Интервю с Claus Lessmann (BONFIRE) ...

Интервю с Claus Lessmann (BONFIRE)

BONFIRE свириха да втори път у нас на 29.09.2010 в клуб "R.B.F." по повод десетгодишнината на рок бар „Фанс”. Вокалистът Claus Lessmann още помни посрещането на групата в Ловеч през 2009 година. С него разговаря Албена Цолова – Бета (магазин „Яко”), веднага след като музикантите слязоха от сцената. Организатори бяха „R.B.F. Agency”.

Интевюто с Claus Lessmann (BONFIRE) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 11.10.2010 година.


От другата страна - Бяхте тук преди година.

Claus Lessmann - Спомням си Ловеч, сякаш беше вчера. Това беше един от най-яките концерти, които сме изнасяли пред най-фанстастичната публика, която някога съм виждал. Феновете мога да ги сравня само, с времето, когато бяхме на турне с JUDAS PRIEST през 1988 в Сан Себастиян, Испания. Тогава публиката също беше фантастична, както в Ловеч.

От другата страна – Би ли се представил?

Claus Lessmann - Аз съм Claus Lessmann, вокалистът на BONFIRE. Мога да говоря от името на всички. Щастливи сме, че сме в тази красива страна. С нетърпение очаквахме шоуто в София. Много благодаря на всички, които ни подкрепиха. Феновете са просто фантастични.

От другата страна – Би ли казал на български някои от думите, които знаеш?

Claus Lessmann - Трудно е да си ги спомня. Понякога са ми в главата, но понякога пътуването от страна в страна наистина се оказва проблем. Когато бяхме в Украйна, трябваше да науча техния език, за седмица – две бяхме в Гърция. Трябваше да говоря на гръцки. После бяхме в Англия, за мен английският не е проблем, но има една дума, която всеки в света би трябвало да знае, когато отива в чужда страна и това е думата „благодаря”. Независимо че на различните езици звучи, различно. И все пак смятам, че това е най-важната дума. Когато отидеш при някого, когото не познаваш и той те посрещне топло, ти трябва по някакъв начин да кажеш нещо и накрая да завършиш с „благодаря”.

От другата страна – Колко езика ти се е налаго да говориш с тази работа?

Claus Lessmann - Не знам. Може би 20 или 30. Написали сме песен, която е издадена само в Япония като бонус. Заглавието й е „Оригато”, което също означава „благодаря”. Самият текст е съставен от думата „благодаря” на различни езици. Беше интересно да направим подобен експеримент и понякога изпълняваме песента на живо. Използвали сме и „благодаря” на български.

От другата страна – Ние твърде често използваме „мерси”, вместо „благодаря”!
Claus Lessmann - Да, забелязах го. Което звучи на френски. Но предпочитам „благодаря”. Фонетично звучи много красиво. Какво ще кажеш за това: „Радваме се много да сме тук с вас!” „Искате ли да пиете с мен?” (изговорено на развален български :smile:)

От другата страна – Би ли представил момчетата, с които днес си в България?

Claus Lessmann - Тук до мен е китаристът Hans Ziller. С него свирим от 30 години – много добре изглеждащ музикант. Ако бях с обратни наклоности, веднага щях да му се нахвърля. С него делим една стая в хотела, но не съм обратен. Падам си по жени. Винаги. Това е Uwe Kohler – басистът ни. Просто е от друга планета. Останалите просто не са тук - вторият ни китарист Chris "Yps" Limburg и барабанистът Dominik Huelshorst.

От другата страна – Първия път, когато бяхте в България, дойдохте в същия състав. Сигурно ще е клише да ви попитам, но какво очаквахте от този концерт?

Claus Lessmann - Нещата днес стоят по коренно различен начин, защото направихме клубно участие, а не фестивално. Но реакцията на феновете беше толкова фантастична, колкото в Ловеч.

От другата страна – Какво предпочитате – да сте пред феновете в клуб или на голям фестивал?

Claus Lessmann - Не можем да сравняваме двете ситуации. Нещата са различни. На фестивал свириш на открито, слънцето пече, а в баровете е задимено, можеш да помиришеш всеки фен на първия и на втория ред. На големите фестивали публиката е толкова далече, че трябва да си педставяш лицата там. Имам лошия навик, да скачам от сцената, за да поздравя феновете. Така напарвих и тази вечер, и в Ловеч преди година, и миналата седмица в Украйна. Сцената беше много висока – към три метра и половина. Много е опасно да пушите, да пиете алкохол и да ядете калорични храни. Така че не го правете. Това беше лирично отклонение. Сцената в Украйна беше много висока – три и половина метра. Всеки ми казваше да не скачам долу. Казвах им, разбира се, че няма да го направя. Но по време на концерта изпитах нужда да съм долу при феновете. Така че скочих и си навехнах крака. Но аз съм силен мъж и сега съм здрав.

От другата страна – Говорейки за нещата, които не трябва да правиш, звездите на рокендрола, винаги са били обградени от много алкохол, цигари...

Claus Lessmann - Това е една огромна лъжа. Една огромна лъжа на човечеството, че рокендрол звездите са зависими от алкохола, наркотиците, цигарите. Напротив, ние предпочитаме чай, мед и плодове. Ако се огледаш в гримьорната, ще видиш свежи сокове от ябълки и портокали, вода, чай, ябълки, банани, малко шоколад, за енергия, от която се нуждаем, когато сме на сцената. Това е всичко от което се нуждаем.

От другата страна – Споменахте, че записвате нов албму, който ще се появи в начлото на следващата година.

Claus Lessmann - Намираме се по средата на смесването. Ще направим само още няколко концерта, защото имаме нужда от време за миксирането и за завършването на песните. После ще мислим за обложката на диска.

От другата страна – Сигурно сте гледали гръцката банда W.A.N.T.E.D., която ви беше съпорт. Как се отнасяте към подобни групи?

Claus Lessmann – Познаваме се. Те са много готини момчета. Преди две или три години свирихме с тях в Солун. Много сме им благодарни, че са пътували до София, независимо от положението в страната им, за да ни бъдат съпорт. С тях ще се срещнем още веднъж, защото свирим заедно в Атина и Солун след няколко дни.

От другата страна – Предтавете си следната ситуация. Ако се наложи да излезете на улицата, как ще убедите хората да дойдат на един рокендрол концерт като вашето шоу?

Claus Lessmann – Ще има кажа - бихте ли били така добри да ме последвате вътре, защото съм много нервен, имаме много работа по сцената и имаме нужда от малко помощ. Елате вътре и ще ви черпя едно питие. Винаги съм нервен преди концерти. И обичам много да си почивам след това.

От другата страна – Имате ли нужда от някакви стимуланти, за да давате най-доброто от себе си на сцената всяка вечер?

Claus Lessmann – Никакви! Нито наркотици, нито стимуланти. Това което ни зарежда е вярата на публиката и уважението от приятелите в групата. Петимата си изкарваме страхотно. Забавляваме се. Затова и свирим заедно толкова много време. Това е приятелството.