Интервю с Ashmedi (MELECHESH) ...

Интервю с Ashmedi (MELECHESH)

MELECHESH дойдоха у нас по покана на „Most of Evil Music” на 24.01.2011 година заедно с NILE, DEW-SCENTED, ZONARIA и DARKRISE. С лидера на групата Ashmedi разговаря Андон "Whiplash" Донев от "Metal Katehizis", който направи интервюто специално за „От другата страна”.

Интервюто с Ashmedi (MELECHESH) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 14.02.2011 година и в предаването „Евробокс” по програма „Хоризонт” на БНР.


От другата страна - MELECHESH се събират преди 16 години в Йерусалим. Тъй като градът е свещен за три религии, доколкото съм чувал, в началото хората не са ви приемали добре. Кажи нещо повече за това време?

Ashmedi - Аз съм полуарменец/полусириец. Израстнах в източен Йерусалим, където хората са много консервативни. В един момент се появих аз, изглеждах странно, правех странна музика и бях отхвърлен от обществото. В израелската част на Йерусалим има повече либерални хора. Не съм имал сериозни проблеми, с изключение на един път, когато някакъв вестник сложи наша снимка на първа страница и ни нарече сатанисти. Но това е нищо, в сравнение с всички други проблеми, с които е свързан животът там.

От другата страна - В началото MELECHESH свиреше суров блек метъл. Защо избрахте точно този стил?

Ashmedi - В началото исках да създам блек метъл проект със звук от средния изток. Това беше първоначалната ми цел. Започнахме да оформяме звука, който нарекохме Месопотамски метъл. Първият ни албум излезе към лейбъл, който искаше да свирим блек метъл.

От другата страна - Минаха почти 3 години от предишния ви албум "Emissaries". Защо ви отне толкова време, за да запишете новия?

Ashmedi - Ние не бързаме с издаването на албумите. Искаме качество, а не количество. Искам да мога да пиша спокойно, за да мога да напиша още по-добър албум от "Emissaries".

От другата страна - Доволен ли си от новия?

Ashmedi - Абсолютно. Стана точно, както го исках - многостранен и разнообразен албум, който ще устои във времето.

От другата страна - А как го възприеха феновете и критиците?

Ashmedi - Музикалните критици го приеха много добре - в няколко списания успя да стане албум на месеца, бяхме на кориците... На феновете им отне време да възприемат албума, някъде около петото слушане дискът може да се разбере.

От другата страна - Така е с олдскуул феновете - те не приемат лесно промените...

Ashmedi - Честно казано метъл феновете са доста консервативни. Но винаги има място за експерименти. Но пък нашата музика не е експериментална, защото използваме много елементи от 70-тарския рок и хардрок.

От другата страна - Без да използваш клишета като "по-тежък" и "по-добър" - каква е разликата между новия албум и старите?

Ashmedi - Много просто - албумът е по-тежък и по-добър. Албумът е много убедителен и много цветен - всяко парче е една различна история.

От другата страна - Какво значи заглавието "The Epygenesis"?

Ashmedi - Думата има много значения. В духовен смисъл „Епигенезис” е растеж, просветление, чрез което се достига до духовен катарзис.

От другата страна - Вярно ли е, че си записвал вокалите чисто гол?

Ashmedi - Да, това съм аз. От полунощ до сутринта бях сам в студиото, на червена светлина, с дребни предмети за вдъхновение като една чаша уиски. Чувствах се като първобитен звяр и вокалите се получиха такива каквито са.

От другата страна - Защо избрахте да записвате в Турция?

Ashmedi - Ние сме група, която сама определя правилата, по които да живее. Бяхме първата блек метъл банда в Йерусалим. Първи смесихме блек метъла с музика от Близкия изток. Бяхме първата нееврейска група от Близкия изток с договор... На запад има страхотни студия, но ние имахме нужда от специално вдъхновение и затова поехме на изток - от Амстердам към Истанбул. Там има много метъл барове, много рок фенове и силен нощен живот.

От другата страна - В новия албум използвате традиционни източни инструменти. С вас ли ги носехте или ги намерихте в Истанбул?

Ashmedi - Инструментите бяха една от причините да отидем в Истанбул. Там имаше такива инструменти. В албума свирим на ситар, саз, а на улицата чух уличен музикант, когото поканих в студиото и който свиреше на сантур - инструмент, който звучи в края на парчето "Grand Gathas of Baal Sin". Имахме гости, известни музиканти в Турция, които ни оказаха честта да свирят на нашия албум.

От другата страна - Как се отрази на тези музиканти да свирят в подобен албум?

Ashmedi - Има една поп звезда в Турция, Harun Kolcak, който е луд блек метъл фен. Познавам го от известно време и го поканих да свири в албума.эИма и един 67 годишен джентълмен - Cahit Berkay, който е един от създателите на анадолската рок музика. Той има група още от 60-те години - казва се THE MONGOLS. Това са хора с много отворена мисъл, много свободен дух и за тях не беше проблем да свирят в нашия албум.

От другата страна - Лесно ли идва вдъхновението при теб?

Ashmedi - Вдъхновението понякога го имаш, понякога - не. Веднъж може да напишеш три песни една след друга, понякога ти трябва половин година, за да измислиш една песен.

От другата страна - Израстнал си в Близкия изток, а сега живееш в Европа - каква е разликата между двете места?

Ashmedi - Живял съм и в Африка, и в Америка. Проблемите са различни. Ежедневните проблеми са по-малко, отколкото в Йерусалим. От друга страна там има и много консервативни, и много страшно отворени хора. В Европа хората са по-неутрални и ги няма тези крайности на поведение.

От другата страна - А това поведение свързано ли е с остаряването?

Ashmedi - Не, не мисля. Понякога се чувствам на девет, а понякога на сто! Зависи от ситуацията.