Bobby Rondinelli е свирил с едни от най-големите групи в света на рок музиката. Кариерата му започва с RAINBOW и преминава през BLACK SABBATH, BLUE ÖYSTER CULT, QUIET RIOT, RIOT. Дори му остава време за собствени проекти, като RONDINELLI, където свири с брат си и THE LIZARDS. На 05.09.2009 година Bobby Rondinelli дойде в Каварна с групата – продължение на RAINBOW - OVER THE RAINBOW. В нея свирят музиканти, които са били част от един или друг период на бандата на Ritchie Blackmore. Това освен Bobby Rondinelli (RAINBOW 1980-1983) са Joe Lynn Turner (RAINBOW 1980-1984), Greg Smith (RAINBOW 1994-1997) и Paul Morris (RAINBOW 1994-1997). Както и в RAINBOW на китарата в OVER THE RAINBOW отново е Blackmore, но Jürgen, синът на гения.
Интервюто с Bobby Rondinelli (OVER THE RAINBOW) е излъчено в ”От другата страна” по радио Варна на 5.10.2009 година и в предаването „Евробокс” на програма "Хоризонт” на БНР. Части от него ще бъдат монтирани в „Гласовете на рока” по БНТ Сат.
От другата страна - Здравей, Bobby. Как ти се стори концерта в събота?
Bobby Rondinelli - Беше чудесно, страхотно се забавлявах...3-хилядната публика също беше чудесна.
От другата страна - Сега си в Каварна. Какво мислиш за града? Какво видя тук през ваканцията?
Bobby Rondinelli - Мисля, че мястото е чудесно. Нощта, в която свирихме беше прекрасна...валеше дъжд и не можахме да видим много неща, но бяхме около морето, в клуб, до някакъв хълм, където беше хубаво. Хората бяха много приятни и приятелски настроени.
От другата страна - Какъв тип човек е Bobby Rondinelli?
Bobby Rondinelli - Какъв човек съм аз? Чудесен...Само ме попитай. Аз съм нормално момче, обичам да правя музика, обичам да се шегувам с приятелите си, обичам да свиря. Труден въпрос. Никога не са ми го задавали.
От другата страна - Разкажи ни историята за твоя първи барабан?
Bobby Rondinelli - Първият ми барабан беше имитация – червен електрически барабан, върху който имаше 4 снимки на THE BEATLES. Обожавах го. Но един ден моят брат се ядоса, взе барабана и го стъпка. След това имах пълен комплект ударни. Вторият беше „Ludwig”. Специален модел, който беше страхотен.
От другата страна - Кога започна да свириш професионално?
Bobby Rondinelli - Бил съм на не повече от 14-15 години, когато започнах да си изкарвам парите, свирейки на барабани. Моят първи голям концерт беше с RAINBOW. Бях на 25, през 80-те.
От другата страна - Да поговорим за RAINBOW. Каква беше идеята зад създаването на OVER THE RAINBOW?
Bobby Rondinelli - Хората винаги са ме питали “Ще бъдат ли RAINBOW отново заедно?”. Отговарях им “Не знам”. Един ден Joe Lynn Turner ми се обади и ме попита какво ще кажа, ако истинските RAINBOW се съберат отново. Първото нещо, което го попитах беше – “Кой ще свири на китарата?”. А той ми отговори – “Какво ще кажеш за Jürgen?”. Аз казах – “Чудесно, обаче никога не съм го чувал как свири”. След това гледахме в Интернет изявите на Jürgen Blackmore. С Joe му се обадихме, направихме конферентна връзка, той ни изпрати някои от неговите албуми и когато ги чухме си казахме – чудесно, добра работа. Защото знаете – в музиката на RAINBOW има токова много добри песни. Така че след като непрекъснато ме питаха “Ще има ли отново RAINBOW?” и аз отговарях “Не знам”, сега вече има OVER THE RAINBOW и това е чудесно.
От другата страна - Какво е OVER THE RAINBOW – страничен проект, трибют банда или група с бъдеще?
Bobby Rondinelli - Това е моят приоритет № 1. Всичко останало е на второ място.
От другата страна - Да очакваме ли албум?
Bobby Rondinelli - Да, на 100% ще запишем нещо.
От другата страна - Имате ли някакви идеи и кога ще чуем нещо ново.
Bobby Rondinelli - Ще запишем нещо през 2020. Определено тогава. Шегувам се. Ще го направим скоро. Говорили сме си за това.
От другата страна - Свирил си в много банди, популярни банди. Можеш ли да направиш сравнение между тях – BLACK SABBATH, BLUE ÖYSTER CULT, RAINBOW, QUIET RIOT, проектите ти.
Bobby Rondinelli - Всички те са различни, но и всички си приличат – най-вече по отношение на високото качество. Това са едни от най-добрите групи в света. Различни индивидуалности, различна музика, но мисля, че OVER THE RAINBOW е нещо много специално, защото наистина се чувстваме чузесно. Харесва ни да свирим заедно, материалът е страхотен и новите неща – също.
От другата страна - Може ли да се каже че OVER THE RAINBOW е супер група?
Bobby Rondinelli - Надявам се. Аз не мога да кажа. Вие можете. Сятам, че е така.
От другата страна - Какво е чувството да бъдеш сред музиканти, които са свирили в RAINBOW, когато ти не си бил част от групата?
Bobby Rondinelli - Ние всички сме от различни периоди на RAINBOW, но сме наистина добри музиканти и нещата се получават много лесно.
От другата страна - Какви бяха годините, когато беше в RAINBOW?
Bobby Rondinelli - Беше чудесно време. Това беше моят първи голям концерт, сивирих с Ritchie Blackmore. Понякога, когато свирех на сцената поглеждах към него и си казвах – това е страхотно човече. Това беше нещо много специално за мен, защото беше първата ми голяма група.
От другата страна - Какво е различието да бъдеш на сцената с Ritchie и с неговият син Jürgen?
Bobby Rondinelli - Понякога, когато гледам Jürgen, виждам Ritchie. Това е странно, но...Различията? Те са съвсем различни момчета, различни музиканти. И двамата са велики, но в същото време и много си приличат, защото все пак и двамата са Blackmore. Това е страхотно. Познавам Jürgen почти от 30 години и да свиря с него е великолепно.
От другата страна - Как хората приемат тази банда без Ritchie Blackmore?
Bobby Rondinelli - Мисля, че хората ни харесват. Миналата вечер публиката полудя. Харесаха всичко, което им предложихме. Много от тях обичат Jürgen, а това е страхотно.
От другата страна – Имал си възможността да свириш с някой от най-добрите китаристи в историята на Хард рока и Метъла – като Ritchie Blackmore и Tony Iommi. Стилът на кой от двамата е по-удобен за теб?
Bobby Rondinelli - Това е трудно да се каже. И двамата са страхотни и съм прекарвал невероятно със всеки един от тях. Албумът, който направих с BLACK SABBATH – “Cross Purposes” беше наистина един много добър албум. RAINBOW са класика. Iommi и Blackmore – и двамата са най-добрите. Tony непрекъснато пишеше нещо и непрекъснато питаше – “как ти харесва – така или иначе”. Отговарях – “харесват ми и двете, направи това, което искаш”. Бил съм щастлив с всички хора, с които съм свирил. Всички са били много добри музиканти.
От другата страна - Какво се случи с THE LIZARDS?
Bobby Rondinelli - Ние все още сме добри приятели. Имахме някои идеи за албум, но си взехме почивка.
От другата страна - Кога беше моментът, когато реши, че трябва да станеш музикант?
Bobby Rondinelli - Когато бях дете, непрекъснато блъсках по нещо, имитирайки свирене на барабани. В града живеехме в апартамент и родителите ми непрекъснато ми се караха, че вдигам твърде много шум. Тогава ми купиха китара. Казах им – “Но аз не искам китара, искам си барабаните”. Те ми отговориха – “Китарата е страхотна, ще я харесаш”. Взех китарата, наеха ми учител. Започна да ми харесва. Един ден имах изява пред публика, трябваше да свиря и да пея. “Да пея? Не, не, не, не искам да пея, не искам да пея.” Но трябваше да го направя. Никога не съм искал да свиря на китара и наистина не исках да пея. След тази моя изява косата ми започна да капе, оставаше в ръцете ми. Бях на 10 когато си изгубих косата. Родителите ми полудяха – “Какво става?”. Заведоха ме на много доктори и накрая един от тях ме попита – “Правил ли си нещо, което не си искал да правиш?” Отговорих – “Да! Свирех на китара и трябва да пея...” Докторът започна да се смее. Тогава той каза на родителите ми – “Това момче си е загубило косата, защото не иска да свири на китара и не иска да пее”. И тогава родителите ми казаха – “Добре, няма да свириш повече на китара и няма да пееш”. Само след няколко седмици вече имах барабани.
От другата страна - Кое е най-странното нещо, което се е случвало на турне?
Bobby Rondinelli - Наистина има много забавления по време на път. Повечето от нещата обаче не мога да ги кажа на микрофон. Непрекъснато се шегуваме един с друг и се опитваме да си изкарваме чудесно.
От другата страна - Кое е любимото ти изпълнение в албумите досега?
Bobby Rondinelli - Може би това е моят албум “Our Cross, Our Sins”, защото аз и брат ми написахме всичко в него и също “Cross Purposes” – смятам, че това е един добър албум.