Интервю с Martin Missy (PROTECTOR) ...

Интервю с Martin Missy (PROTECTOR)

Реюниън вълната не подмина и старата траш/дет дружина PROTECTOR. 10 години след официалната кончина на бандата, новото начало е факт с „Reanimated Homunculus” – директен албум, записан в традициите на 80-те. От оригиналния състав на PROTECTOR в съвременната реинкарнация се подвизава само вокалистът от най-първите записи Martin Missy. Всъщност новите PROTECTOR съществуват от 2011 година. Имат в актива си едно демо, което слага началото и два сплита. Чест прави на Martin Missy, че преди да назове новата група със старото име, свири по села и паланки с кавър бандата на старата си банда MARTIN MISSY AND THE PROTECTORS. И едва впоследствие, с благословията на основателите на PROTECTOR, кавър групата се превръща в наследник на оригинала. И с „Reanimated Homunculus” продължава историята на култовата немска траш/дет машина.

Интервюто с Martin Missy (PROTECTOR) е излъчено в „От Другата Страна” по радио Варна на 11.11.2013 година.


От другата страна - Разкажи ни за риюниъна на PROTECTOR - защо и как се случи, каква е идеята и голямата цел зад него?

Protector - В началото нямахме никаква идея и никакво намерение да започваме отново с PROTECTOR, защото бях останал само аз и бях напуснал оригиналната банда преди много години. Открих три момчета в Швеция, където живея в момента, и които по това време свиреха в кавър група на PROTECTOR. С тях сме от 2006 година. До 2011-а все още бяхме същите четирима души, които участвахме в Martin Missy and the Protectors. Правихме участия из Европа и всичко беше супер. Като кавър банда на PROTECTOR изпълнявахме само стари песни на групата. В един момент узряхме за идеята да създадем собствени композиции. Тогава попитах основателя на бандата Hansi Müller, който беше китарист в края на 80-те и началото на 90-те, дали има нещо против да използваме отново оригиналното име. Той отговори, че няма никакъв проблем и че идеята е страхотна. През 2011-а започнахме със събирането на нов материал. През същата година издадохме едно демо - "The Return of Thrash and Madness", а през тази излезе "Reanimated Homunculus" - първият дългосвирещ албум на PROTECTOR от 20 години насам.

От другата страна - Как оригиналните членове на групата приеха новия запис?

Protector - На всеки един, който някога е бил част от PROTECTOR (това са 11 души) изпратих копие от новия албум. Те имаха възможност да чуят как звучи новата група. Всички са с положителни оценки за новия диск. Единствено Olly Wiebel все още не ми е отговорил. Hansi каза, че звучим като в доброто старо време, когато той е свирил на китара в PROTECTOR. Marco Pape, последният барабанист на бандата, го хареса много. В "Reanimated Homunculus" дори записахме кавър на песен, създадена от последния състав на групата преди тя да се разпадне. Това е "The End", която е част от демото от 2000 година "Resurrected". Marco ни похвали за страхотната версия. Ede Belichmeier, старият басист на PROTECTOR, много хареса идеята за задната корица на новия албум, за която копирахме гърба на първия официален запис на бандата от 1987 година "Misanthropy". Постарахме се да възпроизведем същата снимка, като заемем същите пози на нея, както в миналото. Всички реакции бяха положителни.

От другата страна - Как те възприемат новите момчета в PROTECTOR?

Protector - Разбира се, че всеки един от тях е чувал за PROTECTOR преди. Басистът ни Mathias Johansson е по-млад от мен със седем години, а китаристът ни Michael Carlsson - с цели 15. Не знам дали гледат на мен като на траш легенда, но си паснахме още от първата среща. Запозна ни един приятел, чиято идея беше създаването на кавър групата Martin Missy and the Protectors. Това стана в родния му град, който е на 500 километра от мястото, където живея. Така че всичките останали членове на PROTECTOR са от другата страна на Швеция. Те репетират сами и два-три пъти в годината се събираме, за да посвирим заедно. Но определено са по-малки от мен. Басистът ни е бил на 12 или 13 през 80-те. Станал е свидетел на появяването на групи като EXODUS, METALLICA, POSSESSED и всички останали. Но китаристът ни е роден през 1982-а и се е запознал с тази музика, след като всичко вече беше приключило. Но и тримата, заедно с барабаниста ни Carl-Gustav Karlsson, са олдскуул пичове. Слушат музиката на 80-те. Обличат се, както през 80-те - с ластици, елеци и нашивки. Дори когато създават музика, тя звучи като 80-те. Много съм щастлив, че свирим заедно, защото те са уловили духа на миналото и имам чувството, че сме заедно и създаваме музика от 30 години.

От другата страна - Звучиш така, сякаш и четиримата сте напълно лоялни на олдскуула?

Protector - Така е! Това е истината! Разбира се, понякога си пускам и нови групи, които харесвам, но това се случва много рядко. Също така приятели ми дават по някой диск или ме насочват към някоя банда, която да чуя. Но аз самият живея с музиката на 80-те. Дори и да слушам групи, които са се появили през последните десет години, музиката им звучи като всичко онова, създадено през 80-те. Като например шведите WOLF, които свирят хеви метъл, но той сякаш е излязъл от 80-те. Или NIFELHEIM, които изпълняват олдскуул блек метъл. В колекцията ми албумите са само от старата школа.

От другата страна - Може би това е причината новият албум "Reanimated Homunculus" да звучи олдскуул, както първите неща на PROTECTOR?

Protector – Опитахме се да уловим духа на ранните записи на PROTECTOR, без да копираме дословно звука от миналото. Новият албум не е копие на старите. Той се получи по този начин, защото това е музиката, която всеки в групата харесва - траш с дет метъл влияния. Затова, както казах, съм много щастлив да свиря с тези момчета, защото те наистина обичат това, което правят. Нещата не опират до принуда и нежелание. Можеш да усетиш енергията, когато сме заедно.

От другата страна – Може ли да се каже, че "Sons of Kain", първата песен от новия албум, е биографична?

Protector - Създадох я за нашите фенове, заради подкрепата им. Наричам ги така - "Синовете на Каин" - като по този начин правя връзка със старата композиция "Kain and Abel" от 80-те. С тази песен заявяваме по категоричен начин отношението ни към музиката – такава, каквато искаме да изпълняваме и такава, каквато харесваме. "Sons of Kain" е песента, която показва какво всъщност е PROTECTOR днес.

От другата страна - Според теб има ли нужда от тази версия на PROTECTOR? Хората интересуват ли се от вас?

Protector - Трудно е да отговоря на този въпрос. Това не е точно риюниън, защото аз съм единственият останал оригинален член, но и не сме възродили бандата, за да правим пари. Първата идея беше да създадем кавър група, защото PROTECTOR така или иначе вече не съществуваше. Бях подочул няколко мнения от приятели и фенове, че ще е яко да видят групата отново в действие. Тогава те получиха Martin Missy and the Protectors. След време осъзнахме, че когато свирим на живо (разбира се, не свирим пред десетки хиляди, обикновено това са клубове или малки фестивали) хората въобще не ни възприемат като кавър група. Радваха ни се, че изпълняваме старите песни и ни смятаха за PROTECTOR. Така минахме на следващото ниво. Виждахме, че има някаква носталгия към миналото на групата и едно завръщане би предизвикало интерес. И може би това беше и една от причините да възродя бандата.

От другата страна - Спомняш ли си как PROTECTOR бяха възприемани от останалите немски траш и спийд банди от 80-те?

Protector - Трудно е да се каже, защото нямахме много контакти с останалите групи. Живеехме в малкия немски град Волфсбург, който беше много близо до границата с Източна Германия. Това беше много далече от зоната, в която действаха SODOM, KREATOR, LIVING DEATH и групите като тях. Или пък от Франкфурт, където бяха TANKARD. Да не говорим, че бяхме изключително далече от южната част на страната, където се подвизаваха NECRONOMICON и DESTRUCTION. Живеехме в задния двор на траш сцената. Поддържахме връзка със SODOM, само защото старият ни барабанист Michael Hasse беше основал техен фен клуб за кратко. Имахме няколко концерта с TANKARD, но никога не станахме близки с тези момчета. Всъщност и идея си нямам какво е било мнението на останалите групи за PROTECTOR.

От другата страна - Какви според теб са разликите преди и сега – между първите години и новото начало?

Protector - Атмосферата в групата днес много прилича на тази от 80-те. Момчетата, с които съм в момента, са много готини – те са олдскуул и все едно съм със старите дружки. Ако разглеждаме групата преди и сега, разликите не са чак толкова много. Разбира се, всеки е различен и като личност, и като начин на работа. Но смятам, че като цяло се чувстваме страхотно, както в миналото. Ситуацията е същата и със сцената, защото PROTECTOR никога не достигнаха световно ниво. Никога не сме били част от нещо огромно. Дори феновете ни продължават да са олдскуул – с елеци и дълги коси, слушат основно стари групи, както и нови, разбира се, които звучат като старите. Когато ние сме на сцената, чувството е като през 80-те. Не така стоят нещата с големите имена. Например наскоро гледах SLAYER, които са велики (Jeff Hanneman беше страхотен китарист, нека почива в мир, но новият състав е толкова добър, колкото и старият), но публиката вече не е същата - хората просто си стоят, поглеждат към сцената и от време на време ръкопляскат. Има ги и твърдите фенове на първите редове, които избухват, но имам чувството, че останалите се чувстваха леко отегчени. Имаше много хора, които дори не бяха облечени с фланелки на някоя група. Просто си стояха, говореха и си проверяваха телефоните. Същото се получи и когато гледах IRON MAIDEN, макар че на техния концерт публиката сякаш беше малко по-енергична. Когато ние сме на сцената, феновете, които идват, са в основната си част олдскуул и усещанията са както през 80-те. Така че е трудно да отговоря какви са разликите преди и сега.

От другата страна - Как гледаш на първия запис на PROTECTOR - "Golem" - 25 години по-късно?

Protector - Често се получава малко недоразумение, защото първият запис, който направихме, беше "Misanthropy" - EP от 1987 година. Ако говорим за дългосвирещ албум, "Golem" беше правилната крачка напред. В демото преди него и в "Misanthropy" групата може би беше малко хаотична и директна. За "Golem" отделихме повече време за аранжиментите на песните. Дори и сега много от тях ги изпълняваме по концертите. Признавам си, че любимият ми PROTECTOR е "Misanthropy", защото беше първият ми запис с групата и защото е изпълнен с наистина брутална енергия. Аранжиментите и звукът са наистина мрачни и олдскуул. Заради това харесвам "Misanthropy" малко повече от "Golem". Но и него харесвам, както и "Urm the Mad", който също записах с групата.

От другата страна - Искам да те върна на новия албум – каква е идеята зад заглавието "Reanimated Homunculus"?

Protector - Това е първата песен, която създадох за PROTECTOR, на която написах и музиката. Беше истинско удоволствие да създам не само текста, но за първи път да сътворя цяла песен. Идеята зад "Reanimated Homunculus" е завръщане към албума "Golem". С това заглавие реанимирахме изкуствено създадения човек, комбинирайки сегашния запис с духа на този от 1988 година.

От другата страна - Какво най-много ти липсва от сцената днес?

Protector - Трудно е да отговоря, защото не знам доколко хората, които идват на концертите на PROTECTOR, са представителни за цялата траш метъл сцена. Феновете ни са много малка част от нея. Ние свирим траш, примесен с дет и блек, и тази смес, дори и сега, се възприема по-трудно от публиката. Винаги сме имали специална група от фенове, която харесва комбинацията от всички тези елементи и затова ми е много трудно да кажа дали тези хора са представителни за ситуацията в момента. Със сигурност нямам контакти с всички, които харесват SODOM, KREATOR или SLAYER. Но тези, които срещам на нашите концерти, правят сцената още по-яка - както в Германия, така и в Швеция. Още повече младите хора, които сигурно не са били родени, когато сме издали първите ни албуми. Те са тотално отдадени на олдскуула и имат повече нашивки по елеците от по-старите фенове. Направо не можеш да видиш плата от нашивките. Радвам се, че това отношение е оцеляло след 20-25 години. Дори смятам, че сега е още по-силно, в сравнение с 90-те. Фантастично е, че има възраждане на стария дух на траш метъла.

От другата страна - На концерти изпълнявате ли песни на PROTECTOR, на които ти не си бил оригиналния вокалист?

Protector - Изпълняваме песни от почти всеки албум на групата, с изключение на "Leviathan's Desire", който всъщност е EP. Просто не харесваме толкова много композициите в него. От "A Shedding of Skin", който е страхотен, на живо изпълняваме едноименната и "Retribution in Darkness". Често в сетовете ни попада и "Lost Properties" от "The Heritage", както и "Mental Malaria" от последния PROTECTOR преди новото начало. Не свирим всичко, а само някои от песните. Нека го кажем така – сетът ни е съставен основно от композиции от ранните албуми, в които аз съм вокалист, плюс две-три от дисковете, в които не съм зад микрофона.

От другата страна - Попитах те, защото има много вокалисти, които след завръщането си в групата, отказват да изпълняват песни на други певци – вземи Rob Halford или Ian Gillan например.

Protector – За мен това е малко тъжно, ако разсъждавам от позицията на фен. Когато съм в публиката и гледам любимците си, искам да чуя песни от всичките им албуми, не само от тавите, записани с гласа на вокалиста, който е на сцената, или от музикантите, които са все още в групата. Това се отнася особено за банди с дългогодишна кариера или такива, които са отново заедно. По този начин те губят част от историята си. Когато ние свирим песни от времето, когато не съм бил част от групата, не го правим само защото феновете ги искат и ние задължително трябва да ги изпълним. Тези композиции, които не са чак толкова много, винаги ще присъстват в сетовете ни, защото самите ние ги харесваме, харесваме енергията в тях.

От другата страна - Когато записвахте "Reanimated Homunculus", прослушвахте ли първите три албума с теб, за да си припомните звука на PROTECTOR, да усетите атмосферата?

Protector - Не, тъй като повечето от тях ги свирим на живо. Нямахме нужда от това. От друга страна, новият албум звучи точно като дисковете, които аз съм записвал с бандата, защото ние сме по-скоро трашъри, отколкото дет метъл фенове. За нас беше важно "Reanimated Homunculus" да звучи траш и да заимства звука от ранния период на PROTECTOR, а не от по-късния. Причината не е, че не пея в следващите албуми, а защото новият състав предпочита траша пред дет метъла на "A Shedding of Skin" и "The Heritage".

От другата страна - От вокална гледна точка беше ли предизвикателство за теб отново да изпълняваш песните на PROTECTOR?

Protector - Не толкова много, защото след PROTECTOR продължих да пея в траш и дет банди като PHIDION и TALION тук, в Стокхолм. Винаги съм практикувал този тип вокали, както в другите банди, така и в кавър групата Martin Missy and the Protectors. Винаги съм се опитвал да запазя духа и усещането при изпълняването на дет и траш парчета. За щастие не беше толкова трудно да вляза в студиото и да запиша песните.

От другата страна - Какво оборудване използвахте при записите, за да звучите толкова олдскуул?

Protector - Да си призная – много съм бос, когато става дума за оборудване. Това, което винаги съм правил, е да вляза в студиото и да си запиша вокалите и каквото там е необходимо. Звукоинженерът Tomas Skogsberg свърши останалото, което за мен си остава мистерия. Доколкото знам, единственото нещо, което беше записано по съвременен начин, защото подобна техника през 80-те не съществуваше, бяха тригерите при барабаните. Всичко останало – китари, бас и вокали, записахме по стария начин, но не на магнитна лента, а дигитално.

От другата страна - Но вие звучите както през 1988-а.

Protector – Да, и сме много щастливи от този факт. Това искахме от Tomas. Той е по-познат от ранните дет метъл продукции в Швеция. Справя се много добре с олдскуул звука, записан дигитално. Просто му казахме, че искаме да звучим по този начин и той обеща да направи всичко възможно, за да удовлетвори желанията ни. Смятам, че се справи много добре.