Интервю с Schmier (DESTRUCTION) ...

Интервю с Schmier (DESTRUCTION)

В месеците на пандемия и ограничения, и липса на концерти DESTRUCTION издадоха два лайв албума – „Born to Thrash” през миналата и „Live Attack” през тази година. Китаристът Mike вече не е част от бандата, но машината продължава да действа. Веднага след като изкараха концертния „Live Attack”, немските траш законодатели пуснаха и нова песен, която ще бъде част от следващия им албум, който очакваме през 2022 година, а лидерът DESTRUCTION Schmier даде специално интервю за „От другата страна”.

Интервюто с Schmier (DESTRUCTION) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 20.09.2021 година.


От другата страна - Привет, Schmier, напоследък доста бойни другари напуснаха този свят...

Schmier - Ковид! Не казвам, че всички са починали от него, но той ще е причината за много нещастни случаи. Това се отнася и за музикалната сцена. Има артисти, които сами сложиха край на живота си по време на пандемията. И това заради депресията и предполагам от загубата на перспективи. Ковид-кризата е сериозен и труден период. И заедно с депресията нещата не са никак добре. Двете бедствия заемат много голяма част от днешния свят. Особено при музикантите. Ние не можем да правим турнета, както преди. По принцип сме много активни и продуктивни, а сега трябва да си стоим вкъщи. Никак не е лесно. Усещам много ясно болката от това положение. Виж, ако говорим за последните няколко дни, Dusty Hill от ZZ TOP беше на възраст, обаче, не мога да си обясня трагедията с Joey Jordison от SLIPKNOT и Mike Howe от METAL CHURCH. Първият си отиде много млад, вторият водеше здравословен начин на живот, не пиеше, поддържаше се във форма. Може би неговата смърт е свързана по някакъв начин с Ковид 19.

От другата страна - Всички музикални икони лека-полека ни напускат, а времето днес не ражда нови.

Schmier - Винаги е било така. Началото на хеви метъла е през 80-те. Културата от тогава винаги ще се приема за най-героичната в тази музика. Хората се връщат назад, виждат Ozzy Osbourne и останалите от тогава. Няма как те да не са икони, защото поставиха началото на всичко това, което имаме днес. Те са истинските герои на хеви метъла. Ако обаче се обърнем към младите, те може би ще изразят друго мнение. Има цяло едно поколение хлапета, което слуша по-модерен вариант на хеви метъла, изсвирен от съвременни групи, които имат по-млади фенове. В това число имат и по-млади герои. Но иконите принадлежат на класическия хеви метъл.

От другата страна - Младите банди и музиканти имат ли шанса да постигнат Вашия успех, успехът на класиците?

Schmier - Бих казал, че имат. Времето ще покаже. Ако младежите продължат да поддържат огъня, защо не. Днес по фестивалите наблюдавам ново поколение от групи, които изглеждат наистина успешни. Не се притеснявам, че рок звездите ще загинат. Има ново поколение, които настъпва и израства. Правим турнета, свирим и със старото поколение, но срещам и по-млади музиканти от мен, които са доста успешни. И продължават да се появяват. Не вярвам, че тази музикална сцена ще отстъпи позиции. Но със сигурност следващите години ще станем свидетели как много от Героите ни напускат този свят. Вземи една от най-успешните банди днес JUDAS PRIEST, IRON MAIDEN, BLACK SABBATH. Те преминаха 70-те и в някаква степен са в своя залез. Със сигурност един ден всички ще си отидем. Очаквано е, няма как. Но за първи път ни напускат музиканти от моето поколение. Започва залезът на онези, които започнаха всичко това, което е много тъжно. Аз самият съм голям фен на музиката от 70-те. И много от тогавашните ми герои вече не са между живите. Мисля, че това е нормалния кръговрат на живота.

От другата страна – Сменяме темата. Издадохте албума „Live Attack”, а година по-рано и „Born to Thrash”, който също е концертен.

Schmier – Двата диска имат голяма разлика, защото „Born to Thrash” е много спонтанен албум, записан на един фестивал. Тогава направихме кратък концерт с най-добрите песни на бандата. А сега издадохме блу-рей, т.е. имаме и визия. А другият албум е само аудио. Сетлистът за „Live Attack” е много по-добър и дълъг. В него събрахме повечето от старите хитове. Продължителността му е два часа, но няма публика. Двата концертни албума са много различни, записани на живо, но единият е само звук, другият има и картина. Първият е без публика, вторият – със. Сетлистът за „Live Attack” е с продължителност два часа. Обикновено не правим толкова продължителни концерти. „Born to Thrash” е запис от фестивално участие. Сигурно хората ще се учудят защо сме издали два лайв албума, но те представят съвсем различен поглед върху DESTRUCTION. Този от фестивала е само звук, другият е важно шоу, което излъчвахме онлайн и което направихме по време на пандемията. Двата албума обаче са обединени от едно важно обстоятелство и то е връзката с феновете. Групата е повече от жива и има възможност да свири, да опита нещо ново и в също така да останем свързани, както помежду си, така и с публиката. За това и тези две издания не са поредните концертни записи, а участия, които съхраниха DESTRUCTION.

От другата страна - Усещането да свирите пред празна зала не е ли твърде скъпа репетиция?

Schmier - В началото наистина се чувствахме като на репетиция. После обаче осъзнахме, че хиляди фенове ни гледат от домовете си и то от целия свят. Така и мотивацията ни беше много висока. Но енергията, която иначе очакваме от публиката, я нямаше. За това и трябваше да сме подготвени предварително за тази липса. Аз нямах проблеми. Бях се настроил, знаех, че ще е нещо различно. Гледал съм и други банди, които направиха подобни изпълнения. Някои от тях имаха проблем с концентрацията. Със съсредоточаването върху текстовете и музиката, не успяваха да канализират енергията. За мен обаче тези неща не бяха толкова трудни. След концерта дори се почувствах доста удовлетворен от направеното.

От другата страна - Биха ли могли тези онлайн концерти да се превърнат в нормална практика след края на кризата?

Schmier - Не, не смятам, че стрийминг концертите ще станат изключително важни в бъдеще. Нищо не може да замени един жив концерт. Онлайн участията са един вид спешни мерки, защото искаме да достигнем до феновете, а те от своя страна се нуждаят от музиката, изпълнена на живо. Както отбелязах обаче нищо не може да замени живите изпълнения. В Германия някои от фестивалите се завърнаха. Направихме концерт, на който присъстваха само фенове, които са ваксинирани, с отрицателен тест или преболедували. В момента по този начин, нещата се получават учудващо добре. Надявам се с подобна концепция да увеличим участията през есента, с очакване на онова, което ще ни поднесе следващата година и начинът по който ще се развие положението тогава.

От другата страна - Тези онлайн излъчвания на концерти ще започнат ли да съпътстват групите, когато са на турне, но не свирят на някои места?

Schmier - Това, което много хора не знаят е, че, подготовката на един онлайн концерт, е супер скъпо удоволствие. Едно професионално стрийминг шоу с девет камери, добър звук, голяма сцена, в добра зала, с пълно сценично осветление като това, което ние направихме, струва около 20 000 евро. Един такъв концерт е много скъп. Рискът е голям, защото има вариант да не си върнеш вложените пари. Днес има една вълна от компании, които продуцират онлайн концерти на професионално ниво. Те предоставят сцена и оборудване, а на бандите им остава само да отидат и да свирят. На ден тези компании правят по пет концерта на различни групи. Записите продължават един след друг. Тази концепция в момента работи много добре за някои банди в Германия. Лично съм наблюдавал процеса, тествах го и за други музиканти, които продуцирам. Но не мисля, че стриймингът е добър за по-продължителен период от време. Защото по никакъв начин не може да замени живия концерт. Все едно да гледаш порно, вместо да правиш секс. Порно филмите ги гледаш, защото в даден момент нямаш друг избор. Но истинският секс носи много повече удоволствие. Така стоят нещата между концертите и лайв стриймовете. Вторите са временно решение, но не си ги пожелаваш завинаги. А концертите са истинската емоция и реалното желание на всички.

От другата страна - Във видеото към сингъла „Reject Emotions” от „Live Attack” правите паралел с миналото.

Schmier - Направихме го само към тази песен. Самото издание съдържа единствено кадри от концерта. Направихме го, за да рекламираме албума. Сложихме спомени от миналото на DESTRUCTION. Направихме ретроспекция с помощта на оригиналното видео на песента. Показахме състава на групата тогава, как сме изглеждали през 80-те. В същото време клипът е класика. Искахме нещо по-специално за сингъла, но тази концепция не е използвана за албума. Там е само концертът. Рекламата обаче създаде тази специална връзка с оригинала на „Reject Emotions” от миналото.

От другата страна - Как се избират песни за концерт от 17 албума?

Schmier - Не е много лесно, но от друга страна нямаме проблеми. В края на краищата решихме да се допитаме и до феновете. В социалните медии ги попитахме какво искат да чуят за този онлайн концерт. Те си пожелаха доста сходни заглавия. И се оказа, че предпочитаните песни, съвпадат с онези, които обикновено свирим по концерти. Композиции като „Reject Emotions”, „Sign of Fear”, „Release from Agony”, „Death Trap” бяха и мой избор за сета. Изненадан бях, че с феновете сме на едно мнение. Така че от една страна е много трудно да изберем от толкова много песни, но от друга вкусовете на феновете и на бандата почти съвпадат. Така че сетлистът за концерта се оказа лесен за съставяне.

От другата страна - Обясняваш ли си защо и феновете, и бандата предпочитат песните от старите албуми на DESTRUCTION?

Schmier - Защото са класики, а те са от 80-те. Все едно да отидеш на концерт на IRON MAIDEN или JUDAS PRIEST, които са групи от 80, както и ние, и да не чуеш хитовете. Феновете настояват за класиките. Аз също съм фен и когато посещавам концерт на ACCEPT, а групата изпълнява само нови песни, ще се прибера доста разочарован вкъщи. Когато отида на шоу на ACCEPT, искам да чуя „Fast as a Shark”, „Restless and Wild”, „Breaker”. Така работят нещата и при DESTRUCTION. Песните в сета ни са разделени 50:50 – половината са от 80-те, втората половина са нови парчета.

От другата страна - Коя песен никога няма да махнете от сетиста?

Schmier - Има няколко композиции, които винаги изпълняваме. Едната е „Curse the Gods”. Тя е винаги в сета ни. 100 процента. Другата е „Bestial Invasion”. Винаги изпълняваме тези две песни на концертите.

От другата страна - Сменяме темата на интервюто – какво е необходимо, за да бъде една метъл сцена стабилна.

Schmier - Концерти и фестивали. Феновете трябва да има къде да се срещат, да се виждат, да говорят, да празнуват заедно. Спомням си в Германия през 90-те хеви метълът буквално умираше. В един момент се появиха първите фестивали. Един от тях е „Wacken Open Air”. Първото му издание беше много малко. Но с годините започна да расте. Тези фестивали са място, където се срещаха метъл феновете. След което към местните започнаха да се присъединяват феновете от съседните държави. Само заради фестивалите. Това направи метъл сцената отново силна. Фестивалите са ултимативната причина, за да бъде една сцена обединена. В Германия заради фестовете пристигат фенове от целия свят. Защото знаят и искат да се убедят, и вярват, че тук хеви метълът е все още жив. Идват на „Wacken” примерно през 1999 година и не могат да повярват, че пред сцената има 20 000 души. Спомням си, че тогава се запознах с фенове от Америка, които бяха учудени, че хеви метълът е все още жив. И тук става дума за олдскуула, а не за модерните жанрове. Хората имат нужда от вяра. Те искат да вярват. Това ги крепи. Гледам на фестивалите като на „Мека” за метъл феновете. Там те се срещат и запазват духа жив.

От другата страна - Заради дигиталната ера, коя е най-голямата илюзия, в която вярват младите музиканти?

Schmier - Въобще не съм в тази музикална дигитализация. Гледам младите групи – всички използват лаптопи, подложки, плейбек. Въобще не харесвам този подход. Аз съм на принципа – вземам си инструмента, включвам усилвателите и започвам да свиря. Би трябвало да пееш и да свириш на живо. Много от днешните банди обаче използват подложки. Което им изиграва лоша шега според мен. Много е разочароващо да ставам свидетел на изпълнение, при което повечето музика е записана, а не изсвирена на живо. На един фестивал 80 процента от модерните групи мамят при изпълнението си. Подобно развитие не е добро. Хеви метълът идва от рокендрола, а при него включваш китарата и засвирваш. Никой не очаква подложки. Щастлив съм, че в траша те не се използват. Не е нещо, което музикантите правят, но в голяма част от мелодичния и екстремния метъл се използват много записани клавири и вокали. И това е най-малкото.

От другата страна - Рокендролът и в частност хеви метълът носят ли същия дух, както преди 30-40 години?

Schmier - Разбира се. Навремето революцията беше подета от хипи движението и неговата музика, който бяха срещу войната във Виетнам, също и срещу подтисничеството на чернокожите. Хеви метълът е стил, който носи бунта срещу консервативните режими. Той има за цел да бъде различен от статуквото. С него заявявам, че не искам да бъда като останалите. За мен хеви метълът носи духа на чистотата на истинската музика. През 80-те всички поп банди, на чиито концерти съм попадал, са свирили на плейбек. А всички рокендрол и метъл групи от тогава свирехме на живо. Не признавахме плейбеците. Обаче и това се промени. Това е една голяма промяна, която въобще не харесвам. Много от съвременните метъл банди се превърнаха в поп изпълнители. Те не си знаят корените и произхода. Не са наясно какво има преди тях и откъде идва стилът.

От другата страна - Мнението ти по въпроса?

Schmier - За мен това е измама. Няма начин да си позволим да използваме подложки. Ние сме занаятчии. Изработваме музиката си сами. Ако си ги позволим, ще загубим духа на DESTRUCTION. Използването на подложки означава да мамим феновете си. Не бих го позволил. Не бих се чувствал добре, ако го направим. Защото всъщност няма да представим себе си – аз и останалите, когато сме на сцената и свирим. Няма да сме ние. Израснах с музика, която беше създавана от хора, научих се да работя с ръцете си. Днес всичко става все по-компютъризирано, на разстояние едно натискане с мишката. Липсва простора, липсва атмосферата. Поколението днес е различно, но не можем да го избегнем.

От другата страна - Има ли връзка между шоумена и изпълнителя и ти къде се поставяш?

Schmier - Музикантът трябва да е шоумен, защото в основата си ние също забавляваме хората. Има едва няколко артисти, които са толкова надарени, че създават магия, само свирейки на инструментите си. На тях не им се налага да се държат като шоумени. Повечето банди обаче са. Те са и двете – забавляват публиката с хореография, забавни коментари, с ефектно светлинно шоу. Днес забавлението само с музика е много рядко. Сам китарист, който свири много добре, стои на едно място и завладява публиката единствено с изпълнението си, вече не се среща толкова много. Подобни изпълнители са направо изчезнали.

От другата страна - Последно – каква е историята зад песента „Bestial Invasion”?

Schmier - Добър въпрос. Създадохме „Bestial Invasion”, когато бяхме много млади. Не бих определил текста за много важна част от песента. Първите текстове, които написахме тогава, бяха вдъхновени от филми на ужасите. Ако трябва да свържа „Bestial Invasion” с тях, бих те насочил към филмите със зомбита. Това е историята.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов