Интервю с Mille Petrozza (KREATOR) ...

Интервю с лидера на една от най-влиятелние банди, част от голямата немска траш троица - KREATOR и Mille Petrozza. Разговорът се проведе малко преди бандата да излезе на сцена при второто си гостуване у нас, този път по покана на „Most of Evil Music” на 08.02.2009 в зала „Универсиада” в София със съпорт CALIBAN, ELUVEITIE, EMERGENCY GATE. За да стане интервюто това, което е, с въпроси помогна Албена Цолова – Бета от магазин „Яко”, която по благоприятно стечение на обстоятелствата е и доброволец на „От другата страна”...:)

Интервюто с Mille Petrozza мина в предаването на радио Варна „От другата страна” на 16.03.2009. Част от разговорът е излъчен в „Гласовете на рока” по БНТ Сат на 16.04.2009 и може да се гледа он-лайн на more.bnt.bg.

От другата страна - Каква е разликата между най-новия ви диск „Hordes of Chaos” и последните Ви два албума – “Enemy Of Gog” и “Enemy Of Gog Revisited” и защо решихте да се върнете към Old School саунда?

Mille Petrozza - Не мисля, че сме направили последния ни албум в стил Old School или че сме се върнали към някакво “гаражно” звучене. Това е много изтъркано като похват. В последната ни продукция сме се опитали да постигнем много високо качество в техническо отношение. Албумът е с много ревове, динамичен и много жив. В това отношение мисля, че сме се върнали една крачка назад, но решението е разумно. Използвайки днешните технологии мога да определя албума, като един вид висока класа Old School продукция. Просто е немислимо при днешните възможности на техниката да не се възползваш от достигането на такова високо качество на звука. Новият албум няма много различия с предишните. Само е продуциран по различен начин, но саунда и стила си е на Kreator, не сме променяли много музиката по време на записите.

От другата страна - Каква беше причината да смените продуцента Andy Sneap?

Mille Petrozza - Никога не сме тръгвали на нож с него. Просто искахме промяна. Работим с Andy от 2001-ва година и си мислехме, че вече е време за промяна.

От другата страна - Кажете нещо повече за текстовете?

Mille Petrozza - Това е типичната лирика за Kreator – безпокойството, разрушението, смъртта, болката, ужаса от терора и насилието, правосъдието. Това е основното. Разбира се има и обичайните положителни песни, в които се опитваме да говорим за сигурните неща и това ни движи напред през последните 4 години. Песни като “Cares & General”, “Revolution” например са предназначени за по-младото поколение, за децата, които идват на нашите концерти. Но ние не комуникираме с публиката чрез текстовете. Хората търсят нещо по-дълбоко, това ги интересува и на нашите изяви се забавляват от музиката. Мисля, че това, което правим, е възможност да се заровиш по-дълбоко в нещата. Тогава не ти пука за лириката, тя е само бонус. Лично за мен текстове са много важна в музиката, която правим, но текстовете не са толкова важни за онези, които слушат Kreator. Познавам хора, например, които харесват единствено крясъците в “Enemy Of God” или в “Hordes Of Chaos” и заради тях идват на шоутата ни.

От другата страна - Можете ли да направите съпоставка на Kreator сега и в началото. Защото вие сте повече прогресив траш банда, ако ви сравним с Destruction?

Mille Petrozza - Да бъда честен трудно ми е да направя съпоставка между началото и нещата от 2000-та година насам. Тогава имахме едно турне с Destruction. Преди това никой не е търсил сравнения между двете банди. Ние започнахме да свирим по едно и също време, но това е единственото общо нещо между нас. В музикално отношение имаме подобни влияния, но е само това. Destruction винаги е била банда от 3-ма души, ние винаги сме били 4-ма. Техният стил е много по-режещ като този на Sodom или повече на Motorhead. Ние сме много по-прогресив банда. Kreator винаги са били различни. И не знам защо и откъде непрекъснато ни сравняват с Destruction. Въпреки различията, аз харесвам тази банда и сме приятели с тях. Мисля, че като стил обаче сме просто много различни. От друга страна разбирам защо хората правят тези сравнения – и двете банди са от Германия, от един и същи регион, но това е всичко. Музиката ни е много различна.

От другата страна – Има ли нещо, което искаш да промениш в миналото?

Mille Petrozza - Трябва да ми дадете машина на времето, че да мога да се върна в миналото. Да бъда честен, щастлив съм от факта, че винаги се опитвам да живея в настоящето. Мразя да се връщам в миналото. Имам само фотоалбум, в който колекционирам стари снимки, но живея сега и мисля, че това е важното. За мен не е важно какво се е случило преди. Много хора живеят с миналите неща, връщат се към миналите дни, когато всичко е било перфектно и чудесно. Аз не съм от тези хора.

От другата страна - Планирал ли си някога какъв ще станеш?

Mille Petrozza - Никога не съм планирал нещата. Никога не съм си начертавал предварително и каква кариера ще имам. Никога не съм знаел, че ще свиря точно в тази банда или че ще стана известен. За мен това не е важно. Това, което винаги съм можел да правя е музика. Нещата никога не са ставали инцидентно, въпреки че хората обичат да четат и слушат за обрати. Ние обаче никога не сме наблягали върху това. Когато започнахме през 80-те години, вече имаше много глем банди като Motley Crue, Poison...Те правеха всичко това за пари, за момичета, за слава и ефект. Ние харесвахме музиката. Глемът не ни допадаше и никога не сме искали да правим, и да привличаме внимание с нещо такова. Ние харесваме музиката, която свирим, хората я харесват и това е страхотно.

От другата страна - Има ли някакви моменти през тези 27 години, които са поставили някакъв отпечатък върху вас?

Mille Petrozza - Вероятно, но не мога да си спомня. Да бъда честен, много съм щастлив с това, което правя. Не ми липсва нищо. Имам много приятели, които са следвали в университети или са се занимавали с него друго. Те са ми казвали – животът ми е чудесен, въпреки че не правя музика, не обикалям света, не свиря пред хора от целия свят. Понякога животът е чудесен и хората са щастливи. Понякога не е така. Това е реалният свят. Не всеки може да прави музика. Аз правя музика, защото с нея мога да накарам другите хора да се почувстват по-щастливи или пък по-малко щастливи. Щастлив съм от това и че мога да правя нещо нормално. Ако се намираш в друга ситуация, също ще правиш много големи усилия и дори ако се наложи ще се трепеш, за да бъдеш щастлив. Да твориш музика, също може да представлява огромно усилие. Това е реалността за мен и важното е не какво точно правиш, а как се чувстваш.

От другата страна - Да се върнем към 1992-ра година. Тогава за първи път бяхте в България и много хора ви чакаха да кацнете в София, за да ви видят, да се снимат с вас, да вземат афтограф на плаката от вашия концерт у нас. Това случи ли се и сега?

Mille Petrozza - Сега обикаляме повече места, където не сме гостували често. Когато за първи път дойдохме в България, ние бяхме измежду първите банди, посетили вашата страна. Бяхме много впечатлени как хората ни приеха тук. Различно е от местата, където ходим да свирим всяка седмица. И мисля, че е много яко да ходиш там, където няма толкова често концерти. Хората са много по-различни и техният ентусиазъм е заразяващ. Те се забавляват много повече, защото могат да видят своите любимци на живо. В Германия например можеш да чуеш по четири метъл-банди на седмица. И това са хората не е нещо специално. В страни като България това е трудно да се случи. И когато се случи, когато хората имат възможност да видят тези групи и да ги усетят на живо, се получава нещо страхотно.