”, защото звукозаписната компания пусна текстово видео, което не е точно клип. Така че по време на турнето може би всеки ще познава тази песен. Бих се обзаложил, че нея ще я изпълняваме. И може би още няколко. Но ти гарантирам, че „Hellbent” със сигурност ще присъства в сета. Може би и „Avalon”, но не съм сигурен.

От другата страна - „Avalon” изглежда е епична песен – повече от 9 минути?

Dirk Schlächter - Песента не е като предишните ни епични песни с по 1000 различни части. Този път цялата е базирана на един риф. Има промяна в средата, но след това отново се връща към началната идея. Хората й викат епична, каквото и да означава това. Композицията не е толкова луда, а по-скоро атмосферична.

От другата страна - В едно интервю Kai Hansen казва, че новият албум на GAMMA RAY ще бъде по траширан...

Dirk Schlächter - Той е нямал предвид, че ще звучи по-траш. Имал е предвид, че албумът ще е по-китарно ориентиран. Защото обикновено, когато създавахме песен в миналото, винаги включвахме клавири. За новите обаче само Henjo добавяше някакви. Той ги обича тези неща. В неговите композиции винаги присъства орган, защото умее да свири много добре. А ние винаги го изхвърляхме при миксирането. В новия албум повечето от песните са рифови. Вокалните линии се водят по тях. Това е имал предвид Kai с твърдението, че песните ще бъдат по траширани.

От другата страна - За първи път обложката на албум на GAMMA RAY е толкова семпла, безцветна дори…

Dirk Schlächter - Какво да ти кажа. Семпла обложка. Идеята беше на Kai. Той притежава такава озъбена маска за лице. Обработи я, като постави разни детайли тук и там, за да изглежда като скулптура. Постави онези белите неща. Направи няколко снимки, мина ги през фотошоп и накрая един графичен дизайнер я дообработи. Обложката определено се различава много от всички онези, които обикновено използваме. Не знам. Към края на записите нямахме много време, за да помислим върху нещо друго, защото трябваше да поработим доста върху много детайли. В крайна сметка бяхме оставили обложката настрана. Когато стигнахме и до нея се съгласихме да използваме идеята на Kai. Не знам дали феновете ще я харесат, но най-важната част е музиката в албума. Пък и все пак това озъбено лице ни е талисман. Така че, няма проблем. Всъщност има един проблем – много е трудно да измислим дизайн за фланелките с тази обложка (хахахаха). Просто нямахме време за обсъждания. Това ни беше под ръка и накрая и звукозаписната компания я хареса, и реши да я използва. Семпла е и различна. Може би трябваше ще вземем идеята и да предложим на френския артист Hervé Monjeaud, който в миналото правеше обложките на другите албуми, да поработи върху нея. Може би той щеше да я направи много по-добра. Но вече е прекалено късно. Ще видим какво ще се случи. Може би когато записваме следващия албум, отново ще имаме шанса да поговорим и тогава ще обсъдим реакцията на феновете.

От другата страна - Песента „Hellbent” изглежда е вдъхновена от проблемите Ви в студиото или не?

Dirk Schlächter - Не, когато я записвахме, направихме вокалите с Kai в старото студио, преди да започнем южноамериканското турне. Така че вокалите бяха записани, припевите бяха записани, солата също. Песента беше завършена преди студиото да изгори. Разбира се имаше и други песни в процес на записване, които не бяха напълно завършени. „Hellbent” обаче беше готова, преди да потеглим на турне. Дни по-късно получихме известие, че студиото е изгоряло.

От другата страна - Всичко наред ли е всъщност? Какво точно загубихте?

Dirk Schlächter - Студиото не беше изгоряло напълно. Димът е изпълнил помещението. Прозорците бяха изпочупени. Пушекът е влязал в контролната стая и там температурата се е повишила много. Всъщност огънят не е успял да се разгори. Някои от интрументите ни бяха повредени заради дима и заради водата, с която пожарникарите са гасили пожара. Това се оказа следващия ни голям проблем. Стаята, в която записвахме и репетирахме, беше пострадала най-много, защото за да се справят, огнеборците бяха разбили стената на студиото, разпръсквайки страшно много вода навсякъде. Така че част от техниката пострада от водата, не от огъня.

От другата страна - Беше ли застрахована?

Dirk Schlächter - За съжаление нямахме застраховка. Всъщност бяхме наели студиото – аз, Kai и още един човек. Той обаче беше направил застраховка. Докато бяхме на турне в Южна Америка, на два пъти хора са влизали, за да спасяват, каквото може да бъде спасено. Направили са, какво са могли, защото самата сграда е била опасна. Било е рисковано да се влиза вътре. Когато се върнахме от турнето, отидох до мястото да поогледам. Имаше много неща, които успях да изнеса – разни инструменти, електронни джаджи и много мърчандайз, останала от обиколката ни с HELLOWEEN. Три пъти влизах в студиото. Имам малък ван и с него успях да пренеса всичко, което си струваше. Спасих доста неща – стария ми бас, усилватели „Маршал”, кабинети. Всички инструменти бяха пострадали от водата. Само за пример – имам тук една акустична кирата (обръща се и я показва), сигурно виждаш отпечатъците останали от водата и ето тук е леко счупена. Повърхността е станала на вълнички. Но на нея все още може да се свири (Dirk демонстрира, че китарата звучи добре… за повредена и разтроена кирата...). Разбира се много неща бяха унищожени. Цялата електрическа инсталация. Но най-важното е, че никой не е пострадал при пожара. Любимите ми интсрументи оцеляха.

От другата страна - Значи ситуацията не е чак толкова зле?

Dirk Schlächter - Не, не е, но бъркотията е пълна, защото впоследствие при записите на албума решавахме да направим нещо, а след това се оказваше, че не можем, защото в пожара сме загубили техниката, която ни беше необходима. Друг проблем, пред който се изправихме, беше когато се прибрахме от турнето. Беше нощ, стената на студиото беше разрушена от пожарникарите, всеки можеше да влезе вътре. А не като да не се навъртаха странни субекти, готови да откраднат по нещо.

От другата страна - Нека да те върна на песента „Hellbent” – в нов лайв химн ли ще я превърнете?

Dirk Schlächter - Когато записвахме тази песен, по-късно ще разкажа за текста, когато я продуцирах, установих и го казах на останалите, че песента звучи като нова версия на „Ride the Sky”. Нов, модерен вариант на старата класика. Но добър вариант. Години наред всеки ще може да покрещи на нея. Много сме удовлетворени от това как звучи композицията. Kai е също доволен. А текстът е простичък – история за един младеж, който има нормална работа – всъщност текстът разкрива по много добър начин историята му – това че хеви метълът е пътеводната светлина в живота му. Помага му да преодолее проблемите. Тя му отваря портите на храма, а това е Хеви метълът. Историята не е сложна. Мисля, че много хора ще се открият в песента.

От другата страна - Това звучи доста менуърско.

Dirk Schlächter - Донякъде. Подобна е на текстовете на MANOWAR, заради думите, които използвахме. Те звучат добре, когато им подхожда определен звук и така се получи добра песен. Със сигурност съществуват 200-300 думи, които са типични за метъла. И те също са свързани с живота. Историята в „Hellbent” е директна, в нея няма философия. Не пеем за крале и войни. Главният герой е боец във собственото си ежедневие в големия град. За това става дума в песента.

От другата страна - Къде всъщност се намира Империята на немъртвите?

Dirk Schlächter - Тази гледна точка в албума е социалната критика. Ние сме аполитични, но малко критични. Империята на немъртвите, разбира се, е показана в анимационните филми, филмите за зомбита, мъдрите истории, разказите от криптата – всички от групата обичаме да ги четем – кратките разказчета, които купувахме като деца, за да се плашим. Ако трябва да сме сериозни - просто се огледай в лицата на хората наоколо, особено в големите градове, сутрин или следобед, по време на задръстване или не – те са безжизнени, в тях вече се е настанила Империята на немъртвите. Те са навсякъде около нас. Не хапят, не убиват, но по някакъв начин вече са възкръснали мъртъвци. Това е критическата гледна точка в албума.

От другата страна - Има ли лечение?

Dirk Schlächter - (С гробовен глас) Хеви метълът е лечението. Сигурно има някакво лекарство номер 6, което върши работа... (казва го подсмихвайки се) Сега сериозно. Можем да си говорим с часове, какво трябва и какво не трябва да се направи. Опитваме се, без да се шегуваме, с музиката, с текстовете, с всичко, което правим, да дадем на хората, надежда, енергия и сила. Лечение няма. Има форми на управление. Бих споменал, че злото идва от капитализма. Не знам.

От другата страна - Не си живял при развития социализъм...

Dirk Schlächter - На теория той не е никак зле. Капитализмът също. Но като виждаш, как едни хора експлоатират други хора с помощта на бизнеса, с единствената мисъл за пари, а не мислят, какво се случва в страни от тази цел, как изглеждат от страни – това е лошата част.

От другата страна - Тогава коя е най-добрата социална система?

Dirk Schlächter - Анархията! Много хора си мислят, че анархията означава хаос. Това обаче не е истина. Върни се назад в историята – съвсем за кратко през Втората световна война, е имало подобна ситуация в Испания. Анархията е много близка система до социализма и комунизма. Това не означава, че липсват правила и контрол. Разбира се, че има. Всеки обаче е бил отговорен за себе си и е зависил от себе си. Не знам как се нарича системата, която би трябвало да бъде приложена днес, но на хората им се налага да помислят за вариант, който включва съвременния социализъм, обаче без хора, които да отговарят за него, защото те биха се изкушили от властта, което ще се превърне в проблем. Според мен това е най-добрата система, която може да бъде приложена.

От другата страна - Нека все пак да поговорим за музика – успяхте ли да намерите химията с новия барабанист Michael Ehré?

Dirk Schlächter - Да, най-накрая. Само след две години, няколко фестивални участия и турнето с Helloween, успяхме да се напаснем идеално. Чувстваме се така, все едно сме с него от много години. Важно е също, че е от северната част на Германия и има същото чувство за хумор като нас. Може да му се вярва. Чувства се добре с групата и е първият, който може да изсвири всичко на GAMMA RAY, което за барабанист не е толкова лесно.

От другата страна - Като спомена чувството за хумор, с какво се шегувате помежду си?

Dirk Schlächter - Говорим си по определен начин – не казваме „Michael, би ли бил така добър, ако обичаш, да направиш това и това?” А – „Ей, маймуно, заминавай да свършиш нещо!” Което е забавно, защото на хората, които ни виждат за първи път и станат свидетели на тези разговори, им увисват ченетата. Или пък говорим за сериозни неща по забавен начин. Представи си каква е реакцията. Не стоим и не си разказваме вицове. От всичко правим забавление.

От другата страна - В началото на GAMMA RAY си свирил на китара, а след това минаваш на баса. Направил ли си някакви китарни партии за новия албум?

Dirk Schlächter - Да, свиря всички акустични китари. Ако има акустика, това винаги означава, че аз съм на китарата. Свиренето на акустична китара е трудно, защото с лявата ръка човек трябва да полага повече усилия, особено ако струните са дебели. Слабите на килограми китаристи не могат да се справят с тази задача. На тях им е трудно да изкарат нормални акорди. Понякога използвам и електрическа китара. Зависи от ситуацията. За групата не е проблем. Спомням си, че веднъж Kai направи баса в една песен – „Heavy Metal Universe” от „Power Plant”. Специалният албум на GAMMA RAY е първата част на „Land of the Free”, защото е първият с Kai зад микрофона. Той се превърна в крайгълен камък за групата. Но да се върнем на баса на Kai – за „Heavy Metal Universe” – това е негова песен, бяхме в студиото. Той искаше да ми демонстрира идеята си и хвана баса. Останах изненадан и му казах, че звучи добре. После му предложих, да изсвири бас партиите, а аз да ги запиша. Той се съгласи. Наложи му се да пресвири някои части, да записва акорд по акорд, но накрая всичко беше готово така, както Kai можеше да го изсвири. За „Power Plant”, откъдето е „Heavy Metal Universe” изпълнявам акустичните китари, а в последния – „Empire of the Undead”, в две от песните свиря на ритъм китара. Понякога ми се е случвало да правя и сола. За нас в GAMMA RAY смяната на инструментите не е проблем.

От другата страна - Защо тогава на живите участия Kai не свири на бас в „Heavy Metal Universe”?

Dirk Schlächter - Защото едно е в студиото, друго е на живо. Пък и е трудно да свири на бас и да пее едновременно. Говорили сме си за това. Дори бяхме решили да го направим като шега за публиката. Но има части, които не могат да бъдат изсвирени и в същото време да се пее. (демонстрира точно за коя част от песента става дума.)

От другата страна - Защо според теб след толкова много години първите три албума на GAMMA RAY не получиха признанието на следващите?

Dirk Schlächter - За това записахме всъщност „Skeletons & Majesties” и „Skeletons in the Closet”. Презаписахме старите песни, които не са изпълнявани често и са забравени. Все пак смятам, че те не са неизвестни, но много фенове са станали фенове на групата с „Land of the Free”. За това винаги се опитваме да вкараме в сета някое прашасало парче. В „Skeletons & Majesties” направихме композиции от първите ни три издания, които са много добри. Вокалите на Ralf Scheepers са разлрични от тези на Kai, обаче той свърши страхотна работа в албумите, в които участва като вокалист.

От другата страна - Защо в новия албум няма гости?

Dirk Schlächter - Освен някои клавири на Corvin Bahn, който свири с нас от „Land of the Free II”. Понякога участва на наши концерти. В новия албум само някои от клавирите са негови. Останалото е истински GAMMA RAY. Хоровите части направихме също сами.

От другата страна - Сега е много модерно да се изсвири цял албум, вие защо никога не сте го правили? Няма ли да е интересно за феновете?

Dirk Schlächter - Веднъж бяхме питани за това от един промоутър, дали не можем да изпълним целия „Land of the Free”.

От другата страна - И какво се случи?

Dirk Schlächter - Не успяхме да вкараме предложението в графика, но идеята не е мъртва.

От другата страна - Кой албум бихте направили тогава?

Dirk Schlächter - В момента бихме искали да изпълним новия – „Empire of the Undead”, в неговата цялост. Защото песните са забавни за свирене. Преди да бъдат записани, всички бяха свирени от нас четиримата в репетиционната. Нямахме обаче много време, защото имахме едва три дни за подготовка до записите, след като се върнахме от южноамериканското турне. Репетициите направихме в студиото на другата ми група NEOPERA и влязохме директно за записи. Всички композиции бяха работени от цялата група. Всички аранжименти бяха готови и едва след това направихме записите. Този път начинът ни на работа се различаваше от миналия ни опит. Защото в миналото никога не сме свирили песните заедно преди да ги запишем. Продуцирахме парчетата вкъщи – аз или Kai, или Henjo, чувахме ги преди записите, съгласявахме се, че са добри, променяхме някой детайл и това беше. За „Empire of the Undead” всички композиции бяха създадени в репетиционната. За това и е много забавно да ги свирим. По този начин осъзнахме как ще се чувстваме, когато ги изпълняваме на живо. Това промени и духът на песните, защото понякога идеята може коренно да се промени от домашната препродукция до записите. Защото сме много способни за бързи промени.

От другата страна - Какво всъщност се случва със страничния ти проект – миналата година като говорихме, каза, че албумът ще излезе в средата на 2013?

Dirk Schlächter - Би трябвало да излезе през май тази година. Сега ми казаха, че звукозаписната ни компания иска да направи нещо специално при представянето му. Не го одобрявам обаче – приеми, че това последното не съм го казал, определили са месец май, но едва ли ще стане. Продължавам да работя по проекта и след турнето с GAMMA RAY и евентуалните концерти в Япония, и САЩ, и Канада, и няколко концерта в Южна Америка (няма да правим цяло турне, защото скоро бяхме с HELLOWEEN там) - та, след като всичко това приключи в края на юни, втората половина на годината ще се концентрирам върху работата с MEOPERA. Гадничко е, защото албумът е готов от повече от година. Предстоят много разговори с мениджмънта и лейбъла, в които почти не участвах. Не искам същата роля в този страничен проект, както в GAMMA RAY, където се занимавам с организацията на концертите, водя разговори с агентите. За това и стоя на страна, но след края на турнето се впускам с пълни сили и там, за да се опитам да направим нещо през тази година.

От другата страна - Трите най-яки и най-гадни момента да си рок звезда?

Dirk Schlächter - Започваме с лошите – гадно е да правиш всичко друго, но не и да свириш на инструмента си. Когато започвах, мечтаех да съм музикант, да живея от музиката. Не мислех за трудната част. Интервютата като това са готини, но ако имаш стотици въпроси, чиито отговори трябва да напишеш – това отнема много време. Трябва да видиш бюрото ми точно в момента (завърта камерата и показва бюро, на което се вижда монитор и около него пълен хаос) – какво имаме тук - имаме идея за задната част на флалелките, оферти, някакви неща за GAMMA RAY, дизайн на сцената, сметки за плащане, лист за гости за шоуто ни в Хамбург, всякакви такива неща. Цялата работа зад музиката направо ме отвращава понякога. Второто гадно нещо е, когато сме на турне - с автобус е добре, винаги можем да излезем, да разгледаме градовете, през които минаваме, но в Южна Америка например програмата ни беше – полет, хотелска стая, концерт, хотелска стая, полет. Нямахме никакво време. Живеехме на летищата и в лоби баровете на хотелите, докато чакахме да ни оправят стаите. Това чакане и пътуване са интересни, когато са за първи или втори път, но за 22 години… Не е толкова загуба на време, колкото време, което минава покрай теб и ти го губиш завинаги. Няма как да го върнем. Веднъж китаристът на ROLLING STONES Ronnie Wood е бил попитан, как се чувства след 25 години Рокендрол. И той отговорил – „Всъщност това са пет години Рокендрол и 20 години чакане някъде”. Положението наистина е точно така – чакаш за фотосесии, чакаш за всичко. Когато сме на турне свирим по два часа, в това число включвам и саундчека и после настава чакане. Това са двете най-лоши неща. Третото е поведението – понякога ти се иска да експлодираш от нерви – да изкрещиш, че нещо е скапано, но много готини хора ще се огорчат, ако полудееш по този начин. Така че през цялото време трябва да спазваш определено поведение, да се контролираш. Това всъщност не е чак толкова зле. Дори когато откачиш и някои журналисти напишат нещо лошо за теб, е по-добре от това да не напишат нищо. Така стигнахме и до добрите неща – много хора започват с музиката като хоби и е огромно удоволствие, когато успеят да заживеят от нея. Не е толкова лесно. Има наистина много добри музиканти, които никога не са го постигнали. Защото трябва и малко късмет, трябва да се озовеш на правилното място в правилния момент. Това понякога се случва и проработва. Но не е достатъчно само да си добър музикант. Хубаво е да създаваш музика, но и ако можеш да живееш от нея е страхотно. Третото – важно е да се свири на живо, защото възможността да усетим енергията, която прелита между феновете и нас, свирейки собствената си музика, е фантастично. Обожавам го това усещане.

От другата страна - Срещаш Kai Hansen в средата на 1989 година. Можеш ли да си спомниш какви са били първите ти впечатления от него?

Dirk Schlächter - Срещнахме се в една музикална гимназия в Хамбург. Бяхме на някакви учебни курсове по музика. Бяхме малка група от хора, които бяхме минали подбор. Видях го и си помислих, че е още някой като мен. Въобще не знаех кой е. Някой ми каза, че е китаристът на HELLOWEEN. По онова време въобще не се интересувах от тях. За мен беше един от останалите. Говореше добре. Нищо особено всъщност. По-интересното беше какво той си е мислил за мен. Сега осъзнавам какво е говорел погледът му, докато сме комуникирали – очите му казваха – „Този наистина ли не знае кой съм аз? На пич ли се прави?” Първата част е вярна – наистина не знаех кой е по това време. Това е забавното. След това се срещнахме, той хареса свиренето ми на бас. По-късно реши да направи група и ме покани за басист в първия състав. После историята се промени. Kai беше под тотално напрежение от организацията около бандата, промоциите. Тогава му казах, че за мен не е проблем да свиря на китара – харесвах музиката му, демото, което ми беше дал, беше добро. Но нямаше как да изсвири всичко на живо, защото беше записано с една китара и оувърдъби. Казах му, че съм басист, но съм учил класическа китара и много време съм свирил на електрическа. Тогава той ми каза – добре, вземи научи малко хеви метъл. За това и запонах в началото като китарист. Забавлявах се много, докато свирех на китара, но след години нещо започна да ми липсва. Басът ми лежи на сърцето. Все още обичам да свиря на кирата. Понякога точно това правя по цял ден, без да се докосвам до баса. Но когато съм на сцената не се замислям върху свиренето, за разлика от китарата, където трябва да съм по-концентриран.

От другата страна - С кого от музикалната индустрия би искал да си смениш мястото?

Dirk Schlächter - Това е лош въпрос. Имам семейство, две деца – не бих искал да се разменям с никого, защото не знам нищо за неговия личен живот. Чувствам се добре в кожата си. Имало е моменти в живота ми, когато съм искал да съм някой друг. Но точно сега съм много добре. Всъщност ще е много рисковано да се разменям, с когото и да било, защото не знам дали той наистина се чувства добре или играе, че всичко му е наред.

От другата страна - Последен въпрос – най-досадния и най-скандалния въпрос, които са ти задавали?

Dirk Schlächter - Досадно е, когато постоянно отговаряш на едни и същи въпроси. По-скоро за мен няма досадни въпроси, за разлика от Kai, на когото постоянно му се налага да отговаря на въпроса “Защо напусна HELLOWEEN?” Направо е страшно за него. Понякога просто поглежда и подминава въпроса, друг път дава някаква кратка версия. При мен това не се случва, но ми се налага да отговарям на глупави въпроси – когато се опитват, да ме провокират, да кажа нещо, което не искам да казвам. Просто отговарям, че въпросът е глупав. Оставам чаровен, но прям. Забравям за тези въпроси веднага след като са ми били зададени. Не мисля за тях и за това не мога да ти кажа нито един. Всъщност ето един – “Все още ли рок звездите се срещат с много жени и групита, и те Ви чакат след концертите, и правят всичко, което пожелаете?” Отговарям с въпрос - “Добре, какво да Ви отговоря сега?” Това е досаден въпрос. А за скандален – може би този, от който си забравям граматиката… И отново отговор с въпрос - “Как ти хрумна да ме питаш точно това?” (прави учудена физиономия)

От другата страна - Последни думи.

Dirk Schlächter - Надявам се да ви видя на 27 март в София. We Will Rock and You Will Metal! Стойте чисти, не пийте много и обичайте семействата си.