Интервю с Anders Strokirk (NECROPHOBIC) ...

Интервю с Anders Strokirk (NECROPHOBIC)

Шведският дет блек метъл култ NECROPHOBIC издаде към края на миналата година „Dawn of the Damned”, девети в дискографията на групата. Иначе бандата започва житейския си път през 1989 година. Веднага след дебюта „The Nocturnal Silence” от 1993 , вокалистът Anders Strokirk напуска, за да се завърне 21 години по-късно. С него NECROPHOBIC издават „Mark of the Necrogram” от 2018 и „Dawn of the Damned” от 2020, който и беше повод за интервюто, което Anders Strokirk даде за „От другата страна”.

Интервюто с Anders Strokirk (NECROPHOBIC) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 21.06.2021 година.


От другата страна – Привет, Anders! Когато говорихме за предишния Ви албум със Sebastian Ramstedt, той ми каза, че сте на правилния път. Същото ли е и с новия албум на NECROPHOBIC?

Anders Strokirk - Да, това е, в което вярваме и вярваме, че това е животът. Това е нашето решение и е начин на живот. За много хора, подобен живот не би трябвало да се живее. За мен да си по някакъв начин сатанист означава винаги да търсиш. Да търсиш нови начини, да откриваш различни подходи към живота. Разбира се „Mark of the Necrogram” е едно такова пътешествие. Новият ни албум " Dawn of the Damned" не е нещо по-различно. Той описва пътя, който изминаваш, котато искаш да изоставиш старото си Аз, опитвайки се и подтиквайки се да пробваш всичко, пресичайки границите, без да следваш отъпканите пътища, опитвайки от всички грехове, пробвайки всичко, което можеш да си представиш, вземайки от всички удоволствия, за да се формираш като личност. Тогава можеш да се върнеш назад, но вече няма да си същия. Ние оформяме цялостната личност. Това е главната цел пред това пътешествие. Избираш пътя надолу, за да се изпиташ. Хората винаги търсят доброто, избягват това, което са им втълпили че е зло, но ние питаме „Кой определя кое е зло?” Всяко нещо трябва да бъде разглеждано от различни гледни точки, за да си направим изводите кое е добро и кое не. В противен случай няма как да имаш ясна представа за двете крайности. Така че „Dawn of the Damned” е част от пътя.

От другата страна – Може би тъмната страна предлага повече сигурност предвид какво става по света в момента. Мизантропският начин на живот всъщност води до по-малко нежелани социални контакти.

Anders Strokirk - Трябва да изследваш и двете части. Трябва да има баланс. Не можеш да познаваш само бялото или само черното. Трябва да познаваш лошото, за да разбереш доброто. Такъв е животът. За да се радваш на доброто, трябва да познаваш и лошото. Не се вторачвай само в доброто. Погледни и злото, за да откриеш доброто. Докато си наясно какво търсиш и знаеш как да го направиш, ти виждаш двете крайности във всичко. Така откриваш доброто в злото и злото в доброто и правиш своя избор. Пътят не е еднозначен. Можеш да се сблъскаш с две, три, четири, пет перспективи, а не само с две. Трябва да можеш да избираш и когато го направиш, ще си наясно какво е вярното към дадения момент. Така, че да си в мрака днес, може и да е добре. Но зависи в коя негова част се намираш и какво добро си намерил за себе си там.

От другата страна – Всеки опит е важен.

Anders Strokirk - Във всичко има енергия, без значение дали е добро или лошо. Трябва да я черпиш от всичко. Това те поддържа и те храни. Вземаш енергия и даваш енергия. Вземаш я от всичко, без значение дали е добро или лошо. И трябва да намериш начина да го правиш. Защото така ставаш все по-наясно със себе си и когато стигнеш до този извод, значи вече живееш. Всичко е добро. Е, почти всичко, защото има много зло, но има добро във всяко зло и там можеш да откриеш енергия, която да те стимулира. Ако домът ти е изгорял в пожар или има жестоко земетресение, бедствието е на лице, но се учиш от трудностите. Винаги трябва да си задаваш въпроса, какво е доброто и какво е лошото в тези случаи. Така израстваш. В противен случай се намираш в стагнация и започваш да гниеш. Трябва да си наясно какво мразиш и какво обичаш. Учиш се от тези събития и така се зареждаш с енергия, която те провокира да вървиш напред - основната причина да продължаваш да изразстваш. Ако си потънал в самодоволство, започваш да гниеш. Значи умираш, защото не ти остава нищо друго. Ако си прекалено доволен от дадено положение и не виждаш повече смисъл да се развиваш, умираш. Трябва да се движиш, за да живееш, защото в противен случай умираш. Може пък да ти харесва да си мъртъв… Всеки трябва да открие най-доброто за себе си. Стагнацията обаче не носи нищо положително. Нищо не печелиш, ако си забит на едно място. В това няма нищо хубаво. Само се изхабяваш. Интересна дискусия се заформи, защото можеш да тръгнеш в каквато посока си пожелаеш. Харесва ми, защото води до прогрес.

От другата страна – Вярвам, че човек трябва да се учи цял живот, това е основната цел пред него.

Anders Strokirk - И намираш средствата за това, едно от които е метъл музиката. Намираш инструментите, за да извлечеш енергията, която ти е необходима, за да продължиш напред с пълна сила. Така се развиваш. От там черпиш вдъхновение. Ако си мислиш, че ситуацията, в която се намираш, е перфектна, значи грешиш. Живееш си в малкия резервоар, в който са те поставили или сам си влязъл и в един момент осъзнаваш, че никога не можеш да излезеш от него. Сигурно си мислиш, че живееш в Рая, всичко ти е перфектно, доволен си, имаш си твоето нещо, не знаеш какво искаш, ама си добре. Обаче все едно живееш в затвор. Трябва да излезеш навън и да разшириш кръгозора си.

От другата страна – Но много хора се страхуват да напуснат зоната си на комфорт.

Anders Strokirk - Да, но това е тяхната история и те нямат стремежа да се развиват какъвто имаме ние.

От другата страна – Как могат тези хора да осъзнаят, че ако напуснат затвора си, ще започнат да живеят истински ?

Anders Strokirk – Трябва да са като тревата. Винаги да се стремят към небето. Много хора така и никога не се събуждат. Може би се получава при онези, които се разведат. Ако някой мъж бъде напуснат от жена си, целият му свят се променя. Той смята, че балонът, в който е живял, е спукан и не знае, как да го поправи. Всичко за него е рухнало. Кризите в живота дават шанс за промяна, но трябва да намериш начина. Този мъж иска да промени ситуацията си, но не знае как. Трябва вечно да търсиш, стъпка по стъпка, за да не спираш в развитието си. Трябва да се научиш да живееш в постоянно търсене. Не трябва да се задоволяваш с това, че си разширил обема на аквариума, в който се намираш. Трябва да разбиваш стените. Когато стигнеш до преграда, не трябва да се задоволяваш с онова, което е зад теб, а да минеш през преградата. Така ще станеш по добър като личност. Ако не се панираш, ще продължиш да израстваш, с всяко следващо ниво, ще се чувстваш по-добре и ще се опознаваш по-добре. Всеки обаче се развива с различна скорост и го прави с различна периодичност. Някои са бавни, други са бързи. Едни избират една посока, други – друга – ляво, дясно, горе, долу. Но няма как де учиш останалите, а само да ги насочваш по някакъв начин. Можеш да ги насърчиш с подходящото изречение в подходящия момент, което ще ги стимулира да се опитат, да израснат още. Според мен това е начинът да им отвориш очите. Не винаги обаче можеш да накараш хората, да те разберат. Би могло да стане с музиката. Ако правиш страхотни песни, хората първо чуват тях, а чак после се замислят над текстовете, ако имат капацитета за това. Когато разберат, че резервоарът, в който живеят, ги ограничава, едва тогава ще осъзнаят посланието на текстовете в композициите, което да послужат като основа за някакво развитие. Музиката е страхотен инструмент за развитие, ако ти дава чиста енергия. Тя не трябва да се използва за успокояване. Разбира се, че можеш да я използваш в каквито си искаш посоки. За мен е важно обаче тя да ми носи енергията, за да продължавам напред. Моята любима музика е тази, което ми размазва черепа и в същото време ми отваря очите. Това е и целта на новия ни албум „Dawn of the Damned”.

От другата страна – Мислиш ли, че всяка музика постига това ?

Anders Strokirk - Имаш право на избор. Важното за песните е да не са стандартни. Разбира се, че хейтърите са навсякъде, постоянно има хора, които имат мнение за това, накъде трябва да вървим. Майната им. Ние презираме догмите в музиката и в живота като цяло. Те са форма на подтисничество и тотално ограничават полета на мисълта. Хората са създадени за велики дела. А религията и догмите ги поставят в подчинено положение с всичките си правила, които трябва да следваш, за да не отидеш в Ада. Смятам, че това е много погрешно. С нашата музика ние сриваме тези бариери. Не слушайте подобни глупости, откажете се от тях. Те само подтискат духа Ви. Всичко опира до бунт направен по правилния начин.

От другата страна – Струва ли си да страдаш за убежденията си, ако хората предпочитат да вярват в догмите?

Anders Strokirk - Догмите подчиняват обществото. Тези, които ги налагат, колекционират души. Някой казва, че нещо е правилно, други му пригласят, че звучи страхотно, попадат под контрола му, защото той осъзнава, че го слушат. Това е религията. Тя идва със своите правила, забранява едни неща, защото, който ги прави, ще бъде осъден на смърт. Започва се със забраните. Вземи една връзка - първо е взаимната любов, всеки дава и взема, удоволствето е взаимно, но в един момент започва взаимният контрол и всеки започва да изстисква другия, и да налага правилата си. С едно, с второ, с трето, започваш да третираш хората като стадо от малки агънца, налагаш им правила, започваш да упражняваш все по-голям контрол, за да се почувстваш още по-велик. Така е еволюирала и религията - много богове, после само един. Но това го има и в политиката, навсякъде. За това трябва да откриеш своя бог, т.е. това си ти самият. Ти си изключителният. Сам си си бог в рамките на обществото, в което живееш. Как ще третираш хората, е твоя лична работа. Имаш свободната воля да правиш каквото си поискаш с тях, но трябва да си наясно, че ще ти се върне отношението, което даваш. Но това няма нищо общо с религията. Тя е инструмент за контрол. Ако направиш това, ще отидеш в Рая, кой е с мен… Да държиш хората на каишка, е ужасно, всеки трябва сам да намери пътя си и да се развива. Остави го да падне, за да се изправи по-силен. Ако всеки е свободен, ще има възможност да стане много по-добър, отколкото, ако е държан вързан по някакъв начин.

От другата страна – Трудно ли е да си свободен в общество, в което хората принадлежат на социума?

Anders Strokirk - Имаш един живот и можеш да избереш свободата си. Избираш да следваш пътя на догмата или да си свободен и да намериш своята пътека, да се развиваш, и да вървиш напред. От теб зависи да намериш най-добрия път за себе си. Можеш да слушаш думите на хората, но не трябва да им позволяваш, те да определят как да живееш. По-добре е да те насочват, отколкото да те задължават. Ако ти харесва, проблемът е никакъв. Слушай и изпълнявай. Но да водиш хората за носа, да ги контролираш, да ги принуждаваш, да не излизат от аквариумите, в които живеят, не е никак добре. Ти ги подтискаш. Така никой няма да се превърне в Заратустра, никой няма да може да се превърне в още по-добра личност. Трябва да откриеш пълния си потенциал и така и обществото ще стане по-добро и ще функционира още по-добре.

От другата страна – Това е идеята зад новия Ви албум, който е разделен на три части.

Anders Strokirk - Да, точно така. Виж обложката. Тя е взета от корицата на „Darkside”.Там виждаш сенките и дългия път, осветен в червено. В предишния ни албум „Mark of the Necrogram” тази картина е с повече детайли. Вече си изминал голяма част от пътя и пред тем е храмът А в новия „Dawn of the Damned” вече влизаме вътре в храма, който преди е бил само фон в далечината. Това означава, че си открил пътя си, навлизайки все по-навътре в собственото си същество, до неговата сърцевина. Когато си млад и започнеш със записите, трябва да откриеш себе си, да се запиташ, къде грешиш, да откриеш, грешките си, да пишеш за каквото си искаш в текстовете. За да откриеш пътя, по който ще отидеш по-далече. По този начин ще разбереш кое е добро и кое лошо. Новият ни албум ясно показва колко сме близо до същността, защото вече сме открили посоката и целта, която е пред нас. Всеки диск показва истинската ни същност и ни приближава до истината. Всеки един наш албум ни доближава до там, защото започваме да правим все по сложна музика и се развиваме като музиканти. С „Dawn of the Damned” сме много, много близо. Може би със следващия ще достигнем целта си. Просто следваме пътя. Пътешествието е страхотно. Нещата стават все по-добри и по-интелигентни, все по-сензитивни, защото посланията могат да се почувстват. Вече можете да схванете, за какво говорим по най-добрия начин.

От другата страна – Какво ще откриете в центъра на всичко?

Anders Strokirk - Не знам. Атомите са били смятани за най-малките частици преди да бъдат открити още по малките кварки. Това е едно безкрайно пътуване. Винаги можеш да навлезеш по-дълбоко и да разкриеш още по-големи тайни, ако имаш силите за това. Пътуване, което продължава цял живот.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов