Интервю с Cornelius Althammer (AHAB) ...

Интервю с Cornelius Althammer (AHAB)

AHAB са едно от най-тежките и същевременно най-свежите съвременни попълнения на екстремната сцена, ако фюнеръл дуумът, който изповядват, може да се комбинира с думата „свеж”. През 2020 океанските поклонници издадоха първия си концертен албум „Live Prey”, 16 години след началото, което провокира едночасов разговор с барабаниста бандата Cornelius Althammer.

Интервюто с Cornelius Althammer (AHAB) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 9.08.2021 година.


От другата страна - Привет, Cornelius, виждам, че си с фланелка на IRON MAIDEN.

Cornelius Althammer - С китариста ни Christian постоянно спорим на тема IRON MAIDEN. Получават се забавни диалози. Той мрази групата, а аз я харесвам. Останалите двама от групата харесват MAIDEN, но не са много навътре с тях. Споровете ни с Christian по темата не са нещо сериозно. Нося техни тениски постоянно. Просто имам доста. И за да го дразня, разбира се. Като очаквам коментари от него.

От другата страна - Каква бира държиш в ръката си?

Cornelius Althammer - Пия ейл. В момента съм при един мой много добър приятел. Той има от тази бира в хладилника си. А тя се произвежда в едно много малко селце в Южна Бавария. То се намира много близо до родното място на дядо ми. Изненадан съм, че откривам този ейл в хладилника му, защото селцето се намира на 400 километра от мястото, където съм в момента. А там пивоварната е много, много малка и сега ще видя какъв е вкусът. Оказва се, че е някаква IPA, а този стил въобще не го харесвам.

От другата страна – Любимият ми стил е IPA, но обичам да експериментирам с вкусовете.

Cornelius Althammer - Бирите са, за да се пият. Не обичам да експериментирам с тях. Обичам евтината и студена бира, която има вкус на бира. Виж, друго е положението с уискито. Разликата е голяма. Предпочитам скоч. Когато става въпрос за хубав скоч, не се скъпя. На другата крайност съм по отношение на бирата. Обичам добрата и евтина бира, която пия по време на репетициите.

От другата страна - Обръщаме внимание на групата. 16 години след нейното начало издавате лайв албума „Live Prey”. Защо чак сега?

Cornelius Althammer - Просто така се стекоха обстоятелствата. В момента всичко предполагаше издаването на лайв албум. На първо място въобще не съм доволен от свиренето ми в „The Call of the Wretched Sea”. Не ми харесват аранжиментите на песните в албума. Най-важната причина обаче е, че въобще не мога да го слушам. Имам чувството, че някой е вдигнал оборотите на изпълнението ни от 33 на 45, защото звучи много забързано. Когато изпълняваме тези песни на живо, те са много по-бавни. Никога не ги свирим толкова бързо, както звучат в диска. Винаги съм се питал, какво можем да направим за тях? А те наистина са много по-добри от онова, което чуваш в албума. Не можем да си позволим да го презапишем, както правят много други групи. Защото по този начин ще унищожим магията му. Най-добрият или най-лошият пример в света със сигурност са MANOWAR. Те тотално обезличиха първият си албум с презаписа. Онова, което сътвориха, е ужасно. Най-гадното нещо, което някога може да се случи. Не мога да си обясня, как могат да издадат толкова лош албум, с толкова хубави песни. MANOWAR, свършили сте „страхотна” работа. Така че няма как да си позволим да отнемем магията на „The Call of the Wretched Sea”. Феновете няма да го одобрят. Все едно да попаднеш на място, за което се питаш, какво всъщност правиш там. Това беше първата причина за лайв албума – исках нови версии на песните, но без презаписи. Втората причина беше концертът, който направихме. Звукоинженерът е мой много добър приятел и ми е съсед. Живеем в едно населено място. Много добър професионалист. Седмици след концерта, той ни каза, че го е записал. Останахме като гръмнати. Вика ни, че докато сме свири в клуба, ни е записал и може да ни предостави записа. Казахме си, че е чудесно. Той ни даде целия концерт на една флашка. И това стана една година по-късно. Доволен съм, че все пак успя да ни го предаде. Ето и отговор на въпроса ти, защо чак сега. След дълга комуникация дали файловете от този записан концерт все още съществуват, най-накрая ги получих след месеци очакване. Обаче явно този мой приятел не е добър в съвременните звукозаписни технологии, защото получих от него едни единствен стерео файл. Който обаче звучеше много добре. В същото време изпълнението ни на този концерт беше на ниво. Свирихме много добре. Имаше само няколко ноти, които не са толкова разкошни. За съжаление те са в първата композиция „Below the Sun”, когато Christian започва с водещите китари. Единствените грешки в целия запис са точно в този момент. Обаче няма какво да се направи. Когато свириш на живо, допускаш грешки. Те са без значение за мен. Нямаше да се съглася да издадем този концертен албум, ако не виждах неговия потенциал. Докато го слушах, наистина чух, че звучи много добре. Тогава се запитах какво би станало, ако го пусна през някоя програма и побутна малко нивата, от целия файл да направя нещо повече, и да добавя някои басове тук и там, малко ривърб, да увелича средните. Така започнах да работя върху записа, докато не получих желания от мен резултат. Тогава отидох при останалите от групата и ги започнах отдалече – „Нали се сещате, че Ви говорих за един запис от концерт, също така неколкократно съм споменавал, че не харесвам как е записан първия ни албум, също така Stephan, басистът ни, беше сътворил много интересни бас линии, които потънаха в студиото…” В Call of the Wretched Sea има някакви остатъци от тях, които въобще не показват потенциала им. Това е още една от причините да търся начин песните от дебюта, да получат нов живот. И сега те звучат много по-добре, защото в тях има много повече музика от записаната навремето. Изпратих им някои сурови варианти и те останаха много впечатлени. Тогава друг мой приятел, на когото бях споменал за записа от концерта, веднъж ме попита какво става с него. Отговорих му, че най-накрая е при мен. А той има малък лейбъл, който записва музика на касети и ми предложи да го издаде. Обадих се на „Napalm Records” с идеята да направим официален бутлег на AHAB. Поискаха да чуят записа и веднага предложиха да го пуснем като концертно издание. Не бяхме изкарвали нова музика от пет години и трябваше най-накрая да им предоставим нещо. За това време те по никакъв начин не ни притиснаха да издадем нов албум. Но някак си исках да им предложа нещо от AHAB. Предоставих им материала. Всъщност всички фактори бяха налице и така се появи първият концертен албум на бандата.

От другата страна - А защо на този концерт сте изпълнявали песни само от първия албум на AHAB?

Cornelius Althammer - Защото на самия концерт изпълнихме само композициите от „Call of the Wretched Sea”. Причината беше, че го бяхме подготвили за „Roadburn Festival”, след което го изпълнихме в Испания, Португалия, в Мадрид на „Dark Festival”, а в Португалия на фест, който се провеждаше същия уикенд, но на него участваха буквално същите групи. И накрая решихме, че ще го изсвирим и на фестивала, който един наш приятел прави в клуба, от където е и записът. Както забелязваш обаче една песен от дебюта ни липсва. Не я изпълнихме, защото свирихме последни, а минаваше един часа сутринта. Нямахме достатъчно време. И решихме да махнем „The Sermon”.

От другата страна – Успяваш ли да усетиш отново магията на концерта, когато си пускаш записа?

Cornelius Althammer - Всъщност не си пускам музиката ни, за да й се наслаждавам. Първият път, когато си пуснах концерта ни и той ми хареса, си казах, че се надявам да не сме допуснали някакви глупави грешки. Защото веднага ми хрумна идеята да го издадем. Разказах ти за нещата. През цялото време си мислех, че можем да използваме записа и се молех да не сме прецакали някоя песен. Стисках палци всички да са изпълнили партиите си правилно. Т.е. нямаше никаква забава. През останалото време всичко беше работа. А накрая проверка дали всичко е на мястото си. Така че не мога да отговоря на този въпрос.

От другата страна - От една страна „Live Prey” е концертен запис, но от друга му липсва атмосферата…

Cornelius Althammer - Да, наистина няма как да чуеш много от публиката. Моят приятел просто ни даде записа от пулта. Ако бяхме планирали да записваме концерта, щяхме, да насочим микрофони и към публиката, за да предадем и реакцията на феновете. Това прави един запис жив, когато се чуват и хората. За съжаление те липсват, защото не бяхме планирали нищо подобно. И всъщност получихме един добър запис на нашето изпълнение. Това е звукът от пулта. Не съм го поглеждал от тази перспектива, но може би наистина не звучи като концертен албум. Интересна гледна точка.

От другата страна - „Live Prey” звучи като „Unleashed in the East” на JUDAS PRIEST, но без добавената публика.

Cornelius Althammer - Да, при нас не се чува публика, защото нямаше микрофони, насочени към нея. Може би в самия край след аутрото май се чуват някакви хора.

От другата страна - Знаеш ли, че след като издадохте „The Boats of the Glen Carrig” успях да открия книгата и насочих мой приятел към нея, защото работи в издателство и то я издаде?

Cornelius Althammer - Мтого благодаря. Изглежда, че най-накрая сме направили нещо правилно. Защото всъщност това стои в основата на музиката. Опитахме се да създадем композиции, вдъхновени от книгата „Корабокрушенците от „Глен Кариг”. И в същото време албумът трябваше да се превърне в саундрак към романа, ако се получи както трябва, разбира се. Чудесно е, че се е получило, което означава, че сме достатъчно добри, за да го направим.

От другата страна - Заглавието на концерта е интересно, ако го сравниш с имената на албумите на AHAB?

Cornelius Althammer - Търсих най-доброто заглавие. Свързани сме с лов на китове. Когато сме на турне, постоянно се шегуваме за нещо. А и ние сме AHAB, имаме китове и със сигурност търсим плячка. Концертен албум с добро заглавие.

От другата страна - Някакви планове за живи записи и на останалите албуми на групата?

Cornelius Althammer - Не планираме подобно нещо. Няма смисъл от това. Най-малкото не се оплаквам от нищо в останалите албуми. Все пак съм малко по-възрастен и работя по друг начин. Надявам се, че съм задобрял. Има неща, които бих направил по друг начин днес, но не бих променил албумите. Те са достатъчно добри. Отчаяно обаче исках да променя „The Call of the Wretched Sea” на първо място заради ударните, погледнато от егоистичната ми гледна точка, защото въобще не ги харесвам. С концерта направихме тези песни по-добри, за това си и струваше да издадем „Live Prey”. С останалите албуми обаче не мисля, че ще успеем да направим нещо повече. Пък и ако започнем да презаписваме албумите на AHAB в един момент, ще ги обезценим.

От другата страна - Коя е най-голямата трудност при изпълняване на песните на бандата на живо?

Cornelius Althammer - Да не нарушиш ритъма. На първо място по време на концерт съм в определено настроение и се опитвам да свиря точно върху рифа, на който сме в дадения момент. Трябва да се получи много тежко. Опитвам се да ударя много силно и тежко, колкото е възможно, опитвам се буквално да счупя палките. Когато това става много бавно, каквато е музиката на AHAB, не трябва да се допускат грешки, а ударите трябва да са точно там, където би трябвало да бъдат. Все пак те не са чак толкова много и ако пропусна един, веднага се нарушава структурата на песента и всички забелязват грешката. Няма как да я покриеш, защото бийтът е пропуснат, а те не са чак толкова много, за да се припокриват. От друга страна, ако адреналинът е повече и се опитвам да си го изкарам от ударните, а в песните има по-тихи пасажи, е хубаво да се овладея максимално и да се фокусирам върху по-лиричното барабанене. Налагам си да съм спокоен, да съм по-уравновесен зад ударните, да не убивам никого с тях. Т.е. по време на свирене, трябва да овладявам чувствата си. Разбира се, по време на концерт нещата се развиват естествено, но за да не се получат проблеми при изпълнението, трябва да се фокусирам върху поведението си и изпълнението си. И това всъщност е най-трудното по време на концертите.

От другата страна - Има ли момент от концертите на AHAB, в който преминаваш в друго настроение?

Cornelius Althammer - Да, много често. Когато всичко е наред по време на изпълнението, наистина ми се случва. Но не е определен клик, след който се пренасям в друго измерение. Получава се в зависимост от ситуацията, в която се намирам. Не става на всяко шоу, но достатъчно често ми се случва да се отнеса, докато свиря. Определено ми се случва.

От другата страна - А трудно ли е да се върнеш в реалността, докато си под водата?

Cornelius Althammer - Не. И ще го обясня. Час или два преди концерт трябва задължително да съм се нахранил. Защото след шоуто заради изразходената енергия четири – пет часа съм тотално отпаднал. Тогава въобще не ми е до храна, но много обичам да пия. При концерти, при които всичко се получава, както искаме, когато се наслаждавам на шоуто и публиката е в екстаз, най-тъжното нещо е, че идва краят на последната песен. Тогава поливаме успеха. Направо се отнасяме, но в друго направление. Без да ни е грижа накъде. Всичко става автоматично. Е, имам и моменти, в които си стоя тихичко с бира в ръка и просто се усмихвам. Последните концерти обаче са в другата посока.

От другата страна - Колко би продължил най-дългият концерт на AHAB, който можеш да си представиш?

Cornelius Althammer - Винаги искам повече. Най-продължителният концерт, който сме правили, беше в родния ни град Хайделберг, тогава също изпълнихме целия „The Call of the Wretched Sea”. В първата част свирихме дебюта, а във втората - нормален сет. Т.е. направихме първо около 70 минути, след което ги допълнихме с още 90, с кратка почивка между тях. Нощта беше страхотна. Всичко беше на ниво. Това е най-дългият ни концерт. Като се замисля, май точно това е дължината на едно шоу, което предпочитам – два часа и половина. Много обичам да свиря на ударни и да съм на сцена с моята група – „следващата песен, хайде още една и още една…” Това е състоянието, в което обичам да съм.

От другата страна – Кои концертни албуми според теб са златен стандарт за изпълнения на живо?

Cornelius Althammer - Много ясно, че това е първият албум, който си купих на винил – „Live After Death” и групата е IRON MAIDEN. Това е най-добрият пример за концертно изпълнение. До него много се доближава „Made in Japan” на DEEP PURPLE, когато започват с „Highway Star” и следващата песен е „Child in Time”. Какви топки трябва да имаш, за да започнеш с „Highway Star” и да продължиш с „Child in Time” – две от най-великите песни, създадени някога в рока? Тези два лайв албума са ми любимите. Харесвам много повече. Трябва да помисля, кои концертни албуми имам и кои от тях си пускам по-често. И ето, третият – „No Sleep 'til Hammersmith” на MOTORHEAD. Тези три лайв албума, ако се разгранича от личния ми музикален вкус, показват как би трябвало да изглеждат групите на живо. От всяка нота разбираш каква е бандата, нейното състояние, какво е отношението й към музиката. Това можеш да го чуеш във всеки един изсвирен акорд. От „Live After Death” прозира една амбициозна група, която само два албума по-рано открива актуалния си вокалист, с когото предначертават бъдещето. Bruce буквално нарисува бъдещето за IRON MAIDEN, когато се включва за „Number of the Beast”. В „Made in Japan” чуваш супер кралете на хард рока с тяхната артистична и понякога класическа страна, с отношението им към прог рока. С цялото си същество усещаш как музиката е в тях и извира от тях при изпълнението им. Супер професионални музиканти. И тук идват MOTORHEAD, които избухват. Свирят по-бързо и дори смятам, че „No Sleep 'til Hammersmith” е първият грайнд кор албум въобще. От всеки акорд можеш да чуеш отношението на групата. Знам, че и трите банди са отдавна класика и не е необходимо винаги да се споменават, защото всеки ги познава, но в този случай тези три албума показват, защо всъщност те са класика. Всичко е в концертите, записани в тези три плочи.

От другата страна - Тези албуми са имали своята роля в миналото. Защо днес, в ерата на интернет е важно да се издават концертни записи?

Cornelius Althammer - Отговорът е много прост и лесен – някои хора харесват винилите. Напълно си прав, че днес няма смисъл да се издава нищо на плочи, защото можеш да го пуснеш в Интернет. Но някои фенове харесват плочите. Аз също съм колекционер, имам много плочи вкъщи, пристрастен съм към този формат. Отговорът може да е глупав, но не мога да дам друг.

От другата страна - А какъв е смисълът на лайв записите днес?

Cornelius Althammer - Ако имаш топките да пуснеш грешките си на винил, си направо крал! „Направих някакви грешки и смятам да ги пусна на плоча!” Всъщност никога не съм мислил по този въпрос. Може би съм създание на навика. Колекционирам си винилите и за мен е нещо нормално, когато групата, която харесвам, издаде нов албум да го чуя в Интернет и ако ми хареса, да си го купа на плоча. След което вече си го пускам само по този начин. Модерен съм в някаква степен, но ще продължа да си купувам плочи. Специално в рока и метъла феновете предпочитат носителите и то тези носители – да имат винила, да си го пуснат и може би това е идеята зад лайв албумите. Не знам.

От другата страна - Към сингъла от „Live Prey” „Old Thunder” пуснахте и вдиеоклип. Обаче той е с доста аматьорски кадри…

Cornelius Althammer - Не е точно така. Имахме тонове архивирани видео кадри. Попитаха ме, дали не мога да спретна клип. Помислих си, че ще е много скучно, ако десет минути гледаме само хора, които куфеят. Така монтирах всичко, което почувствах, че трябва да стане част от клипа – тези кадри са яки, това е от турнето с ESOTERIC. След което добавих различен материал от изпълнението на песента от всякакви участия и сцени. Всичкото заснето видео, което съм използвал, е с всякакво качество. Някои кадри са снимани с добри камери, други – с всякакви телефони. Но смятам, че е доста интересно и така можем покажем голям и различен набор от впечатления. Клипът трябваше да стане точно такъв. Исках го точно по този начин. Когато ми поставиха задачата да направя видео, изгледах целия материал и тотално се бях филмирал. И на всичкото отгоре бях ядосан, че това, което е запечатано в кадрите, вече го няма. Намираме се в някаква противна пандемия, турнета няма да има още не се знае колко. Преглеждах видео материала от турнето с ESOTERIC, след което разговарях с вокалиста им Greg. Почти се разплакахме, спомняйки си преживяванията. Малко след това си писах и с техния басист Mark. Той ми показа други кадри, понатъжихме се и тогава реших, че ще направя точно такъв клип. Реших, че ще вкарам всичко в него, ще покажа всички групари, с които делихме един автобус по време на онова турне. Всички и всичко ще бъдат там. Ако открия кадри с някого от тур буса, той ще попадне във видеото. Бях наясно, че качеството ще е различно. Сложих и такива банални неща като себе си, пиян след фестивал в Португалия, опитвайки се да си викне такси без да зная грам португалски и някой ме снима с телефона си. Не че има нещо ценно за показване на феновете, но ситуацията беше интересна. Така че клипът трябваше да се получи точно по този начин. Понарязах добре кадрите, пооправих яркостта, опитах се да пресъздам история и в края на краищата качеството е без значение, важното е да усетиш тръпката.

От другата страна - Пък и днес музиката се възприема повече с очите, отколкото с ушите.

Cornelius Althammer - Може би е така. Не съм много голям фен на клиповете. Това, което много харесвам, са дет метъл видеата от 90-те. Те са забележителни. Невероятни са. По принцип, когато някоя банда изкара ново видео, си го пускам, но правя някакви неща и само слушам песента. Визията не ме привлича чак толкова много, но аз съм този, който направи клипа към „Old Thunder” на AHAB.

От другата страна - Как всъщност се запазва вниманието с 11-минутна песен, а и с лайв албум, когато музиката днес се слуша основно от плейлисти?

Cornelius Althammer - Никога не съм се замислял, защото всъщност постъпвам точно наобратното – пускам си албума, когато първата страна свърши, обръщам плочата и слушам втората страна. Никога не съм мислил по този въпрос, защото може би общувам с хора, които правят по същия начин. Плейлистите не са моя начин за слушане на музика освен в репетиционната, където всеки се изявява като ди джей и се опитва да пусне колкото е възможно повече песни от телефона си. Вкъщи обаче никога не слушам отделни композиции.

От другата страна - Такова е положението днес. Вниманието на слушателя трябва да бъде хванато с първите 20 секунди.

Cornelius Althammer - Чух за това психологическо изследване. Намирам го за интересно, но нищо повече. Никога не съм мислил по този въпрос, защото не ми звучи нормално да чуеш нещо за толкова кратко време и да решиш, че си струва. Ако гледам по този начин на музиката, не би трябвало да свиря в дуум банда. Всеки от нас, както забелязваш, свири в дуум банда, значи не ин пука особено за тази тенденция. Наистина чух за нея, но всяко научно изследване има изключения и най-вероятно хората, които предпочитат албумите и са навътре в музиката, не се интересуват от тази мода. Те не са в мейнстрийма. Но знам за какво говориш. Не съм много заинтересуван, както отбелязах по-рано. Не ме интересуват и хората, които не могат да отделят повече от 10 секунди, за да чуят музиката ни.

От другата страна - Пет години по-късно все още няма студиен албум от AHAB.

Cornelius Althammer - Отговорът е много прост – деца. Daniel е с две, Stephan също има малко, Hector е с второ. Само аз нямам.

От другата страна - Т.е. ако ги последваш, ще видим нов албум от AHAB след десет години.

Cornelius Althammer - Каквото – такова. Не съм голям фен на тези семейни истории. За това и се занимавам с тонове проекти и банди. Но ако стане, няма какво да му мисля. За следващия албум имаме създаден определен материал, така че работата не е в застой, не се притеснявай, но този път новият албум ще отнеме повече време, защото останалите имат деца.

От другата страна - Има ли концепция зад новия материал?

Cornelius Althammer – Да. Christian вече го спомена публично. Този път е Жул Верн – „20 хиляди левги под водата”.

От другата страна - Една от най-известните книги на Жур Верн.

Cornelius Althammer - Да, Christian я предложи и смятам, че ще се справи с текстовете, както винаги му се получава. Не се притеснявам за тази част, защото историята е страхотна, а по-скоро за създаването на музиката и нейното изсвирване, защото ние сме много бавни в този процес. Като охлюв, който язди костенурка.

От другата страна - Какво ново при другите ти банди DEAD EYED SLEEPER и EKRANOPLAN?

Cornelius Althammer - С EKRANOPLAN издадохме сплит. Изкарахме го дигитално и на винил, може да се слуша напълно свободно. Страхотен е. Май това са най-добрите четири песни, които сме създавали до момента. Другата банда е BLACKSMOKER – мастодонтски слъдж. С тях сме добри приятели. Но това е последното издание на EKRANOPLAN. Не мисля да продължавам с тях. Така реших. Причините са лични. Има двама души в групата, които не искам да загубя като приятели, а ако продължаваме по същия начин, ще се превърнем във врагове. За да не го допуснем, решихме да се разделим и да запазим приятелството си. Иначе при DEAD EYED SLEEPER нещата са наред. Видяхме се с Peter, нахвърляме някои идеи. Ще е нещо болно и лудо. Най-накрая влязохме в правия път и открихме музиката, която искаме да свирим. Няма смисъл да обяснявам какво сме натворили. Ще ни отнеме време, за да го подготвим, но се очаква да е доста интересно. В бандата свири още Stephan, който е басист в AHAB. В DEAD EYED SLEEPER беше китарист, а сега е хванал баса, защото басистът ни напусна. Взехме нов китарист, който ни е много близък приятел, както на DEAD EYED SLEEPER, така и на AHAB. Той винаги е свирил на класическа китара и е блусмен. В момента му е малко трудно да свикне с дет метъла на бандата. Той обаче се справя чудесно. От две години репетира усърдно, за да влезе в ритъм. Прогресът му е удивителен. Съвсем скоро ще се чуе отново за нас. Взех си нов кардан, изучавам нови техники на свирене и ставам все по-бърз. Работим върху нов албум на DEAD EYED SLEEPER. Надявам се, че няма да ни отнеме десет години, а най-много една или две.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов