Интервю с Claus Lessmann (BONFIRE) ...

Интервюто с Claus Lessmann, вокалист на немските мелодични рокаджии BONFIRE, се случи в Ловеч на традиционния вече “Lovech Party Fest 2009”. И то благодарение на организаторите на фестивала и на “Art BG”, които отговаряха за чуждото участие в рок вечерите. Първата част на интервюто и от пресконференцията на групата. Датата: 09.05.2009, мястото: разбира се - централният площад. BONFIRE направиха нещо като “best of” концерт, като изсвириха най-големите си хитове. Но и другата година, дано отново да има фестивал в града на люляците, той отново ще бъде посетен. Защото атмосферата, която витае из Ловеч на “Lovech Party Fest 2009”, е уникална.

Интервюто с Claus Lessmann (BONFIRE) е излъчено в предаването “От другата страна” по радио Варна на 22.06.2009г. и в “Евробокс” на програма “Хоризонт” на БНР на 28.07.2009г. Части от интервюто с Claus Lessmann са монтирани в “Гласовете на рока” по БНТ Сат на 08.07.2009г.


Claus Lessmann - Преди да започнем искам да изкажа едно огромно благодаря на промоутърите тук, защото са много приятелски насторени. Отношението им е отлично. В бизнеса сме от много време и това, което получаваме тук, е едно от най-добрите отношения към групата, които сме имали. Китаристът ни, в момента не е с нас, защото влезе в болница. Но той ще се върне и ще свири довечера на концерта. Има някои проблеми, на трябва да ви кажа, че организаторите се отнасят с нас много добре и се стараят всичко да върви по мед и масло. Благодаря ви много.

Издадохме в Германия албум с постановка – “The Räuber” - “Разбойниците”, по една от творбите на Фридрих Шилер. Това е наистина много хубава част от немската култура. Изпълнението е над три часа и половина. Свирим го на живо на сцена с актьори. Имаме 40 или 50 концерта и всички бяха разпродадени. И тази постановка е нещо съвършенно различно от това, което сме правили преди. Никога досега не ни се е случвало. Издадохме ДВД и албум от тези изпълнения.
Независимо от стиловете, корените на нашата музика са едни и същи – това е рокендролът. Всички групи, които свирят имат една цел- да забавлавят хората. Това се опитваме да правим, както ние, така и KINGDOM COME, така и другите банди. На всеки концерт се оптиваме да забавляваме публиката, да се почувства щастлива и когато се приберем в къщи да си кажем – “да шоуто беше страхотно”.

Сега слушам различни музикални стилове. Когато бях по-млад, имам предвид, че сега съм на 23 :smile:, тогава слушах само рок музика. Хард рок и групи като DEEP PURPLE. Един и същ стил. Когато поостарях малко, отворих сетивата си и се обърнах и към други стилове музика. Това се случва с мен сега. Еднакво ми харесват, както кънтри музиката, така и хард рока, групи като CREED, които вече не съществуват, но...Фен съм и на новите банди, независимо,че не мога да си спомня понякога имената им. Това обаче не означава, че не харесвам музиката им. Сега кръгозорът ми е много по-разширен, околкото когато бях по-млад. Може би това е разликата. Но мисля, че новите банди се справят много добре в това, което свирят. За да бъда честен, много от музикалните стилове, които се появиха на сцената – като диско музиката, хип-хопа и няма значение кои други, много от тях изчезнаха. Вече не са тук. А рок музиката е навсякъде около нас. Тя е все още тук. И ако звукозаписните компании и хората й обръщат внимание, тя винаги ще бъде актуална и никога няма да изчезне. И това е доказано през годините – рок музиката е едниственият стил, който не може да бъде заличен. Той винаги оцелява и винаги има хора, които го обичат и пордължават да откачата под звуците му. Младежите, момчета и момичета, които са на по 14-15 години. Те откриват рокендролът, което е страхотно.

От другата страна - Кой е най-важният урок, който научихте през всички тези години в музикалния бизнес – все пак сте почнали през 70-те?

Claus Lessmann - Уроците, които сме научили са два: никога не забравяй феновете си и никога не вярвай на мениджъра си.

От другата страна – Защо?

Claus Lessmann - Защото се казва музикален бизнес. Отговорът е в тези две думи. Две думи, които не можеш да разделиш, те си принадлежат. Едната е музика – това е изкуство, което ние искаме да правим. Музика. Другата е бизнес. Това е управленската част. Тя е другата страна на нещата. Има добри и лоши хора в този бизнес. Но голяма част от тях се интересуват основно от парите. И се опитват да спечелят, колкото се може повече. Повече отколкото могат. И ги държат далече от групите. Така, че моят съвет към младите банди е: по-добре заделете малко средства за добър адвокат и след това сменяйте струните на китарите си твърде често. Защото един ден може да се нуждаете от пари. За това и сега нямаме мениджър.

От другата страна - Не е ли трудно?

Claus Lessmann - Разбира се, че е трудно да движим всичко сами. Както казах, ние искаме само да създаваме музика, а сега трябва да правим и бизнес също толкова добре. Понякога това е по-трудната част. Но когато имаме добри промоутъри, както тук в България – това прави нещата лесни и така трябва да бъде. И още веднъж искам да благодаря на хората, които организират този невероятен фестивал в Ловеч и на хората, които работят той да се случи.

От другата страна - Как виждате развитието на групата от седемдесетте до днес? Сменихте името си през 86-та...

Claus Lessmann - Щастливи сме, че сме все още тук. Че още продължаваме да рокясваме. Никога не сме предали идеята “Рокендрол” толкова време и сме все още на сцената като други банди. Мисля, че ще свирим рок до края. Това искаме да правим, колкото се може по-дълго. Докато все още изпитваме удоволствие и докато сме здрави ще рокясваме.

От другата страна - Как беше началото? Запазихте ли усещанията?

Claus Lessmann - Чувството, когато започвахме беше страхотно. Когато си млад, когато свириш с приятели от училището, когато създадеш първата си група - това са усещания все едно можеш да покориш света. Бахме пълни с ентусиазъм. Понякога си пожелавам това време да се върне поне малко. Защото бизнесът в музиката отнема адски много. Понякога не остава време за истинско изкуство. За онези чувства, които си изпитвал, в началото, когато си започвал. Тогава си се захванал с музиката, защото просто си искал да свириш рокендрол. Да откачаш с приятели, да си пуснеш косата, колкото се може по-дълга, да бъдеш бунтовник. Така, че понякога си пожелавам онова време, когато бяхме млади да се върне, поне за малко. Но и сега се забавляваме, когато свирим.

От другата страна - Рокендролът още ли е бунт?

Claus Lessmann - Не мисля!

От другата страна - А вие още ли сте бунтовници?

Claus Lessmann - Да!

От другата страна - Срещу какво се бунтувате?

Claus Lessmann - Срещу нещата, които са срещу нас. Всеки трябва да бъде бунтовник сам по себе си. Ако не харесваш нещо или някой дойде при теб и ти каже, че не харесва това, което правиш, ти трябва да решиш дали да се бунтуваш срещу тази личност. Защото всичко е въпрос на уважение един към друг. Но много хора мислят, че нещата трябва да се случват така, както някой е решил. С това се сблъскват основно младите хора – когато общуват с родителите си или с учителите. А последните не осъзнават, че това е личност, която може би мисли коренно различно в сравнение с тях. И само заради факта, че мислят и се обличат различно, ги смятат за лоши. Това не е правилно. Те не ги уважава, не ги изслушват. И мисля ,че бунтът е правилния начин да се промени статуквото, да се пормени света може би.

От другата страна - Вие променихте ли света.

Claus Lessmann - Понякога всеки парви малки стъпки, с които променя света. Може би някой ще каже – тази песен промени света. Тогава като артисти, ние си казваме – това е може би най-добрата причина за създаването на тази песен. И това е така, защото тази личност мисли по този начин.

От другата страна - Коя песен определя най-добре BONFIRE?

Claus Lessmann - Коя песен? Мисля, че всеки албум, всяка година, всеки диск определя групата за времето си. Особено “Fireworks” и “Sweet Obsession”, времето на “Don't Touch the Light”, откъдето е “SDI”. Това е като огледало, като моментна снимка. Защото ако имаш такава снимка отпреди 20 години - това си ти. Вярно е, че нещата се променят и ако се видиш сега, ще изглеждаш коренно различен, но това е все същата личност. Може би съм се променил в една или друга посока, косата ми е по-къса или е по-дълга, мислил съм за няккави проблеми, различни от сегашните. Но това винаги си оставам аз! Така, че е трудно да го обясна, като взема една песен и ти кажа това е BONFIRE. Това не е правилният начин да представиш групата. Защото има пет отделни личности в бандата и всеки ден ти предлага нови предизвикателства. Трябва да се изправиш срещу тях и ако ги посрещнеш ще оцелееш.

От другата страна - Къде се крие причината, за да останете заедно 30 години?

Claus Lessmann - Мисля, че това е уважението. Уважението, защото понякога имаш трудни моменти, понякога спориш с всички. Това е като приятелството между жената и мъжа. Ако искат да бъдата заедно, трябва да правят компромиси. Има много групи, които все още съществуват, обединени около вокалист или китарист, една личност, която е лидер на групата. Ако сте заедно от дълго време и бандата има постоянен състав, което е трудно да се осъществи, понякога проблемите пред, които трябва да се изправим, могат да доведат до раздяла ни. Същото е, както при развода или прекратяване на приятелството. Но никога не сме разсъждавали по начин, че сме с някого, който ще ис тръгне след седмица. Нещата се случват, но това, което искам да кажа е, че през всички тези години това, което ни е задържало заедно са притялеството и уважението помежду ни.