Интервю с Jeff Scott Soto ...

Това интервю се случи при първото гостуване на Jeff Scott Soto у нас и по-точно в Каварна, където именитият вокалист дойде след два концерта в Бургас. За трите си изяви Jeff Scott Soto излезе с българската банда Грас, а сетът му беше съставен основно от кавъри. Интересното за този концерт беше, че заради дъжд беше отложен се един ден. Публиката беше малобройна, но за такова топло посрещане Jeff Scott Soto едва ли беше и сънувал. Самото интервю взех в едно заведение в центъра на Каварна час преди да стане ясно, че концертът се отлага за следващата вечер.
В Каварна Jeff Scott Soto дойде по покана на кмета Цонко Цонев на 01.09.2007. След това вокалистът пя още доста пъти, но това е първото интервю, което даде за българска медия при гостуването си у нас.

Интервюто е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 17.09.2007. Части от него са излъчени в „Гласовете на рока” на 10.01.2008 по БНТ Сат и са публикувани в списание „Про-РОК" брой № 40 от 2007 година.

От другата страна - Как се чувстваш в България? Преди Каварна имаше два концерта в Бургас.

Jeff Scott Soto - Това е първата ми визита в Източна Европа. Твърде ново и твърде различно за мен. Разбира се, не знаех какво да очаквам. Но хората се оказаха направо страхотни, храната е чудесна, културата ви – всичко е фантастично. Надявам се да идвам редовно тук, когато съм в Европа на турне. България вече ще присъства в тур-разписанието ми.

От другата страна - Какво знаеше за България преди да дойдеш тук?

Jeff Scott Soto - Знаех, че сте просто страна граничеща с Гърция. Не знаех почти нищо за България. Гледал съм малки филми представящи туризма и насочени към туристите. Никога не съм имал български приятели и не съм срещал хора от България. Но с това пътешествие създадох много нови приятелства и се надявам да запазя контактите си тях. И както казах, надявам се редовно да се връщам тук.

От другата страна - Разкажи ми малко повече за този проект с българската група Грас? Как се случи?

Jeff Scott Soto - За да дойда и за да не са високи разходите по посещението ми за първи път тук, а и за да има смисъл идването ми, трябваше да имам банда зад гърба си. Разбира се доверих се на промоутърите и на хората, които организират концертите, че ще изберата добра група с добри музиканти, които ще изсвирят добре песните, които аз искам да направят, защото някои от песните в моята кариера не са толкова лесни за изпълнение. Срещнах ги за първи път на първата репетиция и тогава видях, че са добри музиканти и страхотна банда. Надявам се отново да работя с тях.

От другата страна - Кои песни изпълняваш тук на концертите си?

Jeff Scott Soto - Не правя песни от соловата си карирера. Някои парчета на Talisman и от филма “Rockstar”. С Talisman в миналото сме правили някои кавъри като “Crazy” на Seal, “Frozen” на Madonna. Когато правя кавъри това са мои версии на песните. Когато се наложи, парчетата ги използвам като бонус за хората, които не знаят кой е Jeff Scott Soto. Те чуват песните и си казват „тази песен я знам, но това не е оригиналния изпълнител. Независимо от това песента звучи страхотно.” Така всички се забавляват.

От другата страна - Разкажи ми за работата си с Dokken и Trans-Siberian Orchestra?

Jeff Scott Soto - С Don от Dokken се познаваме от много години. За новият им албум, звукозаписната им компания настояваше те да се върнат към звука, който феновете на бандата искат да чуят, а феновете го чакат от толкова много години. Така групата имаше нужда от друг тип бекинг вокали, защото обикновено ги правеше Jeff Pilson и те звучаха много здраво. В скорошния албум те са напрвени не от него, а от Mick Brown и се усеща, че нещо липсва. И те просто ме попитаха дали имам време. Седмица преди да дойда в България, бях в студото с Don и записвах бекинг вокалите. Звукът беше стахотен и нещата се получиха добре. За Trans-Siberian Orchestra – познавам няколко души от бандата, които търсиха певци, които да изпълнят специфични роли, които бяха създаени за новия албум на групата. Вече бяха пробвали твърде много хора за последните години, самият албум беше в звукозаписни сесии през последните три години, което си е доста време за един запис. Ролята, която аз трябваше да изпълня беше последната, за която се търсеше вокалист. Моят приятел Al Pitrelli, който е един от китаристите в бандата, им казал да ме изпробват. Те ми се обадиха и аз изпях една песен. Казаха „това е човекът” и след България трябва да пътувам за Флорида, където влизам с тях в студиото, за да запиша 3 или 4 песни за новият им албум.

От другата страна - Защо напусна Journey?

Jeff Scott Soto - Отговорът на този въпрос е труден, защото реално погледнато аз не съм ги напуснал. Всичко изглеждаше страхотно, получиихме добри ревюта. Бях готов да продължа напред и да запишем нов албум с тях. Прибрах се в къщи от прощалното турне на Talisman. Решението за напускането ми е на Journey. Те се нуждаеха от някой, който може да пее като Steve Perry, защото това очакват феновете им. Аз има казах, че трябва да продължим в посока, която да направи възможно движението на групата напред и да остави призрака на Steve Perry в миналото. Няма защо да се притесняваме от това, защото то постоянно се случва. Групи като Van Halen са го направили - има огромна разлика между Sammy Hagar и David Lee Roth. Paul Di’Anno и Bruce Dickinson са напълно различни вокалисти, но продължават да работят за Iron Maiden. Същото е и при Black Sabbath с Dio и Ozzy Osbourne. Така че аз не съм Steve Perry и не искам да бъда Steve Perry. Но знам, че внесох нещо в Journey, което ги изкачи на друго ниво. Може би малко се притесняваха и ги беше страх, че ще загубят много фенове. Те решиха да напусна групата.

От другата страна - Talisman?

Jeff Scott Soto - Talisman е нещо като хлебарка. Групата винаги оцелява независмимо от ударите в живота ми, независимо от всичките промени, които съм направил в кариерата си и с музиката си. Talisman е нещо като Marcel Jacob и аз, нещо което са Gene Simmons и Paul Stanley за Kiss. Колкото по-дълго са живи те, двамата Kiss винаги ще бъдат някъде наоколо. Чувствам, че нещата с Talisman стоят по същия начин – колкото по-дълго сме живи двамата с Marcel, Talisman винаги ще възкръсва и ще се завръща. Ако оставим за малко групата настрана, след това задължително тя ще се върне.

От другата страна - Значи турнето с Talisman не е прощално?

Jeff Scott Soto - След това, което с случи с Journey и аз мисля така.

От другата страна - Какво предпочиташ да си солов артист или да бъдеш в група?

Jeff Scott Soto - Винаги съм предпочитал да бъда в група. Никога не съм се чувствал добре с всичкото това внимание, което получавам, когато съм соло. Винаги съм чувствал нужда от братята до мен, от момчетата, с които съм в дадената ситуация, за да споделим всичко - интервютата, фотосесиите, всичко свързано с музиката. Винаги съм чувствал, че имам нужда от някой зад себе си, от подкрепа. Но през годините името ми сякаш израства над групите и проектите, в които съм бил. Така че цялото внимание се фокусира върху мен. Това усещане не е толкова зле и не трябва да се притеснявам да бъда соло артист. И в момента се чувствам много добре, чувствам се много силен, така че това правя в момента, преди да започнем нов албум на Talisman или да намеря друга банда. Сега наистина се фокусирам върху соловата си кариера и ще видим какво ще ми донесе времето.

От другата страна - Кои са върховете и най-лошите моменти в кариерата ти?

Jeff Scott Soto - Един такъв връх, може би най-големият е миналото с Journey. Усетих какво е големия успех в САЩ. Моят успех в Америка беше много ограничен и се случи преди много години. Преди повече от 20 години. Хеви метълът тогава беше много голям, направо се беше получил взрив. Бях с Yngwie Malmsteen. Така получавах много внимание в САЩ. Но след 80-те всичко се фокусира зад границите. Така че за мен беше страхотно да съм на турне в родината си и да пея пред хиляди и хиляди фенове всяка нощ. Да получавам отново цялото това внимание. Друг връх в кариерата ми е, когато бях с Queen през 2001 година в Лос Анджелис, когато пях с идолите си. А за най-ниската точка в кариерата си смятам всичко, което се случи с Journey. Не очаквах, нито че ще остана извън групата, нито края, който последва. Мислех си, че имаме бъдеще заедно, че ще продължаваме напред. Очакванията ми бяха големи. Оставих Talisman на страна, зарязах соло кариерата си, дадох 101 процента от възможностите си и накря всичко свърши ей така. Така че за мен това е най-лошият момент.

От другата страна - Защо се получи това преминаване при теб от хеви метъла към класическия рок?

Jeff Scott Soto - Много хора не осъзнават, че аз не идвам от хеви метъла. Моята кариера започна с хеви метъла, но преди това израснах със соул музиката, ар ен би музиката. Нещо подобно като Glenn Hughes. Двамата имаме сходни интереси. И двамата харесваме чернокожите изпълнители, ар ен би музиката от 60-те, Steve Wonder. В миналото стоях на разстояние от интересите на братята си и приятелите си. Те харесваха Kiss, Ted Nudgent, целия този американски рок. А аз не можех да го понасям. Започнах да навлизам в рока бавно с банди като Toto, Journey, след това Van Halen. После чух Judas Priest, Iron Maiden и всички тези по-тежки групи. Последните две години, докато бях в гимназията хеви метълът стана голям. Ето защо започнах с Yngwie Malmsteen. Бях само на 18 години. Много хора мислят, че аз съм хеви метъл певец, но не знаят какво се е случило с мен през първите 16 години от живота ми. Имаше толкова голямо разнообразие от музикални стилове. И през моята кариера се опитвах да внеса това в пеенето си. Да покажа на хората, че аз не съм просто вокалист, който пищи високо и вика, а има твърде много възможности като певец и артист. Това се опитвам да покажа чрез музиката, защото тя е универсална, тя прави различните хора с различен начин на живот щастливи. Има хора по света като мен, които харесват тежки неща като Metallica и неща които звучат като James Brown. Но те са твърде малко. Повече хора се страхуват да си го признаят.

От другата страна - Правил ли си компромиси с музиката си?

Jeff Scott Soto - Никога! Ако не харесвам нещо, не го правя. Много хора казват, че харесват албумите ми с Axel Rudi Pell, но неговата музика не е моят естествен избор на стил. Ако не записвах с Axel, никога нямаше да композирам такъв тип музика. Но обичам албумите, които записахме заедно. Може би той продължава да прави същото с друг вокалист, но не съм го слушал, не композирам подобен тип музика. Но във всичко, което съм правил съм давал 100 процента от себе си, защото съм вярвал в него.

От другата страна - Защо се получава така?

Jeff Scott Soto - Защото в същото време правя по фънк ориентирана музика. Axel не го харесва. Той няма да седне да слуша грууви нещата ми или песните ми звучащи повече като Prince. Не е нещо, което той слуша. Но това нямаше значение, когато работехме заедно. И никога не ни е пречело. Същото е и с него – аз харесвам какво сме направили, но това не означава, че той харесва соловите ми неща.

От другата страна - Разликите между Axel Rudi Pell и Yngwie Malmsteen като музиканти и личности?

Jeff Scott Soto - Колосални разлики. Единственото общо между тях е, че и двамата са луди по Richie Blackmore. Но като китаристи те не могат да бъдат повече различни от това, което са. Те са като черното и бялото, като солта и пипера. Ingwie е много класически ориентиран. Разбира се всичко е научил сам, но той е по-скоро като класически цигулар. Axel Rudi Pell е повече хард рок китарист, който иска да свири рок. Като личности Yngwie е прекалено краен. Трудно е да го разбереш напълно. Колкото и време да прекараш с него, никога не знаеш какво става в главата му. За него е трудно да допусне хората до себе си. Това, че сме приятели вече 22 години го отдавам на факта, че той гледа на мен като на приятел, не като на някого, който иска нещо от него или да използва името му, за да получи популярност. Много хора в неговия живот и кариера са го използвали. Много от нещата, които се говорят за него са крайни за тези, които го познават. Аз го познавам, все още сме приятели през всичките тези години, през които не сме работили. И го харесвам. А за Axel - когато за първи път го срещнах, той се оказа много приятелски настроен, нормален човек, който харесва бира и цигари.

От другата страна - Мислиш ли някога да се върнеш към по-тежкия звук?

Jeff Scott Soto - Никога не казвай никога. Но сега наистина не искам да се връщам назад и да правя нещо, което вече съм направил. Защото си мисля, че това ще бъде интересно само на хората, които харесват тази част от живота ми. В положението, в което съм искам да дам нещо на хората, които не знаят кой е Jeff Scott Soto. Затова звукът ми трябва да е по универсален. Да влагам по малки порции от това и онова в музиката си. На този етап на соловата си кариера не пълня зали и стадиони, но искам да стигна нивото, когато пеех с Yngwie Malmsteen и Journey или с когото и да било. Искам да го постигна сам.

От другата страна - Албумите ти звучат модерно. Това означава ли, че се влияеш от тенденциите в музиката.

Jeff Scott Soto - Разбира се. Ще е глупаво да изолираш тенденциите, защото ние самите сме създавали модни течения. Особено ако се върнеш в 80-те – много млади банди са повлияни от нашата музика. Като по-възрасти същотрябва да се придържаме към тенденциите. Това е все едно да имаш в хладилника грозде, което се е развалило. Тогава го сменяш със свежо. Трябва да си отваряме очите какво се случва с музиката около нас. Разбира се не да следваме сляпо тенденциите, но да ги използваме така, че да оставим своя почерк върху тях. В музиката няма нищо оригинално. Всеки краде или използва нещо, което вече е направено от някой друг в миналото. Въпросът е как го правиш, за да бъдеш уникален. Нямам проблеми с това да взема нещо модерно, да го пречупя през собствения си почерк и да го направя различно.
В тази връзка какви влияния и примери използваш в музиката си?
Трудно е да се каже, защото съм направил толкова много албуми през всичките тези години на сцената. Някои песни са звучали като това, други като онова. Опитвам се да избегна влиянията в новия материал, който подготвям, защото не искам хората да си кажат – да това звучи като еди кое си и т.н. Ако на някого музиката ми му звучи познато, значи съм направил грешка. Не искам да правя подобни грешки. Не искам да бъда някой, който си казва „о да искам да звуча като Lenny Kravitz, затова звуча като него”. Не следвам някакъв пример точно сега. Искам нещата да звучат добре и ще видим какво ще се получи, когато всичко е готово.

От другата страна - Какво беше най-важното нещо за теб, когато беше на 20?

Jeff Scott Soto - Когато бях на 20 успехът беше на второ място. Звучи странно. Много хора си мислят, че успехът е номер едно. За мен на първо беше уважението. Исках да имам уважението на хората от бизнеса. Но исках да си спечеля това уважение – хората да кажат „той е добър певец, добър изпълнител и добър човек”. Успехът беше на второ място. Той дойде, когато всички около мен ме познаваха, уважаваха ме като артист и личност. И 20 години по-късно си мисля, че съм го постигнал. В момента успехът е на първо място, защото вече имам уважението.

От другата страна - Каква цена плащаш за този успех?

Jeff Scott Soto - Много пътуване, здрава работа, безсънни нощи. Много ръкувания и усмивки пред фотоапаратите и камерите. За мен това е най-страхотната работа в света. Не мога да си представя с какво бих се занмавал, ако оставя музиката. Защото това е мечта за всеки – да има възможност да живее от музиката. Много е трудно за групите и музикантите да направят име. За мен да бъда това, което съм сега – това е най-страхотната мечта.