Интервю с Ken Mary (FLOTSAM AND JETSAM, FIFT ...

Интервю с Ken Mary (FLOTSAM AND JETSAM, FIFTH ANGEL)

FLOTSAM AND JETSAM започват още в началото на 80-те, но успяват да се качат на влака през 1986 година. С дебют, който се превръща култов и единствен за басиста Jason Newsted. Останалото за него е история, но бандата с години не успява да излезе от сянката на това, че от там тръгва заместникът на Cliff Burton. Близо 35 години по-ъсно ситуацията вече е друга. Фактът, че във FLOTSAM AND JETSAM е свирил Jason Newsted е все по-нищожен. Защото с последните си дискове групата къса глави. И това е най-важното. Иначе „Blood in the Water” излезе преди два месеца, а барабанистът Ken Mary даде специално интервю за „От другата страна”.

Интервюто с Ken Mary (FLOTSAM AND JETSAM, FIFTH ANGEL) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 2.08.2021 година.


От другата страна - Привет, Ken Mary, радвам се, че имам възможност да разговарям с теб като част от FLOTSAM AND JETSAM, група, която съществува вече 40 години.

Ken Mary - Точно така. Ако обаче вземем първия албум на бандата, мисля, че са 35, защото той излиза през 1986 година. Иначе групата е създадена през 1981, но под съвсем различен вид от днешния.

От другата страна - Всъщност е през 1984 година под името FLOTSAM AND JETSAM. А групата има и нов албум – „Blood in the Water”. Ти си част и от FIFTH ANGEL и започваш с тях още от 80-те. Преди или днес и по-лесно да продуцираш албум?

Ken Mary - Отговорът на този въпрос е труден, защото някои неща са по-лесни, други - по-трудни. През годините уменията на музикантите стават все по-високи. Те свирят все по-интензивно и все по-сложно. Нещата, които изпълняваме сега, едва ли щяхме да можем да ги изсвирим през 80-те. Музиката се е развила до определено ниво. Метълът обаче винаги е провокирал изпълнението на ударните, китарите, вокалите да е все по-сложно и силно. В това отношение стилът е много прогресивен. Ако си пуснеш албум от 80-те и след това от днес, ще чуеш, че техническото ниво на музикантите сега е много по-високо. От друга страна звукозаписният процес е по-лесен днес, защото можеш да се записваш сам. Това в сравнение със записите в професионално студио. Но в контекста на онова, което изпълняваме, днес, то е много по-сложно в сравнение с 80-те.

От другата страна - Защо тогава беше по-лесно да направиш хит, отколкото днес?

Ken Mary - Тогава възможността да повлияеш на пазара е била по-голяма, защото пред бандите е имало бариери. За да се появиш на светло, зад теб е трябвало да стои звукозаписна компания, за да стигнеш до пазара и до хората е трябвало да отговаряш на определени условия. Днес с Интернет всеки може да издаде музиката си. Сега е по-трудно да имаш хит, защото продукцията е страшно много в сравнение с 80-те. И всъщност всичко стига до феновете, а не както преди – само онова, което звукозаписните компании издадат. Така че от сегашна гледна точка, днес е много по-трудно да имаш хит.

От другата страна - Т.е. липсва филтърът на лейбълите.

Ken Mary - Точно така, но това е нож с две остриета. От една страна това е добре, от друга – не толкова, защото когато контролът е бил в ръцете на лейбълите, се е предлагало определено качество, изисквало се е определено качество преди бандите да се появат пред феновете. А днес има гпури, които издават всеки един запис и не е задължително качеството да е добро. И тези записи се конкурират с албумите, извадени от лейбълите. Така че положението има както отрицателни, така и положителни черти, както повечето неща в живота.

От другата страна - Сменяме темата – имаш вече два албума с FLOTSAM AND JETSAM. Какъв е прогресът на групата според теб?

Ken Mary - Аз съм с тях от 2017. Развитието на бандата е съвсем естествено, а химията между нас е уникална. През целия ми живот съм бил фен на групата. Следвам ги от самото им начало. Така че се опитвам да гледам на албумите на FLOTSAM AND JETSAM от гледната точка на фена. Любимите ми албуми, които обичам да слушам като техен почитател, са първите два и последните три. Тези пет албума са ми любими. Усещам, че днес създаваме може би най-добрата музика в кариерата на групата и смятам, че това се дължи на химията в състава и в съвместната ни работа. Смятам, че развитието в тази посока е страхотно и сме много щастливи с новия ни албум „Blood in the Water”. Малко се бяхме попритеснили, защото за предишния „The End of Chaos” изразходвахме много енергия и емоции. Той също се получи по естествен начин, работата по него протичаше леко, но искахме да създадем наистина велик албум. Когато седнахме да работим по новия, обезпокоено се питахме, как бихме могли да го направим още по-добър. Искахме да сме сигурни, че „Blood in the Water” ще е едно ниво нагоре. И днес знаем, че сме направили по-добър диск. Щастливи сме от този факт, защото с „The End of Chaos” наистина се почувствахме силни.

От другата страна - Лесно ли е да сте задължени към корените на групата и в същото време да вървите напред?

Ken Mary - Не знам дали е трудно или лесно. Със сигурност ние винаги се опитваме да сме отговорни към феновете, които ни следват от самото начало. Но на първо място създаваме музика, от която ние сме щастливи. Композираме песни, които обичаме. Това направихме в „The End of Chaos” и той се прие много добре. С „Blood in the Water” постъпихме по същия начин. Казахме си, че отново ще създадем материал, който се харесва на нас самите. Ако нещо в новите песни не ни допадаше, не ги записвахме за албума. В него включихме композиции, които всички обичаме и за които сме 100 процента сигурни, че мястото им е там. Досега реакциите на феновете са много позитивни. Надяваме се, че щом „Blood in the Water” ни харесва на нас, то няколко милиона фенове ще се съгласят с нашето мнение.

От другата страна - До каква степен мнението на феновете е важно за вас и определя начина Ви на работа?

Ken Mary - Не му отдаваме чак толкова голямо значение. Но със сигурност искаме да ги направим щастливи. Искаме да сме убедени, че сме създали албум, който им се харесва. И единственият начин да сме сигурно в това, е когато сме убедени, че ни движи музиката. Ако си художник и нарисуваш картина, която не харесваш, защо трябва да я хареса някой друг? Важното в случая е, че когато създаваме албум, трябва да си отговорим на въпроси като харесваме ли всяка песен в него, харесва ли ни да го слушаме, въодушевява ли ни, когато си го пуснем… Говоря за нас, членовете на групата. Дали този албум, който сме създали, ни кара да чувстваме нещо, когато си го пуснем? И ако ни действа по този начин, се надявам, че и феновете ще бъдат на наша страна. Ключът в двата последни албум на FLOTSAM AND JETSAM се крие точно в този факт. Със сигурност искаме феновете да са щастливи, но първото и най-важно е ние да сме удовлетворени от създаденото от нас самите.

От другата страна - Важно ли е за един музикант да е фен на собствената си музика?

Ken Mary - Точно това имам предвид. Това е много важно обстоятелство. Ако създаваш музика, но не вярваш в нея и тя не те въодушевява, защо трябва да го прави с някого другиго? По същия начин действам и като продуцент. Продуцирам групи и понякога ми казват, че не харесват определена песен, но ще я прибавят в албума. Питам ги, защо ще включват композиция, която не харесват и защо смятат, че тя ще се хареса на други? По добре правете изкуство, което Ви харесва. В противен случай, ако правите нещо, което не харесвате, защо смятате, че някой друг ще го хареса…

От другата страна - Какъв е най-големият недостатък на ранната слава за една група?

Ken Mary - Най-големият недостатък е, че ако пробиеш твърде бързо, може би ще се озовеш в капана да се опитваш, да повториш успеха. Сигурно ще попаднеш в омагьосания кръг да се опитваш постоянно, да повтаряш едно и също, за да задържиш постигнатото. При FLOTSAM AND JETSAM се опитваме да се движим, да вървим напред, да правим нещата по-добре и по-добре, да не се поставяме в застой. И в същото време се надяваме, че правим така нещата, че и феновете да ни следват, да вървят с нас в посоката, избрана от бандата. По този начин една група изглежда впечатляващо. Както отбелязах, харесвам последните три албума на FLOTSAM AND JETSAM, както и първите два. Щастлив съм от посоката, в която е поела групата и смятам, че днес създаваме наистина страхотна музика.

От другата страна - Когато стана част от групата, ти ли повлия на стила й с твоето свирене или тя повлия на начина ти на изпълнение?

Ken Mary - Смятам, че е по-малко и от двете. Онова, което аз внесох със себе си, повлия на музиката на групата. Мога да правя определени неща, които помогнаха на FLOTSAM AND JETSAM. В същото време енергията и удоволствието от музиката се преобразуваха в химия, от която всички се вдъхновяваме. Енергията на Bill на баса, енергията на китаристите ни Steve и Michael, както и енергията от вокалите на A.K. влизат в симбиоза и всеки вдъхновява със своите партии останалите – какво ще поднесе, какво ще измисли. В момента FLOTSAM AND JETSAM е отборно усилие и работа в екип. Ако махнеш един от нас, едва ли машината ще работи по същия начин и резултатът ще е същия. Има нещо уникално в химията, която е завладяла групата и изглежда, че то работи много добре.

От другата страна - Работейки по „Blood in the Water” имаше ли нещо, което смяташе за по-удовлетворяващо, отколкото в началото на звукозаписната ти кариера?

Ken Mary - За да съм честен, винаги, заради липса на по-пълноценна дума, ще използвам израза „магическо преживяване”. Когато създаваш музика, когато създаваш нещо, което преди това не е съществувало, ти правиш магия. Все едно да построиш сграда или да нарисуваш картина, или да приготвиш гурме кухня. Във всеки един от тези примери, ти си въвлечен в един креативен процес. Това винаги е било много удовлетворяващо за мен и едно от най-великите неща в живота. Да създаваш! Ние във FLOTSAM AND JETSAM обожаваме този процес. Той винаги е бил невероятно преживяване и винаги съм го харесвал. И може би днес го изпълнявам с повече удоволствие, защото остарявам и нямам представа още колко пъти ще ми се отвори възможност да създам албум. Може би днес оценявам много повече тези неща. Така бих отговорил.

От другата страна - От къде започна работата по „Blood in the Water”?

Ken Mary - Първото нещо, което направихме, беше да започнем заедно, да събираме музиката. Музикалните идеи започват от Steve или Michael. В някои редки случаи и аз предлагам някои неща. Т.е. започваме да създаваме песни от отделни идеи. След което процесът продължава с това, кои харесваме и кои не. Добавяме ударните и вокалите, след което преглеждаме материала, за да преценим, каква част от него означава повече за нас, коя ни провокира да продължим с композиционния процес, и коя ни доставя повече удовлетворение. Така завършваме онези идеи, които водят до тези изводи. Едно от най-хубавите неща за новия албум е, че избирахме от доста предварително събран материал. В „Blood in the Water” влязоха най-добрите песни.

От другата страна - Как разбирате, кои песни са най-добрите?

Ken Mary - Прав си. Това наистина е много субективно. Нещата опират до онова, което всички в бандата усещаме. Слушаме песните и всеки си дава мнението за тях. Един вид подлагаме ги на гласуване. Според нашата скала едни са страхотни, други са добри, но не достатъчно добри, в други буквално се влюбваме. Всеки си дава мнението и всяко мнение има своята тежест. Така в края избираме композиции, за които всеки един от нас е съгласен, че са подходящи за новия албум. Процесът е твърде субективен. Прав си за това. От къде да знаем, че една песен е по-добра от другите? С какво сравняваме? Не го правим. Вслушваме се във вътрешните ни гласове. Ако усещаш чувствата и емоциите, които музиката съдържа, то тя провокира въображението ти и ти носи нещо специално. За мен това е най-важното. Музиката е създадена, за да се чувства. Да, в първия момент всеки я чува, но в крайна сметка музиката прави нещо за теб. Може да те накара да се натъжиш, да те ядоса, да те изпълни с енергия, музиката предава послания и чувства. Нали така? И ако успеем чрез нея да накараме слушателите да почувстват нещо, значи сме спечелили играта.

От другата страна - Според теб FLOTSAM AND JETSAM получават ли онова, което заслужават?

Ken Mary - Смятам, че не го получават. Според мен групата трябва да е огромна. Това го казвам като фен. Когато си пуснах едноименния албум „Flotsam and Jetsam” от 2016, за който направихме барабаните в моето студио, не спрях да го слушам в колата си. Буквално се влюбих в музиката в него. И отново казвам, че аз съм фен на групата. Тя наистина ме кара да се чувствам добре. Мисля, че FLOTSAM AND JETSAM са имали интересна кариера с върхове и спадове, с различни ситуации, промени в състава, смяна на лейбълите, различни бизнес решения. Изглежда, че групата никога не се е движела по една стабилна траектория, а постоянно е лъкатушела по пътя си. Не мисля, обаче, че бандата е получила признанието, които смятам, че наистина заслужава. От друга страна аз съм част от FLOTSAM AND JETSAM и не е много честно да говоря по този начин. Обаче в групата има двама невероятни китаристи, едно наистина страхотно китарно дуо. Това са Steve и Michael. В същото време в състава е един от най-добрите метъл певци Eric A.K. като добавим и супер способния басист Bill и мен, за себе си смятам, че съм способен барабанист, бандата би трябвало да е няколко нива нагоре. FLOTSAM AND JETSAM започват с банди като TESTAMENT, SLAYER, ANTHRAX, MEGADETH и METALLICA, като всички правят успешна кариера. И интересното е, че най-успешните години на FLOTSAM AND JETSAM са сега. Така мисля. Днес е нашето време и се надявам, че ще направим онова, което сториха MOTORHEAD. Въпреки всичко те бяха винаги тук, превърнаха се в икони, нищо че не бяха супер успешни в края на кариерата им. Надявам се, че ние ще бъдем новите MOTORHEAD.

От другата страна - Последни въпроси – от десетилетия си в метъла, ако трябва да избираш в кои години би искал да живееш, какъв ще е изборът ти?

Ken Mary - Ако имах машина на времето, щях да се върна в 80-те. Това бяха магични години. Може би времето, когато си бил млад, винаги е специално, но аз разсъждавам от гледна точка на фена. И със сигурност това ще бъде Европа, защото там има невероятни почитатели на музиката. Феновете навсякъде в Европа и в България са фантастични. Те са отдадени на групите. Ние обаче живеем в САЩ и положението въобще не е същото. През 80-те почитателите на метъла тук имаха възможност да се отдадат на страхотни преживявания. Посещаваха концерти с истинско удоволствие и си изкарваха супер. Това ми липсва сега. Така че бих се върнал в 80-те, но правя едно уточнение, че ако свирим в Европа днес, се чувстваме все едно сме в 80-те. Реакцията е такава. Обичаме да свирим в Европа, обичаме да свирим в България и се надявам скоро да имаме възможност да се видим.

От другата страна - Кое е най-необичайното вдъхновение за песен, което те е спохождало?

Ken Mary - В много от случаите идеите за песни са провокирани от истинския живот. И в повечето случаи пишем за нещата, които лично сме преживяли или са ни докоснали. Ще се опитам да се фокусирам върху новия албум на FLOTSAM AND JETSAM, за да отговоря на въпроса ти. Ще се спра на песента „Burn the Sky”. Вдъхновението за нея дойде от безкрайните пожари в Калифорния. Не можеха да бъдат овладяни. Бяха извън контрол, ако си спомняш. В тях много хора загубиха домовете си, други – живота си. Положението беше много трагично. И точно тези събития провокираха „Burn the Sky”. Бих казал, че това е наистина едно необичайно вдъхновение за песен.

От другата страна - Защо според теб Музикалната индустрия проспа нелегалното смъкване на музика?

Ken Mary - Не знам, дори не знам дали са имали възможностите, за да се противопоставят, дали са имали лоби, но съдебната система в САЩ не защити музиката. Ако се върнеш във времената на „Napster” - това е чисто нарушаване на авторските права. Музиката трябва да е собственост на нейните създатели, на лейбълите, които са платили за нейното създаване и издаване, на продуцентите, а се получи така че всеки може да я споделя, да я използва, да я разпространява. Което провокира негативен ефект върху целия сектор. Музикалният бизнес изпадна във финансов хаос през 2005. Ако сравниш индустрията преди това и сега, днес е голяма смешка. Музикантите не получават нищо за творчеството си. Стриймовете не носят нищо. За едно пускане се начисляват 0.0004 цента. А това смятам, че не е никак честно. Също така не е никак коректно, че индустрията не успя да предотврати нелегалното използване на музиката. Обаче вече не може нищо да се направи.

От другата страна - Кога ще има ново издание на FIFTH ANGEL?

Ken Mary - Не знам. Работим по някои демо варианти, но в момента съм се концентрирал върху FLOTSAM AND JETSAM и новия албум „Blood in the Water”.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов